Минималната заплата ще продължи да зависи от политиците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Минималната заплата ще продължи да зависи от политиците

Според предложението на социалния министър Бисер Петков минималната заплата трябва да е между 40% и 50% от средната за страната.

Минималната заплата ще продължи да зависи от политиците

Социалното министерство предлага механизъм за определянето й, в който има икономически и социални показатели, но последната дума за размера й отново ще е на правителството

25031 прочитания

Според предложението на социалния министър Бисер Петков минималната заплата трябва да е между 40% и 50% от средната за страната.

© Надежда Чипева


Минималната работна заплата в страната ще зависи от обективни икономически и социални показатели, ще се договаря подобно на минималните прагове между синдикати и работодатели, но последната дума за размера й отново ще е на правителството. Това става ясно от проект на Рамково споразумение на процедура за определяне размера на минималното възнаграждение, изготвен от социалното министерство. За механизъм, който да е на база обективни критерии и да отчита икономическото развитие, бизнесът настоява от години. Подобни са и препоръките на Брюксел към България.

В проекта на социалното министерство обаче се посочва, че минималната заплата трябва да е между 40% и 50% от прогнозната стойност на средното възнаграждение за следващата година. Не е съвсем ясно и как ще се стига до конкретно число. Според предложението ще се разглеждат обективни показатели като инфлация, производителност, заетост, но какво ще е теглото на всеки от критериите и как ще се "разглеждат" те не е посочено.

От Българска стопанска камара (БСК) коментираха, че проектът като цяло отчита позициите на социалните партньори по това как да изглежда механизмът за определяне на минималното възнаграждение, но че то трябва да е максимум 43% от средното за страната.

Процедурата

В проекта е записано, че ежегодно до края на март бизнес и синдикати трябва да договорят новата минимална заплата за следващите две години. Тези дискусии ще се водят на база данни от НСИ и актуалната тригодишна бюджетна прогноза за периода. Ще се вземат предвид текущите стойности на минимални и средни възнаграждения, икономически и социални индикатори като прогноза за ръста на компенсацията на един зает, инфлация, линия на бедност, брой заети на минимална заплата и т.н.

Проблемът е с актуалността на тези данни. Икономическите нагласи могат да се променят значително за половин година. Последният пример за това беше масовата ревизия на прогнозите за ръст на българската икономика през 2017 и 2018 г. от всички международни институции в есенните спрямо пролетните им доклади.

От БСК също отбелязват притесненията си по отношение на сроковете. Според тях краят на март не дава възможност преговарящите да се запознаят с пълния списък на актуални данни. Така например числата за ръста на БДС на един зает за предходна година се предоставят от НСИ през март, непосредствено преди крайния срок на преговорите. Същевременно на социалните партньори трябва да се предостави проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, който се одобрява с решение на МС обикновено в края на април - месец след крайния срок на процедурата.

Удобен за политиците механизъм

В проекта е записано, че ако синдикати и работодатели не се договорят за нивото на минималното възнаграждение до края на март, министърът на труда внася в Министерския съвет свое предложение съобразно критериите. В момента по подобен начин се определят минималните осигурителни прагове, като за следващата година правителството реши да ги увеличи служебно с 3.9%.

Важно е да се отбележи, че "методиката" за определяне на размера на практика установява граници, в които може да се увеличи минималната заплата, а не конкретен размер. В предходното предложение на социалното ведомство например имаше конкретни формули по три сценария, които показваха точно кой обективен икономически фактор се взима, при какви обстоятелства и с каква тежест. Сега обаче границите може да се спазят, но механизмът е достатъчно гъвкав, за да позволи конкретното число да бъде определено по политически изгоден начин.

Самите граници са между 40% и 50% от прогнозираната средна заплата през съответната година. Има обаче малка особеност. Ако минималната заплата от предходната година е по-висока от 40% от средната, за долна граница се приема по-голямата стойност. Тоест няма опция минималните възнаграждения да се понижат. Икономисти коментират, че един истински механизъм трябва да е гъвкав не само за повишение, но и за замразяване и понижаване на нивото. Подобен механизъм обаче би отнел политическия фактор в решението, което може и да е причината управляващите да странят от него.

Индикатори за определяне на МРЗ:

- социални – средна работна заплата;

- икономически – инфлация, прогнозен ръст на компенсациите на наетите.

Индикатори за оценка на въздействието:

- социални – брой и дял на работещите на минимална работна заплата спрямо всички работещи, линия на бедност в страната

- икономически – коефициент на заетост, дял на компенсация на наетите в БВП, БДС на един зает.

Минималната работна заплата в страната ще зависи от обективни икономически и социални показатели, ще се договаря подобно на минималните прагове между синдикати и работодатели, но последната дума за размера й отново ще е на правителството. Това става ясно от проект на Рамково споразумение на процедура за определяне размера на минималното възнаграждение, изготвен от социалното министерство. За механизъм, който да е на база обективни критерии и да отчита икономическото развитие, бизнесът настоява от години. Подобни са и препоръките на Брюксел към България.

В проекта на социалното министерство обаче се посочва, че минималната заплата трябва да е между 40% и 50% от прогнозната стойност на средното възнаграждение за следващата година. Не е съвсем ясно и как ще се стига до конкретно число. Според предложението ще се разглеждат обективни показатели като инфлация, производителност, заетост, но какво ще е теглото на всеки от критериите и как ще се "разглеждат" те не е посочено.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Ей много е скръндзава тая олигархия, сакън да не плати некой лев повече на изчезващия вид, наречен работник или за по-кратко раб. Много й се струва 50%, затова мах 43%, ама най-добре е да се закръгли на 40%, че по-лесно се смята. Уважаеми господари, както сте я подкарали след още 28 години няма да има роби за експлоатация, а вноса на диваци е с висок риск от вандализъм. Ако не вервате, питайте историята...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK