С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 15 дек 2017, 12:45, 31705 прочитания

Десет години в ЕС: равносметката

Прогресът е видим във всички области на икономиката. Провалите също: в регионалната политика и човешия ресурс, според екип на БАН

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За да настигне по-бързо западните икономики, на страната ни са нужни, както и преди - структурни реформи и членство в еврозоната.

По-добро икономическо развитие, по-бързо настигане на западния жизнен стандарт, по-ефективно работещи институции. Това беше (вече позабравеният) заряд от очаквания, малко преди България да стане пълноправен член на ЕС.

Десет години по-късно страната ни продължава да е най-бедният роднина, но номиналният й БВП за този период се е удвоил. Усещането за корупция и безнаказаност по високите етажи на властта е все така осезаемо, но Брюксел прави мониторингови доклади на всеки две години. А милиардите, които Брюксел предоставя по различни европрограми, не помогнаха за премахване на икономическата пропаст между Северна и Южна България и влошиха съотношението София-провинция, но донесоха много лентички и изкушения за властта.


Тези противоречия крият донякъде факта, че за 10 години България е постигнала прогрес във всички области на икономиката. По сектори приносът на членството ни в ЕС е различен: ако във фискалната, банковата и данъчната политика може да се говори по-скоро за успехи, в регионалното развитие и човешките ресурси по-подходящото определение е провал.

Това е основният извод, около който се обединява широк екип от икономисти и учени от Института за икономическо изследване при БАН. Те обобщават равносметката в книгата "Българската икономика – десет години в Европейския съюз". Според авторите на книгата членството допринася за търговската и финансовата интеграция, за хармонизиране на бизнес циклите, но не е крайна дестинация. Това е непрекъснат процес, където успеха определят политиките, опрени на сравнителните предимства и тяхното умножаване. А в това отношение – бихме добавили ние – българските политици не се справят особено добре.

Или както обобщава бившият вицепремиер и финансов министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков, който е един от рецензентите, "можеше да постигнем много повече, но не стана, защото не бяхме достатъчно организирани".



Защо не забогатяваме по-бързо

Между 2004 и 2015 г. БВП на човек от населението в България достига до 47% от средния в ЕС - ръст с 10%, отбелязват от БАН (виж графиката). В сравнение с останалите нови в ЕС най-значителен е прогресът на Естония: от стартово равнище 54% показателят достига 75% през 2015 г. Друга страна с добър резултат е Румъния – от 35% на 57%. Логичният въпрос е защо българската икономика остава на най-ниско равнище на реално сближаване? Според доц. Даниела Бобева, която беше вицепремиер в кабинета "Орешарски" и е автор на тази част от книгата, въпросът може да се зададе и по друг начин – възможно ли е страни с рестриктивен паричен режим като българския и с висока степен на отвореност на икономиката (подобно на България) да направят висок скок. Отговорът е пред очите ни – в балтийските страни и най-вече Естония са налице всички горни условия, а те са скочили най-високо. "Това, което те направиха повече от България, са структурните политики", отговаря Бобева.

В този контекст и изборът за членство в еврозоната за България е по-скоро политически, отколкото икономически. Според икономистите на БАН страните, които искат да бъдат на "най-високата скорост", трябва да са в общия европейски съюз.

Преди няколко дни Bloomberg публикува свой анализ за първото десетилетие на България в ЕС. Сравнявайки развитието на страната ни с Румъния, агенцията посочва, че една от причините за по-бавния ръст на българската икономика е корупцията. "България е страната с най-обширна корупция в ЕС, заради което чуждите инвестиции намаляват, Брюксел наблюдава съдебната система, което е пречка и за влизането в Шенген", посочват от Bloomberg.

Помогнаха ли еврофондовете

Ролята на милиардите от Брюксел също не е еднозначна. Според БАН усвоеното европейско финансиране до 2015 г. е за над 23 млрд. лв. Въздействието на тези средства върху икономическия растеж е между 1% и 3% годишно. За десетте години общият ефект е около 9%. Според БАН европейските структурни фондове могат да бъдат ефективен инструмент за постигане на сближаване и да имат позитивно влияние върху растежа. Особено когато икономиката е в криза.

Някои изследвания обаче показват, че не всяко усвояване генерира полезност за страната. Дянков припомня, че еврофондовете изкривяват общата икономическа политика на страната, тъй като инвестиционните проекти, които се реализират с големите пари, се определят планово. "С тях може да се правят грешки. Пример за това са стадионите, които се изградиха по селата и в които сега пасат овце. Създава се огромна възможност за корупция", допълва той.

Този де факто държавен капитализъм фаворизира определени групи, близки до властта. Справка - средствата за инфраструктура. Там от години няколко големи играча си разпределят обществени поръчки за стотици милиони.

Горчив опит за България са и земеделските субсидии. Правилата, по които се раздаваха те, помогнаха да има свръхконцентрация на земя в малко на брой стопанства. Така 4% от фермите на практика стопанисват 80% от земеделските земи, а в същото време добавената стойност в сектора намалява (виж графиката). Резултатът са огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци.

Къде се провалихме

Ако има европейски политики, които в България категорично са се провалили, то според екипа на БАН това са регионалната и политиката по човешките ресурси. От академията обръщат внимание, че ако София е с БВП като на средно богат регион от ЕС, няколко други региона остават най-неразвитите в целия съюз. Например БВП на човек в Силистра е 4.5 пъти по-нисък от този на столицата. "В момента има цели области в България, които ще спрат своето развитие, защото са обезлюдени. Пропастта между Северна и Южна България ще продължи да расте. А за една значителна част от северната част на страната каквото и да се направи вече, ще е трудно да се обърне тенденцията", е мнението на Дянков.

Но най-лошата част от сделката е всъщност тази, заради която мнозина българи се зарадваха на влизането в ЕС. Трансферът на пари насам е малка компенсация за трансфера на мозъци и работна ръка в обратната посока. Според проф. Росица Рангелова ефектите от това са задълбочаване на демографската криза, дефицити на трудовия пазар, устойчиво изключване от пазара на труда на значителни групи, което е свързано и с допълнителни публични разходи. Тя посочва, че намаляващото население в България е предимно заради високата смъртност (на 1000 души) и емиграция, а не толкова в намалената раждаемост.

"Когато една относително по-слабо развита икономика бъде поставена в условията на интеграция към по-силни, ресурсите на слабата икономика се изсмукват по един или друг начин от по-силните. Това се случва в голяма степен с емиграцията на трудоспособното население от България в страните от Западна Европа, поради което страната не разполага с необходимите трудови ресурси и качествен човешки капитал", посочва Рангелова в книгата. И допълва очевидното: "Ппри тези демографски условия трудно може да се постигне висока производителност на труда и ускорено догонващо развитие".

Голямата надежда е, че тази тенденция ще се обърне. Десет години по-късно обаче основните два проблема пред България – липсата на върховенство на закона и огромното, осезаемо чувство за липса на справедливост продължават да са тук. А докато липсват ясни и честни правила, България ще продължи да губи от тази сделка с ЕС: младите, образовани и предприемчиви хора ще минават през липсващите граници, без да се обръщат назад.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуждите инвестиции остават на минус и през април Чуждите инвестиции остават на минус и през април

Покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК тегли общия резултат надолу

19 юни 2019, 240 прочитания

Бивши пътни шефове пратени на съд заради магистрала "Марица" Бивши пътни шефове пратени на съд заради магистрала "Марица"

Лазар Лазаров, Дончо Атанасов и Илиана Захариева са обвинени в безстопанственост, като това е третият опит това дело да влезе в съда

19 юни 2019, 451 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Два държавни телекома си търсят бъдеще

След като инвестира 320 млн. лв. в две TETRA мрежи, държавата трябва да реши какво ще прави с тях

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет