С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 4 яну 2018, 16:42, 9144 прочитания

7 извода от доклада на БАН за АЕЦ "Белене"

Икономическо чудо, ръст на населението и увеличено потребление на електричество чакат България до 2040 г. според разсекретения документ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След близо двумесечно протакане секретният доклад на БАН за бъдещето на българската енергетика и реализацията на АЕЦ "Белене" вече е публичен. Усещането, че нещо все още се крие, обаче е осезаемо, тъй като по-рано бе казано, че докладът надхвърля 1000 стр., а сега са оповестени едва 370 страници.

Несъмнено тепърва ще се правят коментари на анализите и прогнозите, ще се дискутира кое е възможно и кое не. "Капитал" вече прегледа предварителната версия на доклада, както и стилизираната официална такава, в която изводите се различаваха драстично.


Сега обръщаме внимание на някои от най-странните и неочаквани факти, които се съдържат в доклада на БАН:

1. Авторите са анонимни

Всеки сериозен научен доклад или анализ посочва на видно място своите автори. Анонимността в научните среди е напълно неприемлива, тъй като поставя под съмнение изложените твърдения. Прословутият доклад на БАН за "Изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката)", включващ анализ на възможността проектът "АЕЦ Белене" да бъде реализиран на пазарен принцип, обаче няма нито един явен автор. Единственото име, което фигурира там, е това на координатора - проф. Александър Тасев. Така не може да се разбере кой точно учен е извел съответните твърдения за различните анализирани области.



2. Нова икономическа криза няма да има

Всички сценарии за икономическото развитие на България предвиждат ръст значителен ръст на БВП. Дори т.нар. вариант на нисък растеж, при който се казва, че "ще се запази сегашното положение на нещата", е заложено реалните темпове на растеж на българската икономика да бъдат 2.5-3% годишно в периода до 2040. Вариантът с умерен растеж "обещава" 3-4 ръст на БВП всяка година. Да заложиш подобен непрекъснат ръст за 23-годишен период е сериозно оптимистично предположение, което надхвърля дори надеждите на ГЕРБ.

3. Населението на страната няма да намалява

Въпреки че през последните години тенденцията за намаляване на населението на България е ясно изразена, а всички прогнози за бъдещето не показват възможности за обрат, в доклада на БАН демографски проблем на практика няма. "В резултат от съвкупното действие на посочените фактори получаваме увеличение през 2040 г. с около 300 000 души на населението спрямо 2015 г. (при варианта на висок растеж), или възстановяване на равнището от 2015 г. (при варианта на умерен растеж), или намаляване на населението с около 300 000 души през 2040 г. (при варианта на нисък растеж)", пишат учените. За сравнение, анализите на НСИ и ООН сочат поне 1 млн. души по-малко през 2040 г. спрямо 2015 - нещо, което изглежда съвсем реално на фона на рекордно ниската раждаемост през 2017 г.

4. Ще харчим ток колкото европейците, но няма да имаме техните доходи

Според доклада България се очаква да догони развитите страни по електропотребление на 1 лице, което "създава условия за нарастване на производството на електрическа енергия". При все това данните от същия този доклад за последните 20 г. не показват да има някаква тенденция към сближаване на електропотреблението у нас и на Запад. Нещо повече - България има най-енергийно интензивната икономика в ЕС, поради което се очаква в бъдеще да използваме по-малко енергия (благодарение на новите технологии и енергийната ефективност) за създаването на 1000 евро от БВП, отколкото сега. Противното би означавало, че ще ставаме все по-енергийно интензивни, съответно неконкурентни, на другите държави.

5. АЕЦ "Белене" все още не е лицензиран

При представянето на доклада на БАН през ноември 2017 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова изтъкна като довод в подкрепа на АЕЦ "Белене" това, че проектът вече е лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране - процес, който отнема години. От публикуваните сега текстове обаче съвсем ясно се вижда, че лицензионният процес е стигнал до средата. Издадено е разрешение за избор на площадка (декември 2004 г.), има заповед за одобряване на площадка "Белене" (декември 2006 г.) и са издадени разрешения за проектиране на 1-ви и 2-ри блок на централата (май-юни 2007 г.). През април 2008 г. е подадено заявление за одобряване на техническия проект, но преди това да се случи, през 2012 г., Народното събрание прекратява дейностите по проекта "Белене".

"В случай на възобновяване на проекта по съответния ред лицензионното производство пред АЯР може да продължи от последния етап, до който е стигнало – оценка на техническия проект, след привеждане в съответствие с относими промени в действащото законодателство", пише в доклада.

6. Нужна е нова нотификация от ЕК

Друг довод за възобновяването на проекта АЕЦ "Белене" е, че за него има получено одобрение от Европейската комисия, което е изразено в становище 5860 от 7.12.2007 г. Само че в доклада на БАН е записано, че ЕК трябва да бъде уведомена отново по реда на изброените механизми. Причината е Регламент (ЕС) №256/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. относно нотифицирането до комисията на инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура. Той се прилага за проекти, които са с вече започнали дейности по изграждане или извеждане от експлоатация, или за които е взето окончателно инвестиционно решение.

7. Държавата трябва да плаща за ядрената безопасност

Според доклада България като страна, подписала Виенската конвенция, не би могла да реализира проект за изграждане и експлоатация на АЕЦ, без да поеме какъвто и да било финансов ангажимент за гарантиране на ядрената безопасност. Такава отговорност стои дори при 100% частна инвестиция в атомна централа.

Наред с това в доклада пише още: "Независимо от извършените експертизи и оценки на техническия проект на АЕЦ "Белене", извършени в периода 2008 - 2012 г., евентуално възобновяване на дейностите по този проект ще изисква допълнителна оценка за съответствие на проекта с Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи, приета на 21.09.2016 г."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци 1 Румен Радев призова за актуализация на избирателните списъци

Управляващата коалиция не изпрати представители на срещата за изборния процес при президента

17 яну 2020, 1466 прочитания

Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете 3 Вносът на боклука: Не ви трябва да знаете

Как информацията за това какви отпадъци и кой ги внася в България се оказа най-пазената тайна в държавата

17 яну 2020, 2062 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 3361 прочитания

17 яну 2020, 2846 прочитания

17 яну 2020, 2121 прочитания

17 яну 2020, 2051 прочитания

17 яну 2020, 1933 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Банско: новите щрихи на стария казус

Осем въпроса и отговора за това защо решението на правителството буди подозрения

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10