Две нови системи за 2 млн. лв. ще централизират гражданските данни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Две нови системи за 2 млн. лв. ще централизират гражданските данни

За да заработят двете системи до края на идната година е нужно в същия срок да и бъде приет и нов закон за адресния регистър

Две нови системи за 2 млн. лв. ще централизират гражданските данни

До края на 2018 г. трябва да заработят адресен регистър и нов регистър "Гражданска регистрация", които да обединят данните за гражданите

Мария Манолова
7705 прочитания

За да заработят двете системи до края на идната година е нужно в същия срок да и бъде приет и нов закон за адресния регистър

© Цветелина Николаева


Предстои агенцията да обяви и обществени поръчки за софтуерни компании, които да изградят новите регистри.

До края на 2018 година държавата трябва да изгради адресен регистър и регистър "Гражданска регистрация", който да обедини досегашните бази данни за населението, актуално гражданско състояние и ЕГН. Това обявиха във вторник от Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), която координира проекта заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За целта е започнат проект за два милиона лева по оперативна програма "Добро управление".

Какво ще бъде изградено

Двете системи трябва най-накрая да подредят начина, по който институциите използват данни за гражданите. Попълването на повтарящи се формуляри с имена и адреси, които после остават в системите на администрацията с различно изписване, трябва да бъдат заменени с достъп в реално време до централизирани системи, където информацията за всеки гражданин е актуална. Същото важи и за отбелязването на семейно положение - вместо да изискват от гражданите да го попълват многократно, администрациите трябва да имат директен достъп до регистъра с актуална информация.

"В България има над 2000 първични регистъра, в които обаче записването на имена и адреси е различно. Те не вярват на собствената си информация или на информацията помежду си", коментира Николай Минев, който ръководи проекта в ДАЕУ. Когато някой е записан в Имотния регистър, а след това смени името си, няма директен начин тази информация да се обнови, даде пример Минев. Резултатът от това, че регистрите не са свързани, са безкрайните проверки, които забавят и гражданите, и администрацията.

Адреси под въпрос

България е сред малкото държави, които до момента нямат единен адресен регистър. Всяка отделна институция - например МВР, НАП или НОИ, записва тези данни по различен начин. Така се получават разминавания в изписването, а институциите не могат да разменят информация или да обработват правилно големи масиви от данни. Идеята на новия регистър е да стандартизира изписването на адресите, като заедно с това даде на всеки адрес уникален идентификатор, който да се използва от всички държавни органи. По думите на Минев в него ще влязат около 7-8 млн. уникални записа на адреси.

За целта ще трябва да бъде създаден нов закон за адресния регистър. "В момента няма единна нормативна база за адресния регистър. Темата се засяга от различни закони - за гражданската регистрация, за кадастъра, за устройството на територията, за Имотния регистър и т.н., но навсякъде се третира различно", обясни Николай Минев. По думите му без нов закон бъдещият адресен регистър няма как да заработи. Работата по създаването на нормативния акт не трябва да започне, преди да бъде завършен анализът на съществуващите правила, твърди Минев.

Проектът на ДАЕУ включва такъв анализ на законите и поднормативните актове, които ще трябва да бъдат променени, за да заработят двата нови регистъра, и тази дейност вече е започнала. Предстои ДАЕУ да обяви и обществени поръчки за софтуерни компании, които да изградят новия адресен регистър и регистъра за гражданска регистрация. Предвиден е и бюджет за обучение на 1100 държавни служители за работа с двете нови системи.

"Най-основната и трудна задача ще бъде мигрирането на данни от съществуващите системи", коментира Минев. Той предупреди, че в този процес няма как да се избегнат грешки в данните. Гражданите обаче ще имат директен достъп до двете нови системи и ще могат да сигнализират при некоректна информация, обясни директорът на дирекция "Информационни системи и оперативна съвместимост" в ДАЕУ.

Предстои агенцията да обяви и обществени поръчки за софтуерни компании, които да изградят новите регистри.

До края на 2018 година държавата трябва да изгради адресен регистър и регистър "Гражданска регистрация", който да обедини досегашните бази данни за населението, актуално гражданско състояние и ЕГН. Това обявиха във вторник от Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), която координира проекта заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За целта е започнат проект за два милиона лева по оперативна програма "Добро управление".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Жалко за Булгаристан, в който програмистите са #1, а електронното управление е 0. Докато мигрират регистрите, населението ще е мигрирало.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK