С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 17 ное 2017, 12:18, 13511 прочитания

Европа е тясна за маршалския жезъл на Борисов

Споразумението между 23 - страни членки на ЕС, за засилване на военното сътрудничество е далече от амбициите на българския премиер за европейска армия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В последните няколко месеца при всяко посещение в Брюксел министър-председателят Бойко Борисов влиза в ролята на военен стратег. Премиерът не престава да споменава заплахата от война, говори за предислокации на европейските армии или пък задава въпроса кой е врагът на Европа и защо е натискът за превъоръжаване. Да ни дадат откъде ще дойдат заплахите... Искам да знам срещу кого, как и защо и как Европа като цяло ще отговори на тези предизвикателства, как южният фланг на НАТО ще се пази, попита наскоро Борисов председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Акцентът именно върху това, почти заглуши насърчението на Юнкер, че България е готова за еврозоната.

Отчасти обяснението за това може да е трупането на рейтинг. По данни на "Алфа рисърч" от лятото на 2017 г. 54% от българите очакват следващите години да донесат повече конфликти и нестабилност по света, така че антивоенният тон на премиера и критиката му за нуждата от превъоръжаване се приемат добре. Но това, което мотивира Борисов, със сигурност са започналите преди година опити за по-тясна интеграция в областта на отбраната между страните - членки на ЕС. Те се материализираха тази седмица в договореното от 23 страни членки създаване на "Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната", или ПЕСКО (както е по-известно по английската си абревиатура).


Не точно НАТО...

На няколко пъти Борисов задава иначе логичният въпрос – ако от страните членки се иска да се превъоръжават и да увеличават военните си разходи, коя е заплахата.

Ако тя е ясна, не е ли по-смислено Европа да предислоцира иначе немалките си ресурси (28-те номинално харчат три пъти повече пари за отбрана от Русия) там, където има нужда, вместо допълнително да се увеличават разходите. И при условие, че нито Исландия или излизащата от ЕС Великобритания се готвят да нападат страните членки от Запад, то не е ли по-логично Koninklijke Landmacht примерно да разположи бойни части в Добруджа вместо в Холандия или Северна Германия. Ако това се случи, премиерът вероятно си мисли, че България може да мине с по-малко военни разходи. Бойко Борисов дори беше предложил ЕС да стане колективен член на НАТО - явно с идеята новите военни разходи, които и двете организации изискват, да не се дублират.



Борисов обаче не е намерил правилния адресат. ПЕСКО е всички друго, но не и отбранителен пакт. Въпреки че в учредителните му документи се казва, че то ще засили взаимната защита на страните членки, в него няма да видите нищо подобно на чл. 5 от Северноатлантическия договор. "ПЕСКО може да бъде елемент от възможно развитие към обща отбрана, ако съветът (т.е. страните членки – бел. ред.) реши единодушно това", се казва в документа. Той обаче подчертава, че "НАТО ще продължи да бъде крайъгълният камък на общата отбрана на членуващите в него страни".

На практика ЕС подпомага създаването на военна организация, която може по-ефективно да изпраща мироопазващи мисии. Това са традиционните военни задачи на ЕС, заради което преди време Робърт Кейгън беше писал, че във военния алианс между САЩ и Европа американците правят вечерята, а европейците мият чиниите. ЕС никога не е имал и кой знае колко по-големи амбиции заради различните интереси на страните членки. За разликата от НАТО, където поне до скоро САЩ действаха като силна спойка, в евросъюза Франция не може, а Германия не иска да играе тази роля.

Поредната среща между генералния секретар на Северноатлантическия пакт Йенс Столтенберг и върховния представител на ЕС в областта на външната политика и отбраната Фредерика Могерини. ЕС обещава ПЕСКО да е допълнение на НАТО.

[Reuters]
Франция се надяваше ПЕСКО да бъде съставено от по-малко страни, които да споделят близки възгледи за използването на въоръжените си сили. Реално новата структура е много далеч от амбициите на Париж – в речта си от 26 септември в Сорбоната френският президент Еманюел Макрон каза, че вижда ЕС Франция има амбиции за единен военен бюджет, доктрина и общи експедиционни части на ЕС. Но нищо от това не стана (което е лоша поличба за плановете на Макрон за реформи в еврозоната).

На практика използването на европейските въоръжени сили на страните членки няма да се промени по същество, тъй като методите за взимане на решения остават същите. Решенията за използването им ще се взимат с единодушие от всички държави, а и много страни, като Германия например, имат и конституционни ограничения за използването на своите въоръжени сили в чужбина. В момента например ЕС дори не е обсъждал да изпрати военна подкрепа на източния фланг, това прави НАТО. Затова и сега страните, които участват в ПЕСКО, поемат ангажимент да предоставят войници или да подкрепят по друг начин миро по мазващите мисии, но това никъде не е правно закрепено, нито има санкции ако откажат.

Вероятно благодарение на ПЕСКО някога може да се стигне до по-добра система за взимане на решения, която в момента е, меко казано, неадекватна. Например, за да се координират усилията на военните и цивилните, офицери от някои от петте щаба, които ръководят мироопазващите операции на ЕС, често се налага да хванат влака, за да дойдат в Брюксел за разговори с дипломатите. В бъдеще страните от ПЕСКО може да създадат военно-цивилен щаб, който да спести пътуването с влака.

Самата интеграция на армиите тече и по друг начин. Например Холандия се отказа от танковете си преди близо десет години, в момента е интегрирала една своя механизирана бригада в германска танкова дивизия. В същото време германски батальон морска пехота е в постоянния състав на холандски десантен кораб. Белгия и Холандия пък взеха решения за обединяване на военните си флотове, засега с обща логистика.

... по-скоро военни структурни фондове

Там, където обаче може да има санкции, са инвестициите в отбраната. 23-те страни членки поемат ангажимент да увеличат бюджетите си, така че да бъдат изпълнени общо приетите цели за постигане на определени нива на военни способности. Средносрочно те трябва да отделят поне 20% от военните си бюджети за инвестиции, а поне 2% за изследвания и разработки. Това е колективна цел (т.е. България може да има и по-ниски проценти), но на теория всяка година ще се прави преглед за изпълнението й. Освен това всяка участваща страна трябва да бъде включена в поне един общ проект. Ако отделни страни не се справят и не влагат достатъчно средства, то те могат да бъдат отстранени от ПЕСКО.

Идеята е да се премахнат дублиращите военни структури, индустрии и свръхкапацитети – дали на войници, които не са готови за военни операции или на производство на оръжия, които само родната армия би искала да купи. Затова и в Брюксел наричат целия план военно обединение за въглищата и стоманата. В първообраза на днешния ЕС шестте страни основателки се съгласяват да ограничат производството си на стратегически суровини, така че да си избегне ненужната конкуренция. Как това ще се получи на практика между 27 държави, всяка от която има своя завод за "Калашников", "Хеклер&Кох" или "Валмет", e трудно да се предвиди. Премиерът Борисов и президентът Румен Радев вече изразиха опасение, че българската индустрия например няма да може да се включи в бъдещите общи проекти.

По принцип общи военни проекти не са новост в европейската практика – например изтребителите "Тайфун" и "Торнадо" или щурмовите вертолети "Тигър" са дело на многонационални консорциуми. Голямата разлика сега е, че те ще могат да бъдат финансирани от европейския бюджет. След 2020 г. Европейската комисия предвижда годишно да финансира с 1.5 млрд. евро съвместни военни проекти между страните членки.

Сумата може и да не изглежда гигантска (под 1% от годишните разходи за отбрана на 28-те), но тя ще бъде съсредоточена в няколко проекта. Германия и Франция например вече обявиха, че ще си сътрудничат за създаването на нов основен боен танк, нов изтребител и дронове. Ако повече страни се включат, това ще понижи цената на разработката и единичната цена на все по-скъпите и сложни оръжейни системи (макар че колкото повече страни участват, това може да увеличи и хаоса в управлението на проектите).

Така че заявката на Борисов за някаква по-голямо военно обединение засега чука на затворена врата. Все още никой в ЕС няма намерение за обща политика в отбраната. Идеята засега е хармонизация на въоръженията, която някога, точн а като обединението за въглищата и стоманата, може да прерасне в нещо друго. Но това няма да стане скоро, за да спести на България военни разходи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември

Близо 14 млн. лв. отиват в частни ръце, а предвидените 215 млн. лв. от тол-такси ги няма

19 сеп 2019, 912 прочитания

"Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени 1 "Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени

Търсят се наематели на хотел "Щъркелово гнездо", двуетажна къща в кв. "Иван Вазов", офис на две нива във "Витоша" и почивни бази

19 сеп 2019, 1310 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Частен консултант ще ръководи строежа на газовата връзка с Гърция

Поръчката за наемането на външна фирма е за 8.45 млн. евро без ДДС

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг