С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 17 ное 2017, 13:44, 13881 прочитания

Невидимият таван на растежа

Българската икономика расте устойчиво, но на сравнително ниски нива и вероятно скоро ще надхвърли потенциала си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Българската икономика расте с 3.9% през летните месеци, движена по потребление. Доскоро неработещият двигател на инвестициите също се пробужда, главно заради строителството.

- Прогнозите са следващата година икономиката леко да забави темп и да порасне под 4% от БВП и въпреки това да надхвърли потенциала си.



Икономическото клише гласи, че когато Америка кихне, светът хваща настинка. Подобни зависимости има и в Европа - когато добре смазаните двигатели в ядрото се движат мощно, малките зъбни колела по периферията започват да се въртят бясно. Анализаторите прогнозират тази година да е най-добрата за еврозоната в последното десетилетие. И ако през третото тримесечие на годината БВП на валутния съюз се увеличава с 2.5%, то в Източна Европа ръстовете са по две.

На този фон българските 3.9% за трите летни месеца, изглеждат скромни. Добрата новина е, че за разлика от нездравословния бум преди 2009 г., когато голяма част от кредита и инвестициите се насочиха към сектора на недвижимите имоти и създадоха балон, сега икономиката се развива по-устойчиво. Лошата – че ръстът сега е доста по-лимитиран. Прогнозите са следващата година икономиката леко да забави темп и въпреки това да надхвърли потенциала си. Просто защото ефектът от реформите, направени преди повече от десетилетие, вече е изконсумиран, а нови не се задават. И ако хармоничният растеж на БВП си има предимства, като например да предпази страната при следваща криза, относително ниското му ниво означава, че догонването на Европа няма да се случва с желаното темпо.

Всичко расте



Последното тримесечие е девето поред, в което българската икономика расте с над 3.5%. Основният двигател продължава да е потреблението, което за периода юли – септември нараства с 4.6% на годишна база. Една част от ефекта идва от силния туристически сезон тази година. Друга – от продължаващия ръст на доходите и подобряващия се пазар на труда. През третото тримесечие на миналата година заетите се увеличават със 172.3 хил. души, което е рекорден ръст за последните десет години, показват данните на НСИ. Безработицата също достига предкризисни нива от 5.8%, намалява и броят на хората извън работната сила. Георги Ангелов от "Отворено общество" обаче предупреждава, че данните за заетите донякъде са изкривени заради ревизия от 2016 г., когато статистиката отчете спад две тримесечия. Ако се премахне този еднократен ефект, броят на работещите пак расте – с около 70-80 хил. души на годишна база. Коефициентът на заетост обаче също е с рекордни стойности – делът на заетите на възраст между 15-64 г. достига 68.5%.

Успоредно с това нагоре пълзят и доходите – например средната брутна заплата се увеличава с 11.5% през третото тримесечие, а прогнозите са тази тенденция да продължи и през следващата година заради недостига на свободна и с нужната квалификация работна ръка, както и заради планирания от правителството ръст на минималната заплата догодина. Това нормално прави домакинствата по-смели в покупките.

Към вътрешното потребление и износа през лятото се е включил и последният доскоро неработещ двигател - инвестициите. Като компонент на БВП те се увеличават с 4.2% на годишна база. Предимно заради строителния сектор. "Ниските лихви стимулират спестяването в имоти. В подобни активи инвестират и множество инвестиционни и пенсионни дружества, които често нямат много други опции", коментира Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ). Според нея активността в сектора тепърва започва - разрешителните за строеж в момента са на предкризисни нива, което означава, че тези сгради ще се строят в бъдеще. И ще се търси още работна ръка.

Ангелов допълва, че през последното тримесечие ще има и повече правителствени разходи и голяма част от тях ще са капиталови. Така че има вероятност последните три месеца на годината да са по-силни, а строителството да расте още.

Предвид всичко това 4% ръст на икономиката за тази година вече изглежда съвсем реалистично. Анализаторите прогнозират повечето положителни новини да се пренесат и през 2018 г., още повече че тогава вече трябва да има напредък при усвояването на еврофондовете.

"В бюджет 2018 има сериозно повишение на разходите по линия на възнагражденията в бюджетната сфера. Те ще имат положителен стимул върху потреблението. Тепърва започва и презапасяването със стоки за дългосрочна употреба. А и със строителството тръгват и промишлени дейности като мебелно производство, покупки на дългосрочни стоки за бита", допълва Николова.

Двигателите се нагряват

Още през септември финансовият министър Владислав Горанов загатна, че икономиката може би върви към прегряване и че може да се появи необходимост от охлаждане. За прегряване обикновено се говори, когато наличният производствен капацитет - труд, капитал и технологии, е недостатъчен, за да задоволи нарастващото търсене. Обикновено това води до по-висока инфлация, заплати, дефицит по текущата сметка и неустойчив бум в строителството или формиране на балони.

Според повечето икономисти обаче поне към момента българската икономика не е достигнала подобна гореща точка на развитие за разлика от Румъния, която отчете космическите 8.6% ръст през третото тримесечие. И все пак - добрите данни за икономиката и достигащите предкризисни нива индикатори като безработица, издадени строителни разрешителни и засилваща се инфлация (2.5% през октомври) логично водят до въпроса дали приближаваме застрашителната зона на прегряване и кога ще ще влезем в нея.

"Може да се направи аналог между настоящия момент и периода на предходния икономически бум преди кризата. Вече има сходни черти - инфлацията ускорява, заплатите започват да растат с двуцифрен темп, вижда се рязък ръст на заетостта. Още сме далеч от пика на 2007-2008 г., но се движим в тази посока", казва Десислава Николова.

Подобно е и мнението на Георги Ангелов, който допълва, че все още кредитът расте по-бавно от номинала на БВП. "Въпросът е, че се планират големи инвестиции и разходи плюс повече еврофондове. Ще има голямо вливане на ресурс в строителството, което ще допринесе в някакъв смисъл за по-бързо достигане на точката на прегряване", казва икономистът. "Но в сравнение с 6-9% ръст на някои други държави, нашият към момента изглежда съвсем устойчиво", бърза да добави той.

Според банков анализатор все още липсва това "усещане за ирационалност, което витаеше във въздуха преди 2008 г. Освен това заплатите нарастват, но някак си този растеж не се прехвърля в цените на услугите". Инфлацията се забърза до 2.5% през октомври, но е далеч от тревожните двуцифрени нива преди 10 години.

В банковите среди обаче въпросът също се повдига. Председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов заяви, че "от състоянието на пазара на труда се вижда нагряването на икономиката. Подобряването на заетостта веднага води до увеличаване на средната работна заплата".

И малко охлаждане на ентусиазма

Прогнозите на повечето анализатори са и догодина ръстът на икономиката отново да не е от най-бързите - в границите между 3.6 и 3.9%. По изчисления на Министерство на финансите и на Европейската комисия през 2018 г. реалното увеличение на БВП ще започне да изпреварва потенциала на икономиката, който се определя на около 3.5%. Твърде нисък за догонваща икономика от периферията на Европа.

"Тук отново опираме до реформите. България вече се намира на по-високо ниво в стълбицата на икономическото развитие, икономиката е по-голяма, БВП на глава от населението е 50% от това на ЕС. Ако си бяхме направили реформите, щеше да е между 60-70%", казва банковият анализатор и цитира Алексис дьо Токвил, според когото колкото по-развита и богата е една икономка, толкова по-трудно се правят реформи в демократична среда, защото избирателите биха гласували срещу тях. "Ние сме жив пример в това отношение. В момента, в който спряхме да мизерстваме – това стана малко след Костов, спряхме като общество да искаме реформи и да гласуваме за политици, които могат да ги проведат. Явно прагът ни за задоволство е доста нисък" допълва той.

Ограничаващите фактори за растежа сега са два. Първият е липсата на достатъчно инвестиции заради корупция, съдебна система, бизнес среда, но и защото регионът вече не е толкова привлекателен. А вторият - липсата на работна ръка заради неефективно образование, масовата емиграция в началото на прехода, а също и заради влошената жизнена среда заради нереформирани институции (справка здравната система), която продължава да стимулира образованите да търсят реализация в чужбина. А при коефициент на заетост близък до средния за ЕС, недостигът на кадри вече е задържащ фактор и за разрастването на някои бизнеси. При прогнози за все по-влошаваща се демография обаче единственият начин да се компенсира намаляващото население е, като се увеличи производителността на труда. И тук отново опираме до превърналите се (за съжаление) от повтаряне в икономическо клише... реформи. Без тях добрите данни за икономиката вместо норма постепенно биха се превърнали в изключение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новата дългова криза на здравната каса Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

15 ное 2019, 260 прочитания

Ще се вдигат ли данъците Ще се вдигат ли данъците

Откъде общината ще повиши приходите си, след като намалее притокът от еврофондовете

15 ное 2019, 351 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кевин Хамилтън: Планират се канадски инвестиции в IT и добивната индустрия

Посланикът на Канада за Румъния, България и Молдова пред "Капитал"

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10