За кого е вреден мораториумът върху нови лекарства и болници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За кого е вреден мораториумът върху нови лекарства и болници

За кого е вреден мораториумът върху нови лекарства и болници

Поне около 1000 пациенти ще бъдат лишени от животоспасяващи лекарства заради стимула на управляващите да спестят 25 млн. лв.

Десислава Николова
45341 прочитания

© Цветелина Белутова


Едногодишният мораториум върху заплащането от касата на нови лекарства и върху откриването на нови болници и клиники, които да сключат договор със здравната каса, беше гласуван на второ четене през миналата седмица.

Той е базиран предимно на финансови мотиви, а не на медицински анализи. Без такива анализи са странни изказванията на директори на държавни болници (които се назначават от здравния министър), че лекарствата засягат малко на брой пациенти, те имат с какво да се лекуват, а самите лекарства не били достатъчно изследвани.

Финансовите мотиви пък са базирани на липсата на контрол в здравната каса. Това обаче обрича онези, които плащат здравни вноски и разчитат на лечение, да носят (понякога непоправимите) последствия от тези дефицити, а не управляващите.

Ето най-важните въпроси и отговори около мораториума.

Колко лекарства и колко пациенти засяга мораториумът?

Забраната здравната каса да заплаща лекарства през следващата година обхваща 17 медикамента, като предполагаемата обща стойност на всички тях е около 25 млн. лв. Това е много малка част от общия бюджет за лекарства - 1.1 млрд. лв., и целия бюджет на здравната каса – 3.8 млрд. лв.

Става въпрос за около 1000 пациенти, за които в повечето случаи досега не е имало лечение. Но дори да става въпрос за 1-2 пациенти, както е при най-редките заболявания, те при всички случаи имат еднакво право на достъп до терапия, каквото имат и останалите пациенти. Според данните на Асоциацията на научноизследователските компании става въпрос за медикаменти за различни тежки заболявания, като повечето от тях вече са минали през оценка на здравните технологии и са били потвърдени като икономически и медицински ефективни терапии и от българските власти.

Две от лекарствата са при идиопатична белодробна фиброза – заболяване, по-смъртоносно от рака на белия дроб, при което съединителната тъкан се разраства и човек престава да може да диша. Заболяването засяга около 200 пациенти годишно и без него те умират съвсем скоро след диагностициране. Зловещото в случая е, че не само лекарствата са спрени, но и болестта не е вписана в списъците на тези, които здравната каса лекува.

Други два медикамента са за хронична лимфоцитна левкемия - тежко заболяване на кръвта, като едното намалява риска от прогресия и смърт, а второто е единствената надежда на пациентите, при които след химиотерапия болестта се е появила отново. Общо за двете лекарства са показани съответно 30 и 20 души на година.

Ако мораториумът влезе в сила, през следващата година поне около 250 пациенти с мултиплен миелом няма да имат лечение. Става въпрос за злокачествено заболяване на кръвта - рядък, сложен и неизлечим рак, за който съществуващите терапии все още не се покриват от здравната каса. Специално лекарството под забрана се покрива от 13 здравни каси в ЕС.

В списъка със "забранените" лекарства са още първият продукт от около 40 години срещу остра лимфобластна левкемия и други важни медикаменти (виж карето)

Какво още е в списъка

В списъка с лекарства, които има опасност да не стигнат до пациентите, е медикаментът за деца и възрастни, болни от туберозна склероза. При животозастрашаващото заболяване пациентите се раждат с тумори в сърцето, мозъка, кожата, очите, бъбреците и растежът им води до изключително тежки увреждания. Медикаментът е одобрен преди четири години в ЕС, като през последните три години чрез Фонда за лечение на деца са го получили три деца. През следващата година от лекарството ще се нуждат шест деца и четирима възрастни.

Лекарството срещу акромегалия, заболяване, причинено от свръхпроизводство на хормон, който може да доведе до тежки мозъчно-съдови увреждания, е второ поколение продукт, който помага на пациентите, които не са се появлияли от сегашното лечение. Става въпрос за 12 болни, като терапията е с 30% по-евтина от действащата.

Има и лекарства за тежка, неалергична астма, които в момента нямат лечение, освен временно подтискащи симптомите кортикостероиди, също ще бъдат лишени от шанс за живот. С такъв тип астма са 30 пациента годишно.

В списъка на лекарствата, които могат и да не стигнат до пациентите е и медикамент при пациенти с рецидивиращ рак на гърдата, при които досегашната терапия не е дала резултат. Става въпрос за 50 жени годишно.

Ново лекарство има и в областта на множествената склероза, като за начало то би било приложено на 20 пациента.

Нов продукт срещу недребноклетъчен рак на белия дроб, който би бил два пъти по-евтин в сравнение със сегашната терапия, плащана от касата, също е под въпрос за следващата година. Медикаментът е ефективен при около 50 пациента годишно, а фармацевтичната компания поема и генетичните тестове за прилагането му.

Смислени ли са мотивите "за" мораториума?

Предложението дойде от Министерството на финансите по времето, когато сегашният здравен министър Кирил Ананиев беше негов представител в надзорния съвет на здравната каса. То мина безпрепятствено през касата, здравното министерство, Министерския съвет и парламента.

Мотивите бяха, че така "ще се даде възможност да се прецизира нормативната уредба и списъкът на заболяванията, за които плаща здравната каса, както и да се въведат различни механизми за контрол на разходите за лекарства". В общи линии официалните изявления се свеждат до това, че липсва достатъчен контрол и трябва да се пести.

Мораториумът съвпадна с акцията по откриването на нелегални износители на лекарства от ГДБОП. От тази схема стана ясно, че здравната каса се източва, медикаментите не стигат до пациентите, а се изнасят. Това звучи като претекст мораториумът да е добро решение, докато не спрат течовете.

Тук има два проблема. Ако здравната каса се източва, държавата има други инструменти, които да използва, за да докаже и спре това. Спирането на финансирането на скъпи медикаменти, много важни за малка група от хора, освен признание, че тези инструменти не работят, е вреден и неразумен инструмент, за който пациенти могат да платят с живота си. Тази сметка е още по-цинична, когато става дума за 25 млн. лв. на фона на общ бюджет за лекарства от над милиард лева.

Другият мотив, предимно на директори на болници, беше, че лекарствата не са достатъчно изследвани. Факт е, че лекарствата по принцип се наблюдават години след като бъдат пуснати на пазара за нежелани реакции и неописани странични ефекти. Да се обясни, че те не са достатъчно изследвани и използвани обаче, е най-малкото обида за дипломата на съответния лекар и съмнение във всички институции, които са разрешили и покриват употребата на съответните продукти в ЕС и САЩ.

Повечето от конкретните лекарства пристигат в България с голямо закъснение – едно от тях се използва в ЕС от 2009 г., другите са от 2011, 2012, 2013 и 2014 г., а от миналата и тази година разрешения за употреба имат само две лекарства.

Кого засяга мораториумът върху новите клиники?

Според данни на "Капитал" новата болница, която ще бъде готова за следващата година, е една, а новите отделения – 14. Депутатите приеха възможността нови отделения да се откриват само ако в съответното населено място досега не са съществували такива. Това обаче означава, че ако в голям град с много болници и клиники като София, Пловдив, Варна и Бургас кандидатства клиника с иновативни методи, но пък вече съществува клиника с подобна специализация, новото звено няма да получи договор със здравната каса, независимо че е по-добро от съществуващото.

Нарушават ли текстовете конституцията?

Да, нарушават текстовете, които гарантират живота, достойнството и правата на личността, и текстът, който прогласява, че държавата закриля здравето на гражданите.

Освен това нарушават Европейската конвенция за правата на човека, гарантираща правото на живот, тъй като прави недостъпни за голяма група хора определени лекарства и болнични услуги, които могат да бъдат животоспасяващи.

Мораториумът нарушава и конституционното право на здравно осигуряване, което гарантира достъпна медицинска помощ на всеки български гражданин.

Ако текстовете бъдат обнародвани в този си вид, едни граждани ще имат повече права от здравното си осигуряване от други, тъй като държавата е решила без всякакъв анализ да спре за една година правата на част от здравно осигурените на база на тяхното заболяване. В същото време дори и лекарствата да се продават свободно на българския пазар, голяма част от пациентите нямат средства да си ги купят, което на практика ги прави недостъпни.

Какво предстои

Текстовете са в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на здравната каса през следващата година и бяха приети с гласовете на 115 народни представители. Срещу тях се обявиха депутатите от опозицията, а пациентски организации настояха президентът да наложи вето и протестираха пред посолствата на държави - членки на ЕС. Обудсманът Мая Манолова обяви, че ще сезира Конституционния съд за противоконституционност на текстовете.

Едногодишният мораториум върху заплащането от касата на нови лекарства и върху откриването на нови болници и клиники, които да сключат договор със здравната каса, беше гласуван на второ четене през миналата седмица.

Той е базиран предимно на финансови мотиви, а не на медицински анализи. Без такива анализи са странни изказванията на директори на държавни болници (които се назначават от здравния министър), че лекарствата засягат малко на брой пациенти, те имат с какво да се лекуват, а самите лекарства не били достатъчно изследвани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    Какъвто и ход да се предприеме свързан с контрол на разходите в здравеопазването се започва денонощен плач и мрънкане по всички медии. Не знам чии интереси са засегнати сега но атаките срещу тези мерки са вече десет дена навсякъде. И най страният довод е - какво са 20-30 млн лева, та да ги пестим? Еми с тези пари ще платим всички ин витро процедури и лечението на болните деца в чужбина. И винаги се цитират някакви странни болести, при положение че ясно на всички, че основните пари ще се спестят от новите болници.

  • 2
    desin avatar :-|
    desin

    Господине, рядко си позволявам да отговарям на читателски мнения. Имам един въпрос към Вас - а какво, ако Вие сте засегнат от едно от тези странни заболявания, както ги наричате, дали и тогава ще разсъждавате по този обиден начин? Мораториумът върху каквито и да било здравни плащания е грешен и лишава хора от шанс за по-добро здраве и живот.

  • 3
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    Мораториумът върху каквито и да е здравни плащания е грешен? Наистина ли това мислите ? Заради плащания по каквито и да е разходи здравната система е в хаос ! Очевидно е, че трябва приоретизиране и определени ограничения.

  • Dimitar Mateev

    Единствения мораториум, който може да помогне на здравната каса е този, който гражданите могат да упражнят върху плащането на здравни осигуровки. След като може на здравноосигурено лице да му се отнемене правото на животоспасяващи лекарства, защо той трябва да плаща!

  • 5
    stenli1 avatar :-|
    stenli1

    До коментар [#1] от "Lazar Petrov":

    Ако бяхте засегнати вие или ваш близък с този мораториум, щяхте да квичите и да се възмущавате. Това със сигурност. И щяхте да сте прави
    Този "моратореиум" не решава никакъв проблем, но обрича 1000 нуждаещи се пациента. Лишава ги от жизненонеобходимо лечение

  • 6
    stenli1 avatar :-|
    stenli1

    Чл. 52.
    (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
    (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
    (3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

  • 7
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234

    Този мораториум може да накара колебаещи се млади хора да мигрират.
    Ако си помислят, че те могат да са н мястото на тези 250 човека.
    А в пробитата ни държава 25 милиона се крадат лесно и не са реално пари.
    Но мораториума има катастрофален ефект и без това пробитата здравна система.

  • 8
    dage avatar :-|
    dage

    НЗОК, ИАЛ, МЗ, държавни и общински болници... Управляващите на всички тези институции всъщност са членове на конгломерат от мошеници, които печелят големи пари на гърба на пациентите. Със сигурност това решение е прието в полза на някои от съществуващите болници, клиники, центрове, отделения и т.н. Няма никаква, ама никаква правна или житейска логика в него, ерго, става дума за конкретни тесни интереси.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#2] от "
    desin
    ":

    Г-жо Николова, определено споделям част от виждания ви за достъпност до здравна помощ, но репликата ви към #1 е неприемлива за мен. Не бива да се схващате като последна инстанция на истината, само защото можете да пишете каквото си искате във вестник. Декларацията, че рядко обръщате внимание на читателски мнения не ви прави чест. Капитал се чете не от орангутани, а от достатъчно грамотни хора. Обяснимо е, че след всеки подобен текст те намаляват.
    Темата за новите препарати и новите болници е многопластова и вие всъщност браните най-първосигналната от тезите. При това доста неубедително и предимно разчитайки на емоции. От любов към спора веднага мога да ви репликирам, че новите препарати осигуряват чак ІІ и ІІІ етап на лечение, а първият може да се изпълни и с познатите лекарства. Не съм сигурен, че експертен разговор може да се проведе в този вестник, затова и не го подхващам.
    Демагогия е да се дават директиви за нищо, което не познавате.
    Простете за откровението, но от толкова много разбирачи сме твърдо на първо място по смъртност от ССЗ и онкозаболявания в ЕС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK