АЕЦ "Банско"

2003 г. Пусната е кабинковата линия Банско – Бъндеришка поляна. 2011 г. Министър Нона Караджова признава, че концесионерът "Юлен" е експлоатирал незаконно 64.7 хектара повече от предвиденото по договор. 2012 г. Организацията "Природата за хората и регионите", в която членуват общините Банско, Разлог и Сапарева баня, предлагат 12% от територията на Пирин да се отпишат като обект под защита на ЮНЕСКО. Председателят на парламента Цецка Цачева и вицепремиерът Цветан Цветанов участват в протест на жители на Банско под мотото "Отворете пътя към планината". 2013 г. Община Банско внася в МОСВ предложение за промяна на режима за строителство в Пирин, за да могат да се изграждат нови съоръжения в ски зоната. Висшият експертен екологичен съвет одобрява да се промени планът за управление на НП "Пирин", за да се позволят нови строежи. Министър Караджова подписва. 2014 г. В последния ден преди оставката си кабинетът "Орешарски" на неприсъствено заседание взима решение да се увеличи площта на концесията и да се променят концесионните такси. Второто правителство на Борисов отменя решението и създава междуведомствена работна група. 2015 г. Проектът за нов план за управление на Пирин предвижда четирикратно увеличение на зоната за строителство на съоръжения. Проекторешение за промяна на концесионния договор с "Юлен" узаконява използваната от фирмата територия на ски зоната. 2016 г. Съветът за развитие към МС предлага нарушенията на концесионера "Юлен" да бъдат узаконени и да се позволи изграждането на втори лифт в ски зоната. Отново се задвижва подписването на анекс към договора с "Юлен", с който концесионната площ да нарасне над 10 пъти на 1070 хектара. Бойко Борисов пак отлага приемането на решение. 2017 г. Служебният екоминистър Ирина Костова изпраща новия план за управление във висшия експертен съвет без екологична оценка. От "Обединени патриоти" се задвижва процедурата по промяна на концесионния договор, която да узакони използваната по-голяма площ заедно с увеличение на концесионната такса, както и променения план за управление на "Пирин".

Премиерът Бойко Борисов за пореден път отложи решение за промяна на концесионния договор за ски зоната в Банско. "Да се поканят неправителствени организации. Поканете всички медии на тази среща Не искам съмнения и обвинения за подаръци", е наредил Борисов според стенограмата на правителственото заседание миналата сряда.

Темата е толкова взривоопасна, колкото и тази за АЕЦ "Белене" - ако се мери в обществената енергия, която двата казуса генерират и пропиляват, точейки се без изход от много години. За ски зоната в Банско и третото правителство на Борисов бяга от отговорността, която пак само то има, опитвайки се да я замени със спор между концесионера и природозащитни организации, които трябвало "да се разберат". Вицепремиерът Валери Симеонов да отговаря на конкретни и свързани с действащите закони въпроси на гражданската коалиция "За да остане природа в България" със становищата на концесионера "Юлен" АД е странно, макар и обяснимо явление. Без да изразяват официална позиция, през всичките години управляващите се кълнат, че твърдо застават зад искането на концесионера за изграждане на втори кабинков лифт, а ключови лица от ГЕРБ участваха и в протести срещу лишените от всякакви властови правомощия противници на новото строителство в Националния парк (НП) "Пирин". Многобройните опити да бъде взето решение и всеки път да бъде отлагано трудно могат да разсеят съмненията, както му се иска на премиера.

Най-новият епизод

Коалицията "За да остане природа в България" отказа да участва в кръглата маса, организирана в понеделник от екоминистъра Нено Димов според заръката на Борисов, тъй като все още очаква отговорите от вицепремиера Симеонов, които той обеща на 20 октомври. Именно тогава станаха ясни намеренията за промяна на Плана за управление на НП "Пирин" и на концесионния договор с "Юлен". Докато тече общественото обсъждане на новия план за управление на парка, чийто краен срок за представяне на становища е 22 декември, а коалицията водеше кореспонденция с вицепремиера за промените в концесионния договор, министрите на "Обединените патриоти" внесоха изненадващо като допълнителна точка в дневния ред на правителственото заседание преди седмица проекторешение за одобрение на промените в договора. Така участниците в общественото обсъждане щяха да бъдат поставени пред свършен факт. Ако това решение беше гласувано, приемането на промените в Плана за управление щеше да е просто формалност.

Именно този документ задава рамката какво може и какво не може да се прави в парка за години напред и предшества евентуалните договори с концесионери. Това беше и единият от аргументите на премиера за отлагането на точката. Министърът на екологията Нено Димов обяви, че оттегля предложението за концесията и ще го внесе заедно с решението за промяна на Плана за управление на "Пирин". Обявените от екозащитниците протести също може да са причина за отлагането.



Защо се бърза в 12 без 5

В началото на януари влиза в сила новият Закон за концесиите и логичният въпрос е защо правителството не промени договора с "Юлен" по новите правила, а се опитва да го прокара по стария. Запитан кое налага анекса сега, Нено Димов обясни, че договорът не е съобразен и със сегашния закон, а въпросът се е отлагал много във времето, затова промяната се прави по действащите още двайсетина дни правила. И побърза да уточни, че концесията за ски зоната в Банско "не влиза в обхвата на евродирективата за концесиите, с която е съобразен новият закон".

Зелените посочват друг, неофициален мотив. "Целта е да се избегнат по-строгите правила на новия закон. Тъй като размерът на концесията надхвърля сумата от 5 млн. евро оборот за срока ѝ, за промяната трябва бъде уведомена Европейската комисия. Нещо повече – ще се наложи да се доказва пред ЕК, че настоящият концесионер е единственият, който би могъл да стопанисва зоната след изменението, предвиждащо увеличаване на площта на новото строителство", се казва в позиция на "За да остане природа в България".

Според депутати от мнозинството промените в плана за управление, които разрешават строителството на нови ски писти и съоръжения в парка, са ключови и по същество повод за нова концесия, за която трябва да се обяви конкурс. А промяната на договора с "Юлен" ще "узакони" монополното положение на фирмата за оставащите 16 години до края на концесията. Според закона тя може да се удължи с още десет години.

Какво предлага правителството и с какви мотиви

Подготвени са две решения. Едното е за промяна на Плана за управление на НП "Пирин", а другото е за подписване на анекс към концесионния договор на "Юлен" АД от 2001 г.

Действащият план за управление на парка е приет през 2004 г. със срок от 10 години, който отдавна е изтекъл. Изработеният нов план се оспорва в съда и затова кабинетът предлага промяна в стария.

Принципно документът задава рамката какво и къде може да се строи. А самото строителство става след одобрено инвестиционно намерение, проект и оценка за екологично въздействие - ОВОС. Сегашният план разделя парка на четири зони, като само в една от тях е позволено строителство - т.нар.зона за сгради и съоръжения, която е с площ 219 хектара или 0.6% от територията на парка. В зоната за туризъм (т.нар. буферна зона), която е 895 хектара или 2.2% се допускат поддържащи и възстановителни дейности на вече построени съоръжения. Такива са разрешени и в зоната за устойчиво ползване на открити площи, и в зоната за опазване на горските екосистеми и отдих, но само при строго доказана необходимост. А в зоната за ограничаване на човешкото въздействие е забранена всякаква дейност. В последните две е разрешен само пешеходният туризъм по определени маршрути.

Текстът, според който строителството на ски писти, въжени линии и съпътстваща инфраструктура може да има само в зоната за сгради и съоръжения, се променя така, че обхватът му вече включва и границата й с буферната зона. Така общата площ, на която могат да се строят ски писти и съоръжения, от 0.6% се увеличава на 7.5% от територията на парка.

Сегашното предложение за промяна на концесионния договор с "Юлен" е идентично с това отпреди две години на втория кабинет на Борисов. С него на практика се узаконяват нарушенията, свързани със строителството на ски писти и съоръжения, констатирани с възложено още от първото правителство на Борисов през 2010 г. геодезично заснемане на обектите на концесионера. Тогава то показа, че "Юлен" използва 164.78 хектара при разрешени в концесионния договор 99.5 хектара. Концесионерът тогава не прие тези констатации с аргумента, че представители на дружеството не са присъствали при замерванията. Нарушенията първо бяха оправдани с частичната актуализация на териториално устройствения план, приет от общинския съвет на Банско през 2005 г. Този план сега е вкаран в допълнителното споразумение към договора с "Юлен". В него се включват и всички обекти, които не са на концесионера, но са в територията на ски зоната на площ от 2.2 хектара.

В мотивите си за промяната на договора Нено Димов и Валери Симеонов посочват, че "социално-икономическите процеси през последните години в Банско са превърнали туризма в доминираща дейност, от която зависи цялата местна икономика", което налага и разработване на нов устройствен план на ски зоната. Другият им аргумент е, че ще се повиши концесионната такса със 100%. Според финансовата обосновка обаче прогнозната стойност на увеличението е 350 000 лв. за следващите три години, което е с около 80 хил. лв. повече от най-високата сума, която досега "Юлен" са плащали - около 270 000 лв.

"Концесионерът може да изкара тази сума за един ден с продажбата на 6000 еднодневни карти. С промяната на договора концесионерът ще плаща 0.09 лева на декар на ден, което е над 10 000 пъти по-евтино от цената, на която Община Банско предоставя свои площи", заявяват от "За да остане природа в България".

Разширява ли се площта на концесията

Публикуваният на сайта на МОСВ проект включва точките за новите граници на концесията. Но описанието е направено по такъв начин, че обществеността няма как да се ориентира без специфично образование. Според карта, направена от експерти по ГИС за екокоалицията, новата концесия ще излезе от буферната зона със 70 хектара. Стефан Аврамов, експерт във фондация "Биоразнообразие", заяви на пресконференция, че площта на концесията се увеличава 11 пъти. По тази причина зелените ще настояват министерството на екологията да визуализира границите на концесията, така че да е ясно докъде се простира тя. Според министър Нено Димов новите площи не влизат в буферната зона и няма промяна на площта на концесията. "Трябва да е ясно, че площта на концесията не се променя от тази, която е била при подписването й през 2001 г. И границите на буферната зона остават същите", заяви той на кръглата маса по темата.

