Севда Шишманова: Сега БНТ не може да е независима
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Севда Шишманова: Сега БНТ не може да е независима

Севда Шишманова: Сега БНТ не може да е независима

"Политиците не разбират, че обществените медии са гражданска самозащита", казва бившият й програмен директор в интервю за "Капитал"

Алексей Лазаров
41531 прочитания

© sevdashishmanova.com


СЕВДА ШИШМАНОВА е журналист, продуцент и режисьор. Миналата седмица обяви, че напуска БНТ, където работи през последните 25 години като репортер, международен кореспондент, в това число от военни зони, а по-късно като член на борда и програмен директор. Отразявала е работата на 7 български правителства и двама български президенти.

Като програмен директор създава единственото всекидневно предаване за култура "Денят започва с култура", форматите "История.bg", "Лачените обувки на българското кино", "Пътуващо кино с БНТ1". Реализира проектите "Голямото четене", "Ръкописът", "Малкото голямо четене", " Голямото рок междучасие". Автор е на 11 документални филма, част от които са отличени с международни награди. Продуцент е на сериалите "Четвърта власт" и "Под прикритие", който се смята за най-успешния български сериал, продаден в над 180 територии.

Член на няколко филмови журита, в това число международни.

Защо напускате БНТ?

- Винаги съм приемала позицията на програмен директор като мандатна и с встъпването в длъжност на новия генерален директор подадох оставка и молба за напускане. Защитих публично концепция за програмното развитие на БНТ1 преди седем години и смятам, че основните приоритети от нея са вече реализирани. В края на този период знам, че възможността да превърнем БНТ в истинска обществена телевизия е лимитирана от остарелия Закон за радио и телевизия, който не е променян 20 години.

Дебатът за определяне на мисията на обществените телевизия и радио и начинът им на финансиране не е приоритет за политиците и обществото. А докато това не се случи, обществените медии остават заложник на всяко управление. Държавата демонстрира - само преди няколко години - как може да упражнява контрол. По време на правителството на Орешарски БНТ беше наказана с намаляване на субсидията с 5 милиона лева заради обективното отразяване на протестите през 2013 и създаването на сериала "Четвърта власт". Тогава от трибуната на българския парламент беше заявено, че така БНТ няма да може повече да харчи ресурс за подобно поведение и проекти.

БНТ не може да бъде обществена и независима при сегашния медиен закон. Може само да се опитва да води такава политика.

Имате много реализирани проекти като програмен директор на БНТ. Но какво не успяхте да свършите?

- Поех риска да създадем алтернативна на комерсиалните телевизии програма, но независимо от постепенното повишаване на рейтинга на БНТ1 и общественото признание за културните, филмовите проекти и обективността на новините не успях да препозиционирам телевизията преди двете големи частни компании.

Не успях като част от мениджърския екип да убедя управляващите, че трябва да подкрепят финансово програмната политика на БНТ.

А като проект това, което не успях да направя, е съвместен сериал в копродукция с други европейски телевизии и продуцентски компании.

В много европейски държави като Германия, Великобритания, Австрия най-гледаните телевизии са обществените. В същото време в България стана точно обратното - през последните години делът от аудиторията на БНТ намаля. Защо?

- Преди всичко искам да кажа, че в информационната среда, в която живеем, обществените медии трябва да останат критерий за обективност, достоверност и независимост. Това е тяхната мисия. Показателно е как при съдбовни събития като резултати от избори, терористичен акт или природни бедствия например потребителите търсят информация от тях, защото им имат доверие.

Доверието е кредит, който обществените медии не могат да си позволят да загубят, те са самозащитата на потребителя. И ще имат все по-голяма роля като необходимия стандарт, към който хората ще съотнасят и ще сверяват противоречивия информационен поток, който ги прави несигурни и уплашени.

В отговор на вашия въпрос - причината БНТ да е на трета позиция по гледаемост е именно в липсата на адекватно финансиране. Българският политически елит не разбира ролята на обществените медии. Докато европейските правителства все по-ясно съзнават, че инвестицията в тях е защита на обществото. Защита срещу инвазията на комерсиалните медийни концерни, които чрез ефира разширяват влиянието на своите собственици за икономическо и политическо брокерство.

Има различни подходи – моделът може да обезпечи изцяло бюджета на обществената медия или пък да позволи тя да бъде ситуирана пазарно и сама да изкарва част от парите си чрез реклама и продажба на собствена продукция. Но във всички случаи трябва да е ясно, че независимостта се гарантира не само от начина, но и от размера на финансиране.

Програмната политика, която водим вече седем години, дава резултат постепенно. Повишаването на рейтингите в сутрешния политически и културен слот, новинарските емисии и праймтаймът с публицистика и европейски сериали и документалистика е процес, който отне години. Това е стратегия, която се основава изцяло на креатив, оптимизиране на финансовия ресурс и на изключителна селекция при закупуване на продукцията. БНТ например не може да си позволи сделка с големите мейджъри и да купува блокбастери, за това преговаряме за многократно по-ниски цени предимно на независима американска и европейска филмова продукция, която отговаря и на профила на обществената телевизия. Стойността на час програма, която произвеждаме, е несравнима с тази в комерсиалните телевизии.

