Бизнесът е против политическия елемент в механизма за минималната заплата

Според работодателските организации тя трябва да е 43% от средното възнаграждение за страната

Бизнес организациите предлагат сроковете за начало и край на процедурата по договаряне на минималното възнаграждение между социалните партньори да бъдат изместени.
Бизнес организациите предлагат сроковете за начало и край на процедурата по договаряне на минималното възнаграждение между социалните партньори да бъдат изместени.    ©  Красимир Юскеселиев
Бизнес организациите предлагат сроковете за начало и край на процедурата по договаряне на минималното възнаграждение между социалните партньори да бъдат изместени.
Бизнес организациите предлагат сроковете за начало и край на процедурата по договаряне на минималното възнаграждение между социалните партньори да бъдат изместени.    ©  Красимир Юскеселиев

Минималната работна заплата да е не повече от 43% от средната за страната. Процентът отговаря на съотношението минимално - средно възнаграждение за държавите, в които се определя минимална заплата. Това е една от промените, които предлага Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) в отговор на проекта на социалното ведомство за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Той предвижда тя да е между 40 и 50% от средната. Работодателите предлагат за долна граница да се взема линията на бедност. За 2016 г. например тя е 308 лв., докато минималната заплата беше 420 лв.

Без политически подсказки

Според работодателските организации предложеният от социалното ведомство модел отчита значителна част от заявените позиции на социалните партньори, но все пак те настояват за някои промени в методологията за определяне на новия размер на минималната заплата.

Една от тях е при договарянето на размера на МРЗ да не се взимат предвид заложените от правителството стойности за следващите няколко години. В средносрочната бюджетна прогноза е отбелязано, че за 2019 г. минималната заплата се предвижда да е 560 лв., а през 2020 - 610 лв. Тези стойности бяха залегнали още в предизборната програма на ГЕРБ. Включването им в преговорите между синдикати и бизнес е вид мек натиск определянето на МРЗ да е и по политически съображения.

По-късни преговори

Друго изменение, което бизнесът счита за важно, е сроковете за начало и край на процедурата по договаряне на минималното възнаграждение между социалните партньори да бъдат изместени по-късно през годината. Социалното министерство предлага разговорите да започват в началото на февруари и да приключват в края на март. От работодателските организации настояват процедурата да започва на 1 април и да завърша на 30 юни. Причината е, че ако стартират твърде рано, дискусиите няма да са придружени с пълния обхват от актуални данни по всички индикатори.

Според предложението на министерството на труда при определянето на новия размер на минималната заплата ще се разглеждат обективни показатели като инфлация, производителност, заетост, но какво ще е теглото на всеки от критериите и как ще се "разглеждат" те не е посочено.