Ръстът на производителността на труда рязко се забавя

Производителността на труда през третото тримесечие на годината расте с едва 1.1 % на годишна база. Това е най-ниският темп на увеличение от 2014 г. досега, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение - повишението на средната работна заплата за същия период е 11%. Така производството на единица продукция става все по-скъпо, което се отразява на конкурентоспособността на България.

Националната статистика публикува и по-подробна оценка за икономическия ръст през третото тримесечие, който остава непроменен спрямо експресните данни - 3.9%. Обемът на брутния вътрешен продукт (БВП) достига почти 27 млрд. лв. по текущи цени, като така на всеки човек от населението се падат малко над 3.8 хил. лв. през периода юли - септември.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Индустрията води

Всеки зает е създал средно по 7.3 хил. лв. от текущия обем на произведените стоки и услуги в България за периода юли - септември, което е с 2.8% над миналогодишното ниво. Най-високата производителност е в индустриалния сектор, където тя достига 7.2 хил. лв. средно на човек под формата на брутна добавена стойност. В услугите нивото е 6.6 хил. лв., но разликата е значителна при сравнение с аграрния сектор (2.2 хил. лв.).

Всеки зает е допринесъл средно с 18.1 лв. за отработен час към БВП на страната. За сравнение - през третото тримесечие на миналата година всеки работещ е създавал 17.6 лв. на час.



Домакинствата движат растежа

Подобно на предходните две тримесечия, икономиката се движи предимно от потреблението, а определящ фактор са покупките на домакинствата. По-високите заплати, рекордната заетост и подобрените очаквания за икономиката на България водят до годишно увеличение от 4.6%. От друга страна, не толкова впечатляващ е ръстът на разходите на правителството - едва 1.8%. Така общото потребление допринася с 3.5 пр. пункта към годишното увеличение на БВП, като 3.1 пр. пункта от тях се дължат изцяло на домакинствата.

Очакванията на много анализатори са потреблението да остане главният двигател на икономиката и през 2018 г. Недостигът на свободна и квалифицирана работна ръка в комбинация с планирания от правителството ръст на минималната заплата догодина ще продължи да влияе на възнагражденията на работещите. А повишената платежоспособност на домакинствата ще се превърне в покупки.

Износът расте, но вносът е по-бърз

Голяма част от потреблението на домакинствата е на внос. Така стойността на импорта нараства с 5.1% на годишна база. Това е по-ниско ниво от отчетеното през предходното тримесечие, но остава пред експорта, който отбелязва повишение с 4.1% за периода юли - септември. Така нетният износ има отрицателен принос към растежа (с 0.6 пр. п.), като по този начин компенсира част от положителния принос на потреблението и инвестициите.

Инвестициите нарастват

Разбивката на БВП по компоненти показва и по-отчетлив положителен принос на инвестициите към икономическия растеж. Годишната промяна в брутното капиталообразуване достига 4.3%, което е най-високото ниво от края на 2015 г. Това е второ поредно тримесечие, в което инвестициите нарастват, макар приносът към растежа все още да е скромен - 0.8 пр.п. Очакванията са обаче той да се повиши догодина.

Според експерти активността е предимно в частния сектор. Данните показват, че брутната добавена стойност нараства значително спрямо миналата година при операциите с недвижими имоти (с 6%) и строителството (5.2%). Ниските лихви в Европа и България стимулират инвестициите в недвижимо имущество, а нагласите са, че активността тепърва започва, съдейки по нарастващите разрешителни за строеж.