Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 27 дек 2017, 12:00, 21167 прочитания

Паркът в края на града

Какво може да научат общините в България от най-големия затворен комплекс в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Санаториумът. Така го нарича Светослав, който живее там вече 5 години. "Прибирам се и не трябва да мисля за някакви неща, които да ме тормозят", обяснява 41-годишният служител на банка.

Обяснимо е. Комплексът "Резиденшъл парк", който се намира до "Младост" и Бизнес парка, е като малък тих град в града. Той е невидим за повечето хора заради локацията си (отвъд Околовръстното, на пътя към Бистрица) и заради оградите, които го затварят за външния свят. За да влезеш в него, трябва или да си жител на комплекса, или да си поканен от живеещ там. Когато се разхождаш из парковете и улиците му, наистина имаш усещане за почивен комплекс. "Има хора, които отиват на почивка някъде, връщат се след два дни и казват "ми там е по-лошо оттук", казва Георги Ранчев, директор на управляващото дружество "Линднер имобилиен мениджмънт".


Ако приемем, че "Резиденшъл парк" е нещо като частна община, то Ранчев е неговият кмет. Негова задача, както и на дружеството и подизпълнителите му, е хора като Светослав да не трябва да се чудят на кого да се обадят, когато нещо се повреди в жилищата им или пред тях, зелените площи да се поддържат, боклукът да се изхвърля, тротоарите да са добре поддържани - с две думи, да има ред.

В съзнанието на повечето хора "София парк", както е официалното му име, е свързан с президента Росен Плевнелиев, който беше първият ръководител на проекта на германската "Линднер" и живя там дори когато беше държавен глава (откъдето на комплекса остана шеговитото име Президеншъл парк). От пазарна гледна точка, проектът беше успешен - в момента се развива третата му част, жилищата не се продават свободно на пазара, а по списък с чакащи, предстои и цял нов комплекс в Лозен.

Но десет години след като беше започнат, има ли уроци, които най-големият комплекс в София да съдържа за доста по-хаотичния свят наоколо?



Първа частна община

Да започнем с приликите. Подобно на община, комплексът има няколко основни задачи: да поддържа общите части и инфраструктурата, да прави поръчки и да се грижи услугите да функционират и да поддържа задоволството на жителите му. Всичко това - без да излиза на дефицит, ако е възможно.

Разликите са очевидни: инфраструктурата е изградена наново, а не наследена, компактният размер прави доста по-лесен контрола, а най-съществената разлика е населението. "Резиденшъл парк" пресява жителите си през формални (ценови) сита и неформални (списъци). Всеки новопристигнал подписва договор, в който до дребни детайли са уточнени задълженията, с които се съгласява. Очевидно е, че подобен тип структура има предимства пред традиционна община. Но комплексът е уникален и защото за разлика от други подобни, каквито възникнаха в последните години много, в него работят механизми, задължаващи и двете страни по договора да спазват задълженията си дълго след сключването му.

"Линднер" е създал дружество, което включва като акционери всички жители на комплекса, които пожелаят. То има директорски борд, начело на който е Ранчев. Задачата му е да сключва договори за поддръжка и да контролира спазването им, както и да събира "данъците" на живеещите - такса за капиталови ремонти, такса поддръжка и еднократен депозит. Годишният бюджет на парка е близо 1 млн. евро - солидна сума, равняваща се на бюджета на доста малки общини в България. Той няма и проблем със събираемостта - платените местни данъци в България през 2016 г. са били около 71%, но в парка са събрани 100% от дължимите суми. Това не се дължи само на очевидното предимство на частната пред държавната структура (тя завежда и печели бързо дела), но и на нещо, което ужасно липсва на традиционната местна власт - доверието. "Хората ни вярват повече, отколкото на банка", казва Ранчев. "Когато имаше проблеми в банковата система, получавахме авансово пари, защото хората ни смятат за нещо като клас А актив." Една от причините е, че жителите на парка очевидно са уверени, че управляващото дружество ще осигури това, което обещава.

Съветът на парка

Другата причина е общинският съвет. През 2013 г. хората в комплекса решават, че трябва да имат механизъм за контрол и сформират Консултативен съвет. Той представлява борд от няколко души, избрани от жителите на всеки от 24-те района в "Резиденшъл парк". Петър Петков, който е част от първия такъв съвет, разказва, че в основата му е стояла група от хора, недоволни от непрозрачния начин, по който е формирана цената на газа (отоплението в комплекса е такова). След като успели да накарат основния подизпълнител "Веолия енерджи" да промени това, малко по-късно успели да извоюват и създаването на такъв съвет, който да играе ролята на контролиращ орган. "Направихме финансов одит на цялото дружество, проверихме документите, а после създадохме и всички процедури, по които да се решава харченето на парите", обяснява Петър. Съветът следва мандата на борда на директорите - първоначално 3, а после 5 години. "Той решава как да се харчат парите за капиталови ремонти. Също така всеки разход над определен лимит минава през разрешение от него. Събират се всеки месец", казва Ранчев, който очевидно няма против това решение на живеещите.

Съветът проверява договора с "Веолия", който се преподписва всяка година, както и има право да проверява критериите, по които се избират всички подизпълнители и да ги променя. Чек листовете по всяка услуга се проверяват месечно. Дневно в комплекса работят около 60 души - охрана, чистене, поддръжка. Интересното е, че за разлика от общините обаче тук в поръчките има вграден елемент на протекционизъм - хората, които живеят в комплекса, имат предимство. "Не търсим най-ниска цена, приоритет е качеството. Такъв човек се чувства по-ангажиран", обяснява Георги Ранчев. "В тези отношения подкрепяш хората, които те подкрепят. А и те се чувстват по-отговорни пред съседите си."

Крале в собствения си двор

Последното е доста ключово. Има обща фейсбук група, в която се коментира и обсъжда ставащото, има 24-часов телефон на "Веолия", на който да се подават сигнали за всичко - от повредени крушки до течове и непочистени тротоари. Ако нещо от това не сработи, могат просто да срещнат на улицата отговорните и да им поискат реакция. Разликата с традиционния общински съвет е, че тук те наистина го правят.

Да вземем например този бич за София - шофирането и паркирането. В комплекса има наложено ограничение от 20 км в час. Всеки, който не спазва това, бива глобяван. Случвало се е това да става дори по сигнали във Фейсбук с номера на автомобила или да се налагат глоби и предупреждения на доставчици, които след това не биват пускани отново, разказва Ранчев. Паркирането в зелени площи също се санкционира бързо. "Купихме и скоби", казва Петър Петков. Те са дадени на фирмата за охрана, която да следи за реда в парка. "Който и да паркира неправилно, ще бъде глобен, казва Светослав. Не съществува схемата "знаеш ли кой съм аз".

Същото е с друг недостатък на публичната среда в България - промяната на фасадите. Тук то е записано в общия договор и е забранено. Има няколко вида тенти, от които може да се избира, а остъкляване и слагане на климатици напосоки е абсолютно изключено. "Договорът е нещо добро. Те ни възпитават, това е част от ролята им", смята Светослав.

Пари-ред-утопии

Затворените комплекси (на английски gated communities) не са ново изобретение. Проф. Ричард Шнайдер, специалист по урбанистика от Университета във Флорида, припомня пред CityLab, че преди време са се наричали замъци: място, на което дадени хора се съгласяват да живеят, като се подчиняват на законите, наложени от господаря на земята. Съвременните такива преживяват ренесанс в САЩ, където почти 10 млн. души живеят в подобни, но и в бързо развиващи се икономики като Китай, Индия, Бразилия, Русия. Навсякъде идеята е една и съща - вътрешни правила, повече пространство, контролиран достъп, подбрани съседи, сигурност и ред.

"Резиденшъл парк" е, разбира се, социален балон. Повечето хора имат сходен профил, сходни доходи (годишната такса за капиталови ремонти е 500 лв.) и са го избрали по едни и същи причини. Основната е, че е много приятен за деца - те играят тук по улиците без надзор, "както преди години", казва Ранчев. Идеята, че това по някакъв начин ще се репликира навън, е утопия.

Но някои неща са много лесни за заимстване. Например простата и видима връзка между парите, които плащаш, и услугата, която получаваш. Десетилетия наред в България общините уж имат самостоятелност, а получават парите си от държавата. Това чупи проследяемостта и отдалечава жителите от отчетността за собствените им данъци. Под предлога, че местната власт не харчи добре, държавата (която е не по-добър пример) иззема все повече от тези функции. Да контролираш едно министерство е многократно по-трудно от това да контролираш местния си кмет.

Паркът е и хубав пример за място, на което правилата работят. Поради десетилетията на гузна съвест институциите в България все още не събират и не налагат глоби за нарушение на обществения договор - например за остъклени балкони, паркиране в зелени площи и др. Това се вижда като някакъв вид индулгенция за липсата на основни неща - например правов ред, работещи полиция или прокуратура, ефективна администрация и дори пари за оправяне на пътищата. Но този негласен договор прави живота още по-тежък за всички, защото бонусира онези, които нарушават реда, и наказва тези, които го искат. Това за съжаление няма да се оправи със затворени комплекси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40* 3 Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40*

В неделя е последната дискусия, в понеделник се очаква приемането на постановлението

28 мар 2020, 12470 прочитания

Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано 2 Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано

Авиокомпаниите от Близкия изток спират повечето от полетите си

28 мар 2020, 1135 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Правителството одобри втора кабинка и нови писти над Банско

С решението на кабинета се дава зелена светлина за много по-сериозно застрояване в Пирин

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10