С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 4 яну 2018, 16:42, 8008 прочитания

7 извода от доклада на БАН за АЕЦ "Белене"

Икономическо чудо, ръст на населението и увеличено потребление на електричество чакат България до 2040 г. според разсекретения документ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След близо двумесечно протакане секретният доклад на БАН за бъдещето на българската енергетика и реализацията на АЕЦ "Белене" вече е публичен. Усещането, че нещо все още се крие, обаче е осезаемо, тъй като по-рано бе казано, че докладът надхвърля 1000 стр., а сега са оповестени едва 370 страници.

Несъмнено тепърва ще се правят коментари на анализите и прогнозите, ще се дискутира кое е възможно и кое не. "Капитал" вече прегледа предварителната версия на доклада, както и стилизираната официална такава, в която изводите се различаваха драстично.


Сега обръщаме внимание на някои от най-странните и неочаквани факти, които се съдържат в доклада на БАН:

1. Авторите са анонимни

Всеки сериозен научен доклад или анализ посочва на видно място своите автори. Анонимността в научните среди е напълно неприемлива, тъй като поставя под съмнение изложените твърдения. Прословутият доклад на БАН за "Изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката)", включващ анализ на възможността проектът "АЕЦ Белене" да бъде реализиран на пазарен принцип, обаче няма нито един явен автор. Единственото име, което фигурира там, е това на координатора - проф. Александър Тасев. Така не може да се разбере кой точно учен е извел съответните твърдения за различните анализирани области.



2. Нова икономическа криза няма да има

Всички сценарии за икономическото развитие на България предвиждат ръст значителен ръст на БВП. Дори т.нар. вариант на нисък растеж, при който се казва, че "ще се запази сегашното положение на нещата", е заложено реалните темпове на растеж на българската икономика да бъдат 2.5-3% годишно в периода до 2040. Вариантът с умерен растеж "обещава" 3-4 ръст на БВП всяка година. Да заложиш подобен непрекъснат ръст за 23-годишен период е сериозно оптимистично предположение, което надхвърля дори надеждите на ГЕРБ.

3. Населението на страната няма да намалява

Въпреки че през последните години тенденцията за намаляване на населението на България е ясно изразена, а всички прогнози за бъдещето не показват възможности за обрат, в доклада на БАН демографски проблем на практика няма. "В резултат от съвкупното действие на посочените фактори получаваме увеличение през 2040 г. с около 300 000 души на населението спрямо 2015 г. (при варианта на висок растеж), или възстановяване на равнището от 2015 г. (при варианта на умерен растеж), или намаляване на населението с около 300 000 души през 2040 г. (при варианта на нисък растеж)", пишат учените. За сравнение, анализите на НСИ и ООН сочат поне 1 млн. души по-малко през 2040 г. спрямо 2015 - нещо, което изглежда съвсем реално на фона на рекордно ниската раждаемост през 2017 г.

4. Ще харчим ток колкото европейците, но няма да имаме техните доходи

Според доклада България се очаква да догони развитите страни по електропотребление на 1 лице, което "създава условия за нарастване на производството на електрическа енергия". При все това данните от същия този доклад за последните 20 г. не показват да има някаква тенденция към сближаване на електропотреблението у нас и на Запад. Нещо повече - България има най-енергийно интензивната икономика в ЕС, поради което се очаква в бъдеще да използваме по-малко енергия (благодарение на новите технологии и енергийната ефективност) за създаването на 1000 евро от БВП, отколкото сега. Противното би означавало, че ще ставаме все по-енергийно интензивни, съответно неконкурентни, на другите държави.

5. АЕЦ "Белене" все още не е лицензиран

При представянето на доклада на БАН през ноември 2017 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова изтъкна като довод в подкрепа на АЕЦ "Белене" това, че проектът вече е лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране - процес, който отнема години. От публикуваните сега текстове обаче съвсем ясно се вижда, че лицензионният процес е стигнал до средата. Издадено е разрешение за избор на площадка (декември 2004 г.), има заповед за одобряване на площадка "Белене" (декември 2006 г.) и са издадени разрешения за проектиране на 1-ви и 2-ри блок на централата (май-юни 2007 г.). През април 2008 г. е подадено заявление за одобряване на техническия проект, но преди това да се случи, през 2012 г., Народното събрание прекратява дейностите по проекта "Белене".

"В случай на възобновяване на проекта по съответния ред лицензионното производство пред АЯР може да продължи от последния етап, до който е стигнало – оценка на техническия проект, след привеждане в съответствие с относими промени в действащото законодателство", пише в доклада.

6. Нужна е нова нотификация от ЕК

Друг довод за възобновяването на проекта АЕЦ "Белене" е, че за него има получено одобрение от Европейската комисия, което е изразено в становище 5860 от 7.12.2007 г. Само че в доклада на БАН е записано, че ЕК трябва да бъде уведомена отново по реда на изброените механизми. Причината е Регламент (ЕС) №256/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. относно нотифицирането до комисията на инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура. Той се прилага за проекти, които са с вече започнали дейности по изграждане или извеждане от експлоатация, или за които е взето окончателно инвестиционно решение.

7. Държавата трябва да плаща за ядрената безопасност

Според доклада България като страна, подписала Виенската конвенция, не би могла да реализира проект за изграждане и експлоатация на АЕЦ, без да поеме какъвто и да било финансов ангажимент за гарантиране на ядрената безопасност. Такава отговорност стои дори при 100% частна инвестиция в атомна централа.

Наред с това в доклада пише още: "Независимо от извършените експертизи и оценки на техническия проект на АЕЦ "Белене", извършени в периода 2008 - 2012 г., евентуално възобновяване на дейностите по този проект ще изисква допълнителна оценка за съответствие на проекта с Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи, приета на 21.09.2016 г."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Комисията на Ревизоро за малко да не гласува отлагането на закона за горивата 1 Комисията на Ревизоро за малко да не гласува отлагането на закона за горивата

Първо точката се отложи заради липсващ министър, но депутатите бяха призовани повторно и гласуваха "за"

17 яну 2019, 1657 прочитания

Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка

И още: САЩ заплашват да се оттеглят от договора за ракетите със среден обсег; Какво показва пазарният тест за бъдещо продължение на "Турски поток" през България

17 яну 2019, 838 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Банско: новите щрихи на стария казус

Осем въпроса и отговора за това защо решението на правителството буди подозрения

Данъци, доходи и осигуровки - какво ново

Собствениците на автомобили, на имоти в курорти и тези с високи доходи ще плащат повече

Колко е сложно да управляваш милиарди

Фондът на фондовете обеща много неща за 2018 г., но само част от тях се случиха, а около процедурите витаят съмнения

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Всичко за Роки

Taschen публикува книга с историята на най-емблематичния герой на Силвестър Сталоун

Кино: "Ралф разбива интернета"

Смислена анимация за приятелството и "живота" в Мрежата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Лобисткият закон за горивата засега се отлага, Франция се готви за Brexit без сделка

Емисия

DAILY @7PM // 17.01.2019 Прочетете