С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 17 ное 2017, 15:16, 22147 прочитания

Мълчалив отказ от независимост

Правителството не разреши на германски кораб да прави научни изследвания за газ в морето, където има огромен потенциал в т.нар. газови хидрати

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Участието на страната в процеса може да й позволи в недалечно бъдеще да стане енергийно независима.
Над 4 трилиона куб. метра природен газ може да лежат на дъното на Черно море в българска акватория. Такива са прогнозните ресурси в т.нар. газови хидрати - подобно на лед твърдо вещество, което може да се намери на големи дълбочини в различни водни басейни. Макар че все още няма разработена технология за добив, редица държави правят опити да оползотворят ресурса, а очакванията са в следващите до 10 години да успеят. За страни като Япония например това ще означава енергийна независимост.

България обаче изглежда странно незаинтересувана от проучването на този ресурс, независимо че в нейни води има значително потенциално находище. Така може да се тълкува липсата на правителствено решение вече четири месеца да допусне германския изследователски кораб "Метеор" да извърши океанографска експедиция, която се финансира от федералното правителство на Германия и чиято цел е именно да се изследват газовите хидрати. В същото време изследванията вървят с пълна сила в румънски води, за което Букурещ даде разрешение още през август.


Каквато и да е причината за практически мълчаливия отказ на българското правителство, пасивността му по въпроса не работи в полза на страната, нито за възможността най-накрая да се диверсифицира руският газ.

Перспективна зона

Изследванията за газови хидрати в Черно море се провеждат по европейската акция COST Migrate, в която участват научни центрове и университети от 18 държави, включително България. Идеята е страните членки да координират своите изследвания и да обменят данни и резултати от тях, като всяка държава финансира своите дейности.



Именно като част от тези изследвания Германия решава да изпрати научноизследователски кораб в западната част на Черно море, където се намира един от най-перспективните райони за газово-хидратни ресурси. Огромните прогнозни ресурси са установени чрез непреки методи при предишни изследвания. Целта сега е да се вземат проби от морското дъно, за което се предвижда да се използва разработената от германския научноизследователски център GEOMAR експериментална роботизирана система за подводно сондиране.

През юли Германия изпраща нота до Министерството на външните работи с искане да бъде дадено разрешение на научно-изследователския кораб "Метеор" да проведе изследователски работи в българската акватория. Става дума за зона, която се намира в западната част на Черно море, като по-голямата част от нея е разположена в българската изключителна икономическа зона, а малка част лежи в румънската. Затова аналогична нота е изпратена и до румънското външно министерство, което още през август дава разрешение за изследвания.

Български особености

В България обаче нещата се оказват по-сложни. По процедура МВнР започва съгласуване с другите министерства, като всички без две дават положителни становища. Тези две министерства обаче са ключови - на енергетиката и на околната среда и водите. Аргументите на енергийното министерство за отказа са свързани с разрешението, издадено през 2012 г. на консорциума между Total, OMV и Repsol, за търсене и проучване на нефт и газ в блок "Хан Аспарух", който също се намира в изключителната икономическа зона и в който попада зоната на научните изследвания. Според ведомството те "може да нарушат търговската и производствената тайна на титулярите на разрешението", както и да попречат на планирания по същото време втори проучвателен сондаж в блока. От екоминистерството пък посочват, че "инвестиционното предложение" на Германия подлежи на преценка за необходимост от оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Тези аргументи звучат съвсем убедително и биха били валидни, ако ставаше дума за търговско проучване - такова, каквото се прави от консорциума например. Според специалисти обаче казусът е коренно различен. "Научно-изследователските работи не са проучвателни работи и затова не се регулират от Закона за подземните богатства, а от Конвенцията на ООН по морско право", категоричен е доц. д-р Валентин Георгиев, морски геолог и еколог и един от двамата членове на управителния съвет на COST MIGRATE от българска страна. По същия начин изследванията не може да се тълкуват като инвестиционно предложение, смята той. Нещо повече, в нотата си германската страна ясно посочва, че всички резултати от планираните морски научно-изследователски работи ще бъдат предоставени безвъзмездно на България - нещо, което изключва комерсиален интерес. Всъщност такъв е и начинът, по който работи акцията MIGRATE - като обединява и координира резултатите от изследванията на участващите страни.

Това са и доводите, които външното министерство изтъква срещу забележките на двете други министерства. Аргументите "не кореспондират с действащата в страната нормативно-правна уредба и не съответстват на икономическите и политическите интереси на България", казва дипломатическото ведомство. С този текст окончателната справка е изпратена в Министерски съвет заедно с проекторешение за допускане на "Метеор" в български води. Материалите са придружени с молба да бъдат включени за разглеждане на правителственото заседание на 27 септември.

Доуточняване

Темата наистина присъства в дневния ред на заседанието на тази дата, макар че не е обявена предварително. От стенограмата обаче става ясно, че именно външният министър Екатерина Захариева е помолила точката да бъде оттеглена, "за да уточним още някои неща". Така на практика до разглеждане въобще не се стига. От външното министерство неофициално потвърдиха, че причината за оттеглянето са именно отрицателните становища на енергетиката и околната среда, които не са били променени.

Впоследствие са изискани становища от Total - която преповтаря почти дословно съображенията на енергийното министерство, и Института по океанология на БАН, който пък оспорва отказа. Становище, че трябва да бъде дадено разрешение за провеждане на научно-изследователските работи, дава и Българският енергиен и минен форум (БЕМФ). Именно БЕМФ обръща внимание на любопитния детайл, че отрицателното становище на енергийното министерство е представено почти два месеца преди това на Total (а не обратно, каквато е обичайната практика) и на практика го предопределя. Затова според организацията по този начин министерството си осигурява корпоративна подкрепа за свое политическо решение.

В становището на БЕМФ има някои важни детайли, които остават извън официалната кореспонденция между министерствата. Един от тях е, че научната програма на кораба не включва тест на технология за добив на газови хидрати, каквито опасения има, по простата причина, че такава технология все още не е разработена. Притесненията, че ще бъдат нарушени правата на консорциума, който проучва в "Хан Аспарух", също не са състоятелни, тъй като фокус на изследванията са седименти на дълбочина до 160 метра, което е доста над пластовете, където се проучва за конвенционален нефт и газ. Корабът освен това планира да вземе проби на повече от 60 км от мястото на проучвателния сондаж на Total и извън зоната за сигурност. Вероятно най-силният аргумент обаче е фактът, че същите изследвания са били разрешени от Румъния, въпреки че попадат в съседния на "Хан Аспарух" блок "Нептун", където също се проучва за нефт и газ.

Изпуснат шанс

Нищо от горното обаче няма значение, защото точката така и не стига пак до разглеждане. От Външно министерство така и не я вкарват отново - според тях те трябвало да "убедят" двете други министерства в правотата си, което не стана ясно дали са направили. Забавянето обаче е фатално: на практика вече няма шанс изследванията да се проведат в български води, въпреки че до последно германските партньори бяха готови да променят програмата си. Рейсът на кораба е разделен на три части, като първата от тях - тест на парасаунд системата, започна на 4 ноември и вече приключи. До 9 декември са предвидени две излизания за сондажи, които явно ще се проведат само в румънската акватория, тъй като второто излизане започва на 22 ноември и реално няма време за реакция от българска страна.

Малко успокоение за българските учени е, че те все пак ще могат да участват в изследванията - не за друго, а защото германските им колеги оценяват усилията им и смятат, че това е част от партньорството. Покана е била изпратена от ръководителя на експедицията - проф. Герхард Борман от Бременския университет. "Писа на мен и на колегата Атанас Василев от Института по океанология на БАН, че очевидно българското правителство няма да им даде разрешение, поради което ще работят само в румънски води. Ние обаче сме поканени да се включим в една от частите", казва Валентин Георгиев.

Той самият нарича игнорирането "абсолютно безотговорно и доста съмнително в чии интереси е". Според него в цял свят се работи активно за оползотворяване на газовите хидрати и това ще стане в близките 10 или 20 години. "Европа е задължена да знае какви са алтернативните й ресурси, защото енергийната независимост е въпрос на национална сигурност", смята той. Такава, поне формално, е и позицията на българската държава. Както винаги в България формалното и реалното са различни неща.

Мълчалив отказ от независимост

[Shutterstock]
Що е то газови хидрати

Газовите хидрати са ледоподобно вещество, чиято кристална структура се състои от една молекула метан в твърда форма, съединена с пет и половина молекули вода. Установяват се на 200-300 метра под дъното на големи дълбочини в морските басейни (над 600 метра воден стълб), където налягането е голямо, а температурата - ниска. В акваторията на България за първи път газови хидрати са открити в средата на 80-те години на миналия век.

През последните десетина години проучвания за газови хидрати се правят активно от много развити страни и такива с ограничени запаси на природен газ като Япония, САЩ, Китай и др., като Япония дори планира до 2025 г. да започне промишлен добив и да задоволява най-малко собственото си потребление. И трите страни вече правят тестове за промишлен добив, но с използване на конвенционални сонди и нагнетяване на горещи разтвори, които разтапят хидратите. Тъй като този метод е доста скъп, интересът на Европа е насочен към разработване на икономически ефективни алтернативни технологии. Това е и целта на акцията COST MIGRATE.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Столичната община отказва да прилага собствените си мерки за мръсния въздух Столичната община отказва да прилага собствените си мерки за мръсния въздух

Въпреки че имаше основание да пусне "зелен билет" на стойност 1 лв., общината не реагира

9 дек 2019, 195 прочитания

България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране 2 България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране

Казусът със субсидиите и даренията на формациите стигна до антикорупционната организация на Съвета на Европа GRECO

9 дек 2019, 3008 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Българите оптимисти за ЕС след 10 години членство

За разлика от Шенген, за влизането в еврозоната преобладават притесненията, показва проучване на "Алфа рисърч"

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10