С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 24 ное 2017, 13:45, 51643 прочитания

Парламентът бламира правителството за газовото дело на ЕК

Народното събрание задължи кабинета да обжалва решението на ЕК, с което България се глобява за за нарушения на антимонополното законодателство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На закрито заседание на парламента в петък депутатите решиха България да не признава вина по т.нар. газово дело на Европейската комисия (ЕК) срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната.

Наказателна процедура започна заради жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. Разследването започна през 2013 г., а през 2015 г. ЕК формулира подозренията си за нарушение и оттогава текат преговори между Брюксел и София. Делото се очаква да приключи до края на годината с глоба, тъй като ЕК не намира предложенията на правителството за достатъчни да поправят ситуацията на газовия пазар. За да се гаратира свободата на пазара, Европейската комисия настояваше България да продаде мажоритарния дял в "Булгартрансгаз". Правителството предлагаше да се приватизира само миноритарен дял с право на инвеститора на вето за всички важни решения в дружеството. Именно поради това неразбирателство се стигна и до глоба за България.


Накратко кабинетът е изправен пред две възможности. Първата е да признае вина и да сътрудничи с ЕК, което ще намали очакваната глоба за България, но пък ще отвори вратата за частни искове срещу "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" от компаниите, които са били засеганати от техните действия. Очакваният пълен размер на глобата е 330 млн. евро, но ЕК се е съгласила да я намали до 100 млн евро, ако България се обвърже с определени мерки. Признаването на вина е една от тях, което би довело до намаление на санкциията до 70 млн. евро.

Втората възможност отново предполага сътрудничество с ЕК, но без признаване на вина. В този случай глобата ще бъде между 80 и 100 млн. евро. В същото време, компаниите, които се считат за засегнати от действията на държавните дружества по-трудно ще докажат пропуснати ползи. По-важното в случая е, че България ще има повече аргументи да обжалва решението на ЕК пред Европейския съд. Ако обаче страната загуби обжаването, Съдът може да наложи пълния размер на глобата, а последствията за България да са по-сериозни.

Точно за това депутатите искат министърът на енергетиката Теменужка Петкова и енергийните дружества да предприемат необходимите мерки, така че процесуалните представители на държавата да не признават твърденията за нарушения на антимонополното законодателство и да обжалват всякакви наложени финансови санкции. Предложението за решението на Народното събрание бе внесено от Желю Бойчев и Таско Ерменков от БСП и според депутати, подкрепено единодушно в пленарната зала. Преди това в четвъртък въпросът беше обсъден на закрито заседание на парламентарната комисия по енергетика, на което бяха изслушани изпълнителните директори на "Български енергиен холдинг", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Заседанието беше свикано по искане на Таско Ерменков от БСП и група народни представители.



Защо тази инфарктност

До решението на парламента се стигна, след като правителството е решило да признае вина пред ЕК. Източници от управляващото мнозинство твърдят, че решението на кабинета (с проекта на което "Капитал" разполага) е взето преди двайсетина дни. Други два източника от правителството отказаха да коментират дали има взето такова решение. Най вероятно то не е огласено публично, защото не е минало на редовно заседание на Министерски съвета, а на закрито - на 7 ноември. Според пресцентъра на МС, докладът на Петкова е бил одобрен.

Според депутати от мнозинството, ако България признае вина, това може да доведе до лавина от искове на засегнати газови дружества. Според тях искът на "Овергаз" по арбитражното дело е на стойност малко над 202 милиона евро. "Освен "Овергаз", претенции могат да предявят още всички търговци на газ, както и цялата индустрия, която ползва газ. Ако признаем вина, съдът по-лесно ще удовлетвори исковете им", казват депутати от управляващото мнозинство. Докато, ако не признаем вина, тези компании ще трябва да доказват, че са претърпели загуби от монополното положение на "Булгартрансгаз". Заедно с това, признаването на вина ще означава и, че страната ни е съгласна с всички констатации на ЕК по делото.

В мотивите на решението на парламента депутатите припомнят, че още през 2015 г. Еврокомисията е изложила своите виждания и е описала предполагаемото нарушение на БЕХ и газовите дружества, които в последствие са отправили възражения. На 9 ноември тази година обаче министър Петкова е информирала Комисията по енергетика в парламента, че ЕК е отхвърлила всички направени от българската страна в хода на делото предложения за поемане на ангажименти и възнамерява да приключи спора със забранително решение по реда на чл. 7 от Регламент 1/2003.

Защо кабинетът иска да признае вина

Кабинетът аргументира решението си за признаване на вина с това, че глобата ще бъде много по-малка, а освен това няма гаранции, че България би спечелила евентуално дело срещу ЕК. В този случай, страната може да плати и повече ако Европейският съд постанови това, като ще се наложи да плаща и лихви и допълнителни разходи. В доклада на министър Петкова пише, че "процесуалните представители на страната посочват, че няма гаранции делото да бъде спечелено, а съществува възможност съдът на ЕС да увеличи размера на наложената санкция". Там тя споменава сумата от 330 млн. евро.

Алтернатива, която е предложена от Теменужка Петкова, освен признаването на вина, включва структурни мерки, като изваждането на "Булгартансгаз" и "Булгаргаз" от БЕХ и отказ от кореспонденция на български език. При този сценарии възможната санкция би могла да падне до 70 млн. евро, т.е. с 10% по всяка една точка, по която България сътрудничи с ЕК.

Според Петкова, съгласието за признаване на вина би довело до минимизиране разходите и осигуряване на максимална финансова и имуществена защита за "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", БЕХ и българската държава.

Пред "Капитал" бившият министър на икономиката от първото правителство на Борисов Трайчо Трайков изрази учудване, че правителството се е отказало от възможността да поемем конкретни ангажименти за структурни промени в държавните газови дружества и се е съгласило с парична санкция. "Правителството е трябвало и трябва да настоява процедурата да бъде завършена както в случая с аналогичната процедура срещу "Газпром" - с поемане на конкретни ангажименти за организационно преструктуриране и корективни действия и по друг член от европейския регламент, който не предвижда признаване на вина и финансови санкции", заяви Трайков.

Кой от вариантите е по-приемлив

Депутатите са на коренно противоположно на изразеното от енергийния министър мнение. "След като се запознахме с параметрите на двата варианта за приключване на делото, считаме че недостатъците на "сътрудничеството" надхвърлят евентуалните ползи от него. Признаване на нарушение, приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика", пише в мотивите на решението им.

Въпросът дали да се приеме предложението на ЕК и да се признае вина в замяна на по-малка глоба или пък да се обжалва докрай, въпреки големия шанс за загуба на спора и налагането на три пъти по-голяма глоба, наистина е доста деликатен.

От една страна първата опция изглежда по-приемлива, но тя би позволила на други компании, които като "Овергаз" смятат че правото им на достъп до газовата инфраструктура е било ограничено, моментално да предявяват претенции срещу България. Въпросът е дали в този случаи съдът би уважил претенциите им в пълен размер. Например, при признаване на вина, тя може ясно да бъде разписана в решението на ЕК, така че да бъде разграничена от възможните искове. Например държавните дружества могат да претендират, че "Овергаз" има по-малко пропуснати ползи. Особено ако докажат, че в посочения период (2007-2014 г.) газовото дружество никога е нямало възможности реално да достави претендираните от него количества газ. Юрист, запознат с казуса коментира, че обикновено Комисията е склонна на ограничени признания, за да приключи делото, които след това трудно могат да се ползват от други ищци.

Втората възможност - с обжалването, би дала период от 3-4 години, в който държавните дружества биха подготвили защитата си. България вече е печелила веднъж дело срещу ЕК и то точно за достъп до газовата мрежа. Проблемът обаче е, че през 2014 г. "Булгартрансгаз" имаше доста по-силни аргументи. Сега в аргументацията на ЕК (с която "Капитал" се запозна) има пробойни, но важното е, че никой не спори, че двете газови дружества под шапката на БЕХ са извършили нарушения. Освен това, нищо не пречи на засегнатите компании отново да търсят компенсации от съда, базирайки се на решението на ЕК.

По-неприятният момент с непризнаването на вина е, че "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" така или иначе ще трябва да платят глобата – до три месеца след като излезе решението на ЕК. Дори и да спечелят евентуално дело срещу ЕК, парите ще бъдат възстановени след години. Ако пък изгубят, ще трябва да плащат и допълнителни разходи. А що се отнася до аргумента с другите искове - след решение на Европейския съд, едва ли ще има български съд, който да отаже компенсации на засегнати комании.

Най-неприятното е, че глобата за България можеше лесно да се избегне с приватизацята на "Булгартрансгаз" - дойната крава на енергетиката и на много фирми с добри политически протекции. Но правителството на ГЕРБ упорито отказваше това. Защото едва ли частен инвеститор в нея би погледнал с добро око на газовите миражи на правителсвото за гигантски инфраструктурни проекти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София иска да купи нови 25 трамвая и 30 тролейбуси за 135 млн. лв. София иска да купи нови 25 трамвая и 30 тролейбуси за 135 млн. лв.

Тролеите трябва да подменят старите по линиите 1, 6 и 7

26 май 2019, 416 прочитания

LIVE: Евроизбори 2019. Нова порция предварителни резултати 1 LIVE: Евроизбори 2019. Нова порция предварителни резултати

Най-важното от изборния ден, внимателно подбрано и обяснено от екипа на "Капитал" в България и Брюксел

26 май 2019, 16904 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Луис Ристрепо: Адвокатите трябва да бранят съда от посегателства

Апелативният съдия във Филаделфия пред "Капитал"

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

Как се гласува днес

Преференциите имат нови номера, машинното гласуване не е толкова трудно

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си