Борислав Сарафов, който обижда следователи, стана шеф на следствието

Борислав Сарафов е завършил Академията на МВР. Започнал работа като надзирател, а от 1996 г. става следовател в Окръжната следствена служба в София. През 2001 г. е назначен за зам. районен прокурор на Сливница, а след три месеца е повишен в Софийската окръжна прокуратура, ръководена от Маргарита Попова, с която са роднини. Попова е бивш министър правосъдието в първия кабинет на Борисов и вицепрезидент на Плевнелиев. При Борис Велчев Сарафов първо е командирован във върховната прокуратура, а през 2011 г. става ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. Почти веднага след избирането на Сотир Цацаров той го прави заместник главен прокурор.

Очаквано прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) единодушно гласува за назначаването на досегашния заместник главен прокурор Борислав Сарафов за директор на Националната следствена служба (НСлС). Всичките 11 членове на колегията присъстваха на заседанието и гласуваха "за" Сарафов. Главният прокурор Сотир Цацаров, току-що пристигнал от парламента непосредствено преди гласуването, поздрави Сарафов за избора с думите: "Вие получихте целия позитивен вот на всички членове на прокурорската колегия, това ви задължава и аз съм сигурен, че ще се справите."

Сарафов беше единственият кандидат в тази "надпревара". Въпреки сериозните публични скандали около неговото име, свързани именно с натиск върху разследващи, изборът му се считаше за предизвестен, след като стана ясно, че той е получил благословията на Цацаров, а в прокурорската колегия решенията се вземат единодушно и според указанията на главния прокурор.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Всички изказвания за кандидатурата на Сарафов бяха позитивни. Доскорошният директор на НСлС Евгени Диков, чието избиране за член на ВСС от квотата на следователите оваканти поста, заяви, че Сарафов отговаря изцяло на профила за тази длъжност, който следователите са очертали – да е човек от екипа на главния прокурор, защото е под неговата шапка, както и да е човек, който след изтичане на мандата му като директор на следствието ще остане в съдебната система, а няма "да брои дните до пенсия".

При излагането на концепцията си за управление Сарафов посочи като основен проблем, че все още капацитетът на Националната следствена служба не се използва пълноценно, защото натовареността е ниска. Това е проблем, които се сочи от повече от 10 години, но същевременно от думите на самия кандидат за директор стана ясно, че практически нищо не е направено и през мандата на настоящото ръководство на прокуратурата. "Тук е мястото да призная една своя грешка. Със заповед на главния прокурор аз бях упълномощен да възлагам дела на НСлС по предложение на окръжните прокурори. Отчитам като свой пропуск, че тази своя възможност не съм я използвал пълноценно", заяви Сарафов Той пое ангажимент това да бъде коригирано, но не каза как точно ще стане това.

В концепцията си Сарафов акцентира още върху дейността по методическото ръководство на следователите в страната и проактивна медийна политика за популяризиране на постигнатите успехи. Това прозвуча любопитно на фона на грозните скандали за натиск върху подчинени – следователи и дознатели, които са свързани точно с неговото име през последните две години. През пролетта на 2017 г. стана известно, че разследваща полицайка от ГДБОП е завела дело за вреди срещу зам. главния прокурор Сарафов, тъй като била публично заплашвана и обиждана в неговия кабинет по повод на нашумяло дело - за данъчни престъпления на фирма "Агромах". Сарафов бе принуден да се извини.



През пролетта на м.г. пък следователят от НСлС Страхил Каменички е подал сигнал до етичната комисия на Върховна касационна прокуратура заради арогантно поведение на Сарафов, обиди и заплахи срещу него и колегите му по време на оперативна среща по разследване на катастрофата в Хитрино. След като проверката в прокуратурата бе замазана, Каменички заведе и гражданско и наказателно дело срещу Сарафов, но съдът отказа да го разглежда. В Инспектората към ВСС започна проверка, загърната в тайнственост. Едва наскоро по повод на кандидатирането на Сарафов за директор на следствието стана известно, че в края на мандата си предишният ВСС тихомълком е отказал да образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов със секретно решение без мотиви.

Само един от членовете на сегашния състав на прокурорската колегия - Огнян Дамянов, зададе въпрос на Сарафов как си представя изграждането на добър микроклимат в контекста на тези инциденти, съобщи "Дневник". "Този въпрос е изкуствен и изкуствено раздут в някои медии. Аз не мисля, че има конфликт. Напротив - аз съм прям и открит човек - такъв е моят характер и диалогичността изисква, когато имаме нещо, да си го кажем", заяви Сарафов, като повтори, че не става въпрос за конфликт.

Проблемът, който не беше повдигнат на днешното изслушване, е, че и в двата случая имаше ясни данни за натиск от страна на зам. главен прокурор върху разследващи по конкретни дела от висок обществен интерес, което според обстоятелствата може да бъде квалифицирано и като дисциплинарно нарушение, но и като престъпление. Проверката по тези случаи обаче бе направена само проформа в прокуратурата. Интересна подробност, особено в контекста на обещаната активна медийна политика, е и фактът, че позициите на Сарафов по тези случаи бяха разпространявани от пресцентъра на прокуратурата в момент, когато там трябваше да тече проверка. В един от тези случаи Сарафов нападна съдиите от Софийския градски съд, което провокира остра ответна позиция на съда.

През пролетта на м.г. Сарафов издигна кандидатурата си за член на настоящия ВСС от прокурорската колегия, но след това се оттегли със заявлението, че решението било лично (т.е. не е под натиск) и продиктувано от интересите на прокуратурата.