Три рецепти за суперучители
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три рецепти за суперучители

Три рецепти за суперучители

Какви са проблемите в преподаването в Германия, Финландия и Латвия и как това може да помогне на България

9355 прочитания

Проблемът с бърнаут

Независимо от различните проблеми в образователните системи има един факт, който е типичен за всяка от тях - т.нар. бърнаут на преподавателите (познат още като емоционално изчерпване). В Латвия във всяко училище се подготвят по няколко учители, които да работят с администрацията и да оказват емоционална помощ на колегите си. "Не търсим външни експерти, а структури вътре в училищата, които да се занимават с този проблем", разказа Инга Павула. "В Германия това се смята за типичната учителска помощ", сподели проф. Красимир Стоянов. Там обаче търсят решение в продължаващото образование на всеки учител. "То следва да служи най-вече за продължаване на любопитството в учителската професия, а то е най-доброто средство срещу синдрома на бърнаут", твърди проф. Стоянов.

Възможно ли е да се премине от едната в другата крайност - учителите да имат толкова добри условия за работа, заплащане и сигурност, че интересът към професията да е заради "привилегиите", а не заради призвание и вътрешна потребност? Възможно е, но в Германия. Интересно е, че и за тази особеност има рецепта, макар и не универсална. За други проблеми - като тези с преобладаващо възрастни учители, прегарянето у преподавателите и привличането на родителите към процеса на образоване на децата, ще трябва да се търсят отговори и в България. Опитът си споделиха трима преподаватели от чужбина, които участваха в конференцията организирана от неправителствената организация "Образование България 2030" и "Заедно в час".

"А нека не забравяме, че на тях им предстои да обучават хора за следващите 50 години"

Близо една трета от учителите в Латвия са над 51-годишна възраст, "а нека не забравяме, че на тях им предстои да обучават хора за следващите 50 години". Директорът на центъра по методология на община Вентспилс, Латвия, Инга Павула започна с проблем, който е добре познат у нас - твърде много възрастни учители. В Латвия виждали две възможности - или да изчакат пенсионирането на повечето и заместването им с по-млади, или да предприемат нещо, което и решили да направят. Предизвикателствата са били много - възрастните учители са възпитавани във време, в което на тях не им е било позволявано да говорят за проблеми, "докато в наши дни системата ги насърчава да правят точно това", разказва Инга Павула. Освен всичко друго една от трудностите пред тях е да прилагат нови техники в обученията.

Затова от центъра по методология решават да се фокусират върху проблемите на по-възрастните преподаватели, като им предложат да споделят опита си. "Зададохме им два въпроса - какво искате да покажете на други учители от вашите уроци и какво искате да видите от други учители от техните уроци", споделя Павула. Освен това програмата включва и обсъждания в групи, специално организирани, "в които един учител може да обсъди много повече, отколкото в 20-минутната почивка", допълва тя.

Интересно е и че подобни проекти се финансират от местните общини, а не от правителството или от Брюксел, "защото точно местните общини разбират, че трябва да направим нещо сега, вместо да чакаме".

"Основно качество на учителя е непрекъснато да се пита за собствената си мотивация"

"Учителите в Германия, започва проф. Красимир Стоянов, са държавни служители." Това носи след себе си редица привилегии - висока заплата, здравно осигуряване, по-ниски данъци, повече почивни дни и сериозна стабилност. "Като държавни служители за тях важи принципът за неуволняемост - на практика директор не може да уволни учител, такъв може само да бъде преместен", уточнява проф. Стоянов. Бивш преподавател в много български университети, сега той ръководи катедра "Философия и теория на образованието" в Католически университет Айхщет-Инголщат.

Правилата, по които учителите получават своето образование, са изключително стриктно определени - учителският профил се избира в самото начало, като например обучението до степен бакалавър по математика е различно от това за преподавателска степен по математика. Процесът продължава от осем до десет семестъра, завършва с държавен изпит и още две години практика с още един държавен изпит, за да се получи лиценз.

Въпреки всичко обаче и тази система не е лишена от слабости, дори напротив. Поради високия статус на професията, тя често пъти привлича хора, които не искат да станат учители, за да преподават. "Искам да стана учител, защото е сигурна професия с високо заплащане и големи привилегии" - така проф. Стоянов обобщава мотивацията на много от своите студенти. Оценките от дипломите са решаващи за кандидатстването, а прехвърлянето от дадена специалност към учителска е силно затруднено. "Имам студенти, на които този преход им струва четири до пет години", споделя проф. Стоянов. Заради липсата на призвание много от кандидатите за тази професия разбират преподаването в стил "готварска книга" - придържат се към вече готови модели или "рецепти". "Това, което знаем от научната ни работа, е, че този подход е дълбоко неработещ, той говори за липса на духовна подвижност, липса на рефлексия", коментира проф. Стоянов. И не на последно място, етапът от двегодишната практика се определя от някои студенти като "най-ужасния период в живота им’, защото са силно зависими в среда на много по-възрастни колеги, която "изтръгва способността им за самостоятелно мислене".

Според проф. Стоянов правилният подход за развитие на тази консервативна система е в получаване на учителско образование след завършване на бакалавърска степен, което да бъде концентрирано в двегодишно обучение с практическа работа. Фокусът трябва да бъде върху емпатията, саморефлексията, а не толкова върху техническите умения. "Основно качество на учителя е да рефлектира собственото си преживяване в училище, собствената си биография, дори собствените си училищни травми и непрекъснато да се пита за мотивацията си, разкрива той.

"Детето е в центъра на всичко, което правим"

"Философията на финландската система е, че детето е в центъра на всичко, което правим", казва Леена Андонов. Тя е изследовател в сферата на образованието, която работи в Хелзинкския университет. Ключово е близкото сътрудничество между учители, родители и деца. "Нещо, което и големи изследвания като PISA са доказали като решаващо", допълва тя. Важно е например родителите да разбират от учениците си как се чувстват, кое са успели да научат и кое не, за да могат учителите да знаят върху кое да обърнат внимание. Ако някои деца срещат затруднения, с тях се работи от възможно най-ранен етап.

От своя страна учителите във Финландия са високо подготвени, с голяма лична свобода при подготовката на плановете и уроците и при работата им с децата. "Това стимулира преподавателите да внасят нови идеи", разказва Леена Андонов. Неотдавна във Финландия беше приложен нов метод в образованието, за който "всички - включително родители и учители бяха изключително притеснени". Преподавателите - основно заради несигурността дали ще могат да приложат новите техники. Родителите - заради съмнението дали няма да се подкопаят основните знания на децата. Методът се основава на разглеждане и обмисляне на казуси и факти. "Например имаше въпрос - защо в един ден в Хелзинки слънцето бе червено? И децата дойдоха до научните отговори на този феномен. Някои биха казали, че това е наивно, че трябва да се подходи по друг начин: "Ето това е верният отговор, недей да губиш време да мислиш теории." Но всъщност е много важно за децата да мислят и да бъде стимулирано тяхното любопитство. Това има връзка с бъдещите им работни места", допълва Андонов. Според нея "важно е не само какво, но и как учиш".

Фотограф: Анелия Николова

Проблемът с бърнаут

Независимо от различните проблеми в образователните системи има един факт, който е типичен за всяка от тях - т.нар. бърнаут на преподавателите (познат още като емоционално изчерпване). В Латвия във всяко училище се подготвят по няколко учители, които да работят с администрацията и да оказват емоционална помощ на колегите си. "Не търсим външни експерти, а структури вътре в училищата, които да се занимават с този проблем", разказа Инга Павула. "В Германия това се смята за типичната учителска помощ", сподели проф. Красимир Стоянов. Там обаче търсят решение в продължаващото образование на всеки учител. "То следва да служи най-вече за продължаване на любопитството в учителската професия, а то е най-доброто средство срещу синдрома на бърнаут", твърди проф. Стоянов.

Възможно ли е да се премине от едната в другата крайност - учителите да имат толкова добри условия за работа, заплащане и сигурност, че интересът към професията да е заради "привилегиите", а не заради призвание и вътрешна потребност? Възможно е, но в Германия. Интересно е, че и за тази особеност има рецепта, макар и не универсална. За други проблеми - като тези с преобладаващо възрастни учители, прегарянето у преподавателите и привличането на родителите към процеса на образоване на децата, ще трябва да се търсят отговори и в България. Опитът си споделиха трима преподаватели от чужбина, които участваха в конференцията организирана от неправителствената организация "Образование България 2030" и "Заедно в час".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK