Генерал срещу генерал: дипломатически дуели във въздуха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Генерал срещу генерал: дипломатически дуели във въздуха

Битката между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов започна още в предизборната кампания миналата година, за да продължи и след встъпването им в длъжност.

Генерал срещу генерал: дипломатически дуели във въздуха

Къде пътуваха премиерът Борисов и президентът Радев през 2017 г.

Мартин Димитров
7426 прочитания

Битката между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов започна още в предизборната кампания миналата година, за да продължи и след встъпването им в длъжност.

© Анелия Николова


Изминалата година беше интересна за българската външна политика. Предишната 2016 г. беше белязана от фиаското с двете кандидатури на страната за Генерален секретар на ООН, дипломатическите совалки между Анкара и Берлин на премиера Бойко Борисов, както и със спекулациите относно евроатлантическата ориентация на страната около президентските избори през ноември.

2017 г. беше по-динамична, но едновременно с далеч по-малко екшън и резки движения. Причините за това са няколко. Първо, встъпилият в длъжност през януари президент Румен Радев имаше тежката задача едновременно да е съвсем ново лице, да трябва да носи отговорност за служебен кабинет и да се справи с тежкия багаж от кандидатпрезидентската кампания, по време на която - отчасти по своя вина, отчасти поради неумелост, а също и заради посланията на неговите противници - беше описан като "кандидатът на Москва". Затова и първите му международно визити целяха да изчистят този имидж и да покажат на западните партньори на България, че той ще поддържа евроатлантическия курс на страната.

След парламентарните избори и връщането на редовно правителство през март обаче, Радев отиде на втора линия във външнополитически план и голямата част от срещите, които организира от края на лятото насам, са в България, паралелно с гостуването на чуждите лидери по друг повод у нас. С изключение на каскадата с френските самолети "Рафал" в началото на ноември и гостуването в Азербайджан (където вицепрезидентът Илияна Йотова има солидни връзки), Радев не блесна в международна светлина.

Не така стоят нещата с премиера Бойко Борисов, който още в края на втория си мандат разбра, че засилената международна дейност успешно отвлича вниманието - и на гласоподавателите, и на европейските лидери - от неспособността за вътрешнополитически реформи.

Затова, въпреки че влезе в "международната надпревара" с Радев с три месеца закъснение през май, Борисов обиколи половин Европа, Западните Балкани и дори - Саудитска Арабия - в първите девет месеца на третия си мандат. Темата за подкрепата на Балканите по пътя към Европейския съюз, както и отварянето на Македония след падането на правителството на Никола Груевски, също обяснява как Борисов прекоси по диагонал (буквално - вижте втората карта) Европа.

Въпросът е до колко е устойчив образът на дипломат, който премиерът се опитва да си изгради - както за българската публика, така и за европейските ни партньори. Дали страната ни ще изгради ясна външнополитическа стратегия, със своите приоритети и взаимодействие от страна на основните властимащи? Отговорите на тези въпроси обаче могат да стане ясни едва през 2018 г., а дотогава: вижте къде се пресичат дипломатическите пътеки на Бойко Борисов и Румен Радев през 2017 г.

Изминалата година беше интересна за българската външна политика. Предишната 2016 г. беше белязана от фиаското с двете кандидатури на страната за Генерален секретар на ООН, дипломатическите совалки между Анкара и Берлин на премиера Бойко Борисов, както и със спекулациите относно евроатлантическата ориентация на страната около президентските избори през ноември.

2017 г. беше по-динамична, но едновременно с далеч по-малко екшън и резки движения. Причините за това са няколко. Първо, встъпилият в длъжност през януари президент Румен Радев имаше тежката задача едновременно да е съвсем ново лице, да трябва да носи отговорност за служебен кабинет и да се справи с тежкия багаж от кандидатпрезидентската кампания, по време на която - отчасти по своя вина, отчасти поради неумелост, а също и заради посланията на неговите противници - беше описан като "кандидатът на Москва". Затова и първите му международно визити целяха да изчистят този имидж и да покажат на западните партньори на България, че той ще поддържа евроатлантическия курс на страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK