С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 15 дек 2017, 12:45, 29732 прочитания

Десет години в ЕС: равносметката

Прогресът е видим във всички области на икономиката. Провалите също: в регионалната политика и човешия ресурс, според екип на БАН

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Делът на емигриралите в ЕС българи нараства до 12.5% през 2017 г.

Средно 3.8% от европейците живеят в страна членка, различна от родната си, начело е Румъния с 19.7% от населението

28 май 2018

Къде са хората

Почти половината компании в България не могат да растат заради липсата на работна ръка. В същото време в чужбина има 1.33 млн. българи. Има четири сценария за развитие на българската икономика

2 фев 2018

Графики на годината

Десет тенденции в икономиката, които ще имат отражение и през 2018 г.

23 дек 2017

Защо и малките европейски държави могат да бъдат икономически успешни

Според германския институт ifo икономиката на страните в ЕС не зависи от размера им. Това поставя под въпрос политиките на ЕС спрямо Каталуня

19 дек 2017

БАН открива европредседателството с протести

Институцията иска повече финансиране, планът за протести стартира в началото на 2018 г.

17 дек 2017

Еврофондовете са вкарали 278 млрд. евро в икономиката на ЕС

Близо половината от общия бюджет вече е разпределен, България е над средното ниво

13 дек 2017

Световната банка: Хърватия спешно се нуждае от реформи

Енергията от влизането в ЕС беше пропиляна, смятат от институцията

11 дек 2017
За да настигне по-бързо западните икономики, на страната ни са нужни, както и преди - структурни реформи и членство в еврозоната.

По-добро икономическо развитие, по-бързо настигане на западния жизнен стандарт, по-ефективно работещи институции. Това беше (вече позабравеният) заряд от очаквания, малко преди България да стане пълноправен член на ЕС.

Десет години по-късно страната ни продължава да е най-бедният роднина, но номиналният й БВП за този период се е удвоил. Усещането за корупция и безнаказаност по високите етажи на властта е все така осезаемо, но Брюксел прави мониторингови доклади на всеки две години. А милиардите, които Брюксел предоставя по различни европрограми, не помогнаха за премахване на икономическата пропаст между Северна и Южна България и влошиха съотношението София-провинция, но донесоха много лентички и изкушения за властта.


Тези противоречия крият донякъде факта, че за 10 години България е постигнала прогрес във всички области на икономиката. По сектори приносът на членството ни в ЕС е различен: ако във фискалната, банковата и данъчната политика може да се говори по-скоро за успехи, в регионалното развитие и човешките ресурси по-подходящото определение е провал.

Това е основният извод, около който се обединява широк екип от икономисти и учени от Института за икономическо изследване при БАН. Те обобщават равносметката в книгата "Българската икономика – десет години в Европейския съюз". Според авторите на книгата членството допринася за търговската и финансовата интеграция, за хармонизиране на бизнес циклите, но не е крайна дестинация. Това е непрекъснат процес, където успеха определят политиките, опрени на сравнителните предимства и тяхното умножаване. А в това отношение – бихме добавили ние – българските политици не се справят особено добре.

Или както обобщава бившият вицепремиер и финансов министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков, който е един от рецензентите, "можеше да постигнем много повече, но не стана, защото не бяхме достатъчно организирани".



Защо не забогатяваме по-бързо

Между 2004 и 2015 г. БВП на човек от населението в България достига до 47% от средния в ЕС - ръст с 10%, отбелязват от БАН (виж графиката). В сравнение с останалите нови в ЕС най-значителен е прогресът на Естония: от стартово равнище 54% показателят достига 75% през 2015 г. Друга страна с добър резултат е Румъния – от 35% на 57%. Логичният въпрос е защо българската икономика остава на най-ниско равнище на реално сближаване? Според доц. Даниела Бобева, която беше вицепремиер в кабинета "Орешарски" и е автор на тази част от книгата, въпросът може да се зададе и по друг начин – възможно ли е страни с рестриктивен паричен режим като българския и с висока степен на отвореност на икономиката (подобно на България) да направят висок скок. Отговорът е пред очите ни – в балтийските страни и най-вече Естония са налице всички горни условия, а те са скочили най-високо. "Това, което те направиха повече от България, са структурните политики", отговаря Бобева.

В този контекст и изборът за членство в еврозоната за България е по-скоро политически, отколкото икономически. Според икономистите на БАН страните, които искат да бъдат на "най-високата скорост", трябва да са в общия европейски съюз.

Преди няколко дни Bloomberg публикува свой анализ за първото десетилетие на България в ЕС. Сравнявайки развитието на страната ни с Румъния, агенцията посочва, че една от причините за по-бавния ръст на българската икономика е корупцията. "България е страната с най-обширна корупция в ЕС, заради което чуждите инвестиции намаляват, Брюксел наблюдава съдебната система, което е пречка и за влизането в Шенген", посочват от Bloomberg.

Помогнаха ли еврофондовете

Ролята на милиардите от Брюксел също не е еднозначна. Според БАН усвоеното европейско финансиране до 2015 г. е за над 23 млрд. лв. Въздействието на тези средства върху икономическия растеж е между 1% и 3% годишно. За десетте години общият ефект е около 9%. Според БАН европейските структурни фондове могат да бъдат ефективен инструмент за постигане на сближаване и да имат позитивно влияние върху растежа. Особено когато икономиката е в криза.

Някои изследвания обаче показват, че не всяко усвояване генерира полезност за страната. Дянков припомня, че еврофондовете изкривяват общата икономическа политика на страната, тъй като инвестиционните проекти, които се реализират с големите пари, се определят планово. "С тях може да се правят грешки. Пример за това са стадионите, които се изградиха по селата и в които сега пасат овце. Създава се огромна възможност за корупция", допълва той.

Този де факто държавен капитализъм фаворизира определени групи, близки до властта. Справка - средствата за инфраструктура. Там от години няколко големи играча си разпределят обществени поръчки за стотици милиони.

Горчив опит за България са и земеделските субсидии. Правилата, по които се раздаваха те, помогнаха да има свръхконцентрация на земя в малко на брой стопанства. Така 4% от фермите на практика стопанисват 80% от земеделските земи, а в същото време добавената стойност в сектора намалява (виж графиката). Резултатът са огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци.

Къде се провалихме

Ако има европейски политики, които в България категорично са се провалили, то според екипа на БАН това са регионалната и политиката по човешките ресурси. От академията обръщат внимание, че ако София е с БВП като на средно богат регион от ЕС, няколко други региона остават най-неразвитите в целия съюз. Например БВП на човек в Силистра е 4.5 пъти по-нисък от този на столицата. "В момента има цели области в България, които ще спрат своето развитие, защото са обезлюдени. Пропастта между Северна и Южна България ще продължи да расте. А за една значителна част от северната част на страната каквото и да се направи вече, ще е трудно да се обърне тенденцията", е мнението на Дянков.

Но най-лошата част от сделката е всъщност тази, заради която мнозина българи се зарадваха на влизането в ЕС. Трансферът на пари насам е малка компенсация за трансфера на мозъци и работна ръка в обратната посока. Според проф. Росица Рангелова ефектите от това са задълбочаване на демографската криза, дефицити на трудовия пазар, устойчиво изключване от пазара на труда на значителни групи, което е свързано и с допълнителни публични разходи. Тя посочва, че намаляващото население в България е предимно заради високата смъртност (на 1000 души) и емиграция, а не толкова в намалената раждаемост.

"Когато една относително по-слабо развита икономика бъде поставена в условията на интеграция към по-силни, ресурсите на слабата икономика се изсмукват по един или друг начин от по-силните. Това се случва в голяма степен с емиграцията на трудоспособното население от България в страните от Западна Европа, поради което страната не разполага с необходимите трудови ресурси и качествен човешки капитал", посочва Рангелова в книгата. И допълва очевидното: "Ппри тези демографски условия трудно може да се постигне висока производителност на труда и ускорено догонващо развитие".

Голямата надежда е, че тази тенденция ще се обърне. Десет години по-късно обаче основните два проблема пред България – липсата на върховенство на закона и огромното, осезаемо чувство за липса на справедливост продължават да са тук. А докато липсват ясни и честни правила, България ще продължи да губи от тази сделка с ЕС: младите, образовани и предприемчиви хора ще минават през липсващите граници, без да се обръщат назад.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

И още: Френски съд одобри екстрадацията на семейство Баневи; Тръмп подкрепя Саудитска Арабия въпреки убийството на Хашоги

21 ное 2018, 485 прочитания

Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж 2 Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж

Мярката е вид опит на управляващите да се тушира общественото напрежение заради високите цени

21 ное 2018, 499 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Два държавни телекома си търсят бъдеще

След като инвестира 320 млн. лв. в две TETRA мрежи, държавата трябва да реши какво ще прави с тях

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете