Ген. Петр Павел: Няма да превръщаме Черно море в милитаризирана зона

Профил Ген. Петр Павел е председател на военния комитет на НАТО. Той е първият офицер от държава от бившия "Варшавски договор", който заема тази длъжност. Преди това е бил началник на генералния щаб на чешката армия. Като командир на контингент в Босна през 1993 г. спасява рота френски войници, обсадени от сръбски сили, за което Чехия и Франция му връчват медали за храброст.

Г-н генерал, смятате ли, че България и българската армия в момента полагат достатъчно усилия, за да постигнат целите на НАТО – 2% от БВП за отбрана, от които 20% за нова военна екипировка?

От разговорите с политическите и военните лидери на България останах с впечатлението, че има силен ангажимент това да се изпълни. Когато видях програмите за модернизация, които трябва да се дискутират в парламента ви през декември, се убедих, че вашите въоръжени сили се движат в правилната посока. Най-общо казано, има и политическа воля, и добро военно планиране, и решителност.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

България дефинира три основни проекта за модернизация: ескадрила изтребители, два бойни кораба и три бойни групи, екипирани с модерни бронирани машини. Какъв според вас трябва да е приоритетът на армията ни, за да има най-голям принос за НАТО?

Тези приоритети не са подбрани на случаен принцип. Очевидно това е суверенно национално решение, което обаче е взето на база на съвместни консултации с НАТО. В алианса имаме т.нар. процес на отбранително планиране, където идентифицираме изискванията към всяка нация и тогава на двустранни начала дискутираме с всяка държава тези предложения. Когато бъдат съвместно договорени, те се превръщат в цели за постигане на способности и се оценяват на базата на 4-годишен цикъл. Приоритетите, които бяха зададени от вашия щаб на отбраната и военното министерство, са съобразени с изискванията на НАТО.

Каква е оценката на НАТО за съвместния ер полисинг между България и Италия у нас до момента? Защото страната ни продължава да има проблеми с поддръжката на МиГ-29...



Има и други нации в НАТО, особено по-малките, които имат проблеми с военновъздушните сили. Те са много скъпи и стават още по-скъпи, когато се отнася за техническа поддръжка и обучение, когато използвате малък брой самолети. Затова има смисъл ВВС да се комбинират в по-големи групи, които да служат на повече от една нация. Проблемът тук е националният суверенитет. Всяка държава иска да запази собственото си право да взима решения за контрола на въздушното си пространство.

Дълбоко съм убеден, че има не само смисъл, но и добра воля между държавите членки за създаване на това, което наричам "клъстери" в сферата на бойната авиация. Така тези страни на практика ще оперират единни военновъздушни сили. Евентуално, след като създадем тези клъстери, в по-далечно бъдеще може да постигнем интегрирана система за защита на небето за цялата територия на НАТО или поне по-голямата част от нея.

Смятате ли, че подобно коопериране на българските ВВС със съседните страни е възможно на практика?

Очевидно това е въпрос на ваша национална преценка. На първо място, трябва да има високо ниво на доверие между потенциалните партньори, защото те ще са зависими от доставчика на услугата. Потенциални договорки може да има между малки нации, които се разберат всяка да осигурява определен елемент от интегрираната противовъздушна отбрана. Една държава може да осигури самолетите, друга може да се грижи за обслужването им, трета може да поддържа авиобазите и логистиката. Но очевидно подобни клъстери трябва да бъдат базирани на добра воля, защото тези държави стават зависими една от друга.

Вече има примери в рамките на НАТО държави да споделят подобни бойни ресурси. Например Белгия и Холандия споделят способностите си за борба с морски мини и оперират съвместно морския си флот. Водят се разговори за съвместна отбрана на въздушните граници между Чехия и Словакия.

Смятате ли, че армиите на отделните държави трябва да избират подобни или аналогични оръжейни платформи, ако влязат в подобни споразумения?

Очевидно това помага. Колкото повече различни платформи има, толкова повече съоръжения за поддръжка трябва да се използват. Ще има различни логистични вериги и изисквания за обучение. Така че унификацията помага много, ако се мисли за съвместни договорки.

Как се развива адаптираното предно присъствие в България и Румъния? Какво става с морския компонент, по който имаше различия между двете държави?

Нямаме намерение да превръщаме Черно море в милитаризирана зона, където всеки трябва да се оглежда постоянно дали отнякъде не стърчи дуло.

От друга страна, искаме да гарантираме свободата на мореплаване в международни води за всякакви активности, включително и военни. Така че нито една държава в региона не трябва да има последната дума за присъствието ни. Искаме да тренираме в района с държавите, които желаят да гарантират сигурността си тук. Не искаме да отиваме отвъд приемливите граници, да провокираме или ескалираме.

Иначе е съвсем естествено да има различия в гледните точки. Как ще се развият нещата в бъдеще зависи от трите граничещи страни (България, Румъния и Турция – бел. ред.).

Как оценявате до момента разполагането на натовски сили по източния фланг на алианса?

Само преди една година беше взето окончателното решение да разположим на терен четири бойни групи в Прибалтика и Полша, да предприемем други мерки, свързани с обучението на сухопътните сили, както и присъствие по море и във въздуха на югоизток в България и Румъния в Черноморския регион.

Засилихме ер полисинга, имаме няколко нови учения, така свършихме доста работа в рамките на много ограничено време. Наблюдавайки какво се случва от другата страна на границата, тези мерки явно са ефективни, защото постигат това, което целяхме - ясно демонстрирахме решителността на съюза да защитава източната граница.

Но Русия реагира с огледални мерки, включително учението "Запад", за което се твърдеше, че включва 100 хил. души. Не смятате ли, че подобни ходове просто дразнят Кремъл?

Това трябва да се разглежда в правилния ред. Защото решението за предното присъствие не беше взето просто така. Първо дойде анексирането на Крим и директната поддръжка на събитията в Донбас. Едва тогава НАТО започна да реагира. Решението да се разположат войски близо до границите в крайна сметка бе одобрено във Варшава през 2016 г. А преди това решение Русия обяви, че се готви да създаде три нови дивизии край западната граница. Така че реакцията на НАТО беше пропорционална и много умерена, защото ние не тръгнахме по същия път, създавайки дивизии и организирайки огромни учения, подобни на "Запад".

На този етап смятаме, че това е достатъчно, показвайки не масивна военна мощ, а гъвкавост.

Заради всичко това НАТО създаде силите за незабавно действие VJTF. Успяха ли те вече да достигнат обещаната оперативна готовност от 48 часа?

Словосъчетанието "48 часа" беше използвано фигуративно по време на разговорите във Варшава. На практика говорим за развръщане на VJTF на терен в рамките на 5 до 7 дни. Но силите работят, вече бяха тествани по време на учения и това е реалистично. Работим с тези нива на бойна готовност и за в бъдеще едва ли ще ни е нужно нещо повече. Не планираме да създаваме още формирования от типа на VJTF или натовските сили за отговор NRF (до 40 хил. души – бел. ред.), докато средата за сигурност остава такава, каквато е днес.

Интервюто взе Момчил Милев