За 15 години България е похарчила 2 млрд. лв. за е-управление
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За 15 години България е похарчила 2 млрд. лв. за е-управление

НАП е една от администрациите с най-много електронни услуги в страната. Въпреки това на фирмите в страната са им нужни 9 пъти повече дни, отколкото в Естония, за да подготвят и платят данъците си.

За 15 години България е похарчила 2 млрд. лв. за е-управление

В същото време някакви електронни услуги предоставят едва една пета от администрациите

30502 прочитания

НАП е една от администрациите с най-много електронни услуги в страната. Въпреки това на фирмите в страната са им нужни 9 пъти повече дни, отколкото в Естония, за да подготвят и платят данъците си.

© Юлия Лазарова


След 15 години и изхарчени около 2 млрд. лв. електронното управление в България все още не работи добре. Към края на миналата година едва една пета от администрациите предоставят електронни услуги, а компаниите все още определят административната тежест като един от основните недостатъци на бизнес средата в страната.

За същия период от време и с много по-малко средства (едва 50 млн. лв.) Естония успява да внедри успешно е-управление (виж графиката). Това показва сравнителен анализ на електронните услуги, които предоставят естонската и българската администрация, изготвен от Българската стопанска камара (БСК).

Как е в България

Към края на 2016 г. българската администрация предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са "първични". В повечето случаи е-услугата дори не спестява разходките до съответното ведомство. Например бизнесът и гражданите могат да заявят онлайн да им бъде издадено дадено удостоверение (като например това за наличие или липса на данъчни задължения), но получаването му става на място и лично.

Отделно от това, за да предоставят каквато и да е услуга, повечето администрации изискват куп документи, част от които могат да бъдат изискани по служебен път. Според БСК в момента администрацията събира от гражданите общо почти 6 хиляди вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си. Всеки трети административен регистър се поддържа само на хартиен носител.

От БСК посочват, че 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби – 2.4 пъти повече, отколкото в Естония.

Добрият пример

Според БСК естонското е-правителство обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които "комплексни". Около 4/5 от естонските граждани притежават електронна лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 хил. компании и повече от 300 хил. граждани.

Естонската лична карта с вградена е-идентификация е въведена още през 2001 г. Тя предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт. При нужда от спешна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н.

В същото време в България бизнес и граждани трябва да се радват, че от 2018 г. свидетелствата за съдимост и справките за данъчни задължения ще се изискват по служебен път от администрациите.

Така, макар България и Естония да стартират по едно и също време, балтийската държава започва изграждането на е-правителство през 2001 г., а България година по-късно приема стратегия за е-правителство, сега Естония е първа в ЕС по този показател, а в България всичко е хаотични планове и добри пожелания въпреки похарчените около 40 пъти повече средства.

Добрата новина

Ако има добра новина, тя според Българската стопанска камара е, че Държавната агенция "Електронно управление" пусна системата за електронно връчване в края на ноември. Така вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път.

На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от Националния осигурителен институт.

След 15 години и изхарчени около 2 млрд. лв. електронното управление в България все още не работи добре. Към края на миналата година едва една пета от администрациите предоставят електронни услуги, а компаниите все още определят административната тежест като един от основните недостатъци на бизнес средата в страната.

За същия период от време и с много по-малко средства (едва 50 млн. лв.) Естония успява да внедри успешно е-управление (виж графиката). Това показва сравнителен анализ на електронните услуги, които предоставят естонската и българската администрация, изготвен от Българската стопанска камара (БСК).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • Anton Dimov

    Жалко... явно в Естония крадат по-малко и се опитват да живеят по-добре. Тук всичко е на приказки и стакмистика. Ама така е като народа е прост и управляващите са прости. Няма какво да искаме толкова от тях. Те толкова си могат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.