С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
5 12 яну 2018, 17:06, 10819 прочитания

По-малко университети, по-малко проблеми. Дали?

Какво не е наред с висшето образование в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Интересът към българското висше образование намалява, а парите към държавните университети се увеличават

- Едно радикално решение на част от проблемите обаче предизвика смут

Още по темата

МОН е на път да унищожи училище - източник на ценни IT кадри

Родители, ученици и поддръжници на Технологично училище "Електронни системи" към Технически университет - София, заплашват с протест, ако бъде променен образователният му модел

27 мар 2018

Под заплаха от протести кабинетът даде на Софийския университет сграда и 10 млн. лева

Така се изпълняват исканията на университета, който заплаши с ефективни протестни действия от 22 януари

10 яну 2018

Българските университети започват да реагират на пазара на труда

Министерството на образованието няма да утвърди държавен прием в 15 професионални направления

15 дек 2017
Българското висше образование има много проблеми, но в последните няколко години освен качествени те стават и количествени. Студентите намаляват, а броят на висшите учебни заведения расте. Причините са няколко - ниско качество на образованието, достъпен механизъм за кандидатстване в държави от ЕС и демографската криза. Така, ако през миналата година на 132 хил. българи се е падал по един частен или държавен университет, преди десет години съотношението е било 146 хил. към едно.

Решение на проблемите в сектора обаче не предлагат нито управляващите, нито пък академичната общност. Преди време
един външен анализ на професор от Холандия даде друга идея - да се ограничат университетите, които получават публични пари за наука, и така постепенно и естествено броят им се редуцира за сметка на качеството. На този етап обаче идеята му не среща много привърженици тук.

Какъв е проблемът

Картината на българското висше образование въпреки някои по-ярки щрихи изглежда в сиви тонове - с много незаети места, слаба конкуренция, без добри условия за научна дейност и ниска добавена стойност за икономиката. Системата на висшето образование редовно се пропуква от скандали, зад които проличава изключително слаб контрол и съмнително управление на парите. Само през последната година най-големият и реномиран университет в страната - СУ "Св. Климент Охридски", премина през няколко репутационни кризи, между които и отказът на Сметната палата да завери финансовия отчет за 2016 г. Преди няколко месеца ректорът на Техническия университет във Варна беше уличен в плагиатство.

Няма как всичко гореизброено да не се отразява на нежеланието на младите хора да завършат висшето си образование в България и все повече от тях предпочитат други държави от ЕС. От 2007 г. техният брой постоянно расте, твърдят от "Интеграл", лидер в консултирането на младежи за образование в чужбина. В доклад на Сметната палата, който се позовава на данни от Държавната агенция за българите в чужбина, се посочва, че броят на българските студенти зад граница е близо 30 хил. души, като предпочитани са държави от ЕС, предимно Германия, Англия и Холандия. Към всичко това трябва да се добави и влошаващата се демография на страната - за 10 години населението на България е намаляло с около 8%, като делът на възрастните хора се увеличава за сметка на младите.



Така през
2017 г. в български университети са приети 51 хил. студенти, като 38 хил. от тях се обучават за степен бакалавър, по данни на Министерство на образованието (МОН). Само година по-рано първокурсниците са били с 14 хил. повече. В същото време през последните десет години броят на държавните университети си стои константен, а на частните дори се увеличава. По данни на НСИ през миналата година в България е имало 54 висши училища, в които се обучават близо 240 хил. студенти. От тях 37 са държавни и разчитат на трансфери от бюджета, като за целта през 2018 г. са предвидени почти половин милиард лева.

Холандската бомба Соте

През есента на 2017 г. експертът към групата за България в рамковата програма за развитие на науката в ЕС проф. Люк Соте от Университета в Маастрихт представи предварителен доклад с идеи за подобряване на модела на финансиране на научните изследвания, включително в България. Основните изводи предизвикаха възмущение, последвано от пренебрежение в университетските среди. Според проф. Соте университетите в страната са твърде много, а твърде малко от тях правят истинска наука, което води до ниско качество и неконкурентен научен продукт. Решението му е радикално – концентриране на цялата университетска база до четири чисто научни университета и четири с предприемаческа насоченост - общо 8 университета, плюс ефективно удвояване на парите за наука до 100 млн. евро (разговор с него - в допълнителния текст). Министърът на образованието Красимир Вълчев се съгласи, че "консолидирана научна система е ключът за ефективно финансиране на научните изследвания", но силите му да започне някакъв диалог за по-радикална реформа стигнаха дотам.

Според Юлиян Попов, който е член на настоятелството и сред създателите на Нов български университет (НБУ), предложенията на проф. Соте "са полезни като мнение, но не бива да бъдат ползвани като предписание". Твърдението за един университет на един милион души е "повърхностно", а идеята, че всеки университет трябва да развива изследователска дейност, е "съмнителна", каза той пред "Капитал". Относно проблема с намаляващите студенти Попов посочи все още недооценен ресурс за българското висше образование: "Ако българските университети се концентрират върху следдипломната квалификация, ще видят, че броят на студентите не намалява, а се увеличава."

Оптимизирай това

Пред "Капитал" зам.-министър Петър Николов, който е с ресор висше образование в МОН, представи по-различна позиция от тази в препоръката на проф. Соте – че не броят на университетите е проблем, а мултифункционалността им - разкриването на все повече и все по-нетипични за тях специалности. "Пътят не е университетите да бъдат ограничени до пет-шест. Тогава ще се появят други дефицити. Пътят е да се стъпи върху вече изградената традиция, но да не се допуска тя да бъде компрометирана", заяви той. Според него най-добрият начин за това е с постепенно засилване на финансирането на качеството. "Знаете ли колко са се увеличили държавните университети в България от 1989 г. насам? Отговорът е прост - намалели са с два – като военните университети в Долна Митрополия и Шумен са обединени с този във Велико Търново", казва Николов.

Той добавя, че след 1989 г. започва масова промяна на профила на висшите учебни заведения - много от техническите университети започват да предлагат специалности и извън тесния им профил, за да се състезават за допълнително финансиране. "Това разми качеството", допълва зам.-министърът.

На последното заседание на Съвета на ректорите (в който влизат ръководителите на всички университети в страната) в края на 2017 г. те не говориха за конкуренция и надпревара в науката. Вместо това предложиха забрана за откриване на нови специалности за пет години и обвързване на таксите на студентите с минималната работна заплата. "Взехме решение за мораториум - да няма разкриване на нови университети, на нови филиали, колежи и естествено да не се разкриват специалности в университетите, където няма акредитация", заяви проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите. Запитване на "Капитал" до Националната агенция за акредитация разкри, че през последните десет години агенцията е отказала акредитация само на един университет - на Колежа по туризъм в Благоевград, който по-късно е кандидатствал отново и е получил одобрение - с оценка 4.79 от 10.

Другите проблеми остават

Най-голямото табу в академичните среди – как се осъществява контролът върху средствата, които държавата дава на университетите, неизбежно ще се наруши при едно преструктуриране. Сега учебните заведения имат автономия, която, освен че им дава академична и научна свобода, може да се ползва и за източване на публични средства. Най-големият университет в България, софийският "Св. Климент Охридски", е добра илюстрация на този проблем – като освен отказа на Сметната палата да завери бюджета му за 2016 г. силно нашумяха през септември и разкритите данни със значителните по размер допълнителни заплащания за служители на администрацията. Одит от министерството на образованието показа, че част от тях са получавани неправомерно.

"Това е проблемът не просто на Софийския университет, а на висшето образование - държавата дава безотчетни пари. И когато университета получи една сума в чувал, започва грандиозно преразпределение", коментира пред "Капитал" проф. Георги Димитров от СУ.

Зам.-министър Петър Николов обаче е категоричен, че по отношение свобода на преподаването академичната автономия не трябва да бъде ограничавана, "защото е едно от постиженията на българското висше образование". "Когато се стигне до парите, там трябва да се измисли някакъв начин на регулация, но механизмите му трябва да бъдат изработени в съгласие и диалог с ректорите и с университетите, защото няма как да се въведе нещо, ако то не уважава системата и нейните спечелени до този момент права", твърди той.
Как се финансира висшето образование

Средствата в държавните университети идват основно по два канала - държавна субсидия и такси, които се събират от студентите. Размерът им се определя от правителството по предложение на Съвета на ректорите. На практика конкуренция между университетите няма. Субсидията се определя по формула с два елемента - условно приравнен брой студенти, умножен по базисната издръжка за един студент по конкретна специалност.

Към тези пари има и допълнителни от бюджета, които зависят от качеството на образованието. Стратегия за висшето образование от 2015 г. предвижда постепенно да се промени начинът, по който то се финансира, като тежестта на качествената оценка да стигне до 60% от него.

Проблемът е по какви критерии се оценява качеството на научната дейност. Досега оценката зависеше в голяма степен от
т.нар. видимост на научните изследвания. А тя се измерва през броя публикации в реферирани издания, отчетени в международната система "Скопус". Проблемът е, че изданията са само на английски или друг различен от българския език, а в тях трудно намират място текстове например по българска история, филология, юридически, свързани с вътрешното законодателство, въпроси от етнологията и др. Отделно таксите за една публикация са между 300 и 700 евро. В един от големите университети в България например за една година са отчели (по свои критерии) 297 публикации от 30 преподаватели, но от тях в "Скопус" официално фигурират 7. Обикновено в рейтинговата класация най-облагодетелствани са техническите и инженерните специалности.

През 2017 г. министерството на образованието приложи алтернативен начин на оценка, но пък с нея се получи другата крайност - натежаха собствените преценки на университетите за качество на научната дейност. След протест на Софийския университет тя беше отменена.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците

И още: Тръмп подписа указ срещу скандалното отнемане на деца от мигранти; Утре влизат в сила контрамитата на ЕС към САЩ; Премиерът на Нова Зеландия роди момиче

21 юни 2018, 3544 прочитания

Защо България може да остане без прогноза за времето 1 Защо България може да остане без прогноза за времето

И още няколко важни последици, ако НИМХ на БАН спре след 9 юли

21 юни 2018, 2260 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Проф. Люк Соте: В България има по-скоро професионални заведения за висше образование

Председателят на групата на ЕК за България в рамките на "Хоризонт 2020" пред "Капитал"

Кой иска да купи Банка Пиреос

Сигурните кандидати са БАКБ на Цветелина Бориславова, Инвестбанк на Петя Славова и гръцкият собственик на Пощенска банка

Продава се хъб

Създаването на газовия разпределителен център може да отвори за приватизация газовата мрежа в България

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Съвременно изкуство за начинаещи

Весела Ножарова за дългоочакваното "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 16.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Поредна западна компания продаде българската си радио група, "Ромпетрол" купува обекти на "Синергон", как ще се облагат ваканционните имоти

Емисия

DAILY @7AM // 22.06.2018 Прочетете