Ако концесионната площ излезе от буферната зона, България има задължението да се допита до комитета на ЮНЕСКО, преди да гласува проектите за решенията за концесията и за плана за управление на "Пирин".

Илюстрация Увеличаване [Коалиция "За да остане природа в България"] Смаляване

Какво следва от промените

С отпадането на забраната за строителство на нови ски писти и съоръжения в т.нар. буферна зона концесионерът може да ги строи, след като представи инвестиционно намерение, одобрен проект, ОВОС и строително разрешително. Точно в този режим е заложена една от основните конфликтни точки. Според екокоалицията промените в плана за управление на НП "Пирин" трябва да минат първо през екологична оценка, защото ако тя не предхожда приемането им, ще се нарушават три европейски директиви, свързани с птиците и местообитанията, както и ангажиментите в защитените от "Натура 2000" места, какъвто е Националният парк. От коалицията са подготвили и сигнал до ЕК.

Защитниците на промените в плана твърдят, че те не се нуждаят от предварителна екооценка. "Не може да се каже предварително колко дървета ще се изсекат. Това може да стане, след като концесионерът представи конкретен проект", каза на обсъждането в МОСВ бившият екоминистър Евдокия Манева.

Природозащитниците имат и още едно притеснение от промените в плана за управление. Според тях те са първата стъпка, след която може да последва и промяна в Закона за защитените територии, което на практика ще отвори вратата за далеч по-мащабно строителство на ски писти в националния парк. Като пример те посочват разработката "Концепция за развитие на курортно-туристическа локализация "Банско-Разлог-Предел-Добринище" от 2014 г.", която се появи покрай представянето на новия план за управление на "Пирин". Тя предвижда изграждането на 333 км писти и 113 км лифтови съоръжения.

Ще реши ли лифтът проблемите на Банско

Вторият кабинков лифт може би ще реши най-видимия проблем в Банско през зимата - опашките на долната станция и невъзможността скиорите да бъдат извозени до пистите. Но това едва ли ще реши дългосрочно проблемите на ски курорта. Досега не са правени изчисления как увеличеният капацитет на евентуалните две кабинкови линии ще се отрази върху натоварването на самата ски зона. Опасенията са, че с увеличаването на скиорите заради по-лесното им извозване от града ще се увеличи и натискът за строеж на повече писти и повече лифтове в нея. А също, че вторият лифт ще отпуши нова серия от мащабни строителства в Банско и региона по подобие на предкризисните години до 2008 г., когато легловата база стигна около 18 хиляди. Това от своя страна неизбежно ще доведе отново до опашки пред лифтовете и като цяло попадане в омагьосан кръг.

В нито един момент досега не е правен икономически анализ как "отпушването на пътя към планината" ще се отрази върху развитието на региона и ски туризма в обозримо и по-далечно бъдеще и на наличния капацитет на ски зоната. Единственият довод е, че ще се отрази положително - заради заетостта, приходите от туризъм, "имиджа на туристическа дестинация" и дори евентуалната възможност българските сноуборд звезди да си тренират в България. Но то е толкова състоятелно, колкото и твърдението, че да се строи атомна електроцентрала само по себе си е хубаво.

На зигзаг по казуса Участието на зелените в организираната от министър Димов кръгла маса щеше само да легитимира позицията на присъстващите, които вкупом се обявиха за приемането на промените в плана за управление на парка и концесионния договор на "Юлен". Бившият министър на екологията Евдокия Манева, по чието време беше подготвен концесионният договор с "Юлен" преди 17 години, обяви концесията за успешна. Тя заяви, че дейността на концесионера в ски зоната "не вреди на околната среда", "не застрашава защитената от ЮНЕСКО територия". И призова правителството "да бъде смело" и да промени договора така, че да отпаднат забраните за строителство на ски писти и съоръжения, за да може да се развива туризмът. Другият бивш министър на екологията - Нона Караджова, по чието време всъщност бяха констатирани редица нарушения на "Юлен", свързани с изграждането на ски писти и съоръжения, според които концесионерът е превишил концесионната площ с 64.7 хектара, сега се оказа с променено мнение. "Не сме били прави за нарушенията, доколкото има огромни противоречия в концесионния договор. Не бяхме прочели приложенията, които противоречат на първите точки в договора", обясни Караджова. С ревизирана позиция по казуса беше и министърът на туризма Николина Ангелкова. По време на заседанието на МС за промяната на концесионния договор тя беше на мнение, че по предлаганите промени трябва да се иска становището на ЮНЕСКО. На кръглата маса обаче твърдо подкрепи предложените от колегите й Димов и вицепремиера Симеонов промени. Пред "Капитал" Ангелкова обясни, че преди седмица смятала, че с промените концесионната площ навлиза в защитената от ЮНЕСКО зона, но вече била убедена, че това не е така. Министърът на спорта Красен Кралев пък директно заяви: "Ние искаме още ски писти да се направят, не само нов лифт."