След общото си събрание днес Българската академия на науките (БАН) официално преустанови обявената протестна акция срещу правителството. Черните знамена бяха свалени от сградите на академията, а протестните ноти изчезнаха от сайтовете на отделните институти.
Останаха обаче да витаят въпросителните около една полузакана, която бе спомената на пресконференцията в неделя, докато представители на общото събрание на БАН чертаеха своя план за протести поради недостатъчно финансиране и се оплакваха от обидно ниските заплати. Стана ясно, че на общото събрание на най-старата институция в България се е прокраднала идеята БАН да преустанови дейност за един ден в рамките на протестната си акция. Въпросът, който логично изниква, е какво би могло да се случи, ако БАН спре работа? Дали това би било по-страшно, ако например спрат работа полицаите, пилотите, служителите в чистотата, в градския транспорт и т.н., каквито примери ежедневието показва в редица други държави.
Спира прогнозата за времето
Първото, което ще бъде забелязано, е отсъствието на прогнозата за времето от новините по някои телевизии и в част от останалите медии. Но проблемът далеч не е само медийно-битов. Националният институт по метеорология и хидрология изготвя предварителна информация за метеорологичната обстановка над страната, необходима за много дейности - от земеделие до транспорт, освен за личните нужди на всеки един българин. Освен всичко друго институтът наблюдава повечето водоеми и язовири у нас, прави и модели на вълните в Черно море, в резултат на които може да прогнозира бури, крайбрежни наводнения и дори разпространението на нефтени разливи вследствие на промишлени аварии например.
Мониторинг на радиацията
Освен поглед върху времето няколко института на БАН начело с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика се занимават и с мониторинг на радиационните нива в страната, на различните химичните замърсители, както и с наблюдение на чистотата на въздуха. Заради АЕЦ "Козлодуй" по силата на множество международни спогодби и европейски изисквания България е длъжна да поддържа постоянен контрол върху замърсяванията на околната среда. На фона на зачестилите оплаквания на софиянци от все по-мръсния въздух не бива да се забравя, че има и по-лоши неща за дишане от фини прахови частици.
Епидемиологичен надзор
Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" и още няколко други звена на академията работят съвместно с Министерството на здравеопазването по епидемиологичния и противоепидемичния надзор над страната. Основна дейност е да следят за разпространението на опасни вируси, бактерии и зарази. България е страна, през която минават няколко милиона души всяка година, и всеки може да е носител на опасна нова инфекция.
Компютърна вирусология
Националната лаборатория по компютърна вирусология пък се занимава със "здравето" на компютърните системи в страната и съвместно с много други международни компании се стреми да наблюдава компютърните мрежи в България. И един зловреден код е достатъчен да спре работата по ключови за инфраструктурата операции.
Това не е изчерпателен списък с дейностите на всичките 42 института на БАН, всеки с най-различни специализации - от такива, които наблюдават ежечасно за някое смъртоносно замърсяване на въздуха в страната или за нов опасен вирус на летище София до опасно вълнение за корабите край Черно море и до такива, които разучават българските етнически групи в Албания. Въпреки че на всекидневна база влиянието на повечето от тях не се усеща, натрупването на знание и развиването на наука не може да се пренебрегва в дългосрочен план.
Как еволюира позицията на властта
След като в неделя учените от БАН още веднъж публично обявиха, че протестите им няма да спрат, на Бойко Борисов му трябваха по-малко от два дни, за да обърне позицията на властта за финансирането на академията. За това време той организира среща с учените, за да може да обяви във вторник сутрин, че правителството ще отпусне допълнително 15 млн. лв. на БАН за 2018 г. С тях бюджетът на академията ще стане 98 млн. лв - точно колкото е екзистенциалният минимум за функциониране на основаната преди Освобождението институция.
И това при условие, че само преди месец министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев след протестно шествие на учените в разгара на гласуването на бюджета за 2018 г. свикаха специална пресконференция, за да кажат, че правителството няма да "дава пари на калпак" и няма да промени своята политика в сферата. Допълнителен детайл към новото развитие на ситуацията е и фактът, че служителите в БАН са изпратили официално писмо за среща с Борисов още на 5 декември, но едва два дни след пресконференцията в неделя получиха нужното внимание и пари от него.
Въпросът е кой точно страшен сценарий от спирането на БАН е уплашил родните политици, за да реагират толкова бързо? Опасност за спиране на компютърните мрежи, парализа на администрацията, преливане на язовирите в страната или оставянето на населението без мониторинг на въздуха, който диша? Най-вероятно - нито едно от тези неща. Далеч по-логичната причина предвид психологията на управляващите е фактът, че протестът на учените бе ясно заявен да започне в началото на следващата година, едновременно със старта на европредседателството, с оплаквания към всички висшестоящи представители на ЕС. А с това - носещ реалната заплаха "да се изложим пред чужденците"?
БАН никога досега не е спирала своята дейност, нито истински планира да го направи. Пред медиите в неделя проф. Малиновски ясно заяви, че това не е академично поведение и "не е отговорно към тази страна". Но е добър повод за размисъл дали управниците имат подобно отношение към своята дейност.
