Великобалкания, или Доктрината "Борисов"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великобалкания, или Доктрината "Борисов"

В последните две години премиерът Бойко Борисов активизира своята Балканска политика, но за да е успешна, тя трябва да се базира на по-дългосрочна визия. Един от многото формати, които бяха организирани, е четиристранна среща във Варна през октомври заедно с премиерите на Гърция Алексис Ципрас, на Сърбия - Александър Вучич и на Румъния Михай Тудосе

Великобалкания, или Доктрината "Борисов"

България внезапно се заинтересува отново от Западните Балкани преди председателството. Ако иска резултати обаче, този интерес трябва да е доста по-дълготраен от шестте месеца начело на ЕС

Мартин Димитров
41844 прочитания

В последните две години премиерът Бойко Борисов активизира своята Балканска политика, но за да е успешна, тя трябва да се базира на по-дългосрочна визия. Един от многото формати, които бяха организирани, е четиристранна среща във Варна през октомври заедно с премиерите на Гърция Алексис Ципрас, на Сърбия - Александър Вучич и на Румъния Михай Тудосе

© Reuters


Темата накратко:

- Подкрепата на страните от Западните Балкани по пътя към ЕС внезапно се превърна в приоритет на кабинета "Борисов 3", след като отношенията с тях бяха неглижирани в продължение на десетилетие.

- Темата е удобна, защото всеки малък дипломатически пробив може да бъде счетен за успех на председателството и правителството.

- Ако обаче България наистина се стреми да подпомогне евроинтеграцията на западните си съседки, ще трябва да положи доста повече и по-продължителни усилия отвъд шестте месеца като президент на Съвета на ЕС.

"Балканите могат да заместят излизащата Великобритания. Невероятна природа. От Средиземно, до Черно море - планини, реки, природни богатства, работни народи... хубави хора!" В неподражаемия си самоук дипломатически стил българският премиер Бойко Борисов обрисува цветущо защо Западните Балкани трябва да станат част от европейската общност по време на публичната си лекция пред студенти и дипломати в УНСС тази седмица.

Темата за Западните Балкани и тяхната европейска перспектива се появи сякаш от никъде след идването за трети път на власт на ГЕРБ тази пролет в унисон с новия имидж на Бойко Борисов като "геополитик", за когото "очевидно България е тясна" (както в. "24 часа" описа премиера през юни). Подписването на добросъседския договор с Македония през август вдъхнови Борисов, който изказа пред председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер горната си теза, че Западните Балкани могат да заменят Великобритания в ЕС. Не стана ясно дали Борисов говори за географската им форма или за икономическата и политическата им тежест (нито едно от които очевидно не е сравнимо).

Удобният приоритет

Европейското бъдеще на балканските ни съседи е удобна тема за София и Борисов. Първо, страната ни граничи с региона, а той отново е стратегически важен. Турбулентните събития и шпионските игри между Запада и Москва в целия регион върнаха интереса към "стабилокрациите" тук (режими, които обещават навън да поддържат стабилност вътре, докато подриват демократичните стандарти). Мигрантската криза от 2015-2016 г. припомни, че Западните Балкани са врата към Европейския съюз и трябва да бъдат включени в планирането по въпроси като сигурност и граници.

"Ако искаме да постигнем напредък в отношенията си с Македония е нужна дългосрочна и целенасочена политика" - Кристиан Вигенин, депутат от БСП
Фотограф: Надежда Чипева

От друга страна, за управляващите външната политика е добре дошъл пристан от неспособността и нежеланието за вътрешнополитически реформи в страната. Той "глади" имиджа на Борисов пред европейските му партньори, които не задават неудобни въпроси за свободата на словото, медийната среда, борбата с корупцията и правосъдието в България. България подкрепя да се отвори въпросът с европерспективата на съседните държави по време на четвъртата среща на страните от Берлинския процес в Триест тази пролет. Източник на "Капитал" потвърди, че лично германският канцлер Ангела Меркел е изразила подкрепа пред българския премиер за този приоритет.

Автор: Капитал

Проблемите с това обаче са няколко. Първо, страната ни изостави балканската си политика в последното десетилетие и в момента се опитва скоростно да компенсира. "България в последните седем-осем години бе по-скоро твърде незаинтересована, а професионалната експертиза бе изолирана от правенето на външна политика", смята дипломатът и директор на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков. Той добавя, че не случайно за известно време дори е била закрита Балканската дирекция във външното министерство. Като доказателство Кючюков посочва, че от средата на 2015 до юли 2016 г. страната ни бе председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), който е основният регионален формат. "Изглежда странно, когато България не подема темата за евроинтеграцията на региона, а само година по-късно я извежда като свой основен приоритет."

Празни думи или пълни срещи

Вторият проблем е в помпозните "думи-димки" на Борисов. Всяка от страните е на различна фаза от предприсъединителния процес (виж картата) и има нужда от различни послания, за да е по-стимулирана да напредва.

Според Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council и директор на Института за европейски политики, в балканските страни има няколко типа бариери - политически (като например спора за името между Македония и Гърция, Сърбия и статутът на Косово) и чисто практически - например колко дълъг е процесът. "Дори когато има политическа воля, преговорите отнемат време. А ЕК иска да види и реални резултати, не само законодателни ангажименти, когато се отварят или затварят преговорни глави", добавя Бечев.

ЕК няма официален график за Западните Балкани. По време на публична среща в София с Кристиан Даниелсон – ръководител на Генерална дирекция "Политика за съседство и преговори за разширяване", той неколкократно подчерта, че комисията няма да се ангажира с дати, а ще оценява по заслуги кандидатурите на всяка отделна страна. През февруари ЕК ще излезе с комюнике за стратегията за европейската перспектива, най-вече за страните, които са най-напред - Сърбия и Черна гора. По думите на зам.-министъра за председателството Моника Панайотова България ще иска тази стратегия да важи за всички страни. През април комисията ще публикува цялостен пакет доклади, които да покажат оценката на самите държави за напредъка им за последните 1.5 години, както и европейската оценка. "Това ще даде добра база за дискусии преди Софийския форум на 17 май. А той ще бъде много важен - първият западнобалкански форум след Солунския (преди 15 г. - бел.ред.)", казва Даниелсон. Оттам нататък ще се кара по заслуги - страните трябва да решат дали за тях еврочленството е маратон, трикилометрово състезание или спринт."

"Не виждам как България може да даде допълнителен вятър в платната. Ако иска толкова да помогне на Западните Балкани, най-добре да осъществи успешна съдебна реформа. И така да служи за пример" - Димитър Бечев, Институт за европейски политики
Фотограф: Надежда Чипева

От външното министерство определят форума на върха на 17 май като най-важното събитие в програмата на председателството. "Това е голямо постижение, но и предизвикателство - ако нямаме с какво да напълним тази среща, тя може да доведе до липса на ниво на участие, а оттам до идеята за провал", предупреждава обаче директорът на софийския клон на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Весела Чернева.

Според Даниелсон самото българско председателство трябва да даде стимул на съседките ни за реформи. Димитър Бечев обаче не е убеден: "Не виждам как България може да даде допълнителен вятър в платната. Ако иска толкова да помогне на Западните Балкани, най-добре да осъществи успешна съдебна реформа. И така да служи за пример."

BalkanIN след BrEXIT? Не съвсем

Трето, но не и по важност - страната ни трябва да се съобрази с реалностите в Европа и да не изпраща грешните сигнали към съседните страни, с което да предизвика умора и допълнителен евроскептицизъм там. Това между другото е историческата вина на България към региона: недоверието на европейските партньори и институции е до голяма степен предизвикано от опита с разширяването през 2007 г. "За нас е важно да видим, че не само се променят закони, а и че имаме промяна в основата - че антикорупционните структури са създадени и че има ефект от тях, че правораздаването функционира и че върховенството на закона се спазва", както обясни Кристиан Даниелсон в София.

Всъщност темата с приемането в ЕС изобщо не стои на дневен ред в Европа в момента. В първата си реч като председател Жан-Клод Юнкер ясно заяви, че ЕС се нуждае от "пауза в процеса по разширяване". Три години, няколко политически кризи и една мигрантска вълна по-късно той смени тона: "Ако искаме стабилност в региона, трябва да поддържаме жива перспективата за разширяване пред Западните Балкани... Никоя страна кандидат не е готова. Но след края на мандата на тази комисия, ЕС ще е по-голям от 27 членове."

Българските експерти по региона по-скоро обаче остават скептични. "На държавите членки не им е до разширяване, имат други приоритети последните 7-8 години", смята Димитър Бечев. Весела Чернева дори говори за "алергия" в много европейски столици към споменаването на Западните Балкани. Според нея самият факт, че България успява да сложи темата на дневен ред за идните шест месеца, не е малко постижение.

Това доведе и до отклик в самите Западни Балкани - спадане на еврооптимизма, или както Любомир Кючуков го описва цветущо "синдромът на повишената европейска недостатъчност". Той рязко намали импулса за реформи и постави реалната дилема "евроинтеграция или национализми". Това се натрупа върху останалите нерешени въпроси: отношенията Косово - Сърбия, самата неработеща структура на властите в Босна и Херцеговина и разбира се, икономическите реформи.

Какво да се прави

Там, където най-бързо може да проличи ангажираност, е инфраструктурата. ЕК е отделила ресурс от 500 млн. евро, който да генерира 1.4 млрд. евро конкретни инвестиции в транспортни коридори 5, 8 и 10, както и в "Синия коридор" от Гърция до Италия по протежението на Адриатика. А по време на лекцията си в УНСС самият Борисов заяви, че на 6-7 декември министри от Западните Балкани ще обсъдят вариантитие за инфраструктурно финансиране на трансгранични проекти в София.

"Естествена (и съвсем не лесна) цел на българското председателство би бил преглед на постигнатото и надграждане на Солунския дневен ред. Като българската външнополитическа активност в региона не би следвало да приключва на 30 юни 2018 г." Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения

Депутатът от БСП и председател на парламентарната комисия по европейски въпроси Кристиан Вигенин каза за "Капитал", че докато се осигури европейското финансиране за жп връзката София - Скопие, може да се компенсира с малки едностранни инвестиции. "Може да се оправят пътищата, свързващи двете страни, да се отвори договореният отдавна ГКПП Клепало (Струмяни - Берово), което ще скъси значително пътуването на македонци към българските зимни курорти. Това изисква малка инвестиция - 30 км асфалт, за да се свърже пунктът с АМ "Струма", дава пример Вигенин.

Конкретна полза ще има и вкарването на Западните Балкани в двете големи теми, които ще се обсъждат по време на европредседателството - миграцията и следващата финансова рамка за след 2020 г. "Разпределението на следващия бюджет ще покаже как и накъде ще се развива ЕС в близко бъдеще и включването на достатъчно средства за региона ще бъде ключово за показване на ангажимент", смята Весела Чернева. Според нея е възможно Черна гора да отвори последните три глави от преговорите по време на председателството" и това да е нашият принос, давайки чувството, че процесът не е замрял".

"Разпределението на следващия бюджет ще покаже как и накъде ще се развива ЕС в близко бъдеще и включването на достатъчно средства за региона ще бъде ключово за показване на ангажимент" - Весела Чернева, ЕСВП

Бечев пък дава за пример идеята за отпадане на роуминга за Западните Балкани. "Трябва да стане ясно кои са техническите и политическите пречки, да се лобира за намиране на компромис и да има ясна перспектива кога ще отпадне", казва той. България може да премахне таксите със Сърбия и Македония двустранно, преди това да се направи на ниво Брюксел, смята Бечев. Идеята за това бе лансирана още в началото на годината от форума на неправителствените организации, подкрепящ българското председателство на ЕС, воден от Весела Чернева. "Темата беше припозната от българската страна, а след това - подета и от новия ни еврокомисар. Разбира се, свалянето на таксите няма да стане в шестте месеца от председателството, но ще започне тогава", коментира Чернева.

Преди 30 години кинокритикът Гидеон Бахман, след като гледа продължилата над 5 ч. прожекция на епоса "Хан Аспарух" (най-солидният опит за киновеличие в българската кинематография) казва, че на България, като "малка и тиха страна", й отива да се придържа към производството на "малки и тихи филми". Това между другото, е и добър съвет за външна политика в един толкова непредсказуем регион като Балканите. "Трябва да се внимава с балканските ни нрави някой да не си повярва твърде много, че е лидер, защото тогава започват съревнованията", смята близък до кабинета "Борисов" съветник. Според него в крайна сметка не бива да забравяме, че самото председателство е по-скоро PR за страната, отколкото увеличен капацитет за взимане на решения.

Какви са целите на Европредседателството ни спрямо Западните Балкани, според Външно министерство:

- Предоставяне на осезаема европейска перспектива за всички страни от региона, основана на изпълнението на условията и принципа на собствените заслуги, политическата воля и реформи в тях;

- Гарантиране на мира, сигурността и просперитета в Западните Балкани

- Задълбочаване на регионалното сътрудничество и развитие на добросъседски отношения.

- Поставяне на темата за транспортната, комуникационната, инфраструктурната и енергийната свързаност на региона.

- Дигитална свързаност с поетапно възприемане на правилата за роуминг в ЕС и от страните от Западните Балкани, която да доведе до постепенно намаляване на таксите за роуминг и увеличаване на възможностите интернет достъп.
Темата накратко:

- Подкрепата на страните от Западните Балкани по пътя към ЕС внезапно се превърна в приоритет на кабинета "Борисов 3", след като отношенията с тях бяха неглижирани в продължение на десетилетие.

- Темата е удобна, защото всеки малък дипломатически пробив може да бъде счетен за успех на председателството и правителството.

- Ако обаче България наистина се стреми да подпомогне евроинтеграцията на западните си съседки, ще трябва да положи доста повече и по-продължителни усилия отвъд шестте месеца като президент на Съвета на ЕС.

"Балканите могат да заместят излизащата Великобритания. Невероятна природа. От Средиземно, до Черно море - планини, реки, природни богатства, работни народи... хубави хора!" В неподражаемия си самоук дипломатически стил българският премиер Бойко Борисов обрисува цветущо защо Западните Балкани трябва да станат част от европейската общност по време на публичната си лекция пред студенти и дипломати в УНСС тази седмица.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    xali avatar :-|
    ''zms15783''

    А какъв е портфейла, че без пари нищо не става. Иначе могат да си говорят и в Нет-а.

  • 2
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Великобритания out, Великобалкания in €C.....Борисовски стабилократот на Бугария и спасителот на Мъкидония кай Зоран: ну, Заец, погоди.....Москва не верить на солзи, а Брюксел на ульибки.....деньги надо, деньги.....

  • 3
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Планот Юнкер, без Банкер: за quickly & easy влизане в €С надо ментори и гаранти назаначить: Бугария за Мъкидония, Романия за Молдова, Унгария за Сръбия, Австрия за Босна&Херцеговина, Словения за ЦърнаГора, Италия за Албания и Гръция за Косово.....да-да, ама не.....банкерот на Луксо и евро-олигархията не сака новобранци от кеча.....завалията е касоглед и не види по-далеч от джоба си...

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    ЕС вече не вярва на сълзи. Не му трябват и нови страни - бенефициенти. След фиаското с България, никой не иска да повтаря грешката да приема страна без реформирана съдебна система.

  • 5
    htg30391107 avatar :-P
    Atrium

    Борисов 1 - магистрали...
    Борисов 2 - реформи...
    Борисов 3 - великобалкански амбиции

    Чудно ми е каква ще бъде следващата димка в Борисов 4, че аджеба да не стане дума за реформи.

  • 6
    lhc47540902 avatar :-|
    lhc47540902

    ББ говори за Западните Балкани защото се надява некой ден в ЕС да има и по-бедни страни от нас, т.е. да не сме вече последни по всичко и да не ни следят под лупа от европейските институции. Но напразни са мечтите му, и тия ще ни изпреварят. Като е пътувал за Струмица сигурно е видел какво представлява македонската провинция и я е сравнил с родната картинка ...

  • 7
    lhc47540902 avatar :-|
    lhc47540902

    Истината е че страни като Албания, Косово, Македония (заради албанците), Черна Гора и пр. са едни силно криминализирани дупки, които следва да се държат далеч от ЕС. Те нема да се променят, това е заложено в културните им традиции. С много компромиси може да се приеме Сърбия и Македония, но всичко останало не, поне в близките 100 години.

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Когато сме се "заемали" насериозно със Западните Балкани, все сме имали проблеми....
    ☹☹☹☹☹


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK