Основният пакет съоръжения - влековете и трите седалкови лифта - "Романски" и "Академика" 1 и 2 ("Лалето"), са приватизирани през 2002 г. Те първо са апортирани от двете министерства, които са собственици (Министерството на образованието и Министерството на икономиката и туризма за останалите) в търговски дружества, съответно - "Академика 2000" и "Алеко спорт 99".

В началото на 2002 г. "Русалка" на Николай Банев приватизира "Алеко спорт 99", в която са повечето влекове на Витоша и лифта "Романски", за 450 хил. долара.

Следващата година "Академика 2000" заменя срещу дълг от 750 хил. лв. двата седалкови лифта, обслужващи пистата "Лалето", на дружеството "Ски системи", като впоследствие съоръжението започва да се стопанисва от "Ферайнигте Бергабанен", управлявано от собственика на хотел "Щастливеца" Веселин Воденичаров и зад която стои президентът на Австрийската федерация по ски Петер Шрьокснадел. За разлика от Банев от фирмата правят инвестиции, като изграждат осветление на пистата "Витошко лале".

Разпарчетосването на съоръженията между два собственика води до абсурдната ситуация, в която съоръженията на Витоша имат различни собственици и скиорите трябваше да избират дали да карат на "Лалето" или на "Стената".

През 2006 г. кипърското дружество "Елора мениджмънт", свързано с един от собствениците на Първа инвестиционна банка, Цеко Минев, купува за 3.35 млн. евро фирмите "Алеко спорт 99" и "Ферайнигте Бергабанен" и така всички ски съоръжения преминават в ръцете на една фирма с официално неясен собственик.

Столична община без въжени линии

Пагубно за достъпа на Витоша се оказва последната от сериите приватизационни сделки - на общинското "Въжени линии", което държи трите лифта, с които се стига до планината - Симеоновски, Драгалевски и Княжевски (който не работи), както и съоръжението на "Конярника". В актива на предприятието са и два терена терена до долните станции на Симеоновския (заедно с паркинга) и Княжевския лифт (4 дка в гората при долната станция), както и сградите на лифта.

Процедурата по приватизация започва в началото на лятото на 2007 г. Тогава кмет на София е Бойко Борисов, който наследява общинския съвет, избран през 2002 г., но е финализирана от доминирания от ГЕРБ общински съвет, встъпил през ноември 2007 г.

В конкурса само привидно има конкуренция, защото двата участника - концесионерът "Юлен" и новосъздаденото тогава "Витоша ски", са на един и същ (скрит) собственик. Печели "Витоша ски", която година по-рано е придобила контрола върху всички съоръжения в планината. За фирмата "Витоша ски" плаща 8.3 млн. лв. и покрива 357 хил. лв. задължения на дружеството към общината. Фирмата е избрана заради предложението и да инвестира 500 хил. лв. в лифтовете.

Основният проблем на тази сделка е изключително слабият приватизационен договор, който общината сключва. Единственият ангажимент на приватизатора е да поддържа определен брой работни места за 25 години и толкова. Встрани от ангажимента за инвестиция от 500 хил. лв. общината не е поставила нито едно друго условие - например за възстановяването на Княжевския лифт или подмяната на драгалевския. На практика, ако утре "Витоша ски" реши да спре лифтовете, местната власт няма как да защити интереса на софиянци, а точно това се случи през 2012 г., когато двете линии не работеха в продължение на над половин година. Тогава действията на "Витоша ски" оставиха натрапчивото усещане, че става дума за рекет.

"Столичната община нееднократно е изисквала от собственика да поддържа лифта в добро техническо състояние и да осигурява екологичен достъп до планината на столичани. СОАПИ всяка година извършва следприватизационен контрол, като проверките по изпълнението на задълженията са за срок от 25 години. До момента са направени 11 такива проверки. През първата година е установено нарушение на договора в частта му за броя на работните места и собственикът е платил неустойка в размер на 120 000 лева", коментираха от Столичната община.