Българите оптимисти за ЕС след 10 години членство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българите оптимисти за ЕС след 10 години членство

По-младите българи са по-оптимистично настроени към еврочленството. Те са и по-склонни да посочват образованието и защитата на гражданските и социални права като области, в които ЕС трябва да действа дългосрочно

Българите оптимисти за ЕС след 10 години членство

За разлика от Шенген, за влизането в еврозоната преобладават притесненията, показва проучване на "Алфа рисърч"

Кирил Кирчев
27588 прочитания

По-младите българи са по-оптимистично настроени към еврочленството. Те са и по-склонни да посочват образованието и защитата на гражданските и социални права като области, в които ЕС трябва да действа дългосрочно

© Георги Кожухаров


Българите остават еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.

Това показват резултатите от национално-представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на Представителството на Европейската комисия в България, в периода 16 – 25 септември сред 1021 души. То е направено по повод 10 години след приемането на страната за член на ЕС.

Ползите от членството в ЕС

От влизането на България в ЕС през 2007 г. досега, одобрението за еврочленството се запазва в рамките на 50%, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки. През този период най-големи еврооптимисти са по-младите българи, с по-високо образование, активност и мобилност, жителите на София и големите градове, икономически активните и хората с доходи над средното ниво. По-скептични остават възрастните жители на малките населени места, с по-ниско образование, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд.

Според проучването има съществена разлика в обществените нагласи за ефектите от приобщаването на България към ЕС. В края на 2008 г. се наблюдаваше поляризация между очакванията за умерен ефект от еврочленството и неудовлетвореност от липсата на бърза видима промяна в страната, а въвеждането на европейски правила се приемаше като налагане на незаслужени ограничения пред България.

Сега в съотношение 51% към 26% българите смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи.

Мнозинството от пълнолетните жители на страната възприемат ЕС като демократичен, закрилящ и солидарен. Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен.

И в началото на еврочленството, и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение им предоставя. Тук е и най-значителният ръст в оценките за ползата от европейското членство - възможностите за пътуване в страни от ЕС нарастват от 15% през 2008 г. до 49% през 2017 г.; шансовете за образование бележат двоен ръст - от 4% през 2008 г. до 10% сега, а за намиране на работа, близо четворен - от 6% до 22% за същия период.

Преките ефекти

За разлика от първите години на членството, когато усещането за липса на промени в България беше един от основните източници на евроскептицизъм, към момента надделява разбирането, че то има положително влияние, особено върху онези страни от живота, където чрез еврофондовете ЕС пряко подпомага страната.

Преките ефекти от членството се виждат в няколко основни посоки - България е икономически и политически по-стабилна в сравнение с периода преди 2007 г. (според 40% от анкетираните); налице са значителни промени в инфраструктурата и в населените места, разширява се достъпът на българските производители до повече пазари.

Европейските правила и стандарти от източник на притеснения вече също намират място сред предимствата.

Предизвикателствата

През 2007 г. българите открояват като водещ проблем пред ЕС конкуренцията от икономики извън него (47%), което днес тревожи по-малко хора (35%). Икономическите проблеми са изместени на по-заден план от борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%). Водещи общоевропейски проблеми се припознават не само като проблеми на "другите", но и като български.

Най-големите страхове през 2007 г. бяха от затваряне на предприятия заради навлизането на чужди стоки, че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години, че български специалисти ще емигрират в чужбина и чужденци ще започнат да изкупуват земя.

Десет години по-късно делът на споделящите тези страхове е два пъти по-нисък. Широко дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните заема първо място сред притесненията (60%), следван от намаляване на покупателната способност (50%). Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици, притока на имигранти и терористичните заплахи, се приемат и като основни за България.

Какви са перспективите

Обществената подкрепа за влизането на България в Шенген е висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и поляризирани оценки (34% го одобряват, а 45% - не).

Общо 61% смятат, че ЕС трябва да действа и по-дългосрочно, като положи усилия, на първо място, за постигане на икономически растеж и по-висока заетост. Всеки трети е на мнение, че здравеопазването, миграцията, външната политика и сигурността трябва да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, основно по-младите поколения, извеждат на преден план образованието, защитата на гражданските и социални права.

Сравнение на резултатите от проучванията в България и Румъния

Прилики

- И в двете страни са налице идентични базови нагласи към членството в ЕС: преобладава одобрението за членството в съюза, доминира мнението, че страните са спечелили, а по-резервирана оценка за ползите в личен план.

- Мнозинството граждани в двете страни са оптимисти, че ЕС ще се развива положително; че ЕС трябва да се фокусира върху приоритети като заетост и икономически растеж, здравеопазване, миграция. Известна разлика в оценката за приоритетите има в по-силния акцент, който румънците поставят върху образование и опазване на околната среда, а българите – върху външна политика и сигурност, защита на гражданските прави и социална защита.

- Влизането в Шенген е силно подкрепяна цел от гражданите и на двете страни. Нагласата към влизането в еврозоната обаче е поляризирано и в двете държави като в Румъния среща малко по-висока подкрепа, отколкото в България.

Разлики

- Значително по-високо самочувствие на румънците като граждани на ЕС в сравнение с българите. Мнозинството румънци (57%), за разлика от българите (34%) се чувстват европейци. Значително по-висок дял от румънците (55%) са убедени, че гласът на страната им се чува в ЕС в сравнение с българите (36%).

- По-критичен е погледът на румънците към ЕС, които го възприемат на първо място като бюрократичен и след това като демократичен. За разлика от тях, българите го възприемат предимно като демократичен.

- В България възможността за по-чести пътувания е водещо предимство през целия десет годишен период, към което в последните години се добавя оценката за позитивно въздействие от еврофондовете, подобрения в инфраструктурата и населените места, в Румъния сред най-важните предимства е възможността за намиране на работа в ЕС, достъпът до чужди стоки и пазари, подобрение в населените места и повишена сигурност.

- За българите сигурността определено е проблем, докато румънците се чувстват значително по-защитени.

- В Румъния притесненията се свеждат предимно до социално-икономически проблеми, докато за българите по-актуални са потребителски теми (като двойните стандарти в качеството на храните) и въпроси на сигурността.

Българите остават еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.

Това показват резултатите от национално-представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на Представителството на Европейската комисия в България, в периода 16 – 25 септември сред 1021 души. То е направено по повод 10 години след приемането на страната за член на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    Тази широка усмивка на каката в центъра буди притеснение относно предмета в лявата й ръка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.