С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 8 яну 2018, 17:55, 3617 прочитания

Президентът пак събира политиците заради армията

Консултативният съвет по национална сигурност при държавния глава ще обсъжда общата отбрана на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Президентът Румен Радев свиква утре, 9 януари, Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по въпросите на отбранителната политика на страната и по-специално заради намеренията на Европейския съюз да започне изграждането на свои собствени отбранителни структури. В заседанието на консултативния орган към държавния глава трябва да участва цялото държавно и политическо ръководство на страната: премиер, лидери на парламентарни сили, силови министри, началниците на спецслужби и армията и др. Решенията на КСНС нямат автоматично задължително действие, но консенсусните решения, взети на него, на теория би трябвало да представят общата политика на страна ни по дискутираните въпроси – в случая общата отбрана на ЕС.

Това е третият случай, в който Румен Радев се опитва да събере своя съвещателен орган. Първия път той свика политиците по общите проблеми на националната сигурност, а втория – заради антикорупционния закон. При втория опит първоначално той беше демонстративно бламиран, а седмица по-късно не успя да стане медиатор между политическите сили как точно да изглежда и функционира бъдещият антикорупционен орган, който управляващите се опитват да създадат.


Сегашното събиране на КСНС би трябвало да стане продължение на първото заседание, организирано от Радев в началото на май. Тогава политиците уж препотвърдиха ангажимента на страната ни да модернизира приоритетно своите въоръжени сили – нещо, което беше гласувано единодушно от всички натовски държави на срещите в Уелс и Варшава. На теория страната ни се е съгласила да достигне 2% от БВП бюджет за отбрана до 2024 г., като 20% от тях отиват за ново въоръжение. На практика обаче това все още не се случва, военният ни бюджет продължава да се движи около 1.3% от БВП, а големите увеличения на разходите за въоръжени сили са оставени за времето след края на мандата на ГЕРБ.

Също така нито един от трите модернизационни проекта на армията ни до момента не е доведен дори до успешен старт. Програмата за превъоръжаване на авиацията ни с нови изтребители беше блокирана от настоящите управляващи, след като служебното правителство на Румен Радев класира като най-добра офертата за шведските самолети Grippen на SAAB. За сметка на това настоящият военен министър Красимир Каракачанов обяви, че ще се опита да модернизира старите съветски машини МиГ-29 и да ги използва до края на жизнения им цикъл през 2029 г. - нещо, което е в пряк разрез с решенията на НАТО и също така може да провокира търговски санкции срещу България от страна на САЩ заради работа с ембаргова компания. Последното не спря министър на отбраната да се опита да възложи пряко на руската РСК МиГ поддръжката на изтребителната ни авиация, но процедурата бе временно блокирана заради обжалване от страна на украинската "Украинмаш", която смята, че е неправомерно елиминирана от надпреварата на ремонта на МиГ-овете ни.

Изненадващ провал сполетя също така и инициативата за строеж на два нови бойни кораба. Проектът на стойност 820 млн. лв. очаквано бе "спечелен" от единствения участник – варненската корабостроителница "Делфин", след като всички чужди играчи не пожелаха да подадат документи заради кратки срокове и проектна документация само на български. На финала, точно когато всичко изглеждаше сигурно за българската компания, тя ненадейно се отказа. Формалният аргумент за оттеглянето, оповестен от военния министър, беше, че законови изменения са наложили приспадане на 20% ДДС от бюджета на програмата, което я направило неизгодна за "Делфин".



Последната военна програма, която настоящата власт все още не успява (или не иска) да стартира, е за нови бронирани машини за пехотата. Проектната документация все още не е минала за одобрение през Министерския съвет, нито пък има одобрен бюджет от парламента. За сметка на това има достатъчно негативни сигнали от страна на политиците по темата, като например че разтеглят във времето изплащането на бъдещите самолети и кораби, за да успеят да вместят в размера на общия им бюджет и купуването на бронирани машини. Също така броят на бъдещите бронетранспортьори бе намален наполовина от първоначално планираните 238 машини.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете

И още: Tesla щурмува Европа през Германия, Цацаров е вариант за шеф на антикорупционната комисия, ВСС ще прегалсвуа избора на Гешев за галвен прокурор

13 ное 2019, 1138 прочитания

Кметът на Пловдив започна мандата си със спорно назначение на главен архитект Кметът на Пловдив започна мандата си със спорно назначение на главен архитект

Арх. Димитър Ахрянов, неуспял бивш кандидат за поста в града и досегашен главен архитект на Карлово, е директно трансфериран в Пловдив без конкурс

13 ное 2019, 2437 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Близък до ГЕРБ бизнесмен е застрелян в София

От Петър Христов тръгва разплитането на случая с групата за отвличания "Наглите"

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10