Правната комисия прие проекта на Пеевски за КТБ без нито един глас против

Със 7 гласа "за", нито един против и четирима въздържали се правната комисия на парламента прие за първо четене проектозакона на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, чиято амбициозна цел според тях е "да се спре вторичното разграбване на КТБ". Въздържали се гласуваха само представителите на БСП, при това, както стана ясно – не поради принципно несъгласие с проекта, а поради несигурност. "Ще се въздържим, не се чувстваме достатъчно сигурни за последиците от този законопроект, иначе приветстваме идеята да се спре разграбването на КТБ", обясни мотивите на социалистите Филип Попов.

Междувременно при поредната проверка на парче от околовръстния път на София и премиерът Бойко Борисов заяви пред медиите, цитиран от "Фокус", че ГЕРБ ще подкрепи законопроекта на ДПС за КТБ - "защото ако не го направим, ще излезе, че когато сме били в опозиция, имаме нещо общо с този грабеж".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Обсъждането в правната комисия с четвъртък започна и протече скандално. Още в началото социалистите направиха предложение за отлагане на обсъждането на проекта на тримата депутати от ДПС за промени в Закона за банковата несъстоятелност, за да се даде време да постъпят становища от БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН), Фонда за гарантиране на влоговете и други институции. Това обаче не се прие, като един от вносителите – Хамид Хамид, изтъкна, че законопроектът е внесен преди доста време и заинтересованите страни са имали възможност да пратят становища. "Всяко отлагане е в интерес на тези, които крадат активите на банката, от докладите на синдиците се вижда, че актив по актив си заминава всеки ден", заяви Хамид. По данни на вносителите става дума за над 800 дела в момента пред съда.

Законопроектът е внесен на 26 октомври, междувременно в медиите изтекоха доста негативни мнения от авторитетни юристи. Оказа се обаче, че за изминалите 20 дни до днес единственото писмено становище, постъпило в парламента по този законопроект, е от партия "Да, България!", подписано от Христо Иванов. Като чу това, Йордан Цонев обяви демонстративно: "Това не ме вълнува изобщо!" След което го повтори за протокола. Накрая на заседанието Цонев се върна на темата и обясни – Христо Иванов като правосъден министър е имал достатъчно време да направи нещо за казуса КТБ, но не го е направил, затова сега мнението му няма стойност. С това на практика вносителят Цонев с лекота зачерта и оневини един куп други институции, които носят действителната отговорност за КТБ, но не се намесиха – БНБ, КФН, Министерството на финансите, парламентът и т.н.

Законопроектът не е насочен срещу самите цесии по принцип, пожела да поясни Цонев, по повод на предлагания нов чл.31а, според който синдиците имат право до започване на осребряване на имуществото на банката да заличават учредени от длъжници обезпечения, освен ако вземането на банката е погасено изцяло с парично плащане.



Въпросът е, че цесиите стават действителни чак когато съдът се произнесе, че са законно извършени, тогава ще бъдат вдигнати и обезпеченията, каза Цонев. Дотогава обаче всички заличавания на обезпечения, извършени от квесторите и синдиците от момента на поставянето на банката под специален надзор, ще се считат нищожни по силата на закона. На въпроса на Данаил Кирилов как чисто технически ще стане възобновяването на заличена ипотека, един от присъстващите на заседанието синдици обясни, че това ще стане с молба за подновяване на вписването на ипотеката, като независимо от прехвърлянето на имота тя остава да си тежи върху него.

Любопитен диалог се разгоря и върху другия текст за недействителност на цесиите, с които се прехвърля вземане, без да се получава нищо в замяна "в разумен срок". Стигна се до обясненията на вносителите, как банката е дала заем на кухата фирма бушон А, тя - на втора фирма бушон Б, после на трета фирма бушон, която купува имот и го продава на четвърта фирма, напълно законно. Втората по веригата е фалирала и банката пие една вода.

Данаил Кирилов се ангажира да потърси становището и на Съвета по законодателство към парламента по този сложен закон, но след опасения какво могат да кажат професорите за ретроактивното действие върху извършени сделки той успокои аудиторията: В крайна сметка законодателят решава, каквито и становища да се дадат, колкото и професори да ни посъветват!