Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 1 дек 2017, 10:11, 23669 прочитания

Колко ни струва чистенето

През 2018 г. София отново ще увеличи бюджета си за отпадъци и чистота, но остава въпросът дали парите се изразходват разумно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- През 2018 г. София отново увеличава бюджета си за събиране на отпадъци и чистота и ще отдели 184 млн. лв

- Основната промяна е ръстът на бюджета към сметопочистващите фирми за миене на улиците

- Усилията и парите на общината са концентрирани в традиционното смесено събиране на боклука и инсталация за изгарянето му

Част от темата

Рециклирането в София

Защо има смисъл да рециклирате

Системата за преработка на отпадъци в София работи, макар и все още трудно и с побутване. За да произвежда повече смисъл и пари, трябва да участват повече хора

Пътят на боклука

Какво се случва с торбите смет, след като ги изхвърлите в кофите


Още по темата

Пътят на боклука

Какво се случва с торбите смет, след като ги изхвърлите в кофите

1 дек 2017

Защо има смисъл да рециклирате

Системата за преработка на отпадъци в София работи, макар и все още трудно и с побутване. За да произвежда повече смисъл и пари, трябва да участват повече хора

1 дек 2017

Още почистващ бизнес за Вълка и Домусчиев

В търговете за кварталите "Витоша", "Овча купел", "Младост" и "Триадица" участват малко и познати местни играчи

31 яну 2017

Столичната община се връща в чистенето на града

Нейно дружество първо ще поеме кварталите "Красно село" и "Красна поляна", а догодина вероятно и "Младост" и "Люлин"

20 мар 2016

Разходите за боклука на София растат със 17%

Много от допълнителните средства през 2016 г. ще отидат за сметосъбиращите фирми и нови проекти

17 дек 2015


Истината, че боклукът е злато, важи навсякъде - от люлката на италианския подземен живот Сицилия до кротка източноевропейска София. За тази сфера се прилага първото правило на гангстерската икономика - намери бизнес, който е леснодостъпен, носи добри пари и може да се контролира без проблем. Сметосъбирането е перфектната комбинация. Легално е, носи голяма печалба, има постоянно търсене и е направо елементарно, сравнено с други предприемачески занимания.

Последният голям сюжет, който напомни, че в боклука на София има огромна стойност, която се разпределя по неясни правила, беше кризата с отпадъците преди осем години. Кмет в онези времена беше Бойко Борисов. През пролетта и лятото на 2009 г., малко преди първите спечелени избори с ГЕРБ, той театрално пребори предполагаемата мафия, като спря 15-годишните договори с фирмите на Румен Гайтански-Вълка "Волф" и ДИТЦ. После общината разпредели териториите с нови търгове на други фирми, този път за по пет години. Въпросът при кого отиват между 10% и 15% от бюджета на столицата всяка година постепенно заглъхна в полза на следващата, по-впечатляваща история с европейски блясък. София се сдоби със завод за механично-биологично третиране на боклук (МБТ), който се превърна във второто непоклатимо постижение на общинското управление на ГЕРБ след метрото.

Според официалните данни през 2016 г. са рециклирани 26% от общия отпадък на столицата. За него обаче са отделени 0% от бюджета на столичани. Рециклирането остава странична дейност, за която се грижат и от която печелят три фирми - "Екопак България", "Екобулпак" и "Булекопак" (виж данни за приходите им в таблицата и повече в текста "Време разделно"). Гигантският ресурс на София продължава да е насочен другаде - в доброто старо събиране на вмирисани контейнери и захранването на новия завод със смесени битови отпадъци. В последните години общината харчи все по-големи суми за чистота. Срещу тях обаче остават въпроси: например защо парите не отиват в иновации, а в по-често миене на улиците с маркуч и засаждането на повече цветя и дали общината взима най-добрите решения за справянето с боклука на столицата.

Следващите 12 месеца за боклука

В критичната 2009 г. София разполагаше със 130 млн. лв. за почистване на града. През 2018 г. общината се подготвя да разпредели с почти 40% повече пари - общо 184 млн. лв. Поддържането на чистотата, разбира се, включва и други дейности освен събиране и извозване на кофите за боклук - почистване на улиците през зимата и лятото, озеленяване и поддръжка на различните съоръжения за третиране на отпадъците. Лъвското парче от бюджета обаче отива в първите три дейности - за почистване на кофи и улици, които се изпълняват от едни и същи фирми.



Догодина те ще си разпределят 120 млн. лв. за събиране и транспорт на отпадъци и почистване на улиците през зимата и лятото. По план София дори няма да успее да събере достатъчно средства от такса смет и ще покрие 11 млн. лв. допълнително от бюджета. За втора поредна година се увеличават парите за миене на улиците с маркуч. Този път увеличението е от 5 млн. лв., които трябва да осигурят едно допълнително миене - вместо три, тази дейност ще бъде планирана четири пъти (здравей, председателство).

До момента, в който Бойко Борисов реши да изгони "Волф" и ДИТЦ, двете фирми държаха сметосъбирането в 19 от 24-те района на града. И днес обаче София не изглежда като рай на равното разпределение и пазарните правила. Най-големи играчи сега са фирми и обединения около групата фирми "Титан" на Иво Иванов и Димитър Борисов и дружества, свързани с Кирил Домусчиев. Те почистват 16 района: "Искър", "Кремиковци", "Панчарево", "Банкя", "Връбница", "Нови Искър", "Средец", "Оборище", "Лозенец", "Студентски", "Възраждане", "Триадица-център", "Триадица", "Младост", "Овча купел", "Витоша". Румен Гайтански-Вълка също се върна в почистването в столицата в началото на годината, като свързаното с него "Грийн партнърс – БКС" пое "Красна поляна и "Красно село". Останалите квартали са разпределени между по-малки фирми. Единственият международен играч е австрийската "А.С.А. България", която чисти в "Подуяне".

В началото на последния си мандат кметът Йорданка Фандъкова говореше за това, че общината трябва да поеме обратно дейностите по почистване на целия град до 2020 г. чрез общинското "Чистота-Искър". "Както виждате, се залагат средства за закупуване на техника с идеята постепенно и частично да се създаде структура, която да поеме част от задълженията по почистването", обясняваше тогава тя. За целта бяха похарчени над два милиона лева за нова техника за общинското дружество. Преди година "Чистота-Искър" отговаряше за кварталите "Красна поляна" и "Красно село", но през декември 2016 г. кметът поиска проверка от прокуратурата на фирмата и управителя й Джоанна Димитрова заради превъзлагане на дейности на други дружества. От 2017 г. "Чистота-Искър" пое извозването на боклука в най-големия столичен квартал "Люлин". "Лично аз взех с притеснение това решение заради капацитета на дружеството", обясни през януари Фандъкова. В общината в момента вече не се говори за поемане на дейностите по почистването от частните фирми.

Проект печели, проект губи

Най-смисленият и най-скъпият ход с боклука на София за последните десет години е, че огромната част вече се обработва, а не се депонира. Причината е заводът за механично-биологично третиране на отпадъци край с. Яна, който струваше почти 350 млн. лв. Две и половина години след като съоръжението пое отпадъците на София обаче, се трупат въпроси около това колко ефективно се управлява то.

От декември 2016 г. заводът остана без директор, след като бившият мениджър Николай Славов беше уволнен. Официалната причина беше трудова злополука, при която загина човек. Според информация на Калоян Паргов от БСП обаче молбата на Славов за напускане е подадена три дни преди инцидента. Впоследствие общинските съветници от ГЕРБ обясниха напускането с "натрупване на нарушения". По-малко от две седмици по-късно и заместник-кметът на София по околната среда Мария Бояджийска подаде оставка "по лични причини". Йорданка Фандъкова и общината така и не коментираха причините за двете промени и връзката с работата на инсталацията. "Заводът за битови отпадъци трябваше да постигне конкретни резултати - след преработването на боклука само 10% да отива т на депо. Две години след неговата работа тези проценти на оползотворяване не могат да се достигнат", допълнително критикуваха от БСП през лятото чрез депутата и бивш общински съветник Георги Свиленски.

В момента заводът е и сериозен генератор на разходи. Общината плаща на трите циментови завода - "Холсим България" АД, "Девня цимент" АД, "Златна Панега цимент" АД да изгарят крайния му продукт - т.нар. твърдо/модифицирано гориво, или RDF. Към първите две дружества по прогноза трябва да отидат по около 4 млн. лв., а към третото - 1.3 млн. лв., но общината е прекратила договора си с него. За последната година, откакто е със сменено ръководство, заводът е натрупал разходи от няколко милиона лева за поддръжка, ремонт и доставка на допълнителни части на чисто новата инсталация. В края на октомври общинският съвет гласува и заем от 5.8 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка за "укрепване на капацитета за управление на завода".

Следващата голяма цел, към която Столичната община гледа по отношение на боклука, не е рециклирането. София трябва да завърши цикъла, като построи собствена площадка за изгаряне на RDF на територията на ТЕЦ "София". Общинските съветници задвижиха процедурата, която се бави вече няколко години, в последното си заседание преди лятната почивка въпреки критиките, че няма достатъчно информация за проекта. Както обикновено, най-добре се чисти по тъмно.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Без обществени поръчки за ремонтите на оградата по границата Без обществени поръчки за ремонтите на оградата по границата

Спешни промени в закона ще решат проблемите на властта с обжалваните конкурси

20 фев 2018, 179 прочитания

Нагласите на бизнеса за глобалната икономика рязко се подобряват Нагласите на бизнеса за глобалната икономика рязко се подобряват

Наличието на таланти, застаряването на населението и популизмът са сред основните заплахи пред бизнеса в ЦИЕ, сочи проучване на PwC

20 фев 2018, 291 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Пътят на боклука

Какво се случва с торбите смет, след като ги изхвърлите в кофите

КАТ в ерата на електронното управление

Докъде стигна пътна полиция в е-услугите

За един феодализъм става дума

Делото срещу кмета на Септември

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Книга: Паринуш Сании - "Бащата на другия"

Една от най-търсените книги в Иран - вече и на български

Кино: "Лили Рибката"

Полът е вълшебство в модерната приказка на Ясен Григоров

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Петр Келнер купува "Нова телевизия" за 185 млн. евро

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2018 Прочетете