Почти половината от общия за ЕС бюджет на структурните и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. е бил договорен за конкретни проекти към октомври 2017 г. На практика от наличните 638 млрд. евро вече са разпределени 278 милиарда. Това става ясно от публикувания във сряда (13 декември) нов доклад на еврокомисията за изпълнението на програмите.
Съгласно доклада до октомври 2017 г. са договорени 44% от парите, а разплатени - около 13%. България е над средното - според данните от националния регистър ИСУН тук са договорени малко над 50% от парите, а са изплатени малко над 15%. Най-слабо представящи се тук са програма "Околна среда", където догодина предстоят големите проекти, "Наука и образование", където МОН се провали като управляващ орган, и "Добро управление", което е насочено към администрацията. И трите програми имат под 10% изплатени суми, а първите две - под 25% договорени.
Заместник-председателят на комисията Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: "Европейските структурни и инвестиционни фондове имат важна роля за укрепването на единния пазар. Те подпомагат растежа на икономиките и стимулират създаването на работни места и иновации." По думите му съчетаването на средствата по структурните фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции позволява и финансирането на по-рискови, но обещаващи проекти. "Бих насърчил организаторите на различни проекти да вземат под внимание и тази възможност", каза още той.
"Само за една година броят на финансираните от ЕС проекти се е удвоил", посочи комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу.
Тези условия бяха въведени, за да може да се стимулират държавите да реформират застояли или затворени сектори. Само България имаше 45 такива условия в най-различни сектори, като към края на 2016 г. беше успяла да изпълни 34 от тях. Пример за такова условие е невъзможността да се финансират водни проекти на ВиК, които не са част от новите областни асоциации и нямат план за реалистична възвращаемост.
На ниво съюз са били приети 800 екшън плана, от които 97% са постигнати. "За финансовия период след 2020 г. се предвижда връзката между фондовете на ЕС и подкрепата за структурните реформи в държавите членки да бъде допълнително укрепена. Това беше подчертано в дискусионния документ на комисията относно бъдещето на финансите на ЕС, както и в предложенията за задълбочаване на икономическия и паричен съюз", пише още в доклада.
По-малко бюрокрация и много по-голяма зависимост
Според оценката на ЕК държавите членки все по-често използват възможностите за опростяване на политиката за сближаване - онлайн управление на средствата (т.нар. електронно сближаване), по-опростени процедури за кандидатстване (т.нар. единни входни пунктове) и за възстановяване на средствата от страна на ЕС.
Големият проблем остава зависимостта на някои държави от тези пари. Почти 50% от публичните инвестиции в България например се правят с такива пари за периода 2014 - 2016 г. Това обещава да направи периода след 2020 г. много труден.
Финансовият инженеринг в действие
До края на 2016 г. 13.3 млрд. евро от програмите на европейските структурни и инвестиционни фондове са насочени към такива различни финансови инструменти, най-вече в подкрепа на малките и средни предприятия, научните изследвания, иновациите и нисковъглеродната икономика.Към момента над 76 хил. предприятия се подпомагат от европейските структурни и инвестиционни фондове посредством финансови инструменти. "Подбраните проекти в подкрепа на МСП по Европейския фонд за регионално развитие възлизат на 11.5 милиарда евро от привлеченото частно финансиране - част от целевите 42 милиарда евро", се казва в документа.
Почти половината от общия за ЕС бюджет на структурните и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. е бил договорен за конкретни проекти към октомври 2017 г. На практика от наличните 638 млрд. евро вече са разпределени 278 милиарда. Това става ясно от публикувания във сряда (13 декември) нов доклад на еврокомисията за изпълнението на програмите.
Съгласно доклада до октомври 2017 г. са договорени 44% от парите, а разплатени - около 13%. България е над средното - според данните от националния регистър ИСУН тук са договорени малко над 50% от парите, а са изплатени малко над 15%. Най-слабо представящи се тук са програма "Околна среда", където догодина предстоят големите проекти, "Наука и образование", където МОН се провали като управляващ орган, и "Добро управление", което е насочено към администрацията. И трите програми имат под 10% изплатени суми, а първите две - под 25% договорени.
Бюлетин
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Още от Капитал
0 коментара