Българските университети започват да реагират на пазара на труда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българските университети започват да реагират на пазара на труда

Специалности като "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград или "Информационни технологии" в Софийски университет могат да донесат доход на завършилите от над 3400 лева

Българските университети започват да реагират на пазара на труда

Министерството на образованието няма да утвърди държавен прием в 15 професионални направления

36824 прочитания

Специалности като "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград или "Информационни технологии" в Софийски университет могат да донесат доход на завършилите от над 3400 лева

© Георги Кожухаров


За първа година безработицата сред завършилите висше образование пада под 3% и е на ниво 2.91% средно за висшистите през последните пет години. За сравнение - през 2013 г. без работа са били над 4% от тях.

Това е един от изводите при представянето на поредното издание на рейтинговата оценка на университетите, представена от министъра на образованието Красимир Вълчев и Георги Стойчев от "Отворено общество". Те откроиха именно тенденцията за по-добра връзка между пазара на труда и висшето образование. Най-добрият пример се открива в специалностите медицина и отбрана - на практика всички, които ги завършват, намират реализация и при това за последните четири години студентите в здравното образование са се увеличили с 66%.

В същото време се потвърждават големите различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование според завършеното професионално направление и съответно висше училище. Нараства и индикаторът, който показва, че все повече висшисти намират работа, за която се изисква такава степен на образование - от 45 на 49%. "Това подобрение не е малко, но не може да промени общата картинка, която е, че половината от реализиралите се висшисти в България са на позиции, за които не е необходимо толкова високо образование", заяви Стойчев.

Има и увеличение в приноса на завършилите университети към осигурителната система - делът им е нараснал от 75% през 2014 г. на 79% през тази година.

Ако искате големи доходи - учете математика

Средният облагаем доход на завършилите висше образование е 1148.45 лв., като професионалните направления, в които завършилите получават над 1000 лева облагаем доход, се увеличват от 20 на 30 през 2017 година. Лидерите по най-високо заплащане са специалности като "Администрация и управление" в Американския университет в България и "Информационни технологии" в СУ "Св. Климент Охридски", за които месечното заплащане е над 3400 лева.

Министър Вълчев подчерта, че в най-голяма степен се подобряват показателите за облагаем доход и осигурителен доход в професионални направления, в които се изисква задълбочено изучаване на математика и природни науки - като металургия, машинно инженерство, електроника, електротехника и автоматика, общо инженерство.

В същото време в някои университети приемът по тези направления намалява заради "слаби познания от средното училище по математика и природни науки". "Ако можем да дадем един съвет към децата - да учат математика и природни науки", каза той. Според Вълчев това ще са предметите с най-голям бъдещ ръст на доходите, както и ще се запазят добрите показатели за реализация.

Професионални направления с най-високи средни доходи

1. Информатика и компютърни науки - 2212 лева
2. Математика - 1963 лева
3. Комуникационна и компютърна техника - 1698 лева
4. Обществено здраве - 1662 лева
5. Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми - 1661 лева
6. Металургия - 1602 лева
7. Военно дело - 1511 лева
8. Фармация - 1405 лева
9. Медицина - 1398 лева
10. Електротехника, електроника и автоматика - 1390 лева

Не е важно само какво учите, но и къде

Георги Стойчев раздели професионалните направления в България според степента на реализацията им на две големи групи.

В едната той постави медицина, отбрана, образование - такива, за които може да се каже, че "има значение какво учите, а не къде". Това са предимно специалности, за които държавата е основен работодател, а разликите в рейтинговите им оценки са много малки, т.е. различните университети предлагат обучение, близко по качество.

В другата са направленията с по-пряка връзка с реалната икономика - като инженерните и природните науки, включително и най-популярните като икономика и администрация и управление. "За тях е важно и къде учите, не просто какво", заяви той. Сред завършилите "Икономика и компютърни науки" в СУ например безработицата е под 1%, а за същата специалност в университета в Шумен - 4%.

Когато става дума за конкретната специалност в дадено направление, тогава къде се преподава би трябвало да е ключов аргумент при избора. "Едно е да завършите архитектура в Университета за архитектура, строителство и геодезия или пък да завършите "Пожарна и аварийна безопасност" в Академията на МВР", даде пример Стойчев.

Как рейтинговата система ще се отрази на образованието

Министерството на образованието няма да утвърди държавен прием в 15 професионални направления. "Това са предимно направления, в които избуя нерационално търсене. Основно икономика, администрация и управление и туризъм", заяви той. Решението ще се вземе и на базата на рейтинговата система.

Пазарът на труда явно е оказал влияние, тъй като спрямо 2013 г. например приетите в направление икономика през 2017 г. са намалели с 13 000 души, или с 22%. Общо 51 000 са приетите студенти през тази година, като 38 000 от тях са обучават за степен бакалавър.
Класациите на университетите - без големи промени по върховете

С изключение на три направления във всички останали лидерите се запазват. Разместванията по върховете са единствено в полза на СУ "Св. Климент Охридски". Той вече дели първото място в направленията "Администрация и управление" (заедно с Американския университет в България), "Политически науки" (заедно с Американския университет в България), "Здравни грижи" (Заедно с Медицинския университет в Плевен). В първите две направления УНСС заема второто място.

За първа година безработицата сред завършилите висше образование пада под 3% и е на ниво 2.91% средно за висшистите през последните пет години. За сравнение - през 2013 г. без работа са били над 4% от тях.

Това е един от изводите при представянето на поредното издание на рейтинговата оценка на университетите, представена от министъра на образованието Красимир Вълчев и Георги Стойчев от "Отворено общество". Те откроиха именно тенденцията за по-добра връзка между пазара на труда и висшето образование. Най-добрият пример се открива в специалностите медицина и отбрана - на практика всички, които ги завършват, намират реализация и при това за последните четири години студентите в здравното образование са се увеличили с 66%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Отново категорично се потвърждава далновидността на сегашната политика за финансиране на университетите. За голямо недоволство на агент Статев.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK