Десет години в ЕС: равносметката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Десет години в ЕС: равносметката

Shutterstock

Десет години в ЕС: равносметката

Прогресът е видим във всички области на икономиката. Провалите също: в регионалната политика и човешия ресурс, според екип на БАН

Вера Денизова
34906 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


За да настигне по-бързо западните икономики, на страната ни са нужни, както и преди - структурни реформи и членство в еврозоната.

По-добро икономическо развитие, по-бързо настигане на западния жизнен стандарт, по-ефективно работещи институции. Това беше (вече позабравеният) заряд от очаквания, малко преди България да стане пълноправен член на ЕС.

Десет години по-късно страната ни продължава да е най-бедният роднина, но номиналният й БВП за този период се е удвоил. Усещането за корупция и безнаказаност по високите етажи на властта е все така осезаемо, но Брюксел прави мониторингови доклади на всеки две години. А милиардите, които Брюксел предоставя по различни европрограми, не помогнаха за премахване на икономическата пропаст между Северна и Южна България и влошиха съотношението София-провинция, но донесоха много лентички и изкушения за властта.

Тези противоречия крият донякъде факта, че за 10 години България е постигнала прогрес във всички области на икономиката. По сектори приносът на членството ни в ЕС е различен: ако във фискалната, банковата и данъчната политика може да се говори по-скоро за успехи, в регионалното развитие и човешките ресурси по-подходящото определение е провал.

Това е основният извод, около който се обединява широк екип от икономисти и учени от Института за икономическо изследване при БАН. Те обобщават равносметката в книгата "Българската икономика – десет години в Европейския съюз". Според авторите на книгата членството допринася за търговската и финансовата интеграция, за хармонизиране на бизнес циклите, но не е крайна дестинация. Това е непрекъснат процес, където успеха определят политиките, опрени на сравнителните предимства и тяхното умножаване. А в това отношение – бихме добавили ние – българските политици не се справят особено добре.

Или както обобщава бившият вицепремиер и финансов министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков, който е един от рецензентите, "можеше да постигнем много повече, но не стана, защото не бяхме достатъчно организирани".

Защо не забогатяваме по-бързо

Между 2004 и 2015 г. БВП на човек от населението в България достига до 47% от средния в ЕС - ръст с 10%, отбелязват от БАН (виж графиката). В сравнение с останалите нови в ЕС най-значителен е прогресът на Естония: от стартово равнище 54% показателят достига 75% през 2015 г. Друга страна с добър резултат е Румъния – от 35% на 57%. Логичният въпрос е защо българската икономика остава на най-ниско равнище на реално сближаване? Според доц. Даниела Бобева, която беше вицепремиер в кабинета "Орешарски" и е автор на тази част от книгата, въпросът може да се зададе и по друг начин – възможно ли е страни с рестриктивен паричен режим като българския и с висока степен на отвореност на икономиката (подобно на България) да направят висок скок. Отговорът е пред очите ни – в балтийските страни и най-вече Естония са налице всички горни условия, а те са скочили най-високо. "Това, което те направиха повече от България, са структурните политики", отговаря Бобева.

В този контекст и изборът за членство в еврозоната за България е по-скоро политически, отколкото икономически. Според икономистите на БАН страните, които искат да бъдат на "най-високата скорост", трябва да са в общия европейски съюз.

Преди няколко дни Bloomberg публикува свой анализ за първото десетилетие на България в ЕС. Сравнявайки развитието на страната ни с Румъния, агенцията посочва, че една от причините за по-бавния ръст на българската икономика е корупцията. "България е страната с най-обширна корупция в ЕС, заради което чуждите инвестиции намаляват, Брюксел наблюдава съдебната система, което е пречка и за влизането в Шенген", посочват от Bloomberg.

Помогнаха ли еврофондовете

Ролята на милиардите от Брюксел също не е еднозначна. Според БАН усвоеното европейско финансиране до 2015 г. е за над 23 млрд. лв. Въздействието на тези средства върху икономическия растеж е между 1% и 3% годишно. За десетте години общият ефект е около 9%. Според БАН европейските структурни фондове могат да бъдат ефективен инструмент за постигане на сближаване и да имат позитивно влияние върху растежа. Особено когато икономиката е в криза.

Някои изследвания обаче показват, че не всяко усвояване генерира полезност за страната. Дянков припомня, че еврофондовете изкривяват общата икономическа политика на страната, тъй като инвестиционните проекти, които се реализират с големите пари, се определят планово. "С тях може да се правят грешки. Пример за това са стадионите, които се изградиха по селата и в които сега пасат овце. Създава се огромна възможност за корупция", допълва той.

Този де факто държавен капитализъм фаворизира определени групи, близки до властта. Справка - средствата за инфраструктура. Там от години няколко големи играча си разпределят обществени поръчки за стотици милиони.

Горчив опит за България са и земеделските субсидии. Правилата, по които се раздаваха те, помогнаха да има свръхконцентрация на земя в малко на брой стопанства. Така 4% от фермите на практика стопанисват 80% от земеделските земи, а в същото време добавената стойност в сектора намалява (виж графиката). Резултатът са огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци.

Къде се провалихме

Ако има европейски политики, които в България категорично са се провалили, то според екипа на БАН това са регионалната и политиката по човешките ресурси. От академията обръщат внимание, че ако София е с БВП като на средно богат регион от ЕС, няколко други региона остават най-неразвитите в целия съюз. Например БВП на човек в Силистра е 4.5 пъти по-нисък от този на столицата. "В момента има цели области в България, които ще спрат своето развитие, защото са обезлюдени. Пропастта между Северна и Южна България ще продължи да расте. А за една значителна част от северната част на страната каквото и да се направи вече, ще е трудно да се обърне тенденцията", е мнението на Дянков.

Но най-лошата част от сделката е всъщност тази, заради която мнозина българи се зарадваха на влизането в ЕС. Трансферът на пари насам е малка компенсация за трансфера на мозъци и работна ръка в обратната посока. Според проф. Росица Рангелова ефектите от това са задълбочаване на демографската криза, дефицити на трудовия пазар, устойчиво изключване от пазара на труда на значителни групи, което е свързано и с допълнителни публични разходи. Тя посочва, че намаляващото население в България е предимно заради високата смъртност (на 1000 души) и емиграция, а не толкова в намалената раждаемост.

"Когато една относително по-слабо развита икономика бъде поставена в условията на интеграция към по-силни, ресурсите на слабата икономика се изсмукват по един или друг начин от по-силните. Това се случва в голяма степен с емиграцията на трудоспособното население от България в страните от Западна Европа, поради което страната не разполага с необходимите трудови ресурси и качествен човешки капитал", посочва Рангелова в книгата. И допълва очевидното: "Ппри тези демографски условия трудно може да се постигне висока производителност на труда и ускорено догонващо развитие".

Голямата надежда е, че тази тенденция ще се обърне. Десет години по-късно обаче основните два проблема пред България – липсата на върховенство на закона и огромното, осезаемо чувство за липса на справедливост продължават да са тук. А докато липсват ясни и честни правила, България ще продължи да губи от тази сделка с ЕС: младите, образовани и предприемчиви хора ще минават през липсващите граници, без да се обръщат назад.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал
За да настигне по-бързо западните икономики, на страната ни са нужни, както и преди - структурни реформи и членство в еврозоната.

По-добро икономическо развитие, по-бързо настигане на западния жизнен стандарт, по-ефективно работещи институции. Това беше (вече позабравеният) заряд от очаквания, малко преди България да стане пълноправен член на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    kdo52372883 avatar :-P
    kdo52372883

    Абе тия "феодални старци" от БАН не се ли научиха, че трябва да се пишат само убави работи, похвали и панегирики за властта?! Още ли трябва да им ореже парите Цар-Тиква, че да се научат?! Брей, не разбират тез хора от намек... хем и по повод доклада за "Белене" пак им беше обяснено - и пак не разбират!

    Виж, друго си е да си доктор-хонорис-кауза като Царя-Пожарна, Мента Лютанова, и другите... съвсем друго си е! Догава знаеш кога, какво и как!

  • 2
    morgan. avatar :-P
    Морган

    "За да настигне по-бързо западните икономики, на страната ни са нужни, както и преди - структурни реформи и членство в еврозоната."

    Структурните реформи няма как да се случат в България, поради това, че ще променят "структурата" на: взимане на решения (за едно или друго нещо), правенето на бизнес (по-малко, по-честен начин, евентуално) и ще изхвърлят (пак евентуално) модела "КОЙ" (смятай 2/3 от икономиката на България - къде ще отидат не ми е ясно, а дали искат да си ходят е още по-неясно).

    А за еврозоната, въпроса не е само финансов или икономически (ние сме вече 20 години в "еврозоната" под формата на валутен борд, съответно с всички негативи и позитиви от този факт), а по скоро политически. Тоест иска ли Европа да легитимира един крадлив елит и неговите откраднати милиарди!!! Иначе, ние няма на къде по-готови да бъдем за еврозоната, отколкото сме сега или сме били преди 5 - 10 години. (ERM II - "чакалнята" играе основна роля, за това да се види дали, когато една държава, свърже валутата си с друга, в първата ще има структурни проблеми - Ние 20 години го гледаме това!!!!)
    Персоналното ми заключение е, че ние няма да настигнем не просто по-бързо, а изобщо Европа (по вероятно е те да ни догонят нас - по доходи и политическо отношение към избирателя - въпреки, че народа сам си е виновен).

    Относно валутния борд, аз персонално предпочетем да бъде отменен (да "падне") и да минем към плаващ курс. Даже идеалната дата за това е през следващите 6 месеца.

    Хайде със здраве...

  • 3
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Книгата "Българската икономика – десет години в Европейския съюз" е без реална полезност за спасение от актуалните злини, защото при нея не се зачита вредното влияние от неправилното държавно прилагане на парите.
    Допусканата държавна грешка е водещият причинител за актуалните злини.
    Досега началото на националната катастрофална криза се забавя, защото Централната банка приложи занижен основен лихвен процент. Също правителството взима нови заеми за да заплаща вредите от държавната грешка. Подходът е с кратък ефект и за сметка на вероятни завишени бъдещи щети.
    ЦБ не може да спаси от актуалните злини, защото ЦБ няма необходимата компетентност.
    Авторите на книгата не отразяват истината, че спасението от актуалните щети е възможно само с въвеждането на подобреното държавно прилагане на парите.
    Също е истина, че колкото по-пълно се изпълнят препоръките на авторите, толкова по-силен потенциал за стопански кризи ще се развие и щетите са по-болезнени.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Интересно как Дянков са го викнали точно за БАН да прави анализ. Доскоро бяха непримирими врагове.. Иначе да, очевадно е защо не сме Естония. Позитивното е, че раждаемостта засега не намалява.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK