В очакване на мотивите за новата политика към царските имоти

В отсъствието на публична информация за резкия обрат в правителствената политика по въпросите на царската реституция засега е ясно само, че властите готвят на тъмно споразумение със Симеон Сакскобургготски, или закон за царските имоти (все още не е ясно). В понеделник се очаква това да бъде най-после обявено на съвместен брифинг в Министерството на правосъдието с участието на правосъдния министър Цецка Цачева, регионалния министър Николай Ненков и и Атанас Кацарчев, началник на кабинета на министъра на земеделието, храните и горите. За всеки, който следи развитието на проблема с царските имоти през годините, темата на брифинга звучи доста скандално: обявяване на "становището на работната група към Министерството на правосъдието, относно собствеността на имотите на семействата на починалите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници".

За собствеността на "царските имоти" държавата през последните десетина години заведе дела и съдът вече се произнесе, по някои от тях с влязло в сила решение на трета инстанция – Върховния касационен съд. До момента всички съдебни инстанции по всички дела ясно и безпротиворечиво се произнасят по един и същ начин за всеки имот – "царската реституция" е проведена по незаконосъобразен начин, а имотите никога не са били лична собственост на царската фамилия, а на институцията на държавния глава - царя. (Същите бяха и констатациите и в доклада на парламентарната комисия за царските имоти в 40-ото Народно събрание, където от 14-членната комисия само тримата представители на НДСВ докрай поддържаха обратната теза.)

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След като съдът се е произнесъл по тези спорове ("Кричим", "Ситняково", "Саръгьол") или предстои да се произнесе по висящи спорове, някои решени на две инстанции ("Царска Бистрица", стопанство "Врана", дворец "Врана", рилските гори), въпросът за собствеността няма как да се пререшава от администрацията на изпълнителната власт. Не и в една правова държава. Но пък има опция правителството да подари на Симеон Сакскобургготски имоти, които не са негови, в изпълнение на някаква политика. Въпросът е как ще мотивира, че тази политика е в обществен интерес.

Мистификацията с жалбите на Симеон в Страсбург
Точно една седмица Министерството на правосъдието не отговаря на въпрос на "Капитал" колко жалби на Симеон Сакскобургготски, подадени срещу България пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, са комуникирани (т.е. съобщени) на българското правителство? Въпросът изобщо не е от сложните – в рамките на министерството отговорът може да бъде получен с едно позвъняване в дирекция "Процесуално представителство по делата в ЕСПЧ", където отлично знаят колко висящи дела срещу България в Страсбург има във всеки момент и колко са комуникираните жалби. Все пак те не са и чак толкова много.

Очевидно министър Цачева не желае да отговори на "Капитал" именно защото много добре знае, че нито една жалба на Сакскобургготски и други членове на царската фамилия по повод на т.нар. царски имоти не е съобщена на българските власти до момента от страна на ЕСПЧ. Това се вижда и от сайта на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където при селекция на комуникираните жалби срещу България не се появява нито една такава.



Европейският съд няма публичен електронен регистър на регистрираните жалби, нито дава писмена информация по този въпрос. Нещо повече - дали една жалба е била регистрирана научават само жалбоподателят или неговият адвокат, които получават писмо с тази информация. Това обаче още не означава, че жалбата е приета за допустима, този въпрос обикновено се разглежда със самото решение.

Обичайната практика на Съда в Страсбург е, когато жалбата бъде регистрирана и след преценка, че не е явно недопустима, делото да бъде разпределено на камара. Едва след това по предложение на докладчика се изпраща съобщение на правителството за наличието на дело и предложение то да изпрати становище по допустимостта и основателността на жалбата. Със съобщението се изпраща и копие от жалбата заедно с всички документи, изложение на фактите и списък с въпроси, по които да се даде становище. След получаването на становището на правителството се дава възможност и на жалбоподателя да изготви свое контрастановище. Може да се иска и допълнителна информация. Съобщението, което се изпраща на правителството, се публикува и на сайта на съда.

Другояче казано – в момента българските власти нямат никаква официална информация има ли депозирани жалби от Симеон Сакскобургготски в Страсбург и колко са те, какви са изложените в тях факти и какви са претенциите, има ли образувани дела по тези жалби и какви въпроси Европейският съд е приел като относими, по които очаква българското правителство да се произнесе. Очевидно е обаче, че процедурата по тези дела, ако ги има, е все още на много ранен етап.

Същевременно през последните две седмици тече неофициална информация за предприемани от правителството действия по споразумение със Симеон Сакскобургготски за царските имоти, в която се разпространяват едни и същи опорни точки в защита на тази коренна промяна в политика на държавата – че според непосочени юристи или източници от ГЕРБ Симеон Сакскобурггтски "има всички шансове да осъди държавата". Тази легенда се разпространява безкритично, въпреки че няма как да се преценят шансовете и основателността на една жалба до Страсбург, ако няма данни каква е тя.

Единствената публична информация за депозирани от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок жалби в Страсбург изхождат от самия Симеон и адвокатите му. Първото такова заявление е от 2010 г. след мораториума върху разпореждането и експлоатацията на имотите, които държавата преди това им предостави. Стана известно, че в работната група, която министерството незнайно кога е как е сформирало, участват адвокатите на Симеон Сакскобургготски под ръководството на бившия министър на правосъдието в кабинета на Тройната коалиция Миглена Тачева (излъчена от НДСВ).