Независимо от причините обаче, поради които Борисов е решил, че може да търгува публични имоти срещу имидж, повторният опит за стартиране на царската реституция без обществен дебат и след серия съдебни решения, които обявиха, че имотите никога не са били лична собственост на царската фамилия, граничи със злоупотреба. Смехотворно е, че това се развива паралелно с друг сюжет – кампанията на ГЕРБ за сваляне на давността за престъпления в приватизацията.

Царската реституция всъщност приключи

Изброявайки тия дни множеството "царски" имоти, за които се водеха и се водят дела, всички наблюдатели пропускат двореца в село Баня. Защото за него няма спор.

От няколко години царският дворец "Баня" заедно с прилежащия му парк от 9500 кв.м е обявен за продажба в руския сайт за недвижимости Российский аукционный дом с начална цена 2.5 млн. евро. Като продавач е посочено акционерно дружество, а като допълнителна екстра - възможността да се купи и винпромът "Розова долина", който се намира в съседство. Същата компания отделно е обявила, че търси купувач за винпрома с начална цена от 5 153 414 евро. Тук като инвестиционно предимство се сочи наличието на "абсолютна правителствена и държавна подкрепа и лобиране за интересите както в България, така и в чужбина".

За двореца кандидат така и не се е явил, което не е учудващо - сградата е стара и занемарена, изисква много разходи и поддръжка. Същото се отнася и за парка, а нито една част от имота не носи приходи.

Дворецът в село Баня е единственият от т.нар. царски имоти, за който няма спор, че е бил лично притежание на бившата царска фамилия. Това беше констатирано многократно през изминалите години, то е отразено и в доклада на специалната парламентарна комисия за установяване на истината за царските имоти, която бе сформирана в 40-ото Народно събрание през 2006 г. За разлика от всички останали случаи тук теренът е закупен от цар Борис ІІІ в лично качество, той е посочен и в нотариалния акт като собственик. По тази причина това е и единственият от върнатите на Симеон Сакскобургготски имоти, за който държавата не води дело, защото негласно бе прието, че е справедливо той да остане за царската фамилия. Нещо повече - макар че официално дворецът в Баня беше върнат на царските наследници чак през 2004 г. (оттогава е заповедта на областния управител), имотът бе предаден във владение на Симеон Сакскобургготски много по-рано - още през 2000 г., когато бившият монарх се върна в България. Предаването стана на добра воля и напълно безвъзмездно.

На практика дворецът в село Баня е реално проведената царска реституция в България.

И имотите на Короната

Всички останали имоти от листата на продължилата близо шест години кампания по царската реституция (1999 - 2005 г.), станаха обект на съдебни дела и до момента по всички казуси на всички инстанции съдилищата постановяват едно и също - реституцията на царските имоти е проведена незаконно, а имотите са станали собственост на държавата още от момента, когато са придобити от Короната. Терените за всички тези имоти са придобивани от Интендантството на Цивилната листа на Н.В. царя - публичноправна институция, създадена да управлява имуществените дела на държавния глава - както личните, така и в качеството му на институция, която е персонифицирана, т.е. на Короната. Сделките са били освободени от данъци, както и строителството на сградите, а и самите сгради след това. Строителството се е извършвало под егидата на Министерството на благоустройството, а за тази цел са били отпускани извънредни субсидии от държавния бюджет. Става въпрос за двореца "Врана" и прилежащия му парк, ловна хижа "Саръгьол", двореца "Царска Бистрица", къщата в село Слатина, двореца "Ситняково", както и общо 16 500 дка гори в Рила. Царската фамилия имаше претенции и за двореца "Кричим", но след разгорелия се скандал с имотите през 2007 г. тогавашният областен управител на Пловдив отказа да го предаде, което доведе до първото дело в съда - заведено от Симеон Сакскобургготски. На три съдебни инстанции съдът отказа да върне на Симеон двореца "Кричим", после, пак с влезли в сила решения, "Саръгьол" и "Ситняково" бяха върнати на държавата. Делата за "Царска Бистрица" и за стопанство "Врана" са спечелени от държавата и на втора инстанция, остават делата за двореца "Врана" и за горите в Рила.

Рестарт на тъмно

Това е моментната картина с развитието на царската реституция, която 18 години след започването й вече изглеждаше, че отива към своя логичен финал. Допреди две седмици. След което се завъртяха слуховете за новата кампания по връщането. "Капитал" прати въпроси до министерствата на правосъдието и на регионалното развитие. Отговор няма. Министър Нанков вече на два пъти отлага отговор на парламентарно питане.

До момента няма официален отговор кой в рамките на кабинета определя политиката по "царските имоти". Неофициалният отговор на институциите е: Когато му дойде времето!

Фотограф: Надежда Чипева

А въпросите са много и първият от тях е: Кой формулира политиките на правителството по темата "царски имоти" и кой координира тази дейност в рамките на кабинета? Другояче казано – кой следва да носи отговорността? Кой ще се подпише под едно споразумение да се върнат на Симеон имоти, които българският съд е постановил, че не са негови лични, а са принадлежали на държавната институция, която персоната на царя е олицетворявала. И къде отива правната сигурност, след като държавата не зачита влезли в сила съдебни решения на върховната съдебна инстанция? Защо се налага споразумение/закон в момент, когато държавата е на път да си върне всички имоти по съдебен ред? Какъв ще е обхватът на това споразумение или закон? Беше време, когато идеята за закон за царските имоти изглеждаше разумна алтернатива на цялата каша с незаконното връщане и неизяснената собственост, но сега, след решенията на съда имот по имот, законът не просто губи смисъл, а и се превръща в удар по правната сигурност.

Основният дефект на царската реституция, извършена в периода 1999 – 2005 г., е именно трайната нагласа тя да се проведе на тъмно и без дебат. Парадоксът е, че тя се провали именно затова. От началото на прехода никога не е имало принципна нагласа в обществото и политическия елит срещу реституция в полза на бившия монарх, напротив, още при първата реституционна вълна през 1992 г. се заговори, че на царските наследници трябва да се върне това, което е било тяхно. Никога обаче не имало идея това да стане верноподанически и безпринципно. На няколко пъти се поставя въпросът темата с царските имоти да се реши със закон, но закон не бе приет не за друго, а защото "Царят не искал". Затова се стига дотам да се "използва" Конституционният съд, който да отмени закона за царската национализация от 1947 г. с тезата, че това автоматично връща имотите (виж карето най-отдолу).

Но истината е, че Симеон и обкръжението му са знаели, че реституция, предприета по този начин, е незаконна. В докладна записка на главния юрисконсулт на финансовата дирекция на МС Димитър Иванов от октомври 2002 г. до министъра на държавната администрация Димитър Калчев, до главния секретар на МС Севдалин Мавров и до Ради Найденов – тогава началник на кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски, ясно се казва, че решението на КС няма реститутивен ефект, че трябва да се приеме закон. Не му обръщат внимание. Това е само един от множеството факти, които стават известни покрай работата на парламентарната комисия за царските имоти от 2006 г. От 14-те членове на комисията само тримата депутати от НДСВ докрай поддържаха тезата, че реституцията е законна, а всички имоти, придобити от царското интендантство, са всъщност лична собственост на Симеон. Всички останали членове на комисията защитиха обратната теза в един силно аргументиран доклад и многотомна документация. Тогава в парламента имаше силно юридическо присъствие - не просто от хора с дипломи по право, а от професионалисти с авторитет (по ирония вълната юристи в парламента бе докарана от НДСВ и бавно и полека изчезна с царската партия). Въпреки опитите на тогавашния премиер Сергей Станишев и върхушката на тройната коалиция да смачкат доклада, падна единствено категоричността на заключението му, но не и фактологията и правните изводи по отделни теми. Голяма заслуга за това има председателят на временната комисия Пламен Ранчев (БСП).

Всеки може да подаде жалба в Страсбург

Според изтеклите в медиите съображения сегашният опит за повторна реституция на царските имоти се налага, защото Симеон и сестра му имат три жалби в Страсбург. На публиката се внушава, че само със споразумение той ще бъде убеден да изтегли жалбите си от ЕСПЧ и така да се предотврати осъждане на България. Всъщност е точно обратното – след лавината от еднозначни, последователни решения на българските съдилища по отделните дела все по-логично се налага очакването, че държавата няма да бъде осъдена.

Аналогията с гръцкия крал Константин, който осъди Гърция в Страсбург за отменена реституция, е неуместна. Разликата обаче е съществено. Първо, в Гърция никога не е имало спор, че имотите на Константин са били лично притежание. Второ, той получи нищожно обезщетение в сравнение с цената на имотите, за които претендираше. Претенцията на Константин пред Страсбург е за обезщетение от 560 млн. евро – на толкова се изразява оценката на имуществото земя, сгради и имоти, обезщетението е за 13 млн. евро, като нарушението според евросъда се състои в това, че имотите първо са му върнати с акт на парламента, а след това в резултат на партийни игри са отнети без обезщетение.

В българския случай фактите са съвсем различни - по-голямата част от "царските" имоти бяха "възстановени" на Симеон Сакскобургготски, докато той управляваше държавата в качеството си на премиер и лидер на парламентарното мнозинство, в рамките на незаконосъобразна процедура и партийни игри. Като премиер Симеон участва в заседанията на МС, на които се взема решение за преобразуване на имоти от публична в частна държавна собственост, за да стане възможно да му се върнат. Областните управители, които връщат част от имотите му, са лично назначени от него.

След това съдът се опита да върне този процес в руслото на справедливостта. Така обаче се видя, че законите пречат на връщането на царските имоти, и затова сега се мислят нови закони, които да гарантират запазването на имотите. Започват подаръците.