С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 18 дек 2017, 12:01, 30651 прочитания

Сапунени мехури, хляб и рози

Културната програма за председателството на България на Съвета на ЕС предизвика вълна от недоволство и съмнения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Създаване на сценично шоу със сапунени мехури - 5 хил. лв. , "Жив килим от български рози под звуците на Балканите" - 38 700 лв., експериментални работилници "Хлябът, който ни свързва" и спектакъл "Приказка за хляба" - 20 хил. лв. , "Столът като символ - влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България" - 20 хил. лв.

Това са малка част от одобрените проекти, за които е предвидено финансиране от Национален фонд "Култура" (НФК) към Министерството на културата, за да представят страната ни по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Следва и дълъг списък с концерти, изложби, спектакли, инсталации и фолклорни проекти, които попадат в листата на одобрените прояви.


По време на българското председателство страната ни ще има възможността да се представи и с културата си. Това ще ни струва 4 млн. лв. за събитията, организирани в страната, и 2.4 млн. лв. за реклама на България в чужбина. Информацията бе изнесена на пресконференция още в края на лятото от министъра на културата Боил Банов. По-детайлни разяснения как и за какво ще бъдат дадени тези пари засега няма. Частичен отговор получихме преди седмица.

Култура за 1.6 млн. лв.

Национален фонд "Култура" преди броени дни обяви резултатите от конкурса, който разпредели 1.6 млн. лв. за съпътстващи председателството културни проекти. В тази сума много творци видяха шанс и това личи от броя кандидатстващи проекти - общо 485 за финансиране до 100 хил. лв. С днешна дата одобрени са 53 от тях. По голямата част от тях са получили една трета от исканата сума. Всичко това е описано в голяма таблица качена на сайта на НФК. От нея стават ясни мотивите, с които е одобрен или отхвърлен даден проект, каква е отпуснатата му за реализация сума и защо.



Голяма част от кандидатите са отпаднали още на първоначалния етап по чисто технически и административни критерии, а фондът не им е дал срок да отстранят нередностите, както обикновено се прави. Така са били отхвърляни проекти заради липсата на печат "вярно с оригинала" или заради липсата на автобиография на някой от участниците.

Затова и обявяването на резултатите предизвика вълна от остри реакции в социалните мрежи за качеството и критериите за оценка на проектите. Бившият председател на Националния център за книгата и издател Светослав Желев написа в профила си във фейсбук: "За пореден път видяхме как тънещата в мизерия и институционален и политически непукизъм българска култура се опитва да се хване за сламката на културната програма на европредседателството. Сврените в ъгъла творци, мизерно преживяващи с подаяния от някое проектче, подадоха над 450 проекта в конкурс без ясна рамка, ясна стратегия, ясни принципи." Думите му обобщават проблема пред конкурса, проведен от НФК.

На хартия едно, на практика друго

На хартия културната програма за българското председателство "цели да представи българската националната специфика и идентичност, да подчертае мястото на България в Европа". Според експерта по културни политики Юрий Вълковски един от основните проблеми на културната програма на председателството е отсъствието на ясна концепция и обединяваща идея за проектите. "Културната програма изглежда като колаж без цялост", коментира Вълковски. Той е сред хората, поканени да бъдат част от комисията, оценяваща участниците в конкурса. Отказва се на ранен етап да участва, след като се запознава с процедурата за оценяване на кандидатите. Според Вълковски са липсвали ясни правила за оценка, а предложените са непълни и несъобразени с формуляра за кандидатстване.

Освен Вълковски от оценяващата комисия се отказва и председателката на Българския дарителски форум Красимира Величкова. Според нея конкурсът не е бил организиран добре. "Сроковете за запознаване с проектите бяха изключително кратки, което е несериозно. Прецених, че няма да мога да им отделя достатъчно време да ги прочета и затова се отказах да участвам в мероприятие, което ще се превърне в бомба със закъснител", коментира тя.

И така в състава на комисията, оценявала кандидатите, вместо предвидените 11 души остават общо 9 (виж карето). По правилата на НФК не се съобщават имената на членовете на комисията, за да не се влияе върху работата й, но източник на "Капитал" даде списъка с членовете на комисията, което няма как да е в разрез с правилата, защото тя вече е приключила работата си и няма кой да й влияе.

"Капитал" се свърза с председателя на комисията професор Боян Биолчев за коментар, но той бе лаконичен: "Свършихме си работата, ние сме междинно звено, нямам нищо какво да коментирам."
Съставът на комисията, оценявала културните проекти

проф. Боян Биолчев - председател на комисията: филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет (1999 – 2007)

Аве Иванова - театрален критик

Албена Спасова - преподавател по арт мениджмънт

Велизар Соколов - юрист, изп. д-р на "Терапро" - организация, учредена от няколко големи тв разпространителя и телевизии с цел да се бори с пиратството при доставката на програми

Даниела Боянова - експерт корпоративни и маркетингови комуникации

проф. Димитрина Кауфман - музиковед

Николай Поляков - режисьор

Пламен Тотев - издател и литературовед

Асен Аврамов - композитор.
По проектите ще ги познаете

От документите, разпратени до членовете на журито, става ясно, че са се търсили проекти с високи художествени качества, но и силно комуникативен елемент. Програмата бе отворена не само към държавни институции, но и към фирми, неправителствени организации и физически лица. Затова прави впечатление, че сред печелившите има и PR агенции.

Агенцията за проучване и връзки с обществеността на Дияна Дамянова "Д енд Д" (бивш PR на "Лукойл" и Валентин Златев) ще реализира проект, представящ културно-историческото богатство на България с добавена реалност, на стойност 60 хил. лв. За "Стената на Надеждите" "Ес Ти Би комюникейшънс" ще вземат 29 хил. лв., за да направят работилница за печене на глинени тухли край Ларгото. Авторите на проекта посочват, че "ще се даде възможност на всеки гражданин или гост на България да отправи своите очаквания, надежди и пожелания за бъдещето на обединена Европа, като саморъчно напише върху прясна глинена тухла кратко послание на своя език". Управител на "Ес Ти Би комюникейшънс" е Велимира Костова. Фирмата е собственост на "7 дни спорт - Ес Ти Би комюникейшънс", която притежава "7 дни спорт" заедно с Юлий Москов.

В списъка с 500 проекта, които могат да се видят на страницата на фонд "Култура", прави впечатление, че са отхвърлени предложения на водещи културни институции, музеи, филхармонии и театри.

С аргумента, че "проектът се свежда до популяризиране на една творческа личност", е била дисквалифицирана идеята за "Симфонична анимация" на един от малкото българи номинирани с "Оскар" - аниматора Теодор Ушев.

Не попада сред одобрените и проект на оперната прима Райна Кабаиванска. Аргументите са "висок бюджет ... липса на иновативност, надграждане или нови културни практики, а използване вече утвърдени такива", твърди журито.

По сходни причини не е подкрепен и проектът на актрисата и продуцент Десислава Тенекеджиева. Според журито идеята й "не създава някакви трайни културни практики". Пред "Капитал" тя коментира, че не се сърди, и добави: "Но мога да коментирам единствено абсолютно безумните, взаимно самоизключващи се и некомпетентни забележки на оценяващите... Бюджетът на проект, в който участват около 70 творци и 30 души екипи за техническа реализация, бе обявен за нереално раздут. А ние сме се чудили как изобщо може да влезем в него и всеки е намалил хонорарa си многократно", коментира Тенекеджиева.

За сметка на това ЕТ "Мултфилм - Георги Димитров" е поискал близо 68 хил. лв. за проекта "Жив килим от български рози под звуците на Балканите". Идеята ще бъде финансирана с 39 хил. лв., защото е силно адмирирана от комисията. "Заслужава адмирации идеята килимът да изобразява типично български мотив, кореспондиращ с логото на председателството", са мотивите на журито да одобри проекта.
То препоръчва още "килимът да се експонира пред НДК, а не пред Народния театър, за да бъде направена визуалната връзка със седалището на председателството и да бъде видян от повечето делегати".

С два проекта е одобрена и "Лист 2016", собственост на издателя на жълтия вестник "Уикенд" и сп. Биограф Мартин Радославов. Първият проект - "Войната на молива – карикатурата като вечна форма на съпротива", е получил 30 хил. лв. Вторият - "Отвъд пуританизма: Скритите рисунки от архива на Стоян Венев през погледа на Богомил Райнов" е получил 8 хил. лв.

Обективно е да се каже, че между одобрените проекти има и такива, отличаващи се като добри и смислени, но и при тях остава съмнението ще могат ли да се реализират. Защото някои от тях са получили едва 80% финансиране от исканата първоначално сума, което на практика ги обрича.

Тези факти засилиха съмненията, че вместо шанс средствата в размер на 1.6 млн. лв. за културни проекти, могат да се окажат излишно разхищение и антиреклама.
Какви са приоритетите на естонската културна програма

За периода, в който Естония председателства Съвета на Европейския съюз (втората половина на 2017), бюджетът за културната програма и публични дейности (street art), интериорен дизайн за брюкселската Justus Lipsus Building е бил 1.6 милиона евро.

За последната година са били финансирани над 100 събития в цяла Европа. Най-голям брой от тях (25) са се случили в Брюксел. Те са били изключително близко свързани с председателството. Един от силните елементи в нея е фактът, че културната програма е била и със специален фокус върху естонската диаспора и нейните културни институти в чужбина.

Естония представя бъдещата си културна програма по време на председателството си като част от цялостна международна програма, паралелна на официалния календар, включваща темите култура, образование и научни изследвания, информационни технологии и информационно общество и предприемачество.

Естонската програма включва събития от 2017 г. до края на 2018 г., които могат да съчетават повече от една теми. Веднага след естонското председателство – през 2018 г., Естония празнува и своя 100-годишен юбилей ("Естония 100"). Програмата създава отлична възможност да се слеят теми и да се обвържат двете събития. Естонският юбилей ще се празнува от април 2017 г. до февруари 2020 г.

Маркетинг координаторът на естонското председателство Ана Лиднпере, даде пред "Капитал" пример за един от най-популярните проекти, с голям брой цитирания по чуждите медии, това е инсталацията на уличния артист Едуард вон Лонгус за дигитално улично изкуство. "Експонатите могат да се наблюдават в градове като Брюксел, Париж, Хелзинки, Рим, Копенхаген. По тези улици има изображения на 100-годишни естонци, които след ползване на специални дигитални приложения оживяват", сподели тя.

Повече за този проект можете да прочетете тук: https://events.estonia.ee/restart-reality-digital-street-art/

Повече за културната програма на естонското председателство: https://events.estonia.ee/
Културните политики и обществени ползи не могат дългосрочно и качествено да се развиват със спорадични програми

Катрин Хрусанова - председател на АСТ - Асоциация за свободен театър

Какви според вас могат да бъдат ползите за България от културна програма, която подготвя страната ни за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз?

Ползите от развитие и подкрепа на богата и качествена културна програма са безспорни в дългосрочен план на инвестицията, но за тази цел е необходимо стратегическо и визионерско планиране. Културните политики и обществени ползи не могат дългосрочно и качествено да се развиват със спорадични програми, както не можем да очакваме чудеса и от една програма за председателство на съвета на ЕС.

В конкретния случай с обявения конкурс от Национален фонд "Култура" кандидатурите са на обща стойност над 17 млн. лв., а общата стойност, която разпределя фондът, е 1 650 000 лв., което показва колко ангажирани с културна дейност оператори има и колко голяма е нуждата от подкрепа.

От друга страна, фондът е имал нелека задача - с широкообхватни приоритети да селектира сред над 400 проекта, и тук идват очакванията за резултати. Дори и подкрепените проекти не получават пълната сума за реализация, което е най-често срещания пример за селекция в България. Това от своя страна не позволява развитие на пълноценни проекти и програми, а компромисни продукти. За търсене на ползи в културни инвестиции е нужен качествен, а не количествен подбор.

Какви могат да бъдат ползите за България от културна програма, която подготвя страната ни за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз?

От позицията си на културен мениджър в сферата на съвременното изпълнителско изкуство не мога да не изразя разочарованието си за липсата на балансирана селекция. Личното ми мнение е, че програмата залага на класическите форми и фолклора, а пренебрегва съвременното изкуство, което по естествен път не дава шанс и на международните проекти, копродукции и сътрудничества. Сигурна съм, че спечелилите проекти имат своите безспорни качества, но за представителна програма на Българското председателство бих искала равнопоставено участие на различните сфери, поколения и артистични форми.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Танцът на Цацаров с корупцията - хронология 1 Танцът на Цацаров с корупцията - хронология

Какво направи бъдещият председател на антикорупционната комисия, докато беше седем години главен прокурор

22 ное 2019, 2045 прочитания

Ако всичко това не беше истина... 14 Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

22 ное 2019, 2150 прочитания

24 часа 7 дни

22 ное 2019, 6303 прочитания

22 ное 2019, 2986 прочитания

22 ное 2019, 2797 прочитания

22 ное 2019, 2110 прочитания

22 ное 2019, 1981 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво представляват лекарствените молекули и как се оценява ефектът от лекарствата

Въпроси и отговори за медикаментите, обхванати от мораториума, и как да не се стига до лишаване на пациенти от терапия

Още от Капитал
Ще ми отпечаташ ли печатница?

Гигантски 3D принтери ще създават яхти, мостове, сгради и ракети

Войска с прекършен гръбнак

Мегапроектът за нови бронирани машини за 1.46 млрд. лв. пак затъва в бюрократично блато и интриги

Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

Как иначе може да изглежда бюджетът

Визията на Института за пазарна икономика има реформи, ефективност и голям излишък като буфер за външни шокове

Кино: "Доза щастие"

Качествен дебют по трудна тема

20 въпроса: Виктор Чучков-син

Новият му филм, екранизация по романа "18% сиво", излиза в края на януари

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10