Георги Ганев: Поправките "Пеевски" за КТБ са, за да вземат активи, които им се изплъзват

Какви пропуски в Закона за банковата несъстоятелност попълва проекта на депутата от ДПС Делян Пеевски?

- Мисля, че не запълва пропуски. Доколкотo е очевидно, че ако някакви сделки се извършват с измамна цел, и по настоящото законодателство могат да бъдат атакувани и обявявани за недействителни от гледна точка на заинтересованите лица – КТБ и нейните синдици в този случай. Не виждам защо трябва изрично да се пише това в иначе доста специализиран закон.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Останалата част от проблемите, които този проектозакон се опитва да решава, се дължат на действия на назначени от държавата хора и съответно не виждам защо трябва да се пише закон, тя може просто да ги инструктира какво да правят и какво да не правят, като станат квестори, синдици и т.н.

Какво целят вносителите?

- За мен кучето е заровено в параграф 7, който казва, че се обявяват за недействителни по отношение на банката всички прехвърляния на акции и дялове на търговски дружества, извършени от длъжници на банката, след като тя е обявена в несъстоятелност. Да припомня, че датата на несъстоятелността на банката е 6 ноември 2014 г. Тоест прехвърляния между юли и ноември не се покриват от тази разпоредба. С други думи, ако вие сте която и да е фирма по света и сте кредитополучател на българска банка, вие трябва моментално да наложите запор на всички свои сделки с акции и дялове на каквото и да било, защото винаги има опасност банката да се окаже фалирала.
Любопитното е, че този параграф се отнася до преходните и заключителните разпореди, тоест той се отнася не до изобщото, както смятат авторите, тоест да бъдат уредени нещата по този ред занапред. Защото това изобщо, което е уредено пък в параграф 2, предлага съвсем друга уредба. Там се казва, че за недействителни се приемат само онези сделки, при които длъжникът на банката не е бил заплатен кеш или в нещо, което е в същата равностойност. И ако е бил заплатен, значи сделката не може бъде обявена за недействителна. Тоест на авторите на проекта не им харесва как нещо е било прехвърлено и искат да го отпрехвърлят най-вероятно, за да сложат ръце върху него. Някак си натрапчиво мисля си "Дунарит", "Дунарит", "Дунарит". С други думи, искат да обърнат това, че "Дунарит" им се изплъзва между пръстенцата.



Да не говорим пък за тази ретроактивност. Говорих с юристи и те се позоваха на практиката на Конституционния съд, според който, за да има ретроактивно действие, трябва да има достатъчно тежки обстоятелства, които да го оправдават - невъзможност да се възстанови някакво положение и т.н. А в случая става въпрос за нормално действащ закон и за назначени от държавата хора, които са взели решения, които на господата Цонев, Пеевски и Хамид не им харесват.

Освен желанието за домогване до някакви активи какво депутатът Пеевски иска да демонстрира с проекта?

- Първо, опитва се да върне в патримониума на КТБ активи, които са му се изплъзнали и, второ - пиар акция, тип симулиране на активност. И не на последно място - да покрие с нови новини излизането на книгата "Държавата КТБ".

Как ще се развият събитията около този законопроект?

- Предполагам, че ако мине на първо четене в Народното събрание, ще бъде любопитно какво ще кажат юристите в консултативния съвет по правни въпроси в парламента за тази ретроактивност. Пеевски се опитва да поддържа тезата, че който е против проекта, е крадец, но ако бъдат изложени достатъчно икономически и юридически аргументи против тази ретроактивност, този текст трудно може да мине в зала. А и това, което са сложили там като смокинов лист вместо оценка на въздействието на проекта, е смехотворно – няколко реда, в които се казва, че никой и нищо няма да бъде засегнато, е абсолютно недопустимо.

Оценката трябва да е придружена със съответната сметка. Включително колко повече пари се очаква да влязат във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който в момента е собственик на КТБ, в резултат на тази промяна. И после, като влязат тези пари във фонда, как това ще се отрази на вноските на банките през следващите години, което пък засяга клиентите на тези банки. Всичко това трябва да бъде оценено, а го няма. Това е напълно достатъчно само по себе си да не се приеме законът.