Една от стратегиите на властта в Русия за контрол над медиите (и съответно хората) е истинската журналистика да се замества със зрелища. Виждате ли подобна тенденция и в българските телевизии?

- В БНТ не. В комерсиалните телевизии развлекателните продукции винаги са с предимство пред новините и публицистиката. Но в българския случай наблюдаваме нещо интересно. То е свързано по-скоро с отказ да се инвестира в нови телевизионни формати и с години се продуцира едно и също съдържание, по-евтино е. Постепенно то губи качеството си, профанизира аудиторията, предлага хибридни форми между шоу и политика. Така в реалити форматите, които все по-отчаяно експлоатират низките страсти на хората, паралелно се върши и политическа работа - чрез героизиране на поредния арогантен националист например. Същото важи и за токшоу предавания, които се превръщат в политически проект. Други, в популисткия тренд, имат "разследващи" рубрики, за да се "борят за справедливост за малкия човек", и зрителят вярва, че живее в правова държава. Независимо че в новините например е имало репортаж за европейската оценка за липсата на напредък в съдебната реформа, което за него е скучна информация.

Размиването на жанровете (абсурден микс на шоу и публицистика) не дава възможност на аудиторията да се ориентира и манипулацията е перфектна. Отговорът на БНТ беше категоричен. Срещу турските сериали и реалити програмите в праймтайм ние програмирахме най-добрата си публицистика и в най-гледаното време на телевизиите зрителят може да избира между турски сериали, брадъри и ферми по комерсиалните канали и "История.бг", "Референдум" и "Панорама" по БНТ1. Това е трудна битка, но ние постигнахме резултат и увеличаването на аудиторията е постоянна тенденция.

Променен е и моралният профил на политическия елит, такъв на практика няма.

Има ли сега в БНТ условия някой репортер да направи това, което вие направихте по времето на Жан Виденов с тогавашния вътрешен министър - да зададе неудобен въпрос на министър в неудобен за него момент? Aко има - ще бъде ли излъчено?

- Проблемът не е в това дали такъв репортаж може да бъде направен и дори излъчен. А в тотално променената среда, в липсата на критична маса, коятo може да реагира и да предизвика съответната санкция. Тогава се стигна до оставката на министъра. Авторитетът на медията и обществената реакция след репортажа накараха Виденов да реагира.

Променен е и моралният профил на политическия елит, такъв на практика няма. През последвалите години имаше достатъчно компрометиращи и скандални разкрития, но ефектът върху политическите процеси и политическите решения е нулев.

Промяната на медийната среда, в която многотиражните жълти издания, мултифункционалните сайтове с материали без автори и пошлите реалити формати, подменят всяка чувствителност към истинността на фактите, към стойностите в обществото и критериите, е трудно обратим процес. Рейтингите и тиражите показват, че т.нар критична маса отдавна не си задава въпроса това, което гледа или чете, истина ли е, или не е, важно ли е за обществото или не. И всяка принципна позиция или журналистическо разследване могат да бъдат етикетирани като поръчкови, защото отсреща е аудиторията, която е загубила критерий. Обратно, всяка целева кампания срещу неудобен за властта човек да се приеме като обективна. Как се запазва журналистиката в такава среда? Просто пропада до последното място по свобода на словото в ЕС.

Спокойна ли сте, че тези телевизионни репортери, които сега влизат в професията, ще имат свободата да избират важните според тях теми и смелостта да кажат и покажат какво мислят по тях?

- Работя с много млади репортери в БНТ и моите наблюдения са, че именно журналистическият стандарт, който тя налага, е това, което ги привлича. Журналистите на БНТ преминават през обучителни програми на EBU (European Broadcasting Union) за проверка на информация и фалшиви новини. В основата на работата, независимо дали е за онлайн или ефирни новини, се спазват етичните стандарти и принципите за безпристрастност и плурализъм на гледните точки.

Професионализмът започва с избора на всеки журналист в каква редакционна политика участва, интересува ли се кой е собственик на медията, за която работи, знае ли какви стандарти защитава тя. Тогава свободата да избира темите и да показва какво мисли зависи само от него.

Живеем във време, когато всеки зрител може да е на практика репортер, да предава от мястото на събитието и затова все по-голяма стойност за професията журналист придобиват журналистическите разследвания, коментарите и анализите. Тях не може да ги направи случайният минувач, който се оказа с телефон в ръка, когато падна самолет в река Хъдзън и кадрите се превърнаха в хедлайн за новинарските емисии.

Журналистиката все повече ще се идентифицира с компетентност, коментар и задълбочено представяне на фактите. Тава, което ще се окаже важно, са персонифицираната журналистика, авторитетите, документалистиката. Ще е все по-трудно да се налагат, но ще могат да се изправят срещу оборотния инфотеймънт, който превзема медиите.

Доставката на новините все повече ще изглежда като услуга независимо дали на събитието има репортер или зрител. Най-зловещите кадри от войната в Сирия са направени от хората, които останаха в плен на превзетите от "Ислямска държава" градове.

Предстои промяна в собствеността на двете най-големи български телевизии - bTV и Nova. Какви рискове носи това?

- Рискът е двете най-гледани медии да бъдат превзети от политически брокери, ако купувачите са подставени фирми, без да е ясно кой реално стои зад тях. Най-лошият сценарий ще бъде, ако новите собственици представляват задкулисни политически играчи. Обратно, ако са компании с доказан международен опит в индустрията, това ще е нова възможност за развитие на българския телевизионен пазар и на медийната среда като цяло.

Един спор - телевизията налага или следва вкуса на зрителите?

- Моето виждане винаги е било, че телевизията, още по-валидно за обществената телевизия, трябва да изпреварва и налага вкус. В това беше и постижението на формата "Голямато четене" например. С него ние задвижихме процес, който има своето значение за книгите и разпространението им десет години след неговото създаване. Освен това като екранна реализация показахме, че развлечение не е равно на пошли реалити формати. Предизвикахме промяна в поведението на рекламодателите, които за пръв път инвестираха в съдържание, а не в рейтинг. Същото се случи и с формата "Голямото рок междучасие".

Зрителят е благодарен, когато не го подценяваш. Той влиза в крак с това, което върви преди неговия вкус, защото кой човек не предпочита да гледаш на него като на читател, а не като на воайор. Аз не се заблуждавам, това е трудна битка, но си заслужава усилието.

С какво ще се занимавате след БНТ?

- Започвам да работя по международен проект и искам да създам собствена продуцентска компания.

Интервюто взе Алексей Лазаров

СЕВДА ШИШМАНОВА е журналист, продуцент и режисьор. Миналата седмица обяви, че напуска БНТ, където работи през последните 25 години като репортер, международен кореспондент, в това число от военни зони, а по-късно като член на борда и програмен директор. Отразявала е работата на 7 български правителства и двама български президенти.

Като програмен директор създава единственото всекидневно предаване за култура "Денят започва с култура", форматите "История.bg", "Лачените обувки на българското кино", "Пътуващо кино с БНТ1". Реализира проектите "Голямото четене", "Ръкописът", "Малкото голямо четене", " Голямото рок междучасие". Автор е на 11 документални филма, част от които са отличени с международни награди. Продуцент е на сериалите "Четвърта власт" и "Под прикритие", който се смята за най-успешния български сериал, продаден в над 180 територии.

Член на няколко филмови журита, в това число международни.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    sulio_parvi avatar :-?
    sulio_parvi

    А за далаверите защо не я питахте? Или те не са важни като е политически правилно ориентирана...

  • 2
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    Хахаха! Дамата си направи малка шега със зрителите! Е, чак толкова не сме изтрещели! Медиите са за техните си далавери, не за нас,рибите.Знаем го!

  • 3
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    “В отговор на вашия въпрос - причината БНТ да е на трета позиция по гледаемост е именно в липсата на адекватно финансиране. “
    Е, това вече ме уби! Обществената телевизия, дето се финансира от бюджета, върти реклами до няма на къде! Нито ARD, нито ZDF, нито ORF пускат реклами след осем вечерта! И нито една от тях не върти като кабеларка телешопове по 15 мин. на всеки час през деня! Тези хора живеят в свой измислен свят и не виждат, че събудените млади вече НЕ гледат телевизия! Не е престижно, обидно е!

  • 4
    parabelum avatar :-|
    parabelum

    Това същество даде без конкурс(!) 300 000лв. на филма "Възвишение" с официалния аргумент, че бил на патриотична тема! Всъщност, режисьорът В. Божинов снима любимото ѝ лайно - "Под прикритие" и това беше жест на благодарност. Това е нагло самоуправство на едно арогантно, самовлюбено същество! През целия мандат уреждаше прятели със сериали:
    1. Д. Митовски - "Под прикритие"
    2. Найо Тицин - "Четвърта власт"
    3. Д. Стоянович - "На границата"
    4. Мартичка Божилова - "Денят на бащата"
    По времето на управлението на тиквата никой не му дремеше за бнт.

  • 5
    aussie avatar :-|
    aussie

    Не случайно в Англия се плаща такса 150 паунда на година за гледане на телевизия. Това е гаранция на ББС че ще са независими от правителството и ще отразяват работата на правителството адекватно, което и правят. Това повлича и останалите телевизии да отразяват и търсят правдата за обикновенния човек срещу държавата и резултата е налице. Истинска демокрация която ние в Бг скоро няма да видим.

  • 6
    kvg08393766 avatar :-|
    kvg08393766

    Уважаеми журналисти от една медия със затихващи функции,
    За съжаление при липсата на съдържание с определени
    интелектуални качества, при унищожена преди 3-4 години
    система за цифровизация, на много малкото зрители с
    желание да гледат по-качествен продукт остават медиите
    на съседни държави.
    Телевизията отдавна няма това внимание, което
    имаше преди десетилетия.
    Доста отдавна продуктът, който предоставяте има единствено
    обслужващи функции, а това, че един напуска едва ли има някакво значение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK