// К1: Средата / Политика
11
21 дек 2017, 19:18, 11403 прочитания
С БАН лошо, без БАН - по-лошо
Какво би станало, ако академията спре работа за един ден
LinkedIn
Twitter
Email
След общото си събрание днес Българската академия на науките (БАН) официално преустанови обявената протестна акция срещу правителството. Черните знамена бяха свалени от сградите на академията, а протестните ноти изчезнаха от сайтовете на отделните институти.
Останаха обаче да витаят въпросителните около една полузакана, която бе спомената на пресконференцията в неделя, докато представители на общото събрание на БАН чертаеха своя план за протести поради недостатъчно финансиране и се оплакваха от обидно ниските заплати. Стана ясно, че на общото събрание на най-старата институция в България се е прокраднала идеята БАН да преустанови дейност за един ден в рамките на протестната си акция. Въпросът, който логично изниква, е какво би могло да се случи, ако БАН спре работа? Дали това би било по-страшно, ако например спрат работа полицаите, пилотите, служителите в чистотата, в градския транспорт и т.н., каквито примери ежедневието показва в редица други държави.
Първото, което ще бъде забелязано, е отсъствието на прогнозата за времето от новините по някои телевизии и в част от останалите медии. Но проблемът далеч не е само медийно-битов. Националният институт по метеорология и хидрология изготвя предварителна информация за метеорологичната обстановка над страната, необходима за много дейности - от земеделие до транспорт, освен за личните нужди на всеки един българин. Освен всичко друго институтът наблюдава повечето водоеми и язовири у нас, прави и модели на вълните в Черно море, в резултат на които може да прогнозира бури, крайбрежни наводнения и дори разпространението на нефтени разливи вследствие на промишлени аварии например.
Мониторинг на радиацията
Освен поглед върху времето няколко института на БАН начело с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика се занимават и с мониторинг на радиационните нива в страната, на различните химичните замърсители, както и с наблюдение на чистотата на въздуха. Заради АЕЦ "Козлодуй" по силата на множество международни спогодби и европейски изисквания България е длъжна да поддържа постоянен контрол върху замърсяванията на околната среда. На фона на зачестилите оплаквания на софиянци от все по-мръсния въздух не бива да се забравя, че има и по-лоши неща за дишане от фини прахови частици.
Епидемиологичен надзор
Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" и още няколко други звена на академията работят съвместно с Министерството на здравеопазването по епидемиологичния и противоепидемичния надзор над страната. Основна дейност е да следят за разпространението на опасни вируси, бактерии и зарази. България е страна, през която минават няколко милиона души всяка година, и всеки може да е носител на опасна нова инфекция.
Компютърна вирусология
Националната лаборатория по компютърна вирусология пък се занимава със "здравето" на компютърните системи в страната и съвместно с много други международни компании се стреми да наблюдава компютърните мрежи в България. И един зловреден код е достатъчен да спре работата по ключови за инфраструктурата операции.
Това не е изчерпателен списък с дейностите на всичките 42 института на БАН, всеки с най-различни специализации - от такива, които наблюдават ежечасно за някое смъртоносно замърсяване на въздуха в страната или за нов опасен вирус на летище София до опасно вълнение за корабите край Черно море и до такива, които разучават българските етнически групи в Албания. Въпреки че на всекидневна база влиянието на повечето от тях не се усеща, натрупването на знание и развиването на наука не може да се пренебрегва в дългосрочен план.
Как еволюира позицията на властта
След като в неделя учените от БАН още веднъж публично обявиха, че протестите им няма да спрат, на Бойко Борисов му трябваха по-малко от два дни, за да обърне позицията на властта за финансирането на академията. За това време той организира среща с учените, за да може да обяви във вторник сутрин, че правителството ще отпусне допълнително 15 млн. лв. на БАН за 2018 г. С тях бюджетът на академията ще стане 98 млн. лв - точно колкото е екзистенциалният минимум за функциониране на основаната преди Освобождението институция.
И това при условие, че само преди месец министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев след протестно шествие на учените в разгара на гласуването на бюджета за 2018 г. свикаха специална пресконференция, за да кажат, че правителството няма да "дава пари на калпак" и няма да промени своята политика в сферата. Допълнителен детайл към новото развитие на ситуацията е и фактът, че служителите в БАН са изпратили официално писмо за среща с Борисов още на 5 декември, но едва два дни след пресконференцията в неделя получиха нужното внимание и пари от него.
Въпросът е кой точно страшен сценарий от спирането на БАН е уплашил родните политици, за да реагират толкова бързо? Опасност за спиране на компютърните мрежи, парализа на администрацията, преливане на язовирите в страната или оставянето на населението без мониторинг на въздуха, който диша? Най-вероятно - нито едно от тези неща. Далеч по-логичната причина предвид психологията на управляващите е фактът, че протестът на учените бе ясно заявен да започне в началото на следващата година, едновременно със старта на европредседателството, с оплаквания към всички висшестоящи представители на ЕС. А с това - носещ реалната заплаха "да се изложим пред чужденците"?
БАН никога досега не е спирала своята дейност, нито истински планира да го направи. Пред медиите в неделя проф. Малиновски ясно заяви, че това не е академично поведение и "не е отговорно към тази страна". Но е добър повод за размисъл дали управниците имат подобно отношение към своята дейност.
Останаха обаче да витаят въпросителните около една полузакана, която бе спомената на пресконференцията в неделя, докато представители на общото събрание на БАН чертаеха своя план за протести поради недостатъчно финансиране и се оплакваха от обидно ниските заплати. Стана ясно, че на общото събрание на най-старата институция в България се е прокраднала идеята БАН да преустанови дейност за един ден в рамките на протестната си акция. Въпросът, който логично изниква, е какво би могло да се случи, ако БАН спре работа? Дали това би било по-страшно, ако например спрат работа полицаите, пилотите, служителите в чистотата, в градския транспорт и т.н., каквито примери ежедневието показва в редица други държави.
Абонирайте се за Капитал
Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми
Спира прогнозата за времетоПървото, което ще бъде забелязано, е отсъствието на прогнозата за времето от новините по някои телевизии и в част от останалите медии. Но проблемът далеч не е само медийно-битов. Националният институт по метеорология и хидрология изготвя предварителна информация за метеорологичната обстановка над страната, необходима за много дейности - от земеделие до транспорт, освен за личните нужди на всеки един българин. Освен всичко друго институтът наблюдава повечето водоеми и язовири у нас, прави и модели на вълните в Черно море, в резултат на които може да прогнозира бури, крайбрежни наводнения и дори разпространението на нефтени разливи вследствие на промишлени аварии например.
Мониторинг на радиацията
Освен поглед върху времето няколко института на БАН начело с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика се занимават и с мониторинг на радиационните нива в страната, на различните химичните замърсители, както и с наблюдение на чистотата на въздуха. Заради АЕЦ "Козлодуй" по силата на множество международни спогодби и европейски изисквания България е длъжна да поддържа постоянен контрол върху замърсяванията на околната среда. На фона на зачестилите оплаквания на софиянци от все по-мръсния въздух не бива да се забравя, че има и по-лоши неща за дишане от фини прахови частици.
Епидемиологичен надзор
Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" и още няколко други звена на академията работят съвместно с Министерството на здравеопазването по епидемиологичния и противоепидемичния надзор над страната. Основна дейност е да следят за разпространението на опасни вируси, бактерии и зарази. България е страна, през която минават няколко милиона души всяка година, и всеки може да е носител на опасна нова инфекция.
Компютърна вирусология
Националната лаборатория по компютърна вирусология пък се занимава със "здравето" на компютърните системи в страната и съвместно с много други международни компании се стреми да наблюдава компютърните мрежи в България. И един зловреден код е достатъчен да спре работата по ключови за инфраструктурата операции.
Това не е изчерпателен списък с дейностите на всичките 42 института на БАН, всеки с най-различни специализации - от такива, които наблюдават ежечасно за някое смъртоносно замърсяване на въздуха в страната или за нов опасен вирус на летище София до опасно вълнение за корабите край Черно море и до такива, които разучават българските етнически групи в Албания. Въпреки че на всекидневна база влиянието на повечето от тях не се усеща, натрупването на знание и развиването на наука не може да се пренебрегва в дългосрочен план.
Как еволюира позицията на властта
След като в неделя учените от БАН още веднъж публично обявиха, че протестите им няма да спрат, на Бойко Борисов му трябваха по-малко от два дни, за да обърне позицията на властта за финансирането на академията. За това време той организира среща с учените, за да може да обяви във вторник сутрин, че правителството ще отпусне допълнително 15 млн. лв. на БАН за 2018 г. С тях бюджетът на академията ще стане 98 млн. лв - точно колкото е екзистенциалният минимум за функциониране на основаната преди Освобождението институция.
И това при условие, че само преди месец министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев след протестно шествие на учените в разгара на гласуването на бюджета за 2018 г. свикаха специална пресконференция, за да кажат, че правителството няма да "дава пари на калпак" и няма да промени своята политика в сферата. Допълнителен детайл към новото развитие на ситуацията е и фактът, че служителите в БАН са изпратили официално писмо за среща с Борисов още на 5 декември, но едва два дни след пресконференцията в неделя получиха нужното внимание и пари от него.
Въпросът е кой точно страшен сценарий от спирането на БАН е уплашил родните политици, за да реагират толкова бързо? Опасност за спиране на компютърните мрежи, парализа на администрацията, преливане на язовирите в страната или оставянето на населението без мониторинг на въздуха, който диша? Най-вероятно - нито едно от тези неща. Далеч по-логичната причина предвид психологията на управляващите е фактът, че протестът на учените бе ясно заявен да започне в началото на следващата година, едновременно със старта на европредседателството, с оплаквания към всички висшестоящи представители на ЕС. А с това - носещ реалната заплаха "да се изложим пред чужденците"?
БАН никога досега не е спирала своята дейност, нито истински планира да го направи. Пред медиите в неделя проф. Малиновски ясно заяви, че това не е академично поведение и "не е отговорно към тази страна". Но е добър повод за размисъл дали управниците имат подобно отношение към своята дейност.
Още по темата
Под заплаха от протести кабинетът даде на Софийския университет сграда и 10 млн. лева
Така се изпълняват исканията на университета, който заплаши с ефективни протестни действия от 22 януари
10 яну 2018Джобно швейцарско ножче светлина или лазерен меч?
Откритото от българския професор Теньо Попминчев устройство може да помогне в ранното диагностициране на болести и дори да му донесе Нобелова награда
25 дек 2017Правителството спешно отпусна 15 млн. лева за БАН
По-малко от 48 часа бяха нужни на кабинета да преосмисли решението си на фона на заплахата от протести на учените, съвпадащи с началото на европредседателството
19 дек 2017БАН открива европредседателството с протести
Институцията иска повече финансиране, планът за протести стартира в началото на 2018 г.
17 дек 2017
Facebook
Зарче
4
Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40
След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта
7 апр 2020, 4527 прочитания
Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа
И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата
7 апр 2020, 1392 прочитания
7 апр 2020, 19098 прочитания
7 апр 2020, 10238 прочитания
7 апр 2020, 9592 прочитания
7 апр 2020, 4446 прочитания
7 апр 2020, 4226 прочитания
Още от "Политика" Затваряне
Докладът на ДАНС за приватизацията: Проблемите са били в закона и в държавата
Кои са 28-те дружества от списъка на прокуратурата
