С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 5 яну 2018, 11:38, 7235 прочитания

Нормативни игри

Как ГЕРБ и партиите от "Обединените патриоти" намират баланса между интересите в законодателството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Предложения с лобистки и популистки мотиви стоят с месеци "на трупчета" в парламента.

- Един от ефектите е впечатлението за неустойчива правна среда, отблъскваща инвеститорите.
Мнозинството в Народното събрание владее процедурни хватки, с които може да отлага законопроекти на опозицията, така че никога, дори за четири години, да не бъдат включени в дневния ред. Това е нарушение на правилника, но и застраховка да не минат някои от идеите на БСП или ДПС. Когато обаче авторите на необичайно забавените проекти са от управляващите, било то депутати от ГЕРБ или "Обединените патриоти", или даже Министерският съвет, има подозрения в различни посоки.

Най-често съмнението е, че става въпрос за лобизъм, който сблъсква интересите на различни кръгове, компании или конкуренти, и докато едната страна не надделее, няма движение напред по текстовете. Възможно е отлагането на едни проекти да се "търгува" срещу постигане на съгласие за други, а има и такива, които се подхвърлят под формата на намерения и идеи, но след гръмогласното им обявяване липсват действия по тях. Това показва, че са употребени за тест на обществените настроения, но никога не е било сериозно намерението да бъдат осъществени на практика.


Зад лансираните и блокирани законодателни инициативи стоят различни политически и бизнес интриги, но от трибуната на този парламент досега не е прозвучала загриженост за реалния ефект от това - впечатлението за неустойчивост на правовата и нормативна среда, в която всичко изглежда възможно. А това е факторът №1 за негативната нагласа на инвеститорите.

Лобистки сблъсъци

Най-точно в това определение се вписва текстът за бутилирането на изворните води в законопроекта за храните. Работата по него в комисията по земеделие на второ четене още не е започнала, въпреки че събирането на предложения приключи в края на ноември 2017 г. Проблемът най-общо е в това дали вместо сега използваният термин "търговско наименование" (марка) бутилиращите компании трябва да използват новия термин "търговското описание", което включва името на извора и мястото на експлоатация. Ако се приеме, че находището е водещо, тогава например "Девин" ще трябва да изписва с най-едри букви на етикета "Балдаран" за изворната си вода, каквато обаче е търговската марка на един от конкурентите й - "Балдаран спринг", който бутилира вода от същото място. В проекта на закона, одобрен от правителството, министерството на земеделието предлага точно това и е подкрепено от "Обединени патриоти". Парламентът обаче беше засипан от становища срещу предложението, а във вестниците споровете се разпростряха на цели страници. Обратната позиция проби при депутат от ГЕРБ, който в последния ден преди крайния срок за събиране на предложения внесе изцяло нова глава в тази част. Неофициално от БСП и от патриотите твърдят, че новите текстове няма да минат през земеделската комисия, но не се знае кой ще надделее при финалното гласуване в пленарната зала. За да излезе от ситуацията, министър Румен Порожанов каза, че проектът ще изчака становище от Брюксел, защото и двете страни се позовават на европейска директива.



Един от откритите сблъсъци, заради който едно и също по смисъл предложение се внася два пъти за половин година, е за строежа върху земеделски земи. Депутатът от НФСБ Йордан Апостолов търси начин да прокара текст, с който собствениците на земи с променено предназначение да не изгубят правото си да строят след изтекъл срок, а подозренията на опозицията са, че се обслужват интереси на едри предприемачи по морето и зимните курорти. Заради обществения отзвук и под натиск от ГЕРБ предложението беше изтеглено в началото на 44-ото НС, но в момента е част от доклада за второ четене в друг закон. В пленарната зала ще се види дали ще се събере достатъчно мнозинство и от кои партии, но вече има намеци из кулоарите на парламента, че е възможно първо да се търси становище от Европейската комисия.


Един от най-дълго отлежаващите законопроекти преди второ четене е този за академичния състав. Негови вносители са депутати от ГЕРБ и патриотите, но неофициално се знае, че двигател на основните идеи в него е представителят на "Атака" Станислав Станилов. Той беше внесъл подобен проект и в миналия парламент, но националистите тогава бяха в опозиция. В сегашния също не успяват да го придвижат бързо напред.

Най-спорният момент в предложението е силното ограничаване на възможността да се "произвеждат" нови доценти, доктори и професори, като един от възможните варианти дори предвижда статутът на вече хабилитирани лица след 2011 г. да се преразгледа по новите критерии. От септември 2017 г. проектът е в образователната комисия за второ четене, но работата по него не е започнала. Министерството на образованието доскоро не беше представило критерии, по които да се измерват научните постижения на кандидатите за титли, а има и сериозна съпротива от академичните среди
.

Отлагане с една година на новите правила за концесиите в частта за плажните ивици стана друг повод за скандал между патриоти и ГЕРБ. С гласовете на ГЕРБ и ДПС се запази функцията на министерството на туризма да ги отдава. По този повод вицепремиерът Валери Симеонов написа във фейсбук: "И така, равносметката е: "Слънчев бряг-север" - Маджо; "Слънчев бряг-юг" - ВИС; "Несебър-юг" - ВИС; "Поморие-централен" - братя Маргини; "Бургас-север" - братя Маргини; "Созопол Харманите" - ВИС; "Созопол-централен" - подготвен за братя Маргини; и т.н., и т.н. Сараите на Доган - плаж "Отманли" - ДПС. На печелившите - весела Коледа и честити нови 20 години концесии!"

Странно бавно се движи и проектът за частната охранителна дейност, внесен от депутати от ГЕРБ, сред които и председателят на групата Цветан Цветанов. Според Красимир Янков от БСП и Ахмед Ахмедов от ДПС с него ще се преразпредели пазарът на частната охрана. Раздадените лицензи за такава дейност досега са близо 3000, а заетите в нея - около 100 000 души. Според депутати от опозицията при второто гласуване в комисията са изчистени доста от спорните моменти, но все пак е останала вратичка, през която вътрешният министър да решава неуредените със закона въпроси. Гласуването в пленарната зала предстои.

За натиск или популизъм

Има законопроекти, които управляващите използват да тестват общественото мнение или за "разменна монета". В средата на ноември с гласовете на ГЕРБ и ДПС в правната комисия на първо четене минаха промените в закона за банковата несъстоятелност срещу т.нар. вторично ограбване на активите на КТБ, внесени от Йордан Цонев и Делян Пеевски от ДПС. Те позволяват със задна дата да се развалят "фиктивни" цесии. Двумесечният срок за вкарването им в пленарната зала изтече през декември, но вносителите използват единствения механизъм на опозицията да влияе на дневния ред засега безуспешно (вижте карето). На 10 януари най-вероятно от ДПС ще пробват отново.

Най-опасната досега игра със законодателството е евентуалното приемане на промяна в конституцията, така че да се преразгледат приватизационни сделки десетилетия назад. Предложението дойде от ГЕРБ и въпреки че партията има достатъчно депутати, за да го придвижи, не го прави вече месеци наред. Тъй като идеята противоречи на основния закон и на базови принципи в правото, очевидно целта на партията на Борисов е била да насочи обществените критики към предшествениците й във властта.

Управляващата комбинация ГЕРБ - "Обединени патриоти" не изглежда застрашена въпреки споровете по някои закони или решения на правителството. Компенсаторните инструменти, с които се поддържа балансът на интересите, са изместили декларираните политически принципи, ако се съди и по честото сработване между т.нар. патриоти и ДПС.
Процедури и срокове

Правилникът на Народното събрание определя срок от два месеца от внасянето на законопроекта в деловодството, в който той трябва да мине през комисия и да влезе в пленарната зала за първо гласуване. Ако бъде приет, по текстовете в него могат да се правят предложения за корекции, които се събират най-много четири седмици, а след това се разглеждат в комисия и се гласуват. Кога това да стане не е указано и затова тук се намира вратичката, с което работата по текстовете се разтегля във времето. Окончателното им приемане или отхвърляне в пленарната зала става до 14 дни след изработването на доклада в комисията. Разумният период за превръщането на един проект в закон би трябвало да не е по-дълъг от три-четири месеца от внасянето му в деловодството до гласуването му на второ четене.

Въпреки че правилникът е де факто закон, няма санкции за неговото неизпълнение. Практика е дневният ред на заседанията да се предлага от мнозинството - въпреки че са предвидени консултации и с останалите групи, и се гласува всяка сряда сутрин в залата. Единствената възможност за опозицията е да предлага точка в дневния ред всяка първа сряда от месеца, като различните групи се редуват - ако единият месец първи са от БСП, на следващия са от ДПС, а на третия - "Воля".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 373 прочитания

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 1138 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 11610 прочитания

28 фев 2020, 4013 прочитания

28 фев 2020, 2454 прочитания

28 фев 2020, 1987 прочитания

28 фев 2020, 1644 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Нова глоба за ЧЕЗ от КЗК

Разпределителното дружество е обвинено в злоупотреба с господстващо положение

Още от Капитал
Супермаркет у дома

Иван Александров, изпълнителен директор и основател на eBag.bg, пред "Капитал"

Борсовата оферта на Eleven

Анализатори смятат, че ще има интерес към акциите на "Илевън кепитъл", но и посочват някои особености заради специфичната й дейност

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10