Умерени зелени амбиции, но и без надежда за въглищните ТЕЦ след 2030 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Умерени зелени амбиции, но и без надежда за въглищните ТЕЦ след 2030 г.

Планира се доставчиците на ток да могат да предлагат договори с динамична цена на електроенергията.

Умерени зелени амбиции, но и без надежда за въглищните ТЕЦ след 2030 г.

Съветът на енергийните министри отказа да увеличи целите за възобновяемата енергия към 2030 г. и разхлаби леко хватката за традиционните ТЕЦ

Ивайло Станчев
18269 прочитания

Планира се доставчиците на ток да могат да предлагат договори с динамична цена на електроенергията.


Европейските министри на енергетиката поохладиха амбициите на Европейската комисия за бързото въвеждане на по-строги ограничения за въглищните централи, както и отказаха да вдигнат целта за постигане на 27% дял на възобновяемата енергия в общото енергийно потребление на страните членки към 2030 г. Общата позиция между 28-те страни членки, одобрена на среднощно заседание на 18 декември на Съвета "Транспорт, телекомуникации и енергетика", обаче не променя общата насока на политиката за ограничаване на емисиите на парникови газове, просто прави тези цели по-лесно изпълними от страните членки.

Постигнатото съгласие е по четири основни законодателни акта: за общите правила за пазара на електроенергия и регламента за вътрешния пазар на електричество, за насърчаването на възобновяемата енергия и регламента за управление на Енергийния съюз (който прави взаимообвръзка между отделните предложения). Това ще позволи още в началото на следващата година да започнат преговори с Европейския парламент за приемането на законодателните актове, чиято основна цел е постигането на заложените от ЕС енергийни и климатични цели до 2030 година.

"Клиентите са основният ни приоритет в това законодателство. Нашата цел е конкурентен пазар, който да осигури достъпна електроенергия за всички, но също така ще дадем възможност на правителствата да помогнат, когато се налага. От друга страна, потребителите ще имат възможност да бъдат активни и да вземат информирани решения", заяви Кадри Симсън, министър на икономиката и инфраструктурата на Естония, която председателства ЕС до края на годината.

Кои са най-важните компромиси, които бяха постигнати от министрите?

Малко повече пространство за въглищните централи

Европейската комисия предлагаше новите производители на електроенергия да не могат да получават плащания за поддържане в резерв (или за поддръжка на капацитет), ако имат емисии от над 550 грама въглероден диоксид (CO2) на произведен киловат електроенергия (кВтч). Това означава, че само най-ефикасните комбинирани турбини (с два или три цикъла), използващи природен газ, биха могли да получават подобна поддръжка.

Плащанията за престой в резерв покриват част от постоянните разходи на производителите, които по този начин могат да активират мощностите си на разумна цена. Ако отпадне подобна подкрепа, централите ще трябва да продават електроенергията си на много по-високи цени, когато има нужда от нея. С навлизането на ВЕИ класическите централи ще започнат все по-често да остават в резерв, където на тях ще се разчита да компенсират липсата на производство на централите на възобновяема енергия, когато няма слънце или вятър.

Страните членки приеха малко по-различна позиция. Първо, ограниченията ще започнат да важат след 2025 г., а не след 2021 г., както предлагаше ЕК. Това означава, че в следващите осем години могат да се изграждат и инсталации с по-високи емисии. Министрите на енергетиката обаче приеха, че след 2025 г. съществуващите производители, които не изпълняват тавана за емисиите, постепенно ще губят правото си да получават подкрепа за поддържане в резерв, а след 2030 г. вече няма да имат право да участват в подобни механизми. Ефектът е, че след 2030 г. въглищните централи ще трябва да продават електроенергията си на много високи цени, за да могат да компенсират падащата си използваемост, което ще ги направи неконкурентни на другите участници на пазара.

Министрите въвеждат важна поправка. Централи, които изпускат до 700 килограма CO2 на инсталиран киловат, да могат да получават плащания за поддръжка на капацитет и за в бъдеще. Това например означава, че българските въглищни ТЕЦ, които имат над 1 кг емисии на кВтч, ще могат да стоят в резерв, ако бъдат активирани за не повече от 600 часа годишно (т.е. по-малко от 10% от технически възможната им използваемост). Подобна поправка е по-важна за централите на газ, тъй като ще им даде възможност да работят приблизително толкова, колкото е настоящата им използваемост.

Пазарни сътресения

Без съмнение, когато всичко това стане част и от българското законодателство, ще настъпят съществени сътресения на пазара. Показателно е, че и сега свободната търговия с електрическа енергия предизвиква недоволство. Преди дни национално представените работодателски и синдикални организации - КРИБ, АИКБ, БСК, КНСБ и КТ "Подкрепа", алармираха за "необосновано, без връзка с реалностите в сектора, непрозрачно и напълно непазарно" значително увеличение на цената на електроенергията. Според тях през последните дни този процес е ескалирал рязко до претенции от страна на търговците за прекратяване на договори за доставка или налагане едностранно на цени с между 30 и 65% по-високи спрямо установените до момента.

"Пазарът на електроенергия у нас вече се доминира от търговията на свободен пазар, което се подкрепя от национално представителните работодателски и синдикални организации като модел за устойчива конкурентна среда. За стопанските потребители, присъединени към мрежите на високо и средно напрежение, това е и единственият начин за осигуряване на нужното им електропотребление. Но нещо в този пазар не работи както трябва!", се казва в становището.

Според бизнеса и синдикатите значителни обеми електроенергия за насочени към определени търговци при неясни условия, обезпечаващи непазарни предимства спрямо останалите участници. Според тях изкуствено е ограничавано и предлагането през двата сегмента на борсата, което води до ирационални ценови нива.

"Отбелязваме, че предприетите стъпки за договаряне през борсата на всички количества електрическа енергия, предназначена за свободен пазар, могат да ограничат тези непрозрачни практики. Нужни са съответният контрол и санкции срещу манипулации и злоупотреби при ясни, недвусмислени регламенти и правила", казват още синдикалните и работодателските организации.

Подкрепа за ВЕИ

Министрите отказаха да се съобразят с предложението на ЕК да се вдигне целта за дял на възобновяема енергия към 2030 г. на 30%. Европейският парламент настоява тази цел да се вдигне на 40%.

В директивата за насърчаване на възобновяемите енергийни източници бяха включени три междинни индикатора, които да гарантират, че ЕС постига своевременно целта си за дял от 27% на зелената енергия през 2030 година. Така например целта за 20% възобновяеми източници през 2020 г. се приема като отправна точка ("0%"), а 27% през 2030 г. като крайна точка ("100%").

Въз основа на това са заложени следните етапи: 24% през 2023 г., 40% през 2025 г. и 60% през 2027 година. "Това ще гарантира, че всички страни от ЕС имат постоянен и нарастващ принос към крайната цел."

Причината е, че новото законодателство на ЕС не предвижда задължителни национални цели, както беше досега. Въпреки това се дава възможност Европейската комисия да проверява плановете на страните членки. Не е ясно обаче, ако ЕК установи липса на амбициозност у някои от тях, как те биха били санкционирани.

Без революции в биогоривата

Министрите на енергетиката отказаха да се съобразят с призивите за намаляване на дела на биогоривата, които използват като суровини земеделски продукти, използвани и за храни. Еко-организациите твърдят, че по този начин се повишават цените на храните и се разширяват обработваемите площи, което също води до по-високи емисии на CO2.

Европейската комисия предлагаше сегашният праг от 7% биокомпонента в горивата да се видоизмени, така че настоящите биогорива да намалят дела си до 3.8% през 2030 г., докато биогривата от второ поколение (които не използват като суровини земеделски продукти) да стигнат дял от 6.8%.

Министрите на 28-те приеха да се запази 7% таван, но към 2030 поне 3% от горивата в ЕС трябва да съдържат биокомпонент от второ поколение. Към 2025 г. този дял трябва да е 1% (в момента е под 0.5%).

Като цяло, към 2030 г. страните членки се договориха 14% от горивата в пътния транспорт да са от възобновяеми източници (включително електроенергия). За да е задачата по-лесно изпълнима обаче в целта се отчита и електрифицирания ЖП транспорт.

Решенията, свързани с биогоривата на европейско ниво, ще засегнат директно и българското земеделие. Причината е, че страната е един от основните производители на рапица, която пък е сред най-често ползваните култури за производство на биогорива от първо поколение. През миналата година износът на тази култура е за 219 млн. евро. През септември зам. Министърът в земеделското министерство Цветан Димитров подписа обща декларация със земеделските министри на държавите от Вишеградската четворка и Румъния, с която призова ЕК да преразгледа идеите си за премахване на подкрепата за биогорива на основата на храни.

Свободна цена на тока

Един от основните елементи в позицията на съвета е в бъдещия пазар на електроенергия доставчиците да могат да определят цените свободно. По този начин биха се ограничили пазарните изкривявания, ще се засили конкуренцията и в крайна сметка ще доведе до по-ниски цени на дребно. Все пак държавите членки ще могат временно да регулират цените, за да подпомагат и защитават бедните или уязвимите домакинства потребители.

Също така ще бъдат въведени редица мерки (пазарни гаранции), за да се избегнат кръстосаните субсидии и дискриминацията на участниците на пазара.

Друг важен момент е предложението държавите членки да гарантират, че националната регулаторна рамка позволява на доставчиците на ток да предлагат договори за динамична (променяща се) цена на електроенергията. На практика това би означавало цената на електроенергията да се мени ежечасно (както това става на пазара на едро), с което потребителите ще бъдат мотивирани да съобразяват потреблението си с ценовите стимули.

Подобни гъвкави цени са вече валидни за бизнеса и поне в България предизвикват сътресения (виж допълнителния текст).

Възможност за съхранение на електричество

Интересно е и решението за съоръженията за съхранение на енергия. Според него само при определени условия държавите членки ще могат да позволят операторите на електроразпределителни и електропреносни мрежи да притежават, разработват или управляват такива. Целта е по този начин да не се спира навлизането на нови форми на този пазар.

По принцип в новата структура на пазара на електроенергия услугите по съхраняване следва да бъдат пазарно ориентирани и конкурентоспособни. Затова е планирано да бъдат проведени обществени консултации, за да се оцени потенциалният интерес за инвестиции в тези съоръжения. "Във връзка с това следва да се избягва кръстосаното субсидиране между съхраняването и регулираните функции по разпределение или пренос на електроенергия", пише в проекта на директивата.

Министър Теменужка Петкова пое ротационното председателство на Съвета

"Транспорт, телекомуникации и енергетика" в частта енергетика


На последното формално заседание българският енергиен министър Теменужка Петкова пое председателството на Съвета "Транспорт, телекомуникации и енергетика" в част "Енергетика" от министъра на икономиката и инфраструктурата на Естония Кадри Симсън.

"Изграждането на стабилен Европейски енергиен съюз и постигането на положителни резултати по текущите теми от дневния ред на Съвета на ЕС са основен акцент в програмата ни за първото българско председателство. За нас е важно осъществяването на поетапен и икономически обоснован преход към нисковъглеродна енергетика, при отчитане на националните специфики на енергийния сектор във всяка държава членка", каза министър Петкова.

По думите на енергийния министър страната ни ще участва активно в дискусиите по законодателния пакет "Чиста енергия за всички европейци". Сред основните цели за България е развитието на регионалното сътрудничество чрез изграждане на липсващата инфраструктура, така че да се гарантира сигурността на енергийните доставки. "От ключово значение в това отношение е функционирането на газови връзки със съседните страни, както и изграждането на европейски газоразпределителен център на Балканите", допълни Петкова.

Европейските министри на енергетиката поохладиха амбициите на Европейската комисия за бързото въвеждане на по-строги ограничения за въглищните централи, както и отказаха да вдигнат целта за постигане на 27% дял на възобновяемата енергия в общото енергийно потребление на страните членки към 2030 г. Общата позиция между 28-те страни членки, одобрена на среднощно заседание на 18 декември на Съвета "Транспорт, телекомуникации и енергетика", обаче не променя общата насока на политиката за ограничаване на емисиите на парникови газове, просто прави тези цели по-лесно изпълними от страните членки.

Постигнатото съгласие е по четири основни законодателни акта: за общите правила за пазара на електроенергия и регламента за вътрешния пазар на електричество, за насърчаването на възобновяемата енергия и регламента за управление на Енергийния съюз (който прави взаимообвръзка между отделните предложения). Това ще позволи още в началото на следващата година да започнат преговори с Европейския парламент за приемането на законодателните актове, чиято основна цел е постигането на заложените от ЕС енергийни и климатични цели до 2030 година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    k_ avatar :-|
    k_

    Случаят с биогоривата е класика.
    Под агресивния натиск на плитокоумните зелени и умозрителните им фантасмагории се прие да се субсидират дейностите по произвеждане на горива от плодородни площи и ток от дървесина.
    Пилешкия им мозък не допускаше дискусия по темата и когато индустрията се изгради и поразяващите ефекти от глупостта им започнаха да се проявяват същите зелени дадоха заден, но срещу (или по-скоро отзад) тях вече имат стена от индустрия.
    Казусът само показва какви поразии могат да се направят, ако обществата се поддават на умозрителни идеи от социалния инженеринг без дискусия от равноправни участници.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK