С БАН лошо, без БАН - по-лошо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С БАН лошо, без БАН - по-лошо

На 31 ноември Българската академия на науките спусна черни знамена от всички сгради, като протест срещу недостатъчното финансиране на дейността й. Днес, 21 декември, близо три седмици по-късно черните знамена бяха прибрани, а протеста - преустановен.

С БАН лошо, без БАН - по-лошо

Какво би станало, ако академията спре работа за един ден

11472 прочитания

На 31 ноември Българската академия на науките спусна черни знамена от всички сгради, като протест срещу недостатъчното финансиране на дейността й. Днес, 21 декември, близо три седмици по-късно черните знамена бяха прибрани, а протеста - преустановен.

© Николай Дойчинов


След общото си събрание днес Българската академия на науките (БАН) официално преустанови обявената протестна акция срещу правителството. Черните знамена бяха свалени от сградите на академията, а протестните ноти изчезнаха от сайтовете на отделните институти.

Останаха обаче да витаят въпросителните около една полузакана, която бе спомената на пресконференцията в неделя, докато представители на общото събрание на БАН чертаеха своя план за протести поради недостатъчно финансиране и се оплакваха от обидно ниските заплати. Стана ясно, че на общото събрание на най-старата институция в България се е прокраднала идеята БАН да преустанови дейност за един ден в рамките на протестната си акция. Въпросът, който логично изниква, е какво би могло да се случи, ако БАН спре работа? Дали това би било по-страшно, ако например спрат работа полицаите, пилотите, служителите в чистотата, в градския транспорт и т.н., каквито примери ежедневието показва в редица други държави.

Първото, което ще бъде забелязано, е отсъствието на прогнозата за времето от новините по някои телевизии и в част от останалите медии. Но проблемът далеч не е само медийно-битов. Националният институт по метеорология и хидрология изготвя предварителна информация за метеорологичната обстановка над страната, необходима за много дейности - от земеделие до транспорт, освен за личните нужди на всеки един българин. Освен всичко друго институтът наблюдава повечето водоеми и язовири у нас, прави и модели на вълните в Черно море, в резултат на които може да прогнозира бури, крайбрежни наводнения и дори разпространението на нефтени разливи вследствие на промишлени аварии например.

Освен поглед върху времето няколко института на БАН начело с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика се занимават и с мониторинг на радиационните нива в страната, на различните химичните замърсители, както и с наблюдение на чистотата на въздуха. Заради АЕЦ "Козлодуй" по силата на множество международни спогодби и европейски изисквания България е длъжна да поддържа постоянен контрол върху замърсяванията на околната среда. На фона на зачестилите оплаквания на софиянци от все по-мръсния въздух не бива да се забравя, че има и по-лоши неща за дишане от фини прахови частици.

Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" и още няколко други звена на академията работят съвместно с Министерството на здравеопазването по епидемиологичния и противоепидемичния надзор над страната. Основна дейност е да следят за разпространението на опасни вируси, бактерии и зарази. България е страна, през която минават няколко милиона души всяка година, и всеки може да е носител на опасна нова инфекция.

Националната лаборатория по компютърна вирусология пък се занимава със "здравето" на компютърните системи в страната и съвместно с много други международни компании се стреми да наблюдава компютърните мрежи в България. И един зловреден код е достатъчен да спре работата по ключови за инфраструктурата операции.

Това не е изчерпателен списък с дейностите на всичките 42 института на БАН, всеки с най-различни специализации - от такива, които наблюдават ежечасно за някое смъртоносно замърсяване на въздуха в страната или за нов опасен вирус на летище София до опасно вълнение за корабите край Черно море и до такива, които разучават българските етнически групи в Албания. Въпреки че на всекидневна база влиянието на повечето от тях не се усеща, натрупването на знание и развиването на наука не може да се пренебрегва в дългосрочен план.

След като в неделя учените от БАН още веднъж публично обявиха, че протестите им няма да спрат, на Бойко Борисов му трябваха по-малко от два дни, за да обърне позицията на властта за финансирането на академията. За това време той организира среща с учените, за да може да обяви във вторник сутрин, че правителството ще отпусне допълнително 15 млн. лв. на БАН за 2018 г. С тях бюджетът на академията ще стане 98 млн. лв - точно колкото е екзистенциалният минимум за функциониране на основаната преди Освобождението институция.

И това при условие, че само преди месец министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев след протестно шествие на учените в разгара на гласуването на бюджета за 2018 г. свикаха специална пресконференция, за да кажат, че правителството няма да "дава пари на калпак" и няма да промени своята политика в сферата. Допълнителен детайл към новото развитие на ситуацията е и фактът, че служителите в БАН са изпратили официално писмо за среща с Борисов още на 5 декември, но едва два дни след пресконференцията в неделя получиха нужното внимание и пари от него.

Въпросът е кой точно страшен сценарий от спирането на БАН е уплашил родните политици, за да реагират толкова бързо? Опасност за спиране на компютърните мрежи, парализа на администрацията, преливане на язовирите в страната или оставянето на населението без мониторинг на въздуха, който диша? Най-вероятно - нито едно от тези неща. Далеч по-логичната причина предвид психологията на управляващите е фактът, че протестът на учените бе ясно заявен да започне в началото на следващата година, едновременно със старта на европредседателството, с оплаквания към всички висшестоящи представители на ЕС. А с това - носещ реалната заплаха "да се изложим пред чужденците"?

БАН никога досега не е спирала своята дейност, нито истински планира да го направи. Пред медиите в неделя проф. Малиновски ясно заяви, че това не е академично поведение и "не е отговорно към тази страна". Но е добър повод за размисъл дали управниците имат подобно отношение към своята дейност.


11 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Един докторант в БАН получава колкото санитарка. Професор - колкото шофьор на автобус. На един докторант му трябват години развитие, за да стане професор. И не всеки става. Без докторанти и професори ще останат само санитарки и шофьори. Разбира се - и сервитьорки, охранители, маникюристки и таксиджии. И плейтмейтки, естествено...

  • 2
    vaticana avatar :-|
    vaticana


    До коментар [#1] от "
    D-r D
    ":

    Докторе, ще останат и хлебарките, и Менда, и Ананиев, и Борисов, и Цветанов, и... Много ми се ще да са на едно място. На топло.

  • 3
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Освен НИМХ (времето), НИГГГ (земетръс) и ИЯИЯ (радиация), другите институти са за дигитализация от БАН на еБАН. Особено този за български език с шеф Владо Мърдаро, който такова мамата на всички правила и вече не се разбира за мъжки или женски род става дума - нема колега и колежка, нема куче и кучка, всичко е среден род като в английския език. Затова нема цифровизация (пари), само лустрация с вазелин на тия дървеници...

  • 4
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    БАН-ските страрци да спрат работа не за ден, а дори и за винаги, нищо лошо няма да се случи! Прогнозата за времето на CNN е по-точна от тази на БАН! Поне ще се избегнат идиотии от типа "на определени места"! За земетръсите вярвам повече на американския мониторинг. За радиацията дори не искам да си спомням за мълчанието на БАН за скорошното изтичане на радиация от Русия, а за Чернобил да не гоморим, че бе отдавна! Нямам отговор на въпроса "Каква полза носи за държавата БАН"! Бюджетът им от 100-тина милиона (не е кой знае колко) да им е подаяние до смърта на тази безсмислена институция!

  • 5
    orchis avatar :-|
    orchis


    До коментар [#4] от "
    vassilun
    ":

    Ти от къде мислиш CNN взима прогнозата?

  • 6
    galindimov avatar :-|
    galindimov

    Сигурно сме една от малкото държави, която маргинализира научната институция в страната си! И очаквате тея хора да правят научни изследвания и някакъв прогрес като ги сочите с пръст и ги обиждате.
    Важното е милиция да има. Те ще ви научат някои работи.

  • 7
    galapagas avatar :-|
    galapagas

    Време е държавата да прецени от кои институти на БАН и кои звена в тях има нужда и да закрие останалите. На оцелелите съответно да им вдигне заплатите в рамките на същия бюджет. Съкратените да си търсят работа в универистетите, училищата и бизнеса, ако изобщо стават за нещо..

  • 8
    tonywalker avatar :-|
    tonywalker

    нищо няма да закриват. Опростяването на народа е брутално. Поне БАН, като средище на науката оставете.

  • 9
    momchil avatar :-|
    Момчил

    Някой да направи due diligence колко от институтите на вършат някаква качествена работа, и после такива заплашителни статии.

  • 10
    jerman avatar :-|
    jerman

    Вижте другата статия за професор Теньо Попминчев. Дали е получил финансиране от ААН(разбирай Американската Академия на Науките) за своето откритие?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK