Как безсмислена реформа на ГЕРБ, ДПС и БСП затрудни търговската регистрация

На 22 ноември 2017 г. в пленарната зала на Народното събрание цари другарска атмосфера. И управляващи, и опозиция са изпаднали в еуфория. На първо четене са приети промени в Кодекса на труда и в Търговския закон, инспирирани от омбудсмана Мая Манолова, които щели да гарантират, че всеки работник ще си получава заплатата.

Законопроектът е приет с гласовете на всички присъстващи в залата. От място Драгомир Стойнев от БСП се провиква: "Браво! Браво! Браво на ГЕРБ и на Цветанов!" Същата бе и еуфорията при второто четене.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според част от промените, които влязоха в сила още в деня на обнародването им (22 декември), прехвърлянето на дружествения дял от едно предприятие на трети лица се извършва, "ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял".

Агенцията по вписванията (АВ) вече е започнала да отказва вписването на прехвърляне на дялове, ако заедно със заявлението за прехвърляне няма представен и официален документ, че предприятието няма неплатени заплати и осигуровки. Информацията за неплатени заплати трябва да има в Главна инспекция по труда, а за осигуровки - в Националната агенция по приходите, т.е. официалният документ трябва да дойде от тези две институции, при това да бъде представен от заявителя.

Според досегашната практика на длъжностните лица към Агенцията по вписванията новият текст задължава при прехвърляне на дружествен дял заявителят да представи "официални документи, издадени от съответно компетентен държавен орган", че няма задължения, т.е. информацията не се събира по служебен път, а от заявителя. Агенцията по вписванията освен това приема, че няма как заявителят да удостовери тези обстоятелства, че не дължи заплати и осигуровки, като представи декларация (дори и заверена пред нотариус), в която да декларира, че няма задължения.



На интернет страниците на Главната инспекция по труда (ГИТ) и на Националната агенция по приходите няма информация за процедурата за изваждане на подобно удостоверение. По информация на "Капитал" за НАП няма проблем бързо да осигури служебен достъп на Агенцията по вписванията за това дали дадена фирма дължи осигуровки.

Проблемът е при Главната инспекция по труда. Единственият начин тази институция да събере данни дали дадено дружество не е платило заплатите на служителите си е да извърши нарочна проверка. Това означава, че преди всяко прехвърляне на дялове на фирма на трето лице дружеството ще трябва да минава ревизия пред ГИТ. Нещо, за което инспекцията по труда със сигурност няма капацитет. "Промените в чл. 15 и чл. 129 в Търговския закон регламентират, че прехвърляне на предприятия и дялове от предприятия могат да бъдат извършени само при изплатени възнаграждения и обезщетения на работници и служители, включително и на такива с прекратени правоотношения до 3 години назад. Не е регламентирано обаче Инспекцията по труда да издава удостоверение за липса на такива задължения. Поради това няма правно основание такъв документ да бъде издаван от ИА ГИT" отговориха от инспекцията.

В четвъртък Агенцията по вписванията (която няма никаква вина за безумното законодателно решение) разпространи съобщение, с което обърна внимание на това ново законово изискване, като призна, че то е въведено при непълнота в закона. По информация на "Капитал" по инициатива на агенцията в сряда е била проведена среща с представители на НАП и ГИТ.

Така се оказва, че тези промени, от една страна, са точно в обратната посока на заявената от управляващите кампания по разтоварване на административната тежест, а от друга, са абсолютно безсмислени и по никакъв начин няма да спрат възможността фирма, която дължи заплати или осигурителни вноски на служителите си, да бъде прехвърлена на някой бушон.

Достатъчно е например да се приеме нов съдружник чрез вдигане на капитала на дружеството (например дори само с един лев), след което на него могат безпроблемно да му бъдат прехвърлени дяловете, тъй като за прехвърляне на дялове между съдружници не се изискват въпросните удостоверения.

Недомислените промени са предложени между първо и второ четене и приети с такъв патос, че в социалната комисия на парламента настава люта битка кой да бъде писан за техен вносител. "Не, напишете ги да са всички. Нека са на всички предложенията", подсказва Мая Манолова, а Светлана Ангелова от ГЕРБ предлага решение: "Аз ви предлагам от трите парламентарни групи – да има по един представител от всяка парламентарна група. И от ДПС да има, който е съгласен."

Популизъм без граници

Също толкова безсмислена беше и друга промяна на Търговския закон, приета преди една година и представена като сериозна защита срещу кражбата на фирми. Тя също се оказа, че единствено затруднява регистрацията и не спира кражбата на дружества.

Последните изменения на Търговския закон, както и законодателната вакханалия, която миналата есен връхлетя гражданския процес отново под булото на популизма, са поредното доказателство, че вместо дълбоки реформи на институции и механизми управляващите (в случая и опозицията) имат воля единствено да се движат от популизма. Така обаче не само не се решават проблемите, но и се създават нови.

А в крайна сметка злоупотребите се пресичат не с нескопосани законодателни клетви, а чрез ефективни институции. Прокуратурата и полицията са тези, които борят финансовите и данъчните измами, а контролните органи са тези, които трябва да следят за коректността на работодателите. Нито един закон не им пречи да го правят ефективно.