Междувременно от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, която обединява представителствата в България на международните концерни, разпространиха точен списък на медикаментите, които няма да достигнат до пациентите, ако мораториумът влезе в сила. Става въпрос за 21 лекарства, които засягат над 1000 пациенти и ще струват на бюджета около 25 млн. лв. при 1.1 млрд. лв. за лекарства. Всеки от медикаментите се плаща от повечето здравни каси в ЕС и е с доказано действие (виж прикачения файл).

Мотивите на президента

Според мотивите на държавния глава с мораториума се засягат основни конституционни права на гражданите като правото на здравно осигуряване по чл. 52, ал. 1 от Конституцията, което гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ.

"Така се създава различно третиране на здравноосигурените лица през 2018 г., другояче казано - дискриминация на едни осигурени спрямо други", пише в мотивите си Румен Радев. Според него един такъв мораториум не може да бъде мотивиран с фискални съображения.

"Действително, лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението, разходването и контрола на наличните средства. Това обаче не може да е за сметка на конституционните права на гражданите и социалната справедливост. Преграждането на възможността за заплащане на лечение с иновативни лекарства и на такива, включени в позитивния списък, които за първи път трябва да се заплащат през 2018 г., е формално. То не се предпоставя от друга конституционно гарантирана ценност, а е обвързано единствено от времето за прилагане на забраната. Тя ще действа независимо от ползата при лечението с такива лекарствени продукти и без значение дали има налични средства по бюджета на НЗОК," пише в мотивите на държавния глава, които са публикувани на сайта на президентството. Според държавния глава рестрикцията нарушава не само Конституцията, но и редица международни актове, по които България е страна.

Защо протестът е рехав

Ветото на президента до голяма степен разколеба пациентите и гражданите, които бяха насрочили протест срещу мораториума в събота сутринта. От стотиците, заявили участие, под 100 пациенти протестираха пред сградата на Народното Събрание. Те заявиха, че няма да допуснат геноцид от страна на управляващите.

В събитието се включи и омбудсманът на републиката Мая Манолова, която потвърди, че ако забраната не бъде отменена след президентското вето от петък, категорично ще я атакува в Конституционния съд.

"Тъжното е, че нито лекарите, нито пациентите говорят за проблема. Когато си пряко зависим от системата е много трудно да се осмелиш да кажеш нещо. Този "геноцид" не бива да бъде допускан, президентът Радев направи първата крачка с наложеното вето. Сега всичко е в ръцете на Народното събрание", посочи пациентът Аделина Банакиева, цитирана от Bulgaria ON AIR.

Според Иван Димитров, председател на федерация "Български пациентски форум", която сезира президента Румен Радев с молба за налагане на вето върху дискриминационните текстове, с мораториума ще се спестят около 25 млн. лв., но пациенти с онкологични и редки заболявания, ще бъдат лишени от уникални медикаменти, които могат да им помогнат да живеят със заболяването си, да забавят хода на болестта или направо да спасят живота им.

Като цяло към протеста не се присъединиха множество пациенти и лекари. Причината за пациентите е ясна - хората са притеснени за живота и лечението си и обикновено не участват масово в протести. Професионалната общност пък е притеснена от първите изяви на новия здравен министър. Първата беше за разбита група за незаконен експорт на лекарства. Правителството обяви този успех на службите миналия уикенд, но оттогава няма никакви новини за арестувани и обвинени за това. Освен това за този проблем се знае от половин година и той трудно може да служи като оправдание за мораториума.

Няколко дни след това Кирил Ананиев насрочи първата си пресконференция като министър. Вместо да съобщи приоритетите си, събитието беше с участието на главния прокурор и вътрешния министър. На него стана ясно, че трите институции съвместно ще проверяват държавните и общински болници за неизгодни договори. Всичко това беше ясен сигнал към директорите и лекарите в държавните клиники, че могат съвсем скоро да загубят работата си, тъй като МЗ е техен принципал. Именно това е една от причините специалистите, особено от държавните болници, да отказват да застанат с имената си зад професионални анализи за очаквания ефект от мораториума.

На страната на здравния министър, който преди няколко месеца, все още в битието си на заместник-финансов министър предложи мораториума, застанаха само съсловните организации на лекарите и двама директори на държавни болници. По принцип Българският лекарски съюз от години е на позиция, че трябва да има повече средства за болници и прегледи, а не за лекарства. Двамата директори на държавни болници не са онколози, но за сметка на това са назначени от друг здравен министър и вероятно държат да запазят постовете си. Техните подчинени до момента не са изказвали професионални позиции по мораториума по разбираеми причини.

Несъстоятелната защита на мораториума

Веднага след протеста на пациентите Кирил Ананиев свика пресконференция, по време на която заяви, че иска да се обърне към всички хора, които имат нужда от лечение на тежки заболявания. Мотивите му, обаче, бяха напълно непрофесионални в сферата на фармацията.

Първоначално Ананиев нарече протеста и президентското вето "огромна манипулация от малък брой хора, които обслужват частни корпоративни интереси, манипулирайки и използвайки една много чувствителна тема – здравето на българина, в това число здравето на нашите деца."

След това допълни, че "няма заболяване, което да не е осигурено с най-модерните прилагани в Европа и по света медикаменти" – теза, която е абсолютно невярна на фона на списъка с чакащите за покриване медикаменти.

Здравният министър влезе и в конспирациите с натиска на фармаиндустрията да си върне инвестициите в нови медикаменти и в опорните точки за това, че новите лекарства не са "достатъчно изпитани". Той обяви, че по време на Съвета на министрите на здравеопазването през седмицата повечето му колеги от ЕС, са споделили опасение, че новите молекули влизат на пазара, невинаги минали през оценка на здравните технологии.

"Необходимо е да бъдат направени клиничните изпитвания и едва когато сме сигурни в терапевтичния ефект въпросните молекули да бъдат реимбурсирани от касата, за да не се рискува здравето на гражданите", коментира Ананиев, като предупреди, че имало случаи, в които пациенти получават сериозни травми, в следствие прилагането на нови, неизпитани лекарствени продукти.

"Има случаи даже, в които се стига до фатален край. Много внимателно трябва да разсъждаваме по темата за новите молекули. Трябва да търсим баланса, защото не винаги новите молекули, преди тяхното изпитване носят положителен ефект върху лечението на хората", допълни той.

Въпросът с чакащите да се покриват в България лекарства, обаче, съвсем не е такъв и новият здравен министър би трябвало да го знае, макар че е отскоро на поста. Както е видно от списъка, предоставен от асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, съвсем не става въпрос за лекарства в процес на клинични изпитвания, за да могат те да бъдат наречени експериментални и с недоказан ефект. Всички тези лекарства може и да са нови за България, но отдавна се покриват от здравните каси в останалите европейски страни. Единият продукт е от 2009 г., има лекарства от 2010, 2011, а най-новите от последните две години са само две лекарства.

Освен това те са били разглеждани за клиничен и икономически ефект от трите най-строги агенции за оценка на здравните технологии в Европа - в Германия, Франция и Великобритания, преди да започне заплащането им от съответните здравни фондове. Всички медикаменти са минали и през българската комисия за оценка на здравните технологии и са предоставили отстъпка на здравната каса, с което изпълняват изискванията за заплащане и по българското законодателство.

Преди седмица по време на обявяването на операцията срещу незаконния експорт на медикаменти, самият Кирил Ананиев пое ангажимент, че ако тези "нови лекарства се прилагат в девет от страните-членки на ЕС, десетата страна ще бъдем ние". Именно затова в списъка, изпратен от асоциацията, ясно се посочва, че почти всички лекарства, които биха попаднали в забранителния списък, се покриват от поне 12-13 държави в ЕС. Явно, обаче, Ананиев няма да изпълни това обещание, защото предпочете да се обиди на ветото, протестите и обвиненията в геноцид.

"През седмицата чухме много обвинения, много обиди, наричаха ни по най-различни начини. Вглеждайки се в кадрите, забелязах хора, които ги виждаме по различни протести, независимо от темата, по която се дебатира. Това показва организираният характер на този протест. През седмицата обаче излязоха и български учени, излязоха и директори на болници, които се занимават професионално с лечението на българските граждани. Те, според мен, казаха истината и доказаха тезата, която се опитвам да докажа и аз пред вас", каза Ананиев.