Кораби с неясна съдба

"Делфин" бе одобрена през ноември от междуведомствена работна група за изграждането на два нови патрулни кораба за армията. Компанията е депозирала отказа си идва в деня, в който правителството най-вероятно щеше да гласува да се сключи договор за изпълнението на поръчката. За целите на проекта предишният парламент отпусна до 820 млн. лв., които целево трябва да бъдат похарчени в рамките на 5 години.

Като основен мотив за оттегляне "Делфин" сочи реално намалената с 20% стойност на проекта за инвестиционен разход заради въведения от 1 януари 2017 г. ДДС върху всички военни сделки. Още тогава стана ясно, че в резултат на това решение на Народното събрание сумата 820 млн. лв. реално се намалява със 164 млн. лв. Именно това решение беше и основната причина няколко чуждестранни компании, заявили интерес към проекта, да се оттеглят и да не участват в процедурата, поясняват от ведомството.

Засега обаче от военното министерство няма коментар как ще се процедира оттук нататък - ще бъде ли подновена процедурата, кога, със същите финансови и други параметри или с нови и т.н.

Блокиран ремонт на старите МиГ-ове

Редом с това стана ясно също така, че жалба на украинската държавна компания "Укроборонпром" от холдинг "Украинмаш" блокира ремонта на старите МиГ-ове на военновъздушните ни сили. Дружеството обжалва в Комисията за защита на конкуренцията решението на Министерството на отбраната от началото на месеца да възложи директно на РСК МиГ - производителят на самолетите, поръчката за поддръжката на 15-те бойни самолети МиГ-29 за срок от 4 години срещу до 82 млн. лв.

Мотивът на министерството за решението за директно договаряне е, че "руското дружество единствено притежава лиценз, произвежда оригинални резервни части и разполага със способности да ремонтира и удължава експлоатацията на изтребителите МиГ-29". Предвидените средства за ремонта сега се връщат в държавния бюджет, като ще бъдат необходими минимум 3-4 месеца за осигуряване на нови средства за ремонт и поддръжка на българските бойни самолети, допълват от министерството.

Според съобщението на ведомството сега "жалбата е внесена без платена такса, което подсказва, че единствената цел е блокиране на процедурата". В същото време проблем с поръчката има и отвъд конкретната жалба - с намеренията си да "модернизира" старите съветски самолети министърът на практика открито загърбва оръжейните санкции на ЕС срещу Русия и договореното на срещите на върха на НАТО максимално намаляване на оръжейната зависимост от несъюзнически държави. При българската изтребителна авиация тази зависимост е на 100%.

С този ход България рискуваше да попадне под ударите на евентуални търговски санкции на САЩ, след като официален Вашингтон изрично вкара и РСК МиГ в забранителния списък заради конфликта в Украйна.

Съмнения имаше още и че решението може да се отрази крайно негативно и на проекта за придобиване на нови натовски изтребители, който парламентът върна за преработка в края на септември.