Витоша: Затворената планина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Витоша: Затворената планина

Витоша: Затворената планина

Ако Столична община наистина иска да защити интересите на гражданите, пътят е лесен

31773 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко:

• Витоша може да бъде най-голямото спортно съоръжение на столицата както през зимата, така и през лятото

• От десет години обаче собственикът на лифтовете и влековете е затворил планината

• От тази ситуация има лесен изход, ако Столична община наистина иска да защити интересите на гражданите
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

"На чужденците от Централна Европа винаги е бивало чудно, че извисената навъзбог планина край столицата ни още не е свързана с планинска железница, която би дала възможност да се насладят на прелестите и да изпитат благотворното влияние на високата планина не само нашите възторжени младежи, що и без железница крачат на горе, но и всички ония жители на столицата и гости от провинцията и чужбина, които нямат достатъчно сили и време да изкатерят пеша стръмните Витошки скатове." Така започва една статия от 1947 г. в издаваното от Столична община списание "Сердика", озаглавена "Витошката железница". Седемдесет години по-късно публикацията, която разглежда различните варианти за свързването на планината с града, звучи все така актуално.

През последните десет години постепенно Витоша, най-голямото спортно съоръжение на столицата, се превърна в една затворена планина. Фирмата - собственик на влековете и лифтовете, отказва да пусне две трети от тях, а останалите, като построения преди половин век седалков лифт Драгалевци - Бай Кръстьо - Голи връх, често не работят.

До блокажа се стигна след хаотичното раздържавявaне на съоръженията на Витоша, което стана без ясна визия и гаранции за интересите на гражданите и отказа на Столична община (на чиято територия се намира най-голяма част от планината) да се намеси.

Дебатът за бъдещето на Пирин, който мобилизира хиляди в протест в защита на природата и в контрапротест за развитие на ските, показва, че гражданската енергия по темата е налице. В същото време достъпът и развитието на Витоша реално засяга много повече хора (над милион и половина жители и още поне толкова гости на столицата), отколкото Банско. Една част от тях карат ски или сноуборд на писта.

Именно това - как да изглежда ски зоната на Витоша е темата, която поляризира всеки разговор за развитието на планината.

Това е пропусната възможност. Малко държави имат луксозната възможност от столицата за по-малко от 40 минути да се качиш на 2000 метра надморска височина. Днес на Витоша не могат да се карат ски, а достъпът през лятото е ако не неудобен, то скъп. Въпреки помощта от държавата, която получава под най-различна форма, фирмата, която е собственик на съоръженията, е на загуба.

Влек "Заека"
Фотограф: Надежда Чипева

Просто обяснено, ситуацията изглежда така: Витоша в момента е заключена между три типа интереси. Собственикът на съоръженията на Витоша (който е скрит зад номинален кипърски гражданин, но най-вероятно, подобно на Банско, е един от акционерите в Първа инвестиционна банка Цеко Минев, който е и председател на Българската федерация по ски) е заел позицията или всичко (предложеният от него мащабен план за реорганизация на пистите и съоръженията), или нищо.

Втората страна са природозащитниците, които не споделят изцяло плановете, тъй като нарушават защитените територии в планината, но също така и граждани, които не са съгласни с методите на Цеко Минев и не искат той да се превърне в монополист и на Витоша.

На трето място е държавата в лицето на централната и местната власт, която очевидно е склонна да заеме страната на Минев, но и избягва конфронтация с другите групи и така се стига до ситуацията, в която Витоша се намира в момента - недостъпна, но също така и опасна, защото изоставените и неподдържани съоръжения са рискови и вече има пострадали заради тях.

Излизането от тази ситуация е просто (защото законите са ясни) и не толкова скъпо - превръщането на Витоша в достъпна планина струва не повече от зала "Армеец" (вижте повече на стр. 16). Ако Столична община изпусне сега възможността да върне планината на хората, както го направи преди десет години, то е възможно следващ шанс и да няма.

Защо сега?

Преди три години започна работа по актуализиран план за управление на Витоша. Това е стратегическият документ, в който се залага посоката за развитие и трябва да намери баланса между интересите на всички, които посещават планината. От две години проектът се движи между управлението на парка и Министерството на околната среда и водите, като след запитване на "Капитал" последните не можаха да се ангажират със срок за приемането му.

По информация на "Капитал" проектът е спрян, тъй като се очаква разплитането на казуса с плана на Пирин във Върховния административен съд. От едната страна на спора са властта и собственикът на съоръженията в Пирин и Витоша, които развиват тезата, че плановете за управление на планините не се нуждаят от екологична оценка, тъй като само посочват различни зони за дейности, а от другата са екологичните организации, които, позовавайки се на правото на ЕС, защитават тезата, че подобна оценка е задължителна.

Зад този на пръв поглед абстрактен спор стои важна подробност. Така нареченото зониране на парковете на практика оставя бели петна в плана за управление, които да бъдат попълнени впоследствие с конкретни инвестиционни предложения. По този начин се заобикаля идеята планът да заложи цялостната концепция за развитие на планината.

Описаните в проекта за план на управление на Витоша т.нар. зона за хижи, сгради и спортни съоръжения и зона за туризъм покриват близо половината от територията на парка. Зад това бяло петно са скрити инвестиционните намерения на "Витоша ски". Резултатът от подобен подход се вижда много добре при строителната вакханалия в градовете, в които няма приети общи устройствени планове, а градоустройството върви парче по парче през подробни устройствени планове.

"За мен министерството трябва да отхвърли този план като неприемлив и да го върне за преработване. Но очаквам по-скоро да кажат дали трябва екологична оценка или не. Проблемът е, че нещата в министерството не се решават експертно, а политически. Това ни показва казусът "Пирин". Политическото ниво в министерството прегази експертното. Очаквам същото нещо за Витоша" коментира пред "Капитал" Катерина Раковска от WWF.

Идеите на "Витоша ски" и техните поддръжници

Тази седмица "Витоша ски" (коментар от които потърсихме по няколко канала, но ни беше отговорено, че отказват да разговарят с "Капитал") представиха т.нар. проект за развитие на съоръженията и пистите на Витоша. Той е идентичен с представения преди пет години и предвижда изместване на ски центъра по-високо в планината чрез удължаване трасето на Драгалевския, Симеоновския и Княжевския лифт, изграждането на писти в резервата "Бистришко бранище" и системи за производство на сняг. В понеделник Радослав Пеев от "Витоша ски" заяви, че подобна инвестиция ще струва 70 млн. евро.

От търговския регистър се вижда, че в края на миналата година дружеството е получило пореден кредит от "Първа инвестиционна банка", този път в размер на 9 млн. евро. От компанията не отговориха на въпроса за какво е отпуснат този кредит, но ски-учител сподели пред "Капитал", че по нищо не личи компанията да е направила инвестиции в подобен размер.

От няколко източника - и в общината, и от средите на ски спорта, "Капитал" научи, че тези планове на "Витоша ски" имат подкрепата на Столична община.

Нещо, което си личи и от позицията, която местната власт изпрати на "Капитал". От общината отговориха, че очакват приемането на актуализирания план, за да предприемат действия. "Веднага след това Столична община има готовност да започне изработването на специализирани устройствени планове на зоните, намиращи се на територията на София."

Седалков лифт "Лалето"
Фотограф: Надежда Чипева

Плановете на "Витоша ски" са проблематични най-малкото поради четири причини. Първо, в по-голямата си част, те засягат само и единствено ски спорта. Второ, те ще бетонират фирмата в планината. Трето, някои от идеите застрашават защитените зони (Бистришко бранище и Торфения резерват). И не на последно място - за десетте години, откакто е в планината, фирмата не е показала особена загриженост за обществения интерес. Ако беше обратното, то едва ли щеше да остави толкова много съоръжения неработещи, да няма нито една категоризирана писта и да открият сезона през януари.

Или всичко, или нищо, или има и трети вариант

За да обобщи ситуацията, Красимир Стоянов, дългогодишен планински спасител и инструктор, който стои зад редица pro bono инициативи на Витоша (възстановяването на пистата за ски бягане, стълбовата маркировка, почистването на Черни връх и т.н.), споделя два свои спомена: "По време на войната в Сърбия пътувах до Албания. Минахме покрай курорта Копаоник и той работеше. По време на войната. Наскоро бях в японския ски курорт Нисеко. Там имаше много стари съоръжения, които работеха. Едно от тях беше същото като едноседалковия лифт, който беше на мястото на Заека и е построен през 50-те." Красимир Стоянов е убеден, че Витоша има социална функция и решението за нейното бъдеще е публично-частно партньорство.

Според бившия директор на природен парк Витоша Тома Белев, който от години е обект на клеветнически кампании и посочван като основния виновник за състоянието на планината, от 2012 г. насам няма абсолютно никаква пречка пред "Витоша ски" да подмени съществуващите съоръжения с нови. Няма проблем да се смени мястото на стълбовете, само трябва да се запази трасето.

Иво Рангелов, един от собствениците на ски училището "Мотен", не споделя съвсем тази позиция. При проектирането на съоръженията на лифтовете на Витоша са допуснати множество грешки, които трябва да се поправят: "При всичките съоръжения на Витоша трябва да се изкачвате обратно от финала на пистата до начaлото на лифта или влека." Той е на мнение, че трябва да се промени и трасето на лифта Романски, защото в момента високата му част минава през ветровито място. Освен това, смята Рангелов, е необходимо изграждането на резервоар за оръдията за сняг.

Аспарух Мачирски е основател и управител на "Мачирски спорт", която управлява две малки ски зони - на Офелиите и Ветровала (от страната на Златните мостове), в които има общо шест влека. "Всяка година минават технически преглед, всяка седмица минават профилактика", казва Мачирски, през чието ски училище всяка седмица минават стотици деца.

"Всичко е възможно, стига да искаш да го направиш", казва той и дава пример с това, че само с едно оръдие за сняг осигурява през целия сезон покривка от един метър изкуствен сняг на площ от 12 декара. От собствения си опит Аспарух Мачирски споделя, че Витоша има потенциал да развие множество малки ски зони - по същия начин, по който той е развил Офелиите и Ветровала. Могат да бъдат възстановени пистите около хижите "Тинтява", "Планинец", "Сълзица" или под Голи връх. Той казва, че никога не е имал проблеми с инвестициите си и процедурата е проста и предвидима. През "Мотен" и "Мачирски" всяка седмица минават около хиляда деца. За разлика от "Витоша ски", чиято програма за обучение на деца се финансира от държавата, двете училища се издържат сами. "През седмицата планината е на децата на София", казва Аспарух Мачирски.

Фотограф: Надежда Чипева

През седмицата обаче нито един автобус на градския транспорт не се качва в планината (а разписанието им през уикенда е толкова неадекватно, че ако се качите с първия автобус до Златните мостове, за да се качите до Черни връх, няма как да хванете последния). Алтернативата е автомобил или кабинковият лифт, който не е достъпен за всеки. За семейство с две деца (да, независимо от възрастта им, те плащат билет и карта) отиване и връщане струва 50 лева. Веднъж попаднали в планината, те могат да карат или на детските писти, или на Лалето, защото нищо друго не работи.

През 1947 г., когато е писана статията в списание "Сердика" от началото на текста, перспективата е била оптимистична: "Много са грижите на Столична община, но още по-голяма е енергията, с които тия грижи намират решението си и се отхвърлят последователно." Въпреки това железница така и не е построена.

И Аспарух Мачирски, и Иво Рангелов, споделят идеята за публично-частно партньорство, което да обедини инвеститори, спортни и туристически организации, изпълнителната власт и в което партньорство ключова роля трябва да има именно Столична община. За да получи широка подкрепа, местната власт трябва да осъзнае, че Витоша е на всички, а не само на един. В противен случай планината ще остане затворена незнайно до кога.

Фотограф: Надежда Чипева
Темата накратко:

• Витоша може да бъде най-голямото спортно съоръжение на столицата както през зимата, така и през лятото

• От десет години обаче собственикът на лифтовете и влековете е затворил планината

• От тази ситуация има лесен изход, ако Столична община наистина иска да защити интересите на гражданите
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    soldierism avatar :-|
    soldierism

    Наистина Витоша дълги години е забравена и се надявам да има нов план, да има нови и здрави съоръжения, да може и зиме и лете да отскачаме до така близката ни и обична планина

  • 2
    qvd50491823 avatar :-?
    Костадин Иванов

    Витоша изглежда занемарена. Свикнах с нея като студент и вече над четвърт век ходя там поне два пъти годишно, макар да живея на 230 км. Просеките са прокарани, има "древни" писти, нека се ползва.
    В същото време ми е странна логиката да се ползва Витоша, а да се "пазят" другите планини. Софийски лобизъм ли е ?

  • 3
    jtl44505506 avatar :-|
    Анийдмъни

    До коментар [#2] от "Костадин Иванов":

    Не става въпрос за пазене на другите планини, пък Витоша да се ползва. Пита се какви и чии са спирачките, които превръщат Витоша в един паметник на ски-спорта и планинарството в България. Липсата на достъп и примиряването на хората с това, загробва всякаква форма на познания и култура що се отнася до природата ни у подрастващите. А изедниците само чакат да няма силно обществено внимание за да прилапат каквото има.

  • 4
    vaskoangelov avatar :-|
    vaskoangelov

    Най-грандиозното постижение на Цеко на Витоша е събарянето(!) на х-л Щастливеца.
    Кому беше нужно това, никой не разбра.

  • 5
    shto_ne avatar :-|
    Планинар

    Витоша е жертва на монопола на #ФалираЛиПИБ и за това решението е или фалит или изгонване на офшорката им от Витоша, и нов план, който да отразява интересите на всички - туристи, скиори, деца, бизнес и природата.

  • 6
    orchis avatar :-|
    orchis

    Някак много странно се получи, че планините изведнъж станаха удобни само за ски. Без да знам точни числа съм убеден, че пешеходния туризъм е много по-масово занимание. Та това безразборно строене на писти и лифтове, заради които разни заподноевропейски пияндурници се домъкват дотук,трябва много добре да се помисли кому е нужно.

  • 7
    prv59547453 avatar :-|
    prv59547453

    Витоша не е нещо особено като планина, но близостта до големия град, летището, минералните извори на София и пр. забележителности могат да я превърнат в част от един туристически продукт, който да привлича милиони чужди туристи. Всички столици в Европа са популярни тур. дестинации, само София с нищо не допринася за броя туристи у нас. Това е неусвоен тур. потенциал.

  • 8
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов

    До коментар [#4] от "vaskoangelov":

    "Най-грандиозното постижение на Цеко на Витоша е събарянето(!) на х-л Щастливеца.
    Кому беше нужно това, никой не разбра"
    ============
    Не знаех, че го е съборил Цеко, но знам, че хотелът не работи приблизително от 1986. Все не се намираше кой да го възстанови. Сграда стояла без прозорци 30 години не се възстановява лесно. Нещо като Чинията на Бузлуджа.
    Един зевзек имаше весело, макар и неизпълнимо предложение. Което е на Цеко, да се даде на Иво и тогава ще се види кой срещу какво протестира.

  • 9
    dimodk avatar :-|
    Чинчила

    До #6 орхидеята
    Съвсем правилно. Най-масовата и достъпна форма на планински туризъм не са ските, а пешеходния туризъм. Освен това е и най-устойчивата форма.
    И вместо приоритетно да се развива и съответно рекламира, непрекъснато ни занимават със скитуризъм, заради който в рамките на два месеца се струпват огромно количество хора и о-сират планината.
    Ясно е, че където има условия, ще се карат и ски, но къде е логиката два ски центъра като Банско и Витоша да се дават на един и същ концесионер при това офшорка.

  • 10
    cmv1514479587545718 avatar :-|
    Tsvetelina Gogova

    Много странно. Две съоръжения има, до които първия път трябва да се покатериш. Но вместо това можеш да се пуснеш до пистите от горна станция на Романски. Къде е това катерене?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK