С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 20 ное 2017, 17:11, 24310 прочитания

Минималната заплата ще продължи да зависи от политиците

Социалното министерство предлага механизъм за определянето й, в който има икономически и социални показатели, но последната дума за размера й отново ще е на правителството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Минималната работна заплата в страната ще зависи от обективни икономически и социални показатели, ще се договаря подобно на минималните прагове между синдикати и работодатели, но последната дума за размера й отново ще е на правителството. Това става ясно от проект на Рамково споразумение на процедура за определяне размера на минималното възнаграждение, изготвен от социалното министерство. За механизъм, който да е на база обективни критерии и да отчита икономическото развитие, бизнесът настоява от години. Подобни са и препоръките на Брюксел към България.

В проекта на социалното министерство обаче се посочва, че минималната заплата трябва да е между 40% и 50% от прогнозната стойност на средното възнаграждение за следващата година. Не е съвсем ясно и как ще се стига до конкретно число. Според предложението ще се разглеждат обективни показатели като инфлация, производителност, заетост, но какво ще е теглото на всеки от критериите и как ще се "разглеждат" те не е посочено.


От Българска стопанска камара (БСК) коментираха, че проектът като цяло отчита позициите на социалните партньори по това как да изглежда механизмът за определяне на минималното възнаграждение, но че то трябва да е максимум 43% от средното за страната.

Процедурата

В проекта е записано, че ежегодно до края на март бизнес и синдикати трябва да договорят новата минимална заплата за следващите две години. Тези дискусии ще се водят на база данни от НСИ и актуалната тригодишна бюджетна прогноза за периода. Ще се вземат предвид текущите стойности на минимални и средни възнаграждения, икономически и социални индикатори като прогноза за ръста на компенсацията на един зает, инфлация, линия на бедност, брой заети на минимална заплата и т.н.



Проблемът е с актуалността на тези данни. Икономическите нагласи могат да се променят значително за половин година. Последният пример за това беше масовата ревизия на прогнозите за ръст на българската икономика през 2017 и 2018 г. от всички международни институции в есенните спрямо пролетните им доклади.

От БСК също отбелязват притесненията си по отношение на сроковете. Според тях краят на март не дава възможност преговарящите да се запознаят с пълния списък на актуални данни. Така например числата за ръста на БДС на един зает за предходна година се предоставят от НСИ през март, непосредствено преди крайния срок на преговорите. Същевременно на социалните партньори трябва да се предостави проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, който се одобрява с решение на МС обикновено в края на април - месец след крайния срок на процедурата.

Удобен за политиците механизъм

В проекта е записано, че ако синдикати и работодатели не се договорят за нивото на минималното възнаграждение до края на март, министърът на труда внася в Министерския съвет свое предложение съобразно критериите. В момента по подобен начин се определят минималните осигурителни прагове, като за следващата година правителството реши да ги увеличи служебно с 3.9%.

Важно е да се отбележи, че "методиката" за определяне на размера на практика установява граници, в които може да се увеличи минималната заплата, а не конкретен размер. В предходното предложение на социалното ведомство например имаше конкретни формули по три сценария, които показваха точно кой обективен икономически фактор се взима, при какви обстоятелства и с каква тежест. Сега обаче границите може да се спазят, но механизмът е достатъчно гъвкав, за да позволи конкретното число да бъде определено по политически изгоден начин.

Самите граници са между 40% и 50% от прогнозираната средна заплата през съответната година. Има обаче малка особеност. Ако минималната заплата от предходната година е по-висока от 40% от средната, за долна граница се приема по-голямата стойност. Тоест няма опция минималните възнаграждения да се понижат. Икономисти коментират, че един истински механизъм трябва да е гъвкав не само за повишение, но и за замразяване и понижаване на нивото. Подобен механизъм обаче би отнел политическия фактор в решението, което може и да е причината управляващите да странят от него.
Индикатори за определяне на МРЗ:
- социални – средна работна заплата;
- икономически – инфлация, прогнозен ръст на компенсациите на наетите.

Индикатори за оценка на въздействието:
- социални – брой и дял на работещите на минимална работна заплата спрямо всички работещи, линия на бедност в страната
- икономически – коефициент на заетост, дял на компенсация на наетите в БВП, БДС на един зает.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дунав не ни вълнува 2 Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

19 юли 2019, 952 прочитания

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 1764 прочитания

24 часа 7 дни

19 юли 2019, 2654 прочитания

19 юли 2019, 2340 прочитания

19 юли 2019, 2167 прочитания

19 юли 2019, 1827 прочитания

19 юли 2019, 1695 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
НАП призна, че е имало предложение неудобни съдии да бъдат проверявани

Селекция обаче не била извършвана, пише в писмо на агенцията до ССБ

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков