С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 яну 2018, 7:30, 8219 прочитания

Заради провала на кадастъра държавата ще защитава имотите си с нов закон

Парламентът спешно ще отложи отново придобивната давност спрямо държавни и общински имоти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За 17 години, откакто тече процесът по изготвяне на кадастралните карти за имотите в страната, едва 36 % от територията е покрита от кадастъра. Въпреки това, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) смятат, че процесът може да бъде довършен до 2023 г. Условието е да бъде "осигурено достатъчно финансиране", заявяват оттам, но на въпрос колко означава "достатъчно", отговор няма. Към момента е трудно да се пресметне, казва заместник-министърът Деница Николова.

Това стана ясно на заседанието на правната комисия в сряда, където в спешен порядък и при нищожно присъствие бе гласуван законопроект за промени в Закона за собствеността. С промените държавата получава бонус - ново спиране на придобивната давност за държавни и общински имоти за петгодишен срок до 31 декември 2022 г. Причината – държавата и общините все още не са в състояние, вече години наред, да установят кои са техните частни имоти, да ги регистрират и актуват, за да са предотвратят придобиването им по давност от частни лица. Предишният срок изтече на 31 декември 2017 г. и затова проектозаконът предвижда удължаване на срока с обратна сила.


Всъщност, както посочиха депутати от БСП по време на заседанието на комисията, удължаване на изтекъл срок е недопустимо, може да става въпрос единствено за ново спиране. Въпросът не е без значение, защото опира до базисни правни принципи, включително и с оглед на това, че е напълно възможно в периода след 31 декември до гласуването на закона за някои отделни имоти да изтече придобивната давност в полза на граждани, т.е. те да придобият по давност държавни или общински имоти. Лишаването от придобити права постфактум е противоконституционно, коментират хипотезата юристи.

Спешният закон

Макар че законът е много спорен, очевидно писан в последния момент в МРРБ и внесен твърде късно – на 22 декември 2017 г., в сряда той мина в правната комисия почти единодушно – с един въздържал се, а в петък приоритетно ще се гледа в пленарна зала. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обяви намерението си да предложи още същия ден законът да бъде гласуван и на второ четене, за да може да бъде публикуван в "Държавен вестник" още следващия вторник, 16 януари. Така щели да бъдат минимизирани щетите от забавянето. "Трябва да покрием едни 16 дни назад във времето", изчисли набързо Кирилов в сряда.



Така за шести пореден път от 2006 г. насам парламентът ще приеме закон за спиране на придобивната давност спрямо държавни и общински имоти, като всеки път това става за все по-голям срок. И за шести пореден път това се прави истерично в последния момент, а в случая – и с обратна дата след изтичане. Причината е все една и съща – държавата и общините не са в състояние да си идентифицират имотите, защото няма кадастър - на много места в цялата страна липсват кадастрални карти и кадастрални регистри.

Така в края на миналата година за пореден път държавата с изненада констатира, че областните управители и общините не могат да се справят с установяването, регистрирането и актуването на имотите, които са държавни, съответно общински, но се владеят от частни лица и могат да бъдат придобити по давност след изтичане на определен срок.
Хронология

На 1 юни 2006 г. давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г. до 31 декември 2006 г.
През декември 2006 г. спирането на давността е удължено с една година до 31 декември 2007 г.
В края на 2007 г. срокът на спирането е удължен с още една година до 31 декември 2008 г.
В края на 2008 г. спирането се удължава с три години до 31 декември 2011 г.
През декември 2011 г. срокът на спиране на давността за придобиване на държавни и общински имоти се удължава с нови три години до 31 декември 2014 г.
В края на 2014 г. срокът се удължава с три години до 31 декември 2017 г.

Ако срокът не бъде удължен, редица държавни и общински имоти ще бъдат придобити по давност, пише в мотивите към законопроекта. Проблемът е повсеместен и "държавните имоти все още не са защитени и възможността да бъде придобита собственост на трети лица върху тях би засегнала до голяма степен най-вече обществения интерес с оглед на публичната функция и значимостта, която има немалка част от тези имоти", се казва още там.

Нови актове за държавна или общинска собственост за имотите могат да се съставят след влизане в сила на кадастрални карти и кадастрални регистри, твърдят от МРРБ. А по данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър "цялостното покритие на територията на страната с кадастрални карти и кадастрални регистри се очаква да приключи до края на 2023 г. при осигурено финансиране".
Какво е кадастър

Кадастърът е пълен опис на всички недвижими имоти на територията на държавата, който съдържа данни за местоположението, границите и размерите им, правото на собственост и другите вещни права, за държавните граници, граниите на административните единици, землищата и др. Кадастърът се създава и съхранява от държавата (в Агенцията по геодезия, картография и кадастър към МРРБ), като кадастралните карти и кадастралните регистри са собственост на държавата.

Отдавна известен провал

Факт е, че изтичането на досегашния срок за спиране на придобивната давност е известен още от края на 2014 г., когато за последен път е удължен срокът пак по искане на правителството на ГЕРБ. В мотивите, подписани от тогавашния (и сегашен вицепремиер) Томислав Дончев, е записано, че в процеса на първоначалното актуване на имотите – държавна и общинска собственост, има "непреодолими обективни затруднения" поради липса на финансови средства, достатъчен административен капацитет и необходимата информация за идентифицирането на имотите по действащите към момента карта на възстановената собственост. Отделен въпрос е, че липсата на пари и административен капацитет не са обективни затруднения, още по-малко непреодолими, те зависят изцяло от способността на управляващите да организират един ясен като технология процес по изготвянето на кадастъра.

Изработването на кадастъра е една от многото мистификации на българската администрация. Сегашният закон е приет през 2000 г., дотогава действа Законът за единния кадастър на НРБ. Към МРРБ е създадена Агенция по геодезия, картография и кадастър с териториални звена. Няма добро обяснение по каква причина кадастър все още няма, при положение, че България винаги е имала една доста добра добра система на имотни скици.

"Капитал" все още чака от МРРБ отговор на въпроса колко струва до момента изграждането и поддържането на кадастъра, включително и първоначалното финансиране на процеса през Световната банка през 2000 г., съфинансирането от българска страна, последвалото споразумение с МРРБ, даренията по донорски програми, като например дарението от 2 млн. долара от холандското правителство през 2002 г. и др. Според публикации в медиите, общата сума, договорена като заем от Световната банка през 2000 г.,е 33,5 млн. евро, от които България е усвоила близо 50 % до 2006 г. за покриване на 30 % от кадастъра. През 2014 г. за кадастъра в бюджета са отделени 14 млн. лева, каза в правната комисия зам. министър Николова, но по закон финансирането на тази дейност се извършва ежегодно през бюджета.

Още през 2000 г. законът предвижда създаването на двустранна електронна връзка между кадастъра и имотния регистър. Няма данни тя да съществува ефективно, което би улеснило много работата. Но пък през 2009 г. медиите цитираха доклад на Световната банка за начина по който се формират таксите в държавната администрация, където Агенцията по кадастъра се сочи като рекордьор във вътрешното разпределение на таксите и глобите – до 75% от тези постъпления могат да се разпределят за материална база и допълнителни стимули на служителите.

През 2016 г. тогавашният ресорен министър Лиляна Павлова обяви, че до 2017 г. покритието на националния кадастър ще се увеличи от тогавашните 22 % на 90 процента от територията на страната. Двегодишният срок на окончателното изпълнение на тази мечта се гарантирал от спечелен проект по оперативна програма "Добро управление" в размер на 12 млн. лв. Вече е 2018г., процентът на покритие по последни данни е 36 %, а перпективите за наваксване са нулеви.
БСП: Държавата си дава привилегии като собственик в противоречие с Конституцията
Интресна бе позицията на БСП по законопроекта в правната комисия – сериозни принципни възражения, но и подкрепа заради интересите на държавата и общините. Държавата въвежда една недопустима привилегия за себе си и за общините като собственик, заяви Пенчо Милков от БСП. Говори се за защита на публичен, обществен интерес, но всъщност става въпрос за имоти, които са частна собственост на държавата и общините, която е равнопоставена с други субекти. Повече от 16 години държавата и общините не успяват да опишат имотите си в кадастъра, но за сметка на това държавата сама си въвежда привилегии. Как другите собственици на имоти успяват да защитят своите интереси без да има кадастрални карти и регистри, а държавата и общините да не успяват, поставят въпрос от БСП.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готови са нови 24 км от магистрала "Струма" Готови са нови 24 км от магистрала "Струма"

Държавната "Автомагистрали" ще бъде глобена заради непочистването на пътя по време на снеговалежите в неделя

17 дек 2018, 243 прочитания

ЕК глоби България със 77 млн. евро заради държавния газов монопол 2 ЕК глоби България със 77 млн. евро заради държавния газов монопол

След жалба на "Овергаз" комисията установи, че "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" години наред са злоупотребявали с монополно положение

17 дек 2018, 741 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Лио Варадкар: Слушам с интерес Бойко за тази част на Европа, а той мен - за Брекзит

Премиерът на Ирландия пред "Капитал" за българското председателство, битката за данъците и бъдещето на ЕС

Пазаруване без граници

EС забрани геоблокирането в онлайн търговията с изключение на някои сфери

Най-голямата слънчева сделка

Samsung продава седемте си соларни парка в България на германския фонд KGAL и чешката Micronix за около 80 млн. евро

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Tuesday, I'm in Love

Как Quiz Night Show създаде разрастващо се общество от ентусиасти в киното, музиката и литературата чрез състезанията си

Европа над всичко

Защо писателят и философ Робeрт Менасе продължава да гледа с надежда към Европейския съюз

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Нов мениджър за фонд за стартъпи, размествания в "Стандарт", Ковачки трупа дългове към "Булгаргаз"

Емисия

DAILY @7AM // 17.12.2018 Прочетете