България не напредва в иновациите

Традиционният доклад "Иновации БГ 2017" оценява състоянието и потенциала за нововъведенията

България е единствената страна от ЕС, която не регистрира напредък в областта на иновационния потенциал за последните седем години – резултат, който обаче може да изглежда оптимистично на фона на най-сериозния спад в рамките на евросъюза, регистриран от Румъния (31%), както и изоставането, отчетено за още 11 държави. Това се посочва в традиционния доклад "Иновации БГ 2017" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.

Нагоре-надолу в различните класации

Безспорен иновативен лидер за общността остава Швеция, а най-съществен е напредъкът в Литва, Малта, Холандия и Великобритания, отчита Европейското иновационно табло 2017 (European Innovation Scoreboard) – инструмент на Европейската комисия.

В Доклада за глобална конкурентоспособност 2016–2017 България е на 50-о място сред 138 държави, което е придвижване напред с четири места спрямо предходната година. След страната ни остават още шест държави на ЕС: Гърция е на 86-а позиция, а Румъния на 62-о място (заедно с Унгария, Словения, Словакия и Кипър), припомня "Иновации БГ".

Според методологията на Световния икономически форум България е с най-добри позиции по отношение на показателите "Технологична готовност", "Макроикономическа среда", "Ефективност и развитие на стоковите, трудовите и финансовите пазари". Като основна бариера е посочен факторът "Корупция" заедно със закрила на правата (включително върху интелектуална собственост), (не)зависимост на съдебната система, (не)прозрачност на правителствените политики, бизнес разходи срещу престъпления и насилие, организирана престъпност. Най-ниска оценка страната ни получава по двата показателя за потенциал за задържане на таланти (125-о място - едно от последните) и потенциал за привличане на таланти (110-а позиция), обобщава докладът.

Леко придвижване напред от 38-о на 36-о място се констатира и в рамките на Глобалния иновационен индекс 2017. Най-напред в класациите са най-богатите държави, които имат възможност да инвестират в нови технологии и човешки ресурс.

"Всъщност в класацията на Глобалния иновационен индекс България е на второ място след Китай от групата на държавите със среден към висок доход, които са най-напред в таблицата. На практика всички 35 страни преди България в този индекс са представители на групата на държавите с високи доходи с изключение на Китай (22-о място)", коментира проф. д-р Теодора Георгиева, председател на eкспертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Друг положителен факт е, че България е сред 17-те държави, които имат поне 10% по-добри показатели от другите страни със сходно развитие и показатели за брутен вътрешен продукт.

"Резултатите от подобни изследвания трябва да се интерпретират внимателно. Прави впечатление, че за последния петгодишен период стойностите, които България получава по отделните индекси, не търпят промяна или промяната е несъществена", обобщава проф. Теодора Георгиева. Например: в Доклада за глобална конкурентоспособност стойностите за България за всяка от последните пет години са 4.3 или 4.4. В Глобалния иновационен индекс резултатите за България са малко под или малко над 42 по съответната методология. Европейското иновационно табло отчита постижения за България спрямо средните равнища в ЕС между 45 и 50, като промяната спрямо 2010 г. е нулева.

Не става само с европари

Налице са реални плащания за научноизследователска и развойна дейност по оперативните програми "Иновации и конкурентоспособност" и "Наука и образование за интелигентен растеж", както и усвоено финансиране директно чрез европейските рамкови програми (виж карето), отчита "Иновации БГ".

"За съжаление липсват националните примери, които да подкрепят и мултиплицират постигнатия с европейски средства ефект. Националният иновационен фонд оперира със символичен бюджет, работи с големи забавяния и пропуснати сесии, към което през 2017 г. се добави и една опорочена сесия – след няколко години очакване от страна на малките и средните предприятия и пиков брой подадени проекти", коментира проф. Теодора Георгиева.

Според доклада Националният фонд "Научни изследвания" от години е "лош пример за престъпно изразходване на и бездруго силно ограничения национален ресурс за наука". Средствата за функционирането на изградените центрове за предприемачество към няколко технически и технологични висши училища бяха спрени, което направи тяхното бъдещо функциониране невъзможно.

Тенденциите потвърждават липсата на държавни приоритети в областта на науката, технологиите и иновациите и сериозно застрашават достигането на националната цел от 1.5 % дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт до 2020 г., обобщава "Иновации БГ".

Плащания

- Реални плащания по оперативна програма "Конкурентоспособност на българската икономика" към края на 2015 г. в размер на 2.160 млрд. лв., от които 340.964 млн. лв. национално финансиране, в голямата си част насочени за насърчаване на иновациите.

- Реални плащания по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" към края на 2017 г. в размер на 535.484 млн. лв., от които 80.302 млн. лв. национално финансиране. Чрез всички инструменти на инициативата "Джереми" са инвестирани 1.40 млрд. лв. в 7990 малки и средни предприятия, от които над 1300 новосъздадени.

- Реални плащания по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" към края на 2017 г. в размер на 121.261 млн. лв., от които 18.189 млн. лв. национално финансиране

Източник: "Иновации БГ 2017"