България е похарчила 40 пъти повече за е-управление от Естония

Вярно или не

Shutterstock/Капитал    ©  Shutterstock/Капитал

Според изследване на Българската стопанска камара (БСК) за 15 години България е изхарчила за електронно управление над два милиарда лева, а Естония - едва 50 милиона лева. На хартия и двете държави са започнали да реформират администрацията чрез интернет още през 2001 г., твърдят от камарата, но докато в България е-управление на практика няма, локомотивът на цялата естонска администрация се движи от терабайтове електронна информация и нито един лист хартия.

Ако погледнем наедро, твърденията на БСК звучат убедително. Най-вече защото са близки до усещането на всеки бизнес и всеки гражданин, че българската администрация е все така аналогова и несвързана, както е била и преди 15 или 150 години. На практика обаче казаното е само частично вярно, а много от твърденията са най-малкото непълни.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    alashka avatar :-|
    Пресценър на БСК
    • - 2
    • + 1

    Вярно е, че естонската държава инвестира 50-60 млн. годишно за поддръжка на своето е-правителство, но БСК отчита разходът до ефективния старт на е-правителството, като умишлено не включва последващите разходи. Измерваме разходите до степен на готовност!

    Нередност?
  • 2
    ilin avatar :-|
    ilin
    • - 1
    • + 2

    Г-жо Алашка, естонското е-правителство започва да се изгражда от 1995 г. The Tiger Leap е от 1997 г. - тогава всяко естонско училище е свързано с интернет и получава средства за въвеждане на нови технологии. Именно тогава е направена и най-голямата единична инвестиция в цялостностната е-среда в Естния. От 1995 г. Естония дава по 1% от GDP за ICT, данните са изследване на Бъркли. Вие сте посочили само един разход, само за един елемент от системата. Аргументът ви, че не трябва да се включват последващите разходи е странен - това не е мост, който след като го построиш може да го оставаш без надзор. IT технологиите се обновяват на всеки три години. Естонското електронно правителство от 2001 г. няма нищо общо с това от 2007 и още по-малко с това от 2017 г. Проблемът не е, че сте направили посредствена сметка. Проблемът е, че създавате погрешни представи. Ако един ден нещо цялостно (НАП между другото не са много по-назад от Естония, трябват им една две законови поправки и няма да има разлика) тръгне да се прави в България, всички ще очакват то да струва 5-10 млн. и готово. Така само спъвате развитието. По-добре се постарайте да разберете, защо Естония успява, а България не.

    Нередност?
  • 3
    orangutan avatar :-|
    Веселин Петров
    • - 1
    • + 2

    При това Естония има 1,3 мил. население, т.е нормално е да да харчи по-малко, съотнесено с броя на населението си.
    Въпросните 50-60 милиона годишно са евро, а не лева. И освен това последните години се цитират дори повече (лесно е да се провери колко е 1 процент от бюджета на Естония):
    https://apolitical.co/estonia-digital-government-residency/
    It presently allocates around 1% of its spending – $90-100million – for IT
    В крайна сметка Естония е похарчила от 2001 г. до момента горе долу колкото и България, ако е вярно поне посоченото за България (при 5 пъти по-малко население).

    Нередност?
Нов коментар