С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 23 ное 2017, 18:35, 44652 прочитания

Съдът на ЕС: трябват законови критерии за размера на адвокатските хонорари

Няма гаранции, че Висшият адвокатски съвет отчита интересите на всички при определяне на минималните размери

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Редът, по който в България се определя тарифата за минималните адвокатски възнаграждения – от самата адвокатска гилдия, без да има законово определени критерии и без възможност за ефективен контрол от страна на държавата в защита на обществения интерес, противоречи на европейското право. Това обяви Съдът на ЕС днес по преюдициално запитване от български съдия – дали невъзможността да се падне под минималните адвокатски хонорари по тарифата не нарушава правилата на ЕС за конкуренцията.

Базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз (СЕС) прие, че редът, по който Висшият адвокатски съвет приема Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, може да доведе до ограничаване на конкуренцията и да противоречи на Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС).


Решението на Съда на ЕС дава отговор на един многогодишен спор сред българските юристи за естеството на минималните адвокатски хонорари, начина на определянето им и съотношенията между адвокатските и юрисконсултските възнаграждения. Това решение на практика задава очаквания България да промени начина, по който се определят адвокатските минимуми, като въведе законови критерии, така че да се балансират интересите на цялото общество.

Делото в СЕС е образувано по преюдициално запитване на съдия Иван Георгиев от Софийския районен съд във връзка с две граждански дела, разглеждани от него. Става дума за т.нар. заповедни производства — ускорена процедура, приложима за безспорни вземания (в случая за комунални услуги и задължение към колекторска фирма), по която съдът е сезиран от кредитора и проверява единствено за наличието на няколко формални предпоставки, за да издаде акт, който в някои държави е известен като заповед за плащане.

"Ставаше дума дребни задължения, заедно с които се искаше и заплащането - в единия случай на адвокатски хонорар, а в другия на юрисконсултско възнаграждение - които бяха под минимума, но пак бяха почти колко самите задължения", коментира Иван Георгиев, който напусна съдебната система малко след като отправя запитването и днес практикува като адвокат.



Въпросите, които Иван Георгиев задава до СЕС, са седем:
1. Дали текстът от Закона за адвокатурата, който дава право на Висшия адвокатски съвет предварително да определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на Договора за функциониране на ЕС, който забранява предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията?
2. Ако такова противоречие е налице, противоречи ли на правото на ЕС забраната в Гражданско- процесуалния кодекс адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано от съда под минимума?
3. Противоречи ли на правото на ЕС текстът от Закона за адвокатурата, според който уговаряне на адвокатско възнаграждение, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет, е дисциплинарно нарушение?
4. Противоречи ли на правото на ЕС текстът от Закона за адвокатурата, който казва, че няма как в договора между клиента и адвоката да се посочи възнаграждение под минимума в тарифата?
5 и 6. Противоречи ли на правото на ЕС разпоредбата на Гражданско-процесуалния кодекс, която забранява да се приравнява юрисконсултското възнаграждение на адвокатското?
7. Противоречи ли на правото на ЕС текстът от наредбата за възнагражденията на адвокатите, който допуска ДДС да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия (относно включването на ДДС като част от дължимия адвокатски хонорар)?

Съдът приема за недопустим само един от отправените въпроси — четвъртият.

По първите три въпроса СЕС отбелязва, че държавите са задължени да не приемат мерки от законов или подзаконов характер, които "могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията." А за да няма такова ограничение на конкуренцията, тарифите трябва да се определят по критерии, установени със закон в обществен интерес, а публичните органи не бива да "делегират правомощията си за одобряване или определяне на тарифите на частни икономически оператори, дори и представителите на икономическите оператори да не са малцинство в предлагащия тези тарифи комитет."

Съдът отбелязва, че няма проблем от гледна точка на правото на ЕС професионална организация да определя тарифа, но за целта трябва членовете на тази организация да са експерти, които са "независими от съответните икономически оператори" и когато изпълняват законовото си задължение да определят тарифите, те трябва да вземат предвид не само интересите на съответния сектор, но и тези на други сектори, включително и на потребителите на тези услуги.

"Висшият адвокатски съвет се състои само от адвокати, избрани от други свои колеги адвокати", отбелязва СЕС, т.е. тарифата се определя от организация, чиито членове имат имат пряк интерес от размерите на възнагражденията, заложени в нея. За да се гарантира, че общият интерес ще бъде зачетен, "критериите за този интерес трябва да бъдат определени със закон достатъчно точно", а държавата трябва да има ефективен контрол и правомощия да решава като последна инстанция.

Случаят в България не е такъв. Действащото законодателство у нас "не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес."

Съдът цитира решение на Върховния административен съд, което поставя въпроса за "достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги."

Съдът на ЕС отбелязва, че от материалите, с които разполага, не може да прецени дали българското законодателство, ограничението за адвоката и неговият клиент да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с тарифата на Висшия адвокатски съвет, може да се счита като преследващо легитимна цел. Ето защо това трябва да реши българския съд, който "следва да прецени с оглед на общия контекст дали ограниченията, "могат да се считат за необходими за осигуряване на изпълнението на тази цел."

Решението на Съда на ЕС за юрисконсултските възнаграждения няма практическо значение, защото с промени в ГПК, приети в началото на годината, те бяха приравнени с възнагражденията по Закона за правната помощ.

Последния въпрос е насочен към разпоредбата от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която "за нерегистрираните по Закона за ДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС."

Съдът на ЕС отговаря, че съгласно практиката му "принципът на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС, не допуска облагането на икономическата дейност на данъчнозадължено лице да води до двойно данъчно облагане" и от тази гледна точка българската правна уредба "води до двойно облагане с ДДС на адвокатските възнаграждения", а подобно законодателство противоречи на правото на ЕС.

"Прочетено съвсем безпристрастно това решение означава, че трябва да се промени самата система, даваща дискреция на орган като Висш адвокатски съвет да си определя минималните тарифи", коментира Иван Георгиев. Според него е необходима промяна на Закона за адвокатурата, която да сложи ясни критерии за отчитане на обществения интерес при определянето на тарифата.

"Капитал" изпрати запитване за позицията на Висшия адвокатски съвет по решението, която ще публикуваме щом получим.

Това решение няма отношение към тарифите на други свободни професии, тъй като те се поределят по друг начин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 795 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 2807 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вечерни новини: Бюджетът напредва без изменения, а догодина няма да има финансиране за нови лекарства и болници

И още: Минималните адвокатски хонорари трябва да се променят, румънското правителство оцеля, мангановата мина в Оброчище е трябвало да си поиска фалита

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит