Мълчалив отказ от независимост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мълчалив отказ от независимост

Германският кораб, който изследва газ хидратите в Черно море, трябваше да даде безвъзмездно резултатите на България

Мълчалив отказ от независимост

Правителството не разреши на германски кораб да прави научни изследвания за газ в морето, където има огромен потенциал в т.нар. газови хидрати

23975 прочитания

Германският кораб, който изследва газ хидратите в Черно море, трябваше да даде безвъзмездно резултатите на България

© Shutterstock


Участието на страната в процеса може да й позволи в недалечно бъдеще да стане енергийно независима.

Над 4 трилиона куб. метра природен газ може да лежат на дъното на Черно море в българска акватория. Такива са прогнозните ресурси в т.нар. газови хидрати - подобно на лед твърдо вещество, което може да се намери на големи дълбочини в различни водни басейни. Макар че все още няма разработена технология за добив, редица държави правят опити да оползотворят ресурса, а очакванията са в следващите до 10 години да успеят. За страни като Япония например това ще означава енергийна независимост.

България обаче изглежда странно незаинтересувана от проучването на този ресурс, независимо че в нейни води има значително потенциално находище. Така може да се тълкува липсата на правителствено решение вече четири месеца да допусне германския изследователски кораб "Метеор" да извърши океанографска експедиция, която се финансира от федералното правителство на Германия и чиято цел е именно да се изследват газовите хидрати. В същото време изследванията вървят с пълна сила в румънски води, за което Букурещ даде разрешение още през август.

Каквато и да е причината за практически мълчаливия отказ на българското правителство, пасивността му по въпроса не работи в полза на страната, нито за възможността най-накрая да се диверсифицира руският газ.

Перспективна зона

Изследванията за газови хидрати в Черно море се провеждат по европейската акция COST Migrate, в която участват научни центрове и университети от 18 държави, включително България. Идеята е страните членки да координират своите изследвания и да обменят данни и резултати от тях, като всяка държава финансира своите дейности.

Именно като част от тези изследвания Германия решава да изпрати научноизследователски кораб в западната част на Черно море, където се намира един от най-перспективните райони за газово-хидратни ресурси. Огромните прогнозни ресурси са установени чрез непреки методи при предишни изследвания. Целта сега е да се вземат проби от морското дъно, за което се предвижда да се използва разработената от германския научноизследователски център GEOMAR експериментална роботизирана система за подводно сондиране.

През юли Германия изпраща нота до Министерството на външните работи с искане да бъде дадено разрешение на научно-изследователския кораб "Метеор" да проведе изследователски работи в българската акватория. Става дума за зона, която се намира в западната част на Черно море, като по-голямата част от нея е разположена в българската изключителна икономическа зона, а малка част лежи в румънската. Затова аналогична нота е изпратена и до румънското външно министерство, което още през август дава разрешение за изследвания.

Български особености

В България обаче нещата се оказват по-сложни. По процедура МВнР започва съгласуване с другите министерства, като всички без две дават положителни становища. Тези две министерства обаче са ключови - на енергетиката и на околната среда и водите. Аргументите на енергийното министерство за отказа са свързани с разрешението, издадено през 2012 г. на консорциума между Total, OMV и Repsol, за търсене и проучване на нефт и газ в блок "Хан Аспарух", който също се намира в изключителната икономическа зона и в който попада зоната на научните изследвания. Според ведомството те "може да нарушат търговската и производствената тайна на титулярите на разрешението", както и да попречат на планирания по същото време втори проучвателен сондаж в блока. От екоминистерството пък посочват, че "инвестиционното предложение" на Германия подлежи на преценка за необходимост от оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Тези аргументи звучат съвсем убедително и биха били валидни, ако ставаше дума за търговско проучване - такова, каквото се прави от консорциума например. Според специалисти обаче казусът е коренно различен. "Научно-изследователските работи не са проучвателни работи и затова не се регулират от Закона за подземните богатства, а от Конвенцията на ООН по морско право", категоричен е доц. д-р Валентин Георгиев, морски геолог и еколог и един от двамата членове на управителния съвет на COST MIGRATE от българска страна. По същия начин изследванията не може да се тълкуват като инвестиционно предложение, смята той. Нещо повече, в нотата си германската страна ясно посочва, че всички резултати от планираните морски научно-изследователски работи ще бъдат предоставени безвъзмездно на България - нещо, което изключва комерсиален интерес. Всъщност такъв е и начинът, по който работи акцията MIGRATE - като обединява и координира резултатите от изследванията на участващите страни.

Това са и доводите, които външното министерство изтъква срещу забележките на двете други министерства. Аргументите "не кореспондират с действащата в страната нормативно-правна уредба и не съответстват на икономическите и политическите интереси на България", казва дипломатическото ведомство. С този текст окончателната справка е изпратена в Министерски съвет заедно с проекторешение за допускане на "Метеор" в български води. Материалите са придружени с молба да бъдат включени за разглеждане на правителственото заседание на 27 септември.

Доуточняване

Темата наистина присъства в дневния ред на заседанието на тази дата, макар че не е обявена предварително. От стенограмата обаче става ясно, че именно външният министър Екатерина Захариева е помолила точката да бъде оттеглена, "за да уточним още някои неща". Така на практика до разглеждане въобще не се стига. От външното министерство неофициално потвърдиха, че причината за оттеглянето са именно отрицателните становища на енергетиката и околната среда, които не са били променени.

Впоследствие са изискани становища от Total - която преповтаря почти дословно съображенията на енергийното министерство, и Института по океанология на БАН, който пък оспорва отказа. Становище, че трябва да бъде дадено разрешение за провеждане на научно-изследователските работи, дава и Българският енергиен и минен форум (БЕМФ). Именно БЕМФ обръща внимание на любопитния детайл, че отрицателното становище на енергийното министерство е представено почти два месеца преди това на Total (а не обратно, каквато е обичайната практика) и на практика го предопределя. Затова според организацията по този начин министерството си осигурява корпоративна подкрепа за свое политическо решение.

В становището на БЕМФ има някои важни детайли, които остават извън официалната кореспонденция между министерствата. Един от тях е, че научната програма на кораба не включва тест на технология за добив на газови хидрати, каквито опасения има, по простата причина, че такава технология все още не е разработена. Притесненията, че ще бъдат нарушени правата на консорциума, който проучва в "Хан Аспарух", също не са състоятелни, тъй като фокус на изследванията са седименти на дълбочина до 160 метра, което е доста над пластовете, където се проучва за конвенционален нефт и газ. Корабът освен това планира да вземе проби на повече от 60 км от мястото на проучвателния сондаж на Total и извън зоната за сигурност. Вероятно най-силният аргумент обаче е фактът, че същите изследвания са били разрешени от Румъния, въпреки че попадат в съседния на "Хан Аспарух" блок "Нептун", където също се проучва за нефт и газ.

Изпуснат шанс

Нищо от горното обаче няма значение, защото точката така и не стига пак до разглеждане. От Външно министерство така и не я вкарват отново - според тях те трябвало да "убедят" двете други министерства в правотата си, което не стана ясно дали са направили. Забавянето обаче е фатално: на практика вече няма шанс изследванията да се проведат в български води, въпреки че до последно германските партньори бяха готови да променят програмата си. Рейсът на кораба е разделен на три части, като първата от тях - тест на парасаунд системата, започна на 4 ноември и вече приключи. До 9 декември са предвидени две излизания за сондажи, които явно ще се проведат само в румънската акватория, тъй като второто излизане започва на 22 ноември и реално няма време за реакция от българска страна.

Малко успокоение за българските учени е, че те все пак ще могат да участват в изследванията - не за друго, а защото германските им колеги оценяват усилията им и смятат, че това е част от партньорството. Покана е била изпратена от ръководителя на експедицията - проф. Герхард Борман от Бременския университет. "Писа на мен и на колегата Атанас Василев от Института по океанология на БАН, че очевидно българското правителство няма да им даде разрешение, поради което ще работят само в румънски води. Ние обаче сме поканени да се включим в една от частите", казва Валентин Георгиев.

Той самият нарича игнорирането "абсолютно безотговорно и доста съмнително в чии интереси е". Според него в цял свят се работи активно за оползотворяване на газовите хидрати и това ще стане в близките 10 или 20 години. "Европа е задължена да знае какви са алтернативните й ресурси, защото енергийната независимост е въпрос на национална сигурност", смята той. Такава, поне формално, е и позицията на българската държава. Както винаги в България формалното и реалното са различни неща.

Източник: Shutterstock

Що е то газови хидрати

Газовите хидрати са ледоподобно вещество, чиято кристална структура се състои от една молекула метан в твърда форма, съединена с пет и половина молекули вода. Установяват се на 200-300 метра под дъното на големи дълбочини в морските басейни (над 600 метра воден стълб), където налягането е голямо, а температурата - ниска. В акваторията на България за първи път газови хидрати са открити в средата на 80-те години на миналия век.

През последните десетина години проучвания за газови хидрати се правят активно от много развити страни и такива с ограничени запаси на природен газ като Япония, САЩ, Китай и др., като Япония дори планира до 2025 г. да започне промишлен добив и да задоволява най-малко собственото си потребление. И трите страни вече правят тестове за промишлен добив, но с използване на конвенционални сонди и нагнетяване на горещи разтвори, които разтапят хидратите. Тъй като този метод е доста скъп, интересът на Европа е насочен към разработване на икономически ефективни алтернативни технологии. Това е и целта на акцията COST MIGRATE.
Участието на страната в процеса може да й позволи в недалечно бъдеще да стане енергийно независима.

Над 4 трилиона куб. метра природен газ може да лежат на дъното на Черно море в българска акватория. Такива са прогнозните ресурси в т.нар. газови хидрати - подобно на лед твърдо вещество, което може да се намери на големи дълбочини в различни водни басейни. Макар че все още няма разработена технология за добив, редица държави правят опити да оползотворят ресурса, а очакванията са в следващите до 10 години да успеят. За страни като Япония например това ще означава енергийна независимост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    m17 avatar :-|
    m17

    Цяла една статия с единствената цел да наплюе ГЕРБ и ББ. Няма технология за добив на тия хидрати, няма нито един добит кубик такава газ никъде по света но това не спира капиталци да трупат храчка върху храчка.

  • 2
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    Заглавието е доста тежка едиториализация.

  • 3
    blue_bird.18 avatar :-|
    blue_bird.18

    БКП в лицето на герб, бсп, дпс, атака и НЕволя няма да допуснат България да се откъсне от руските енергийни пипала, като си осигури независимост от рашисткия рекет чрез диверсификация. Пълна забрана на всичко, което може да направи гражданите на страната по-богати и независими. По-важно е ръб да си построи хъб и да ни закопае с белене. По-важно е да се краде и лъготи, да се замита и да се търси под вола теле. Нани на, народе. Спинкай си.

  • 4
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#3] от "blue_bird.18":

    Абе що за глупости дрънкате. Въпросните хидрати а именно специфичен вид шисти са ПОТЕНЦИАЛЕН източник на газ само дето досега никой не е показал работеща технология за индустриален добив. Япония щяла била да почне може би някъде към 2025. Ами айде да почне пък и ние след нея. А вместо това тука се видига вой до небесата. Само дето ако пък случайно правителството разреши, Капитал ще напише обратната статия - "ББ лично се кани да дупчи безценното ни Черно Море за шистов газ".
    И само за сведение, ГЕРБ са единствените които са направили нещо реално за диверсификацията на доставките. А именно има един интерконектор с Румъния завършен, втори се строи, този с гърция има издадено разрешително а онзи със Сърбия скоро го почват.
    Обаче това разбира се липсва в тази поръчкова статия щото не пасва на тезата че ББ е черен дявол.

  • 5
    inspektorstrezov avatar :-|
    Инспектор Стрезов

    До коментар [#1] от "m17":

    Абе ти нещо гузен негонен бягаш. Какво се втурна да защитаваш партията и вожда?
    Не прочете ли за какво става реч? За мълчалив отказ да се разреши проучване. Това какво е, ако не написаното в заглавието, след като знаем 100%-та си зависимост от руски енергийни доставки?
    Аман от верни на партията воини!

  • 6
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#5] от "Инспектор Стрезов":

    Аз не защитавам нищо друго освен собственото си мнение. И то е че тази статия е гнусна манипулация на която кълват хейтъри. И се дразня защото нивото на Капитал пада все повече с такива поръчкови статии. А имаше време в което преобладаваха аналитични и аргументирани статии в които истината беше на първо място.

  • 7
    42 avatar :-|
    42

    Някой нещо отказал на германците и почва квичене до небето. По-важния въпрос е, защо даваме пари за проучвания които са направени още по соца, а не се опитваме сами да разработим технология за добив на газ от метанхидрати. Ако успеем българския бизнес ще спечели много повече отколкото някоя мизерна концесионна такса като на златото.

  • 8
    uql26355225 avatar :-|
    Noal


    До коментар [#6] от "
    m17
    ":

    Сред морето от плюнки, къде е манипулацията?
    Предлагат ни БЕЗПЛАТНО да направят проучване на суровина на наша територия, ние отказваме.
    Да не би да е щото тука командват руснаците?

  • 9
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Настоящите властимащи постоянно показват, че стратегическото мислене не им е от силните страни, особено когато става въпрос за зависимост от Русия. Все пак ни бяхме единствената източноевропейска държава, която не изпрати никакви смислени препоръки до ЕК в началото на годината, когато имаше разследване срещу Газпром за злоупотреба с господстващо положение.

  • 10
    chichka avatar :-|
    chichka

    Вече нищо не ме учудва. След като ББ направи Маямата омбудсман, Бокова пращаше в ООН, ще сваля санкциите на руските олигарси, жертва А Тодоров, Главчев.... за кефа на Лъжата..... ами ББ си е по-голям кремълски лакей и от червените зарази на БСП. Плати бракувани реактори и ще строи Белене,плати бракувани самолетни двигатели за МИГ, дето не стават за летене..... Какво се учудвате. Преди години скачахме срещу плаката- Гласуваш за Бойко, получаваш Костов..... но се оказа, че Гласуваш за Бойко , получаваш Путин!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK