Поръчки за над 1.6 млрд. лв. ще тръгнат догодина по "Околна среда"
Неизбежно е цената на водата да се вдига, защото инфраструктурата иска поддръжка, казва зам.-министър Малина Крумова
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Следващата година ще е бумът на големите поръчки за програма "Околна среда" (ОПОС) и се очаква огромна част от парите за водния сектор да бъдат раздадени с поръчки тогава. Прогнозата е на зам.-министъра по регионално развитие Малина Крумова, която отговаря и за водния сектор. "Става дума за някъде около 1.6 млрд. лева", обясни Крумова пред "Капитал". Това е, защото предстои отварянето за първи път на процедура, по която ще могат да кандидатстват ВиК операторите в 15 консолидирани района на страната.
Това са районите, където вече са създадени водни асоциации, които обединяват всички активи на територията на областите. От дружествата в тях трябва да бъдат подадени и одобрени предварителните инвестиционни проучвания (ПИП), а след това всеки един от ВиК операторите в тези райони ще може да подаде апликация за нужните инвестиции. Тази апликация ще бъде преценявана от асоциацията (т.е. собствениците на активите - общини и държава) и ако бъде одобрена, ще бъде финансирана от ОПОС. Това ще отвори вратата към всякакви проекти - от обновяване и подмяна на водопроводи, до изграждане на пречиствателни станции за питейна вода.
| Много пари, много възможности за корупция През миналия период ОПОС беше една от програмите, която тръгна силно със закъснение - през 2013 г. Това съвпадна с възхода на строителната фирма "Водстрой 98", свързвана с Делян Пеевски. Тогава "Водстрой 98" беше един от най-силните играчи в поръчките по програмата. Ето защо новите поръчки по програмата ще бъдат наблюдавани отблизо, тъй като заедно с железопътните търгове са най-апетитното финансиране, което тръгва догодина. Дотук при сега раздадените поръчки фаворит е "Хидрострой", който купи "Водстрой 98". |
Тъй като тази инфраструктура ще носи приходи, ВиК операторите ще трябва да съфинансират част от нея с определен процент. Не всички са в добро финансово състояние, затова само част от тях ще ползват банкови заеми, казва Крумова. Измислени са и други два варианта. "Водят се разговори с ЕБВР за финансов инструмент по "Околна среда", който тя да разработи със 100 млн. лв. от програмата и собствен ресурс. Трети вариант е фонд "Флаг" със собствени средства."
"Водата не е безплатна"
Всичко това, признава Крумова, е свързано с повишаване цената на водата на повечето места в страната. "То е неизбежно. Водата не е безплатна, освен на кладенеца. За да стигне до чешмата, има много километри тръби, които искат поддръжка. Защото иначе след време тя просто ще гръмне и няма да има вода."
Общата ВиК инфаструктура в страната е 90 хил. километра, казва тя, и дава сравнение с пътната, която е три пъти по-малко, а има по-голямо финансиране. "Там чакаме тол-система и се надяваме да стане устойчиво. Но тук няма".
Обединението в асоциации трябва да изравни цената на дадена територия и това ще пречи ВиК секторът да се ползва политически, смята зам.-министърът. "Сега се играе с ниски цени на малките ВиК оператори, което не е устойчиво. Това обяснява защо този сектор толкова дълго е неефективен. Ползван е политически, държана е ниска цена на водата и така не могат да се изпълняват инвестиции, и това води до амортизиране."
Общините - с повече отговорности
Крумова дава за пример Монтана, където водата е поскъпнала рязко заради изравняването. "Никой не говори за големия проблем там. А той е, че цяло лято хората по селата си поливат градините с питейна вода." Според нея далеч по-адекватно решение е да се прибегне до "Напоителни системи", чиято вода струва между 16 и 50 ст. на кубик в зависимост от областта. За да се случи това обаче, трябва всяко кметство да събере заявките и да ги подаде предварително към дружеството. Според Крумова "Напоителни системи" са отговорили на нейно запитване, че не са оставили неизпълнена нито една заявка. Кметовете, допусна тя, може да имат и друг опит.
Като цяло според зам.-министъра общините трябва да поемат повече отговорност за ставащото в тръбите под тях. "Не може кмет на община да излиза и да казва, че не знаел защо в еди-кой си квартал няма канализация или вода, защото той не събирал парите от водата. Те са собственици на активите. Свикнали са да работят с едни държавни дружества и да се измъкват от отговорност. Но сега вече не е така. Това е смисълът на реформата."
На въпрос кога всички 28 области в страната ще имат асоциация (към момента имат 21) Крумова не може да даде отговор. "Няма да стане за 1 или 2 години. Хората трябва да бъдат убедени."
Още от Капитал
5 коментара
Не може толкова скъпа инфраструктура да се плаща само с цената на консумираната вода. Трябва да се плаща и от тези които не консумират но са включени във ВиК. Щото и за тях дружествата правят разходи.
Т.е. трябва да се премине на абонаментен принцип, като абонамента да покрива постоянните разходи.. а цената на водата да покрива променливите разходи, зависещи от потреблението.
Ако в един квартал само 1 консумира вода.. това значи ли, че той трябва да плаща за всички ремонти по ВиК в квартала? Колко трябва да му струва кубика вода в тоя случай?
ВиК не е само купуване на вода - това е доставка на питейна вода до съответния абонат, във всеки един момент - когато човекът поиска. Отделно има и отвеждане на мръсната вода, пак във всеки един момент. Това не се измерва само с консумираната вода.. ако човек иска да плаща само за консумираната вода.. до ходи да си пълни водоноска от язовира и да изхвърля мръсната вода.. чак в пречиствателната станция.
Обаче .. удобно е за управляващите и за богатите.. да се плаща само по тоя начин.. щото те са тези с многото заключени и неизползвани имоти.. но пък включени във ВиК мрежата. Същото се отнася и за ел. ток. И за боклука.. и за кварталните улици.. ремонта им и почистването им.
"... Дълги години ВиК секторът беше ползван политически, което трябва да спре, казва Крумова ..."!
Ами, той и в момента се ползва! И как ще направят така, че да спре да се ползва, за политически цели?
Какво ще правят с ВиК-тата, където себестойността на услугата е много висока, а населението намалява и постоянните разходи растат? Кой ще покрива разликата?
ВиК мрежата е разкапана и тотално амортизирана. Откъде ще се вземат 4-5 милиарда, за да се вложат?
По програма Околна среда, се трошат огромни пари, за да се строят пречиствателни станции със съмнителен ефект. Водопроводи, почти не се подменят, защо...?!!
И как по-точно става това поливане на градината с помощта на "Напоителни системи"?
Не знам как е по света.. но съм почти сигурен, че ВиК е част от инфраструктурата на общината, т.е. трябва да се плаща и данъците върху имотите. Щото имот без ВиК.. без Ел. ток/аналогично/ - какъв имот е?
Или ВиК инфраструктурата трябва да се плаща на абонаментен принцип, или трябва да бъде включена в общинската инфраструктура.. щото без ВиК - каква общинска инфраструктура може да има?
За радост България разполага с виден хидро експерт, който ще намери (най-вероятно е предварително подготве с) решение на тези сложни казуси. 1,6 млрд. за напоително усвояване - звучи точно като за Доган.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.