България не напредва в иновациите

Леко придвижване напред от 38-о на 36-о място се констатира и в рамките на Глобалния иновационен индекс 2017. Най-напред в класациите са най-богатите държави, които имат възможност да инвестират в нови технологии и човешки ресурс.

"Всъщност в класацията на Глобалния иновационен индекс България е на второ място след Китай от групата на държавите със среден към висок доход, които са най-напред в таблицата. На практика всички 35 страни преди България в този индекс са представители на групата на държавите с високи доходи с изключение на Китай (22-о място)", коментира проф. д-р Теодора Георгиева, председател на eкспертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Друг положителен факт е, че България е сред 17-те държави, които имат поне 10% по-добри показатели от другите страни със сходно развитие и показатели за брутен вътрешен продукт.

"Резултатите от подобни изследвания трябва да се интерпретират внимателно. Прави впечатление, че за последния петгодишен период стойностите, които България получава по отделните индекси, не търпят промяна или промяната е несъществена", обобщава проф. Теодора Георгиева. Например: в Доклада за глобална конкурентоспособност стойностите за България за всяка от последните пет години са 4.3 или 4.4. В Глобалния иновационен индекс резултатите за България са малко под или малко над 42 по съответната методология. Европейското иновационно табло отчита постижения за България спрямо средните равнища в ЕС между 45 и 50, като промяната спрямо 2010 г. е нулева.

Не става само с европари

Налице са реални плащания за научноизследователска и развойна дейност по оперативните програми "Иновации и конкурентоспособност" и "Наука и образование за интелигентен растеж", както и усвоено финансиране директно чрез европейските рамкови програми (виж карето), отчита "Иновации БГ".

"За съжаление липсват националните примери, които да подкрепят и мултиплицират постигнатия с европейски средства ефект. Националният иновационен фонд оперира със символичен бюджет, работи с големи забавяния и пропуснати сесии, към което през 2017 г. се добави и една опорочена сесия – след няколко години очакване от страна на малките и средните предприятия и пиков брой подадени проекти", коментира проф. Теодора Георгиева.

Според доклада Националният фонд "Научни изследвания" от години е "лош пример за престъпно изразходване на и бездруго силно ограничения национален ресурс за наука". Средствата за функционирането на изградените центрове за предприемачество към няколко технически и технологични висши училища бяха спрени, което направи тяхното бъдещо функциониране невъзможно.

Тенденциите потвърждават липсата на държавни приоритети в областта на науката, технологиите и иновациите и сериозно застрашават достигането на националната цел от 1.5 % дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт до 2020 г., обобщава "Иновации БГ".