С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 15 дек 2017, 17:03, 41342 прочитания

Трите риска пред председателството

Прекалените амбиции за европредседателството създават само фалшиви очаквания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Българското председателство: какво ще се случи?

Какво всъщност означава България да е начело на ЕС

Борисов ли ще ръководи ЕС, от София ли ще се задават приоритетите и още няколко мита за председателството на съюза

Къде ще трябва да лавира България

Големите въпроси, по които българското председателство ще търси компромисни решения

Реално България може да се възползва от шестте месеца начело на ЕС, за да се приближи до еврозоната, Шенген и банковия съюз.

През това време обаче Брюксел няма да си затваря очите за проблемите в София въпреки широко разпространеното мнение за това.
Въпреки че предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз ще се разиграва в Брюксел, основната му публика се очертава да бъде в България. В последната година основните новини около него са дали ремонта на НДК и улиците ще са готови преди 1 януари 2018 г., когато България встъпва в длъжността си на председател. Или колко гости ще посетят София и колко срещи на високо равнище се проведат у нас. Възбудата е толкова висока, че чак асоциацията на почетните консули у нас (които представляват страни като Сейшелите или Канада) иска да помага за председателството.

Председателската треска произвежда огромен брой новини за себе си и повечето хора лесно могат да повярват на заблудата, че България едва ли не е спечелила европейското по държавно управление и сега ще води всички народи на континента напред в историята.


Това не е изненадващо. Всяка малка страна членка на ЕС иска да погъделичка самочувствието си с възможността за шест месеца да стои зад табелката "председател". И докато в Брюксел предстои доста тежка и напрегната бюрократична работа, на местна почва фантазията може да се разгърне необезпокоявано. Съответно няма и правителство, което да пропусне шанса да трупа вътрешнополитически точки от факта, че заема пост, който му се дава по право, а не заради постижения. И българското правителство не е изключение, подобна беше и картината в Словакия и Малта.

Подобно поведение обаче крие няколко риска. Първият е, че изсилването и претенцията в София може да бъдат пренесени в Брюксел, което да попречи да бъдат постигнати резултати (и вместо това да роди комични ситуации). Вторият риск е, че председателството неизбежно ще засили медийния интерес към България (вече няколко западни медии подготвят текстове за корупцията в страната). Настоящият фокус върху показността за сметка на същината – например безобразията в съдебната система, само ще засили и без това лошото мнение за страната. Например, ако до началото на 2017 г., когато Малта стана председател на Съвета на ЕС, почти никой извън нея не беше чувал за политическата корупция в островната държава, сега за това знаят мнозина. И третият риск е за ГЕРБ. Ако нищо или малко от надеждите, свързани с председателството, се сбъднат – например влизането на България в тренировъчната зала за еврото - ERM II, приемане в Шенген или отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка, който наблюдава българската правораздавателната система (т.нар. мониторинг), спомените от председателството бързо ще отшумят. Както стана и в други страни.

Има ли пропаст между претенции и реалност?



Всъщност в сравнение с предшественика си Естония България ще поеме председателството на Съвета на ЕС с далеч по-малки амбиции. Миналия юни естонският президент Керсти Калюлайд заяви, че целта на нейната страна по време на председателството е да види, че "европейската зима на недоволството започва да отстъпва на нова пролет." Българският премиер Бойко Борисов е далеч по-малко поетичен. След среща с Европейската комисия през ноември Борисов каза, че неговата амбиция е да помогне на ЕС да стане по-силен - едно просто и клиширано послание, което, разбира се, повече подхожда на неговия типаж и доста по-прагматичните цели на България.

Никой не очаква геройства от България. "По-малко е повече", е казал Мартин Селмайр, началник на кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, след като обсъди приоритетите на председателството с български народни представители по време на посещение в София през октомври. В Европа има достатъчно политици с големи визии, за да се добави още някой. Когато преди месец, след срещата между българското правителство и комисарите в Брюксел, Бойко Борисов се впусна в една от поредните си лекции за геостратегическите заплахи за Европа, Юнкер притвори очи, за да изчака края на тирадата (според друга версия заради умора, а не заради думите на премиера).

Както каза един висш български дипломат: "Нашата цел е да покажем, че не сме различни, че можем да се справим със задачите и може да ни се има доверие". Това може и да не е свръхамбициозно, но като се има предвид имиджът на България на най-корумпирана и най-бедна страна в ЕС, с политици, на които не може да се има доверие, изпълнението на тази цел не би било малко постижение.

Най-големият проблем за председателството в Брюксел биха били свръхочакванията и големите претенции. В последната година те започнаха да се свиват. Вече почти никой в София не говори за "решаващата" роля на България в преговорите за Brexit или за ключовия й принос за промените в кохезионната политика на ЕС. Ясно е, че няма как България да бъде водеща нито в предстоящите дебати за бъдещето на еврозоната, нито в областта на върховенството на закона.

Подобно отрезвяване все още предстои да се случи в президентството. По време на посещението си в Париж в началото на декември президентът Румен Радев заяви, че България "има амбициите не само да бъде посредник и координатор по време на това председателство, а да постави на масата най-критичните проблеми пред ЕС. Проблеми, които изискват ясна визия и смел подход".

Всъщност в Брюксел предстои нещо доста нормално – встъпване на нов председател на Съвета на ЕС. Единствената особеност е, че тази роля ще се поеме от страна, която досега никога не е била председател. "Преди години в училище имаше дежурни по клас. Техните задължения бяха в началото на часа в учебната стая да има ред, черната дъска да е почистена, а учениците да посрещнат учителя със ставане на крака. Всеки по реда си ставаше дежурен за една седмица в двойка с друг. Ние го приемахме като възможност да те забележат и да покажеш някакви умения – създавахме си чувството, че едва ли не от теб зависят важни неща", писа бившият външен министър Ивайло Калфин в изданието на български на NYT и "Капитал" World Review.

За България най-важното е да покаже, че е усвоила механизма за взимане на решения в Брюксел. Ако това се случи, никой няма да се занимава с плочките пред НДК или грозните сгради по пътя от летището към центъра.

Ефектът на лупата

Най-големият риск вероятно е сблъсъкът между Брюксел и българската реалност. По принцип в Европейската комисия или страните членки никой не се интересува кой управлява в България, стига министрите по време на посещенията си да не използват откровени расистки език или да не обясняват, че климатичните промени са концепция, измислена от големите компании. Ако председателството върви, освен медиите никой няма много да се заинтересова от това какво става в България. Чехия през 2009 г. изкара почти цялото си председателство без правителство (което пък падна заради обвинения в корупция). Същото се случи и в първата половина на 2017 г., когато в края на председателския си мандат Малта трябваше да предаде воденото на някои заседания на Естония, тъй като нямаше налични министри.

В България обаче има широко разпространено мнение, че едва ли не председателството ще накара Брюксел да затвори очите за почти всяко прегрешение в София. Неотдавнашният призив на Жан-Клод Юнкер към страните членки на ЕС да приемат България в Шенгенското пространство, намеците за премахване на мониторинга и заявлението за готовността на България за еврото се възприемат като разхлабване на юздите на ЕС в София. Усещането, че всичко може да мине, стимулира най-вероятно последните абсурди в България. Признаци, че това наистина се случва, са видими не само от случая с издателите на вестник "Капитал", които изведнъж се оказаха най-голямата мишена на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (вижте повече на стр.20-21). Предлаганите промени в конституцията за отпадане на давността при разследване на приватизационни сделки от преди двадесет години също едва ли целят раздаване на справедливост - ГЕРБ очевидно се опитват да оправдаят собственото си нищоправене със създаването на безсмилен шум в системата.

Дали това може да нанесе вреди на самото председателство е спорен въпрос - намесата на Брюксел е рядка и в случая с Полша например дойде едва след като управляващите започнаха брутално да сменят съдии. В България това не се случва и се пази формално приличие. В Унгария, от която, изглежда, ГЕРБ черпи пример с дълбоки шепи, медийната свобода отдавна е потъпкана. И Европейската комисия няма как да се намеси - в крайна сметка смачкването на свободата на словото е въпрос, с който би трябвало да се заемат българските (и унгарските) избиратели.

Въпросът какво може да мине е отворен, но търпението на Брюксел също не е безкрайно. Малко преди излизането на последния "положителен" доклад за мониторинга над България комисарят по правосъдие Веря Йоурова напомни, че всеки път когато се види с главния прокуроро Сотир Цацаров, той я убеждава, че всичко в България е наред. "След това виждам фактите, цифрите, резултатите и у мен се появяват съмнения дали наистина всичко е толкова прекрасно."

Светата троица на Българското председателство

Независимо от много дискусии и обществени обсъждания на приоритетите на България (последните вече с абревиатурата ККК и ССС – Кохезия, Конкурентоспособност, Консенсус, Стабилност, Сигурност и Солидарност), както и вниманието към Западните Балкани, най-важната цел за кабинета е да отбележи съществен прогрес по три въпроса – Шенген, еврото и мониторинга. Затова вече има положителни сигнали и надеждата е, че председателството ще покаже на останалите страни членки готовността на България да мине напред. Ако в обозримо бъдеще и трите въпроса се решат, то безспорно премиерът Бойко Борисов ще получи солидна инжекция рейтинг. Независимо че нито влизането в ERМ II (България може да се окаже за дълго време в изчаквателна позиция за еврото), нито влизането в Шенген (което основно ще бъде забелязано от транспортните фирми), нито падането на мониторинга (българската правоохранителна система няма да се е променила особено) ще променят нещо, те носят в себе си престиж и все пак са движение в правилна посока.

Проблемът засега обаче е, че не всички сигнали са толкова положителни и в случая правителството правилно предпочита да изчаква.

Въпреки подкрепата за еврото лично от председателя на Европейската комисия Жан Клод-Юнкер вице-председателят й Валдис Добровскис призна, че не всичко зависи от ЕК. Подобно е положението и с Шенген, където обичайният противник за влизането на България в европейската зона без граници - Холандия, вече изрази възражение. Мониторингът също не е толкова сигурно, че ще падне. Ако се съди по мнението на някои страни членки като Австрия или Холандия – по-скоро не.

За да се сбъднат тези цели на кабинета, само председателството няма да помогне. Например ясно изявление за присъединяване към Банковия съюз (т.е. надзора на няколко системно определящи банки да се прехвърли във Франкфурт) ще помогне много за поканата към България да предприеме първите си стъпки към еврото. На най-високо политическо ниво от Комисията анонимно признават, че например последният доклад по механизма за сътрудничество и проверка е бил захаросан заради председателството на България, т.е. отпадането на наблюдението далеч не е сигурно. Следващият доклад лесно може да изгуби сладостта си, ако България отбелязва напредък с мравешки стъпки.

Ако използваме метафората на Калфин, фактът, че България е дежурна в Съвета на ЕС, все още не я прави отличник извън затворените врати на европейската бюрокрация. Правораздавателната система в България ще си остане зле работеща, управлението - хаотично, а българите - все така с надеждата, че Брюксел все някак си ще дойде и ще оправи нещата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: КЗК отхвърли жалбите за летище София, магистрала "Струма" поскъпна Уикенд новини: КЗК отхвърли жалбите за летище София, магистрала "Струма" поскъпна

И още: нарушенията с къщите за гости, рекордът на Dow Jones Industrial Average

17 ное 2019, 418 прочитания

Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката 1 Конституционният съд отмени текст за защита на личните данни в журналистиката

КС: Скритите форми на цензура могат да се окажат реална заплаха за правото свободно да се изразява и разпространява мнение

17 ное 2019, 691 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
АЕЦ "Банско"

Промяната в плана за управление на "Пирин" на практика е повод за нова концесия и обявяване на конкурс

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10