Мария Габриел: В Европа личните данни не са стока
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мария Габриел: В Европа личните данни не са стока

Reuters

Мария Габриел: В Европа личните данни не са стока

Комисарят за цифровата икономика и цифровото общество пред "Капитал"

25683 прочитания

Reuters

© Reuters


Една от най-дразнещите практики в онлайн търговията е точно когато една стока бъде избрана, търговецът автоматично да пренасочва клиента към "националния му сайт". Както най-често се получава, там и цената е "национално съобразена" и понякога по-висока. Например при пазаруване от България беше по-изгодно стоката да бъде доставена на адрес в страната на търговеца и оттам транспортирана до купувача. Най-абсурдната ситуация беше, когато български потребител иска да си закупи почивка в България от германски сайт, но не може, тъй като офертата не важи за него.

Това е практиката на геоблокирането, която ще бъде официално забранена в Европейския съюз до края на следващата година,. Както се оказа обаче, цената да бъде одобрена промяната от европейските институции и страните членки е била извън обхвата на забраната да попаднат всички аудио-визуални продукти с авторски права. "Преговорите не бяха никак лесни, казва за "Капитал" комисарят за цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел, има много страни и заинтересовани лица, които имат своите интереси, но постигнахме съгласие след две години да преразгледаме въпроса." Тя посочва, че е имало опасност някои продукти на определени пазари да поскъпнат, ако напълно отпадне геоблокирането.

Това е само един от примерите за трудностите, които среща Европейската комисия да прокара идеите си за създаване на единен цифров пазар в ЕС. От 24-те първоначални законодателни предложения от 2015 г. засега са влезли в сила само шест. И именно Габриел трябва да навигира оставащите законодателни досиета през следващата година, за да могат те по-бързо да влязат в сила.

Една от причините за бързо одобрение на Габриел през юли тази година за комисар беше и мнението на Европейската комисия, че доскорошният български евродепутат може да помогне за прокарването на цифровото законодателство през Европейския парламент. Въпреки че Габриел няма пряк опит в областта си, личи, че тя се учи бързо и уверено представя текущата си работа. Джулия Реда – единственият евродепутат от германската Пиратска партия, която е и критик на Европейската комисия по отношение на плановете й за реформи в областта на онлайн сигурността и авторското право, казва, че Габриел е много активна в контактите с бившите си колеги, макар че все още плътно следва линията на Европейската комисия. "В преговорите трябва да има и компромиси", казва Реда.

Балансът на Габриел

Както в случая с геоблокирането, Европейската комисия, Европейският парламент и страните членки трябва да балансират между различни интереси: между по-консервативните държави като Франция и Германия и дигиталните ентусиасти като Естония; между натиска на Европейския парламент за още повече права на потребителите и оплакванията на индустрията, че губи приходи и възможности да инвестира; както и желанието да се регулират по някакъв начин новите технологии, без да се навреди на тяхното развитие.

Например телекомуникационните компании се оплакват, че заради мерките, които са в полза на потребителите – като премахването на роуминга, техните приходи спадат. През септември, по време на конференцията FT-ETНO, изпълнителният директор на Deutsche Telekom Тимотеус Хьотгес каза, че неговата компания вече печели повече в САЩ, отколкото в ЕС. А компаниите инвестират там, където печелят. В резултат на това може например да бъде забавено изграждането на инфраструктурата за бъдещите мрежи от пето поколение (5G).

Габриел не е съгласна и според нея ЕК дава достатъчно възможности на бизнеса да печели. Тя например посочва, че в резултат на отпадането на роуминга рязко са нараснали разговорите, както и трафикът на данни, когато европейците са в друга страна. Комисарят по цифрови въпроси посочва, че например благодарение на усилията на европейските институции европейските страни едновременно ще освободят нови честоти за въвеждането на 5G. Това ще спомогне за много по-бързо разпространение на нови услуги и съответно нови приходи за телекомите.

"Нашият подход не е нито този на САЩ, нито този на Китай", подчертава Габриел. Поводът е отново оплакването на телекомите, че в САЩ има много по-малко регулации за защита на личните данни. Според комисаря обаче личните данни в Европа не са стока. "Това не е слабост на Европа", смята тя.

Защитата на личното пространство е един от ключовите въпроси, по които Габриел ще трябва внимателно да балансира. Например сега ЕК предлага да се даде по-голяма възможност за използване на извличане на информация и профилиране (data mining), които в момента са силно ограничени от собствениците на данни – от една страна, по икономически причини, а от друга, заради защитата на личните данни. Без възможността за автоматично извличане на информация обаче е невъзможно да се развиват технологиите за изкуствен интелект. Сега ЕК предлага изследователски институции да могат да копаят данни, което е сериозен прогрес. Но в същото време подобна дефиниция ограничава бизнеса – в крайна сметка нито Google, нито Аmazon са създадени в университет. Габриел отговаря, че трябва внимателно да се балансира межди защитата на личните данни и свободното ползване на данни, и допълва, че сега ЕК е готова да предложи законодателство за повторно използване на данните – т.е. събраната от публичните институции информация да се използва свободно и безплатно от трети страни.

Друг баланс, който трябва да се постигне, поне според ЕК, е в областта на криптирането. В момента силите за сигурност няма как да проникнат в кодирания обмен на информция. За определен период в Брюксел се обсъждаше възможността комапнните да бъдат длъжни да оставят специални вратички в подобен софтуер, за да може полицията да прониква в разговорите. Това беше и единственият въпрос, по който Габриел показа двоумене по време на изслушването си пред европейските депутати през юни тази година. Сега тя казва, че не можем "заради няколко престъпници да създаваме задани вратички в криптиращия софтуер, правоохранителните органи би трябвало да могат да проверяват подоибна информация само следвайки закона". Габриел дава примера с трафичните данни при мобилните комуникации, но казва, че съзнава колко трудно е това при обмена на данни, например ако потребителите използват анонимизиращ софтуер.

Евродепутатката Реда, като типичен пират, е недоволна и от подобен подход - според нея, ако се даде възможност на службите за сигурност да предоляват криптирането, това ще създаде проблеми, които после някой може злоумишлено да използва, както стане с вируса WannaCry (приникнал през отдавна известна на специалните служби слабост в Windows).

ЕК срещу фейка

Въпреки че пред Габриел има доста тежки въпроси за реформите на телекомуникационния пазар, в България нейната работа е все още по-известна с опита на Европейската комисия да намери инструменти за борба с фалшивите новини.

Габриел прави ясно разграничение между фалшивите новини и криминалното съдържание в социалните мрежи. Разликата е важна, тъй като фалшивите новини, въпреки че са неприятно явление, в крайна сметка са част от свободата на словото.

Засега две от най-дискутираните мерки за борба с фалшивите новини са прекъсване на възможността на сайтовете, които се занимават с генериране на фалшиви новини с търговска цел, да получават пари от реклама – решение, което самите социални мрежи предлагат, и въвеждане на по-голяма яснота за произхода на съдържанието. Други мерки трябва да предложи създадената по инициатива на ЕК експертна група на високо ниво.

В същото време Габриел посочва, че очаква до май месец 2018 г. социалните мрежи да предложат мерки, чрез които да се намали нелегалното съдържание (има се предвид пропаганда на насилие, слово на омразата и т.н.), което се поства на техните платформи. В противен случай ЕК ще излезе със законодателно предложение за въвеждане на принудителни мерки. "Сега 41% от това незаконно съдържание продължават да стоят повече от седмица, а то има най-силен ефект в първите няколко часа от престоя си", посочва Габриел.

"Засега нямаме общ подход. Отделни страни членки дават заявка нещо да се прави, но тъй като няма европейска политика, това трудно може да се случи", обяснява комисарят по дигиталните въпроси. Въпреки че тя се надява до началото на 2018 г. Европейската комисия да представи ясна политика, това няма да е лесно. "Все още нямаме точна дефиниция на фалшивите новини, нямаме и рецепта-чудо, казва Габриел, но трябва да бързаме, имайки предвид размерите, които феноменът придобива благодарение на новите технологии, той може да има невероятен бумерангов ефект върху всеки от нас."

Една от най-дразнещите практики в онлайн търговията е точно когато една стока бъде избрана, търговецът автоматично да пренасочва клиента към "националния му сайт". Както най-често се получава, там и цената е "национално съобразена" и понякога по-висока. Например при пазаруване от България беше по-изгодно стоката да бъде доставена на адрес в страната на търговеца и оттам транспортирана до купувача. Най-абсурдната ситуация беше, когато български потребител иска да си закупи почивка в България от германски сайт, но не може, тъй като офертата не важи за него.

Това е практиката на геоблокирането, която ще бъде официално забранена в Европейския съюз до края на следващата година,. Както се оказа обаче, цената да бъде одобрена промяната от европейските институции и страните членки е била извън обхвата на забраната да попаднат всички аудио-визуални продукти с авторски права. "Преговорите не бяха никак лесни, казва за "Капитал" комисарят за цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел, има много страни и заинтересовани лица, които имат своите интереси, но постигнахме съгласие след две години да преразгледаме въпроса." Тя посочва, че е имало опасност някои продукти на определени пазари да поскъпнат, ако напълно отпадне геоблокирането.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK