България е похарчила 40 пъти повече за е-управление от Естония
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е похарчила 40 пъти повече за е-управление от Естония

Shutterstock/Капитал

България е похарчила 40 пъти повече за е-управление от Естония

Вярно или не

Мария Манолова
9228 прочитания

Shutterstock/Капитал

© Shutterstock/Капитал


Според изследване на Българската стопанска камара (БСК) за 15 години България е изхарчила за електронно управление над два милиарда лева, а Естония - едва 50 милиона лева. На хартия и двете държави са започнали да реформират администрацията чрез интернет още през 2001 г., твърдят от камарата, но докато в България е-управление на практика няма, локомотивът на цялата естонска администрация се движи от терабайтове електронна информация и нито един лист хартия.

Ако погледнем наедро, твърденията на БСК звучат убедително. Най-вече защото са близки до усещането на всеки бизнес и всеки гражданин, че българската администрация е все така аналогова и несвързана, както е била и преди 15 или 150 години. На практика обаче казаното е само частично вярно, а много от твърденията са най-малкото непълни.

Да започнем от парите. Бюджетите за е-управление се измерват трудно, защото парите идват и се управляват от различни места. В България е направо невъзможно цялата сума да се изчисли просто защото допреди година нямаше регистър или дори списък с всички проекти. Въпреки това числото два милиарда вероятно е близо до истината или поне най-точното, с което разполагаме, защото и кабинетът на предишния зам. министър-председател по е-управлението Румяна Бъчварова изнесе подобни данни.

Естония обаче категорично не е изхарчила "само" 50 млн. лева за своята система от е-услуги. Според публикация в "Ню Йорк таймс" страната инвестира 50 млн. евро годишно в електронни услуги (което прави 1.5 млрд. лв. за 15 години). Само информационната кампания за възможностите на електронното правителство още през 2007 г. е струвала на страната 3.2 млн. евро, показва анализ на Европейската комисия. По стратегията за киберсигурност за 2014-2017 г. пък са предвидени 16 млн. евро.

15 години и над два милиарда лева по-късно в България електронното управление не е съвсем на нула. От седмица 100 администрации могат да обменят документи изцяло по електронен път. Има законодателство за електронните лични карти и за електронното гласуване. Има регистри на проектите, оперативна програма, която да ги финансира, и държавна агенция, която да ги управлява. Проблемът на е-управлението не са парите - то със сигурност се изгражда скъпо, но е важно колко спестява след това. А за това трябват мисъл, желание и най-вече хора, които да го свършат.

Накратко, вярното в информацията е, че Естония има електронно управление, а България - почти не. Изхарчените тук пари наистина са толкова много, но инвестициите в балтийската държава със сигурност не са толкова малко.

Според изследване на Българската стопанска камара (БСК) за 15 години България е изхарчила за електронно управление над два милиарда лева, а Естония - едва 50 милиона лева. На хартия и двете държави са започнали да реформират администрацията чрез интернет още през 2001 г., твърдят от камарата, но докато в България е-управление на практика няма, локомотивът на цялата естонска администрация се движи от терабайтове електронна информация и нито един лист хартия.

Ако погледнем наедро, твърденията на БСК звучат убедително. Най-вече защото са близки до усещането на всеки бизнес и всеки гражданин, че българската администрация е все така аналогова и несвързана, както е била и преди 15 или 150 години. На практика обаче казаното е само частично вярно, а много от твърденията са най-малкото непълни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    alashka avatar :-|
    Пресценър на БСК

    Вярно е, че естонската държава инвестира 50-60 млн. годишно за поддръжка на своето е-правителство, но БСК отчита разходът до ефективния старт на е-правителството, като умишлено не включва последващите разходи. Измерваме разходите до степен на готовност!

  • 2
    ilin avatar :-|
    ilin

    Г-жо Алашка, естонското е-правителство започва да се изгражда от 1995 г. The Tiger Leap е от 1997 г. - тогава всяко естонско училище е свързано с интернет и получава средства за въвеждане на нови технологии. Именно тогава е направена и най-голямата единична инвестиция в цялостностната е-среда в Естния. От 1995 г. Естония дава по 1% от GDP за ICT, данните са изследване на Бъркли. Вие сте посочили само един разход, само за един елемент от системата. Аргументът ви, че не трябва да се включват последващите разходи е странен - това не е мост, който след като го построиш може да го оставаш без надзор. IT технологиите се обновяват на всеки три години. Естонското електронно правителство от 2001 г. няма нищо общо с това от 2007 и още по-малко с това от 2017 г. Проблемът не е, че сте направили посредствена сметка. Проблемът е, че създавате погрешни представи. Ако един ден нещо цялостно (НАП между другото не са много по-назад от Естония, трябват им една две законови поправки и няма да има разлика) тръгне да се прави в България, всички ще очакват то да струва 5-10 млн. и готово. Така само спъвате развитието. По-добре се постарайте да разберете, защо Естония успява, а България не.

  • 3
    orangutan avatar :-|
    Веселин Петров

    При това Естония има 1,3 мил. население, т.е нормално е да да харчи по-малко, съотнесено с броя на населението си.
    Въпросните 50-60 милиона годишно са евро, а не лева. И освен това последните години се цитират дори повече (лесно е да се провери колко е 1 процент от бюджета на Естония):
    https://apolitical.co/estonia-digital-government-residency/
    It presently allocates around 1% of its spending – $90-100million – for IT
    В крайна сметка Естония е похарчила от 2001 г. до момента горе долу колкото и България, ако е вярно поне посоченото за България (при 5 пъти по-малко население).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK