С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 17 ное 2017, 16:30, 19765 прочитания

"Антикорупционен" Робокоп в ръцете на превзетата власт

Тъмната страна на реформите, наречени борба с корупцията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

* Под знамената "съдебна реформа" и "борба с корупция" се правят законодателни промени, които лесно могат да станат инструмент за репресия

* Първата цел е специализираните съд и прокуратура, които ще гледат делата за корупция да бъдат попълнени със зависими магистрати

* Защо хиперболизирането на Комисията за отнемане на незаконно имущество до мегаантикорупционен орган също е опасно

Част от темата

Диктатурата на крадците

Приватизация на приватизацията

Заканите на ГЕРБ и ДПС за промяна в конституцията не са невъзможни за осъществяване

Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

Няколко действия на властта показват желание тя да участва в преразпределяне на частния сектор

Case Study: "Икономедиа", издател на "Капитал" и "Дневник"

Случващото се е красноречива илюстрация за това докъде се е развила репресивната мощ на прокуратурата и в чий интерес тя функционира

Още по темата

Увеличаването на съдиите в Софийския районен съд е вредно за правосъдието

Натовареността на най-големия съд трябва да бъде намалена със законови промени, а не с непрозрачно кадруване

25 юли 2018

Брендо купи хотел "Рила" от Васил Божков

Сделката е за 9.8 млн. евро, а Евелин Банев е издирван от Интерпол

5 яну 2018

Новата комисия за борба с корупцията - много права и привилегии без отговорност

Президентът Румен Радев вече се закани с вето на антикорупционния закон

15 дек 2017

КОНПИ е наложила запори на Прокопиев заради приватизацията на "Каолин"

С аргументи от медиите на Пеевски Пламен Георгиев мотивира проверката срещу издателя

12 дек 2017

КОНПИ надскочила закона и съда, за да удари издателя на "Капитал"

Имущество на Иво Прокопиев, семейство му и фирмите му е било запорирано от Окръжен съд - Бургас

11 дек 2017

КОЙ лепи плакати срещу критикуващите властта (видео)

...маскираните автори на акцията си тръгват под погледа на полицейски патрул

6 дек 2017

Делото "EVN" беше окончателно върнато на прокуратурата

Обвиненията срещу Дянков, Трайков и Прокопиев отиват в спецпрокуратурата

27 ное 2017

ЕБВР: Регионът има нужда от нов модел на икономическо развитие

Държавните финанси на България се подобряват, а стъпките към реформа на съдебната система и борбата с корупцията са напредък, но усилията трябва да продължат

22 ное 2017

Мнения Daily: Суверенът на държавата е сменен от трима души

И още: Борисов вече играе в отбора на "властта" ; Какво разкри казусът "Главчев"

19 ное 2017

Приватизация на приватизацията

Заканите на ГЕРБ и ДПС за промяна в конституцията не са невъзможни за осъществяване

17 ное 2017

Case Study: "Икономедиа", издател на "Капитал" и "Дневник"

Случващото се е красноречива илюстрация за това докъде се е развила репресивната мощ на прокуратурата и в чий интерес тя функционира

17 ное 2017

Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

Няколко действия на властта показват желание тя да участва в преразпределяне на частния сектор

17 ное 2017

Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП

И още: Очаква ли ни пълноценна диктатура; Кастингът за политици е утопия

15 ное 2017

Позиция: Нова атака срещу "Капитал" и "Дневник"

Депутатът от ДПС Делян Пеевски и главният прокурор Сотир Цацаров оказват натиск върху КОНПИ да започне производство срещу издателя на "Икономедиа"

14 ное 2017

Ерик Рубин: Изключително важно е да има свободни медии

Посланикът на САЩ в България пред "Капитал"

10 ное 2017

Тази седмица Европейската комисия реши да определи направеното от България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията през последната година като "значителни реформи". В действителност серията от законодателни промени от последната година, умело преоблечени като "политическа воля за реформа", преследват цел, много по-различна от заявената.

Прехвърлянето на делата за корупция в специалзираните съдилища, връщането на механизмите за подбор на послушни съдии и прокурори, бъдещото създаване на антикорупционен орган с широки правомощия, разширяване на гражданската конфискация Все промени, които се предлагат на ЕК като доказателство от управляващите за политическа им воля за борба с корупцията, но които по същество представляват нови, още по-мощни механизми за саморазправа на съдържателите на превзетата държава с техните политически и икономически опоненти.

В комбинация с могъщата и безконтролна прокуратура те още повече ще доближат България до авторитарен режим, в който единствената гаранция за някой бизнес или човек, че няма да стане обект на саморазправа остава не законът, а избягването на всякакъв конфликт с икономическите и властовите кръгове, които владеят държавата.

Извънреден съд

В средата на лятото в разгара на отпускарския сезон парламентът прие (по мнението на ЕК от тази седмица без обществен дебат и в рамките на непрозрачен законодателен процес) няколко ключови промени. Общото между тях беше, че до такава степен се припокриваха с вижданията за реформа на Сотир Цацаров, че сякаш бяха писани не в парламента, а на последния етаж на Съдебната палата. Нещо, което беше частично потвърдено от председателя на правната комисия Данаил Кирилов, който се изпусна, че е "поел ангажимент текстовете да бъдат приети", но така и не уточни към кого е бил той.



С летните промени на първо време беше "олекотен" от формалности наказателният процес в полза на прокуратурата. Някои от промените бяха определени като спорни, защото отменяха гаранции срещу прокурорски произвол, като например възможността две години след като е бил обвинен, обвиняемият да поиска делото му да бъде прекратено или внесено в съда.

В закона за съдебната власт пък беше записано, че съдия, прокурор и следовател се отстраняват от длъжност при повдигане на обвинение. Без значение дали престъплението е свързано с работата им. Така на практика държавното обвинение беше овластено да кадрува в съда, тъй като над това кой и за какво престъпление е обвинен няма абсолютно никакъв независим контрол.

Паралелно с това делата за корупция от всякакво ниво бяха преместени от Софийския градски съд и прехвърлени в специализирания.

Тази стъпка не само даде глътка въздух за властта, която за пореден път спечели време пред Брюксел, тъй като новите институции тепърва ще трябва да се доказват, но и помогна да се заобиколят Софийският градски и Софийският апелативен съд, които отдавна са рамкирани като единствената пречка в борбата с корупцията, но не защото самите те са корумпирани, а защото в тях има концентрация на независми съдии, които не се страхуват да изразят несъгласие с държавното обвинение, когато то нарушава закона.

Същевременно под егидата на главния прокурор Сотир Цацаров започна раздуване на щата на специализираните институции. Това стана с обяснението, че се задават толкова много дела за корупция, че спецсъдиите и прокурорите ще са крайно недостатъчни. От Софийски градски съд се опитаха да опровергаят това твърдение и извадиха статистика, че през последните три години са образувани едва 26 дела срещу представители на висшите етажи на властта.

Въпреки това миналата седмица специализираните прокуратура и следствие получиха 47 допълнителни бройки. Съдийската колегия на ВСС засега се противoпостави на председателя на Специализирания съд щатът на тази институция да бъде увеличен двойно. Това предизвика медийни атаки срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който се противопоставя на предложението за допълнителен щат.

Битката за раздуване на щатовете в специализираните съд и прокуратура не е самоцелна. За да бъде попълнен този щат, ще трябва да бъдат организирани конкурси, които често продължават над една година. Докато бъдат назначени титуляри, техните места могат да бъдат попълнени от командировани съдии и прокурори.

Командироването беше силно ограничено през 2016 г., след като от години се беше превърнало в механизъм за непрозрачно кадруване, защото позволяваше на административните ръководители да оборудват съдилищата със съдии и прокурори, които са държани в зависимост, тъй като във всеки един момент могат да бъдат върнати на мястото, от което са взети (често това беше по-долна инстанция или институция от провинцията).

Само месец след преместването на подсъдността на делата за корупция, управляващите промениха промените и беше върнат старият безконтролен режим за командироване. Освен това бяха гласувани и специални "бонуси" за спецмагистратите, които се отпускат при неясни критерии, но могат да достигнат до 20 хил. лв. на година.

Синхронът при раздуването на щата и връщането на командироването цели попълването на спецсъда и прокуратурата с командировани магистрати, които могат да бъдат държани в зависимост и с тояга (само с една началническа заповед да бъдат върнати там, откъдето идват) и с морков (бонусите, които техните ръководители ще могат да им раздават).

Освен делото срещу Цветан Василев и още 17 подсъдими за източването на КТБ първите "клиенти" на така моделираната извънредна институция ще бъдат обвинените в края на миналата година представители на Реформаторския блок - министърът на здравеопазването Петър Москов, министърът на отбраната Николай Ненчев, министърът на външните работи Даниел Митов и неговият заместник Христо Ангеличин, депутатът Гроздан Караджов. В спецсъда ще акостира и делото срещу съиздателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев, тъй като той е подсъдим с бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков.

Извънредна конфискация

Паралелно с възраждането на специализираното правосъдие управляващите работят и на друг струг - създаването на т.нар. антикорупционен орган. В края на октомври парламентът прие на първо четене проекта на ГЕРБ за нов закон за противодействие на корупцията. Той предвижда обединяването на няколко съществуващи институции - дирекцията от Сметната палата, следяща за имуществените декларации на властта, комисията за конфликт на интереси и тази за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), която ще бъде и гръбнак на мегаструктурата. Тя ще има правомощие да подслушва, да разпитва, да претърсва и да разследва. За да е всичко съвсем истинско, служителите ѝ ще ползват оръжие и ще се возят в коли със син буркан.

И ако инициативата на управляващите прилича по-скоро на бутафория, то широките правомощия, които новият орган ще получи, могат да се окажат изключително опасно средство за саморазправа с неудобните за властта, ако попаднат в лоши ръце.

КОНПИ беше създадена под натиска на ЕК с влизането на България в ЕС, но беше основно санирана от ГЕРБ през 2012 г., когато беше приет изцяло нов закон за т.нар. гражданска конфискация, който дава широки правомощия на институцията.

Процедурата започва, когато комисията е уведомена от прокуратурата, че някой е бил привлечен като обвиняем (но само за определен вид престъпления), след което започва "тиха" проверка на имуществото му. Ако тя установи разминаване с повече от 150 хил. лв. между притежавани активи и приходи, започва процедура по отнемане, чиято първа стъпка е налагането на обезпечения върху имуществото на проверявания.

Въведената в България гражданска конфискация е проблематична поради няколко причини. На първо време методологията за извършване на проверката (оценка на активите и пр.) не е публична и не е външно одитирана. Това означава, че във всеки един случай тя може да се адаптира спрямо ситуацията. Така например един актив да бъде оценен над или под стойността му или пък в един казус да се приеме, че проверяваният има контрол над даден актив, а в друг, че няма нищо общо.

Освен това е силно ограничена и преценката на съда, когато от него се иска да се налагат обезпечения, а контролът, в който участва проверяваният, е само на една инстанция.

На трето място в закона е записано, че производството за конфискация се развива независимо от наказателното дело. Така едно разследване може да е прекратено, а един подсъдим - оправдан, но процедурата да продължи и след това - поне това е схващането на КОНПИ. Тъй като съдът невинаги възприема подобна теза, в новия антикорупционен закон това е изрично записано.

Не на последно място от значение е и кой ще прилага закона. Членовете на комисията са пет и са откровени политически, като представителите ГЕРБ и ДПС имат мнозинство. Обвиненията за безпринципно кадруване в самата комисия също са факт.

Под ударите на КОНПИ попаднаха предимно криминални престъпници или политици, а мнозина от проверяваните успяха да преминат безпроблемно през цедката (сред тях например са и бившите обвиняеми Цветан Цветанов и Мирослав Найденов, но и осъдени като Златомир Иванов или Евелин Банев-Брендо).

До тази година КОНПИ създаваше впечатление, че е по-скоро предвидим орган, от който дори и някой да е паднал жертва на прокурорска поръчка, няма защо да се притеснява, ако има чисти доходи.

В края на 2015 г. комисията съобщи, че е обезпечила имущество за 990 млн. лв. на Цветан Василев и семейството му, а четири месеца по-късно внесе иск за 2.2 млрд. лева срещу тях. Дотук добре. Действията на КОНПИ по отношение на Цветан Василев и различни парчета от империята на КТБ са показателни за способността на комисията да оказва фокусиран натиск, а именно към онези компании, които все още са приемани за контролирани от Василев или където се водят битки за овладяването им. Най-големите сред тях са дружествата по веригите на собствеността на оръжейния завод "Дунарит" и БТК (тогава сделката за телекома още не е финализирана) и прекият акционер в КТБ "Бромак". Същевременно при други активи, за които има достатъчно ясно връзки с КТБ и Василев, но са се оказали в правилните ръце, не се показва воля за отнемане в полза на държавата. Справка - придобитият от Делян Пеевски "Техномаркет".

През лятото на 2017 г. КОНПИ остро се намеси и в наказателната акция спрямо Емилиян Гебрев и неговата "Емко" при опита му да придобие "Дунарит" в схватка с Пеевски. При това действията й бяха синхронизирани с целия останал арсенал Пеевски институции - обвинения от специализираната прокуратура и постъпления за отнемане или замразяване на лицензи от страна на правителството.

И пак: Шапката на всичко: прокуратурата

И КОНПИ (или новият антикорупционен орган) и специализираните институции остават неформално под влиянието на главния прокурор.

Първо, за да започне производство за незаконно придобито имущество, трябва да има повдигнато обвинение. КОНПИ никога няма да провери Делян Пеевски и Бойко Борисов, защото прокуратурата никога няма да тръгне да ги разследва.

Второ, всички проверки за корупция, които новият антикорупционен орган прави, ще бъдат под шапката на прокуратурата, в която всеки прокурор е подчинен на главния.

Трето, държавното обвинение има достатъчно заложници във властта, за да си осигури спокойствие. Как става това? Според закона прокуратурата трябва да е господар на разследването. В един идеален свят полицията и службите копаят нещо и когато им заприлича на престъпление, те го съобщават на прокуратурата, a тя преценява дали да образува разследване. В България нещата стоят малко по-различно.

Службите и МВР може да са събрали данни, че еди-кой-си-министър е корумпиран, но прокуратурата, вместо да образува дело срещу него, може да реши да образува дело срещу неизвестен извършител, което, когато е необходимо, да използва.

Освен това независимо от действията на МВР и службите държавното обвинение може на собствени ход да се самосезира от медийни публикации. Или видимо да отглежда сигналоподатели, какъвто е случаят с Николай Бареков, който през 2013 г. организираше шествия в защита на Цацаров, през 2014 г. започна разследване срещу него, чиято съдба е неясна и до ден днешен.

По този механизъм на подготвените обвинения, които държи "на трупчета", прокуратурата успява да създава зависимост в редица държавни институции - в изпълнителната власт, в законодателната, в регулаторите. А с новите си правомощия да отстранява съдии само срещу повдигнато обвинение и в съдебната. На практика прокуратурата се явява по-висша от суверена и може да подменя волята на избирателите, като подчинява излъчените чрез избори и по силата на демократични процедури ръководители на институциите.

Най-фрапантният пример в това отношение са съживените разследвания срещу три пъти премиера Бойко Борисов (за проверката във фабриката на Мишо Бирата и за акцията, ръководена от Борисов като главен секретар, при която беше убит Тодор Костадинов-Чакъра) и серията от обвинения срещу заместника му в ГЕРБ Цветан Цветанов. Прокурорската активност достигна кулминация в периода, в който те не бяха на власт, и приключи с връщането им в управлението. Но историята на прокурорските разследвания от годините на прехода показва, че те винаги могат да бъдат възстановени, дори по един и същ повод.

Така се стига до омагьосания кръг, в който прокуратурата чрез законодателни промени и с подкрепата на подчинени, уж демократични, институции се сдобива с все повече власт. Става все по-силна и безконтролна.

Ситуация, в която може да се окаже, че единственият начин възелът да бъде развързан е консуматорите на този модел да станат негова жертва.
Кой е Пламен Георгиев

Според проекта за антикорупционен закон председателят на КОНПИ Пламен Георгиев ще е и първият шеф на новия антикорупционен орган. Този пост той ще заеме до избирането от парламента на нови членове на комисията, но няма пречка Георгиев да запази ръководната си позиция до 2024 г. (мандатът е шестгодишен).

Пламен Георгиев започва кариерата си като следовател в Столичното следствие, а през 2005 г. се мести в Софийската районна прокуратура.

През 2009 г., малко преди ГЕРБ да дойдат на власт, Пламен Георгиев е командирован в Софийска градска прокуратура, а после става част от специализирания екип за корупционни престъпления към Върховна касационна прокуратура (ВКП). Там той наблюдава досъдебното производство, образувано около покойния вече директор на митниците Ваньо Танов. Директорът на митниците, който по това време е в конфликт с вътрешния министър Цветан Цветанов, е подслушван в продължение на половин година. Няколко разговора на Танов с премиера Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и зам.-министъра на финансите Владислав Горанов, записани от службите в края на зимата и началото на пролетта на 2010 г. , ще изтекат в медиите година и половина по-късно. От тях ще стане ясно, че премиерът Бойко Борисов е звънял на Ваньо Танов във връзка с проверки на данъчните в складовете на бизнесмена Михаил Михов, известен като Мишо Бирата. Въпреки съмненията за намеса в работата на митниците, които разговорите пораждат, записите са унищожени и за тях не е изготвено т.нар. веществено доказателствено средство, което би позволило трансформирането им в доказателства, по които да се проведе разследване.

Делото срещу Танов е прекратено, а кариерата на прокурор Пламен Георгиев започва шеметно развитие.

Той е назначен за зам.-ръководител на Специализираната прокуратура, в края на 2011 г. става зам.-министър на правосъдието, а след като ГЕРБ приема новия закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, Пламен Георгиев е назначен за шеф на КОНПИ от премиера Бойко Борисов.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кабинетът жертва Ралица Агайн заради "Олимпик", спорно назначение начело на Търговския регистър 4 Вечерни новини: Кабинетът жертва Ралица Агайн заради "Олимпик", спорно назначение начело на Търговския регистър

И още: Почти 240 млн. лв. ще струват новите документи за самоличност; Венецуела премахна пет нули от валутата си; Зала "Универсиада" се продава пак

20 авг 2018, 4964 прочитания

София вече предлага тридневна туристическа карта 3 София вече предлага тридневна туристическа карта

Срещу 20 лв. гостите на града могат да ползват Sofia Pass в целия градски транспорт, получават и отстъпки в музеи и други атракции

20 авг 2018, 4458 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Case Study: "Икономедиа", издател на "Капитал" и "Дневник"

Случващото се е красноречива илюстрация за това докъде се е развила репресивната мощ на прокуратурата и в чий интерес тя функционира

Коалицията ГЕРБ - ДПС в раздаването на пари за общините

Част от отпуснатите от правителството средства са разпределени към предварително избрани фирми

Яке за двама

Ирина Василева създава дрехи, които улесняват майките при носене на бебето

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Лято в Пулия

Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят реалното време, а духът на общността е заложен в миналото

За хората и костенурките

"Геа Челониа" – единственият център за опазване на сухоземните костенурки в България, учи на грижа към природата и хуманност

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, БДЖ купува 42 влака със скъпа поддръжка, "Спарки Елтос" губи все повече, трус в КФН заради "Олимпик"

Емисия

DAILY @7AM // 21.08.2018 Прочетете