Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 5 яну 2018, 13:13, 18192 прочитания

Йордан Йорданов: АЕЦ "Белене" е като парен локомотив в епохата на eлектромагнитните влакове

Бившият изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" и собственик на агенция "Нуклеон" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Йордан Йорданов е завършил специалност "Атомни централи и установки" в Московския енергетичен институт, след което е назначен за инженер-оператор на II блок в АЕЦ "Козлодуй". От 1983-а последователно заема различни длъжности, а през април 2000 г. става първият изпълнителен директор на атомната централа след отделянето й като самостоятелно дружество. През 2002-ра основава консултантската агенция "Нуклеон".

Като човек, който повече от 35 години участва пряко в ядрената енергетика на България, как определяте последните събития в сектора, свързани с доклада на БАН и евентуалното възкресяване на проекта АЕЦ "Белене"?


Бих казал, че с много малки изключения сред хората, които се занимават с тази тема, сега няма такива, които са строили, пускали, експлоатирали и дори спирали ядрени реактори. И това сериозно ме безпокои. Защото виждам, дори и на високо ниво, или изключително некомпетентни, или изключително зависими хора. Те водят ядрената енергетика на България към колапс.

Въпросният доклад на БАН трябваше да очертае една истинска дългосрочна стратегия за енергийната политика на страната. Да покаже къде сме сега и къде искаме да отидем. Да отговори на въпроси като тези: нуждае ли се България от ядрени реактори и какви точно да бъдат те, трябва ли да има диверсификация на ядреното гориво и различни доставчици на оборудването?

Какви са отговорите на тези въпроси според вас?



Най-важното е да се реши изцяло руско ли ще е оборудването. Защото това обвързва страната за следващите 80 години. Ето например в чешката АЕЦ "Темелин" реакторите са руски, но могат да работят и с американско ядрено гориво. Унгарците също се подготвят да строят руски реактори, но там отново проектът е за два вида гориво. А у нас никой не говори за тези неща, въпреки че трябва да имаме възможност за диверсификация на ядреното гориво. За толкова дълъг период от време е възможно да се случи всичко и ако нямаме алтернатива, е твърде вероятно да пострадаме.

От техническа гледна точка има и още нещо важно. Турбините за втория контур на чешката централа са местно производство, генераторите са Siemens. Общо взето, използвани са компоненти от различни производители. И според мен БАН трябваше да каже именно това - че трябва да се търсят отделни доставчици на оборудването. Така не само излиза по-евтино, но е и по-сигурно.

Моето мнение е, че в България може да се продължи развитието на ядрената енергетика само при наличието на различни доставчици на технологиите и възможност за използването на различно гориво.

Да, но вече имаме готово оборудване за "Белене".

Тук ще си позволя едно сравнение с железопътния транспорт. В началото локомотивите бяха парни, след това се появиха дизеловите, а след тях и електрически. Сега най-модерни са влаковете, задвижвани чрез електромагнити. Реакторите за АЕЦ "Белене", които имаме, са като парните локомитиви. Каквото и да говорят, технологията и начинът им на работа са безкрайно стари. И това също трябваше БАН да го каже. Като учени те трябва да изтъкнат именно това, че има много по-модерни неща - например реакторите на бързи неутрони. Такива вече работят, дори в Русия. Но и от тях има по-иновативни - малките модулни реактори. Те са бъдещето на ядрената енергетика, тъй като за разлика от предвидените за "Белене" са маневрени, могат да покриват пикова мощност, могат бързо да се спират и пускат, да работят с различно натоварване.

Тоест, ако ние сега удължим експлоатациония срок на 5-и и 6-и реактор в АЕЦ "Козлодуй" и тръгнем да строим АЕЦ "Белене" или 7-и и 8-и реактор в старата централа, още десетилетия наред ще си останем на нивото на парните локомотиви. Сами виждате колко бързо се развиват технологиите и как ще изостанем пагубно от останалите държави. Тези изводи обаче липсват в аналзиите на БАН.

При това положение може ли бъдещата централа в "Белене" наистина да бъде конкурентоспособна?

Не съм противник на "Белене". Дори не съм противник да има още такива централи у нас. Аз съм ядрен специалист и съм "за" развитието на ядрената енергетика. Но смятам, че е много по-икономически изгодно да се направят два нови блока в "Козлодуй", отколкото цяла централа в Белене. Там имаме готова площадка и налични всички спомагателни съоръжения, което прави реализацията много по-бърза и евтина.

Никак не е за пропускане и това, че за АЕЦ "Белене" не сме получили официално съгласието на румънската страна, тъй като нямаме лицензиран проект. Единствено площадката е лицензирана. На Румъния трябва да бъде представен цялостен лицензиран проект за ядрена централа, за да може тя да си извърши оценка на въздействието на околната среда.

Тук има и нещо друго, което трябва да се вземе под внимание. Според различни анализи към 2050 г. запасите на уран в света ще намалеят значително, добивът ще се оскъпи, а от това ще последва и покачване на крайната цената на суровината, която се използва за ядрено гориво. При такъв сценарий чувствително ще се влоши конкурентоспособността на атомните електроцентрали, които съществуват към този момент и използват такова ядрено гориво, каквато ще бъде и изцяло зависимата от руско ядрено гориво АЕЦ "Белене". За разлика от тях реакторите на бързи неутрони, които споменах, използват като суровина плутоний, който се получава вследствие от работата на ядрените реактори на уран. А що се отнася до малките модулни реактори - те могат да работят на всякакъв вид ядрено гориво, включително и на торий. Не случайно в Китай в момента се изграждат 200 такива модулни реактора.

Сега от доклада на БАН се разбира, че в бъдеще ще има недостиг на ток. Това може ли да е довод за изграждането на "Белене"?

Всички анализи за бъдещите потребности от електричество се оказаха лъжливи. Дори и тези, в които участвах и аз. Ще ви дам пример - когато се водеха преговорите за присъединяването ни към ЕС, в частта енергетика бяхме заложили средногодишен ръст от 4 на сто. Тогава ни обясняваха, че това няма да се случи и дори ще има спад, но аз настоявах, че подобно нещо е невъзможно. Реалността обаче ме опроверга и потреблението наистина падна.

Освен че бяха закрити много предприятия, технологиите станаха значително по-ефективни. Дори в бита - електроуредите, осветлението, санирането и други пестят енергия. В бъдеще консумацията ще се понижи дори още повече. В комбинация с новите технологии за съхраняване на електроенергия, които се развиват с изключително бързи темпове, хоризонтът от 20-30 години въобще не предполага недостиг.

Плюс това вече сме част от общата европейска система. Ток има достатъчно, въпросът е само откъде ще го купиш и къде ще го продадеш.

А как стоят нещата с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво? В дългосрочен план Русия отказва да приема обратно тези опасни елементи.

За ниско и средно активните отпадъци в Козлодуй срещу атомната централа се строи национално хранилище. Проектът се финансира с грант от ЕС в размер 70 млн. евро. При отработеното гориво обаче има проблем. Когато се строеше АЕЦ "Козлодуй", имахме договор с руснаците не само да го взимат, но дори да ни плащат за това - заради съдържащия се в него плутоний. След това сделките станаха по нулева стойност. А от 90-те години вече ние им плащаме, за да взимат и съхраняват отработеното гориво. През последните години обаче поради липса на свободни средства в АЕЦ "Козлодуй", тъй като на практика централата спонсорира цялата енергетика, отпадъците не се извозват в Русия. Съхраняват се на място в централата, където изградихме специално хранилище с капацитет за 100 години.

А какво става при това положение с плутония?

Той остава в съхранените отпадъци за следващите поколения. Това реално е суровина, която може да бъде активирана дори след сто, двеста, триста или повече години. Тя например би могла да се използва за малки модулни реактори.

В крайна сметка очаквате ли да започне строителството на атомна централа в Белене?

Аз съм напълно сигурен, че до пускането на АЕЦ "Белене" в експлоатация няма да се стигне. И то не защото не искам, а защото са такива условията.

Интервюто взе Ивайло Станчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 70 прочитания

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 3087 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Нека се изложим пред чужденците

Какво трябваше да се каже в кампанията за България по случай председателството на ЕС, ако правителството можеше да говори честно

